от светкавици в нощното небе, осъзнах, че днешните събития вече съм ги преживял преди 20 години. И тогава започваше Световно по футбол, само че в САЩ, а не в Бразилия. Та като ме налегнаха едни спомени…

В началото на май (9 май) 1994 година – 20 години оттогава – министър-председателят Любен Беров обяви своето намерение за персонални и структурни промени в кабинета. (В скоби: те предвиждат трима вицепремиери, единият от които е Румен Гечев, известният и сега Р.Г., който да координира връзките между икономическите министерства, агенцията по приватизация и БНБ. Запитан дали ще се раздели с членството си в БСП, поемайки пост в един кабинет с мандатоносител ДПС, той заяви, че "не е мислил по въпроса, тъй като икономиката няма нищо общо с политиката".) На 11 май  СДС внесе вот на недоверие (шести!) лично към премиера заради "неспособността му да организира и ръководи дейността на правителството".

Докато този вот мине през деловодството на НС, докато туй-онуй, на 13 май Любен Беров представи в Парламента своите нови (следващи!) програмни намерения - До края на текущата1994–та щели да се случат (според него) финализиране на сделката по дълга, приемане на програма срещу престъпността, борба със спекулата, оценка на дейността на най–големите държавни предприятия, изясняване на целите на социалната реформа и продължаване на поземлената реформа.

В Народното събрание също се работеше. Например на 11 май беше приет Законът за моряшките паспорти. А на 12 май Петър Марков от "новите демократи" доказваше, че хлябът през 1994 година (произведен от зърното на 1993–та, бележката е моя) не достигал, защото правителството на Филип Димитров изнесло всичкото зърно през 1992.

Двустишие от Николай Цонев, в.АНТИ, 29.7.1994:

"Ако бог ни е създал от космичната си кал, тебе, депутате, лично,

 правил те е неикономично – много нещо ти е дал."

18 май 1994: В Народното събрание се обсъждаше внесения от СДС вот на недоверие. Беров взе първи думата като потърпевш, но вместо да говори по недоверието срещу него, обяви НОВИ ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ в кабинета си и помоли НС да ги гласува. Депутатите от ДПС и НСД („сините мравки, а не СДС) се разсърдиха много и напуснаха пленарната зала. Вечерта по телевизията двете политически сили излязоха с обща декларация (прочетена от президентския човек Христо Иванов), в която заявяват категорично, че те не подкрепят обявените кандидатури и ако те бъдат гласувани в НС, ще свалят доверието си от такъв кабинет, а ДПС дори ще се откаже официално от мандата си. Коленичейки пред комунистите, Беров спасява личната си съдба – на следващия ден БСП го защити от грозящия го вот на недоверие (96 за недоверие от ПГ на СДС, 10 от ДПС и НСД са против недоверието, останалите 110 се въздържаха - всичките от БСП).

Понеже Партията си знае "стоката", нали е възпитателят, си има и едно на ум: за да не реши Беров да излъже и след гласувания личен вот на доверие да оттегли поетия ангажимент към соцпредложенията, тези предложения ТРЯБВАШЕ ДА БЪДАТ ГЛАСУВАНИ ПРЕДИ премиерския вот. Това обяснява противоречащото на всяка нормална логика предложение на Нора Ананиева (внесено от името на ПГ на БСП на 18 май вечерта и подкрепено от НСД?!), промените в правителството да бъдат приети, докато тече процедурата за снемане на доверието от министър–председателя. Но пък след два дни Беров се изправи пред следващия проблем: ДПС и НСД се съюзиха със СДС срещу БСП и соцпредложенията за персонални промени не минаха: 116 против предложенията – СДС, ДПС и НСД, и 108 за предложенията – само комунисти. Този втори проблем вече не е чисто беров, той е и проблем на БСП едновременно: тя може да загуби задкулисната си власт и да бъде принудена да отиде на нови избори. Това беше преди 24 май – "този най–български празник" според думите на президента.

Подплашени от парламентарните баталии и профсъюзните стачки на КНСБ за и против Беровото правителство солунските братя Кирил и Методий тази година така и не слязоха сред хората от своите пиедестали. Само руският патриарх Алексий II се завъртя из столицата, побъбри си с патриарха Максим за "огромните загуби, нанесени на вярата и на духа от комунизма върху православието", поучи ни, че "Русия никога не е идвала у нас като завоевател, а като освободител" и си замина, слава Богу.

Веднага след 24 май, още в следобеда на 25 май се разгоря отново с пълна сила парламентарния скандал: Беров вместо да поиска вот на доверие, както сам бе обещал от трибуната, започна нови пазарлъци за промени в кабинета. Телевизията прекъсна прякото предаване. До 8 часа вечерта остана да предава само парламентарния канал на радиото. И през половин час ни информираха по "Хоризонт" какво става в парламента. Репортерите на радиото в този ден Калина Станчева и Мария Цанкова няколко пъти съобщиха, че в пленарна зала присъстват 69–70 депутати, преброени отгоре от балкона за журналистите. После: Във вечерните си новини телевизията не показа нито една панорамна снимка на пленарна зала от дебатите, след като СДС и НСД напуснаха залата. Ще кажете – не е било интересно. Напротив, напротив – беше много интересно: за 4 часа - от 16 до 20 часа - на 25 май НС прие на второ четене Закона за Националната Следствена служба, прие едно решение, отпушващо проблемите пред Орсовите кооперации (новите ТКЗС–та) и прие половината от Закона за масовата социална приватизация на второ четене. Нито дума за депутатското деяние "гласуване с по няколко чужди карти" не проговори и водещият новините "По света и у нас" Димитър Цонев.

И за председателя на Народното събрание, комуто единствен е вменено в дълг, контрола върху правомерните действия на депутатите в залата и прилагането на административни мерки срещу нарушаващите закона, ще отворя дума. Името му е Александър Йорданов. Докато комунистите "се умножаваха" в залата, той беше зает. Пишеше си председателската реч за ценностите на демокрацията с която ни отне 7 минути от свободното време същата тази вечер на 25 май 1994 година.

"Дума" от 26 май 1994 пише: "Изненадващата визита на Монтгомъри в Народното събрание обърна позицията на Доган. След изненадващото посещение на посланика на САЩ, Любен Беров бе повикан в стаята на Доган, след което съобщи, че "рамково споразумение може и да няма". "Споразумение няма да има" отсече Доган на излизане от парламента." Когато на следващия ден и Авдеев посети Парламента, при това след като течеше вече процедурата по гласуването на вота на доверие на Беров, "Дума" не отбеляза, че Доган и ДПС пак смениха позицията си – само БСП и те – ДПС, подкрепиха Беров. Обаче този вестник – "Дума" от 26 май, публикува снимка (Михаела Тренчева) на която се виждат в момент на разговор Филип Димитров и Александър Йорданов в пленарната зала. Снимката е озаглавена "търговците в храма"!

И накрая - в началото на юни Партията проведе своя 41 конгрес. Решенията му не са били взети лесно - конгресът просрочи определеното време с 22 часа. Което не е малко като се има предвид, че през тези часове делегатите не напуснаха конгресната зала и заспиваха по столовете.

Решенията на конгреса:

- Обявява се за предсрочни избори през есента на 1994г.; (Нора Ананиева уточни в последващо интервю по телевизията, че есента в България е до 22 декември.)

- Преизбира Жан Виденов за председател на партията;

- Приема програмата на Лилов "Нови времена, нова България, нова БСП" за основа на партийната стратегия през периода до изборите и след това.

Междувременно: Цар Футбол! "Печеният" Петко Симеонов – председател на Българска партия "Либерали" – си го каза съвсем откровено: "Сега е важно до световното първенство по футбол да няма избори."

О. Боже! Докъде с такива „царе“? Проблемът е изключително важен. Цели десетилетия след това ще се изненадваме и тревожим от залялата страната ни простотия, бездуховност, проституция, престъпност, жестокост..., ще прощаваме емоционалната възбуда на тинейджърите, прераснала в агресивност. И арогатността на техните кумири "българи-юнаци".

В средата на лятото една анкета в "Континент" показа, че около 90% от хората смятат, че положението ни е влошено. Анкетата е показателна и заради това, че в нея социологическата агенция старателно е избегнала въпроси за това кой управлява и кой го поддържа.

Световното първенство по футбол отмина и през август БСП посъветва Беров "да обърка картите на политиците, като през септември замине на лечение в чужбина". ("Дума", 19.08.1994) Среща на "Позитано" 20 между Кръстьо Петков и Жан Виденов на 22 август завърши с изявление на профсъюзния лидер: "След 15 октомври ще започнат  масови синдикални стачки, които ще прераснат и в граждански протести. 80% от участниците в протестите ще са членове на БСП". На 31 август заместник председателят на КНСБ Иван Нейков скъси срока на управление с още един месец и обеща стачки срещу правителството след средата на септември. След два дни Беров подаде оставка и до стачки не се стигна.

"Ф.Д. пак иска недоверие на Беров", пише "24 часа" на 1 септември – по-малко от 24 часа преди оставката и добавя: "Законът за държавния служител влиза в кабинета днес. Внася го Евгений Матинчев."

Последните правителствени новини:

- "Матинчев вдига детските, стават процент от минималната работна заплата", пишат вестниците в края на август. Уточнявам, че в пари това прави 10лв. повече за първото дете, 13 за второто и 6лв. за всяко следващо. (Доларът е 63 лева в този момент.)

- Георги Танев: "71,9% от земята е върната в старите граници или предварително е дадена на собствениците до септември. До края на годината 78% от нивите ще бъдат в частни ръце." (Съобщение в "По света и у нас", 21 август – Минута в цифри: Само 18% са получили земята си с нотариален акт.)

Документите за масовата приватизация останаха невнесени! Друго щеше да бъде дереджето ни на "собственици", ако Беров беше подал оставка ден по-късно – на 3-ти септември, вместо на 2-ри, нали?

На закрито заседание на МС на 2 септември 1994 правителството на Беров подаде оставката си. Основният мотив: изчерпване на тримесечния мандат, даден от НС през юни. Пресцентърът на МС съобщи, че "решението за оставка не е взето под натиска на президента". Самият д–р Желев бил научил за оставката по радиото. В допълнителни разяснения в телевизионно обръщение към нацията Беров допълни някои постижения на правителството си:

- осигуряване на относително спокоен период на развитие без значими стачки и нарушаване на обществения ред;

- извеждане на страната от дъното на икономическата криза;

- започване на аграрната реформа и приватизацията;

- уреждане на външния дълг при максимално възможните благоприятни възможности...

На 8 септември 219 депутати гласуваха открито оставката на Беров. Само 4–ма от ДПС бяха против, един се въздържа.

- Според "Дума" от 3 септември 75% от гражданите одобряват оставката на Беров, 11% са против, а 14% се затрудняват да отговорят. От симпатизантите на СДС "за" оставката са 88 %, от привържениците на БСП – 66%.

- Според "168 часа" от 5 септември 51,18% "от народа" дава оценка "слаб" на правителството на Беров и още 29,97% му пишат тройка.

- Според в."24 часа" от 7 септември 77 на сто искат нови избори.

- Преди 8 месеца – в края на януари 1994-та – същия вестник "24 часа" беше публикувал една анкета на BBSS "Галъп". Там на въпроса "Смятате ли, че кабинетът на Беров трябва да бъде сменен от служебно правителство?" 43% отговаряха с "по-скоро да", 34% казваха "по-скоро не" и 23% нямаха определено мнение. Коментарът на тези резултати вестникът "абсолютно надпартийно" беше надсловил така: "Софиянци не са решили искат ли служебен кабинет. Всеки трети не дава да се пипа Беров". Не сте забравили нали, че девизът на "24 часа", който стои до "шапката на вестника", е "Новините такива, каквито са!". (Днес този девиз виси на друга „шапка“.)

За изпроводяк на беровите министри ще цитирам някои мисли, събирани от страниците на в.АНТИ: (От онова време – 1994)

Константин Костов:

Ремонтирането на Министерския съвет ми напомни за моя съсед Ставри! Беше му потекъл покрива, а той си смени бравата на вратата...

Правителството щяло да спира инфлацията... Също като оня,  дето се опита да спре експреса.

Народът иска оставката на правителството, правителството приема оставката на народа...

Нищо му няма на правителството. Ама няма и да му мине.

Имам един братовчед, ама голяма мента! Лъже повече от Матинчев.

Републиканците станаха монархисти, селяните – граждани, Виктор Михайлов – министър.

От целия Министерски съвет най ми е симпатичен министърът на културата! Поне нищо не прави!

Емил Зидаров:

Марийке, каква е разликата между чучело и сламен човек?  - Питайте Райчо Райков.

Марийке, има ли нещо общо между Л.Беров и Л.Берия? - Коренът им е общ.

Иван Станев:

- Но ето че веднъж героите на Доньо престанаха да бъдат само трима: един аграрен министър влезе в салона и те станаха четирима.

- В деня за парламентарен контрол към заместник-домоуправителя г-н Матинчев бе отправено следното питане: Защо трети месец не се изплаща заплатата на чистачката?

  Отговорът беше следният: На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Сам по себе си той не може да бъде осветлен, ако не се вземат под внимание взаимовръзките и взаимообусловеността с други стоящи с не по-малка важност проблеми. От друга страна, този подход крие опасността, разглеждайки тези взаимовръзки, да се отклоним от конкретизацията му, което аз в никакъв случай не искам да направя. Погледнато от фактическата му страна, зададеният актуален въпрос намира своя отговор, тъй че разсъжденията върху него и цялостното му осветляване и определяне на неговата изключителност ни дават основание да благодарим на задаващия въпроса. От посочените факти единственият възможен извод е, че за неблагоприятното положение вина носи преди всичко бившият домоуправител г-н Филип Димитров.

- Така се случило, че служебната кола на Стоян Александров се повредила. Наложило му се да отиде пеш на работа. Върви Стоян, а по улиците пълно с народ. Едни насам, други натам... Гледай ти! – замислил се той. – От година и нещо съм министър, а толкова хора вече са стъпили на краката си!...

Николай Коев:

"Навярно тъй ще си умра с мечтите си по Филипините

 и вместо палми ще оглеждам на Мис България бикините!

 Навярно тъй ще си умра с мечтите си за пътешествие,

 докато свещ държа в ръка след Фори в "божието шествие".

     Навярно тъй ще си умра с надеждите си за сполука!

     Със фиш за тотото в ръка, а в понеделник пак със лука!

     Не искам тихо да умра при толкоз болка насъбрана!

     Навярно силно ще крещя две думи само: "Вашта мама!"

Допълва Нейчо Неев за себе си: "Ега си държавата, щом аз станах министър."