Или Александър Симов между две жени – Лаверн и Клисарова.
Кой е Александър Симов и какво общо има той с Достена Лаверн и Анелия Клисарова, питате. Ама полека, де. Ида. „Стар човек съм, не съм бърз влак.“
Ако напишете в Гугъл „Александър Симов биография“ ще останете учудени. Вместо нещо като рождена дата, място, майка, баща… излиза списък и съдържание на неговите статии, публикувани във в.Дума“ и/или в неговия блог (или обратното) – за 5-те месеца на текущата 2014 година повече от 100 заглавия. Същински kolev38m, онзи краевед от Троян на 76 години, ако ми разрешите да обяснявам с примери от нашия любим BLOG.BG. Понеже имам известна представа за колко време се пишат 2000 страници анализи на съвременни събития, оставам с преклонение пред човека А.Симов, който през тези въпросни 5 месеца е „обиколил всички дневни и нощни магистрали на страната“ в качеството си на кандидат евродепутат от КБ. И му е останало време да бъде и „свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист (това последното какво значи? - аз), който се интересува от политика, блондинки и други магически явления“, както се е описал собственоръчно в профила си. Аз допълвам, че те, всички от БСП и/или симпатизиращи на БСП, са такива надарени личности, интелектуални екстремисти, Оправители недъзите на обществото, пред които се прекланям! (Забележка: За първични личности, като kostadin например, пиша апачик, че иронизирам!)
Повярвайте ми, рових из Мрежата оттук-оттам, отгоре-отдолу, за да попадна на някаква биографична трохичка за лицето Александър Симов. Намерих буквално десетина реда, ето ги: „Александър Тихомиров Симов е роден 1977 г. в Стара Загора. Завършва журналистика в СУ. Работил e като журналист във вестниците "Стандарт", "Пловдивски труд", "Земя". От 2004 година работи във вестник "Дума", а в момента е шеф на отдел „Вътрешна информация”. Активен блогър. Секретар на Оперативното бюро на МО на БСП с ресор "Медийна политика".“ Толкоз.
Намерих допълнително едва нещичко, написано от Иво Инджев и от самия Симов в едно негово „непредпазливо“ интервю от миналата година:
Иво Инджев (30.01.2014): „Нямам никакво съмнение, че и рекордьорът по обикаляне на телевизионни студиа от около половин година насам, журналистът от „Дума” Александър Симов, е носен на крилата на задкулисието, което решава кои са „важните говорители” на нашето време. Същият Симов беше погален бащински с комплименти от бившия шеф на 6-то на ДС Димитър Иванов-Гестапото, който обяви в поредната си изява в националния ефир на БТВ преди седмица: „Сашко е добро момче, познавам го от малък”.“
Александър Симов (25.10.2012): „Причината да искам да работя във в. “Дума” е бившият главен редактор Стефан Продев, когото не съм познавал никога лично, тъй като почина през 2000 г. Неговите статии са едни от първите, които изчетох като тинейджър. Тогава разбрах, че журналистиката е много голямо нещо и че може да бъде превърната във вид изкуство. Това е човек, който винаги ме е вдъхновявал, имам всичките му книги със статии и есета, редовно ги препрочитам, за да успявам да видя дали съм се отклонил по пътя, който той е посочил. Това мисля е вдъхновението – да превърнеш човек в мерило за собствения си живот”.
Аз, добронамерено – изваждам от моите „Хроники“ напосоки едни думи на Стефан Продев, казани по повод предизборните поздравления на двама бивши президенти Валери Жискар Д‘Естен (Франция) и Роналд Рейгън (САЩ) до българския народ, от 3 юни 1990, една седмица преди първите свободни и демократични избори в България без БКП - „Ако СДС не разчита в достатъчна степен на подкрепа на своите избиратели, той може да прибегне и до външна странична помощ. И без да сме пророци обаче, ще предскажем, че тук, на родна земя, българските избиратели, които имат достатъчно чувство за национално себеуважение и достойнство, ще възприемат внушения като тези на господата, като публично съмнение в тяхната политическа зрялост и няма да допуснат други ‑ от Калифорния или “Шан’з Елизе”, да им диктуват техния избор, да предрешават вместо тях коя бюлетина да изберат на 10 юни.”
Достоен ученик на Стефан Продев е Александър Симов! Ето сега няколко негови мисли. От 2014 година! 24 години по-късно!
26 януари: „Антикомунизмът в България е висша форма на инфантилност. Хората, които прибягват до него, го използват като заместител на трудните отговори. Понеже не могат да си отвоюват никаква друга политическа легитимност, те отново и отново като прилепи - вампири се нахвърлят върху комунизма, който отдавна го няма, защото единствено и само в това пространство те се чувстват удобно. Те са обсебени от викането, крясъка и хвърлянето на плюнки като основен смисъл на политиката. Заради това отново като паве ни бе стоварен дискурса, че България е на прага на някакъв цивилизационен избор. Ама, чакайте бе, пичове, колко пъти ще е избираме тази Европа? Колко пъти ще заклеймяваме комунизма? Или ще превръщаме това в ежегоден ритуал по възкресението на партиите - зомбита, а? Колко заклеймителни закона трябва да приемем? Новият номер сега е, че още не било късно за лустрация. Абе, хора, тия от ДС вече сигурно са пенсионери, които се чудят как да си запълнят дните. Защото сигурно една част от бедите на прехода можем да си ги обясним с ДС, ама чак пък всички. Антикомунизмът днес в България е параноично псевдознание. Антикомунизмът е в състояние да обясни всичко. Това вече е проблем. Нещо повече. Антикомунизмът може да го превърнат в политика и някъде това е правено, но в България това е просто начин за психологическо самозадоволяване на неспокойни нарциси.“
3 февруари: „Станишев е политик на премерените стъпки и на доста големите компромиси. В този смисъл разминаването на образ, общество, очаквания и резултати беше неизбежно като нещастен финал в европейски филм. „Рано или късно справедливостта надделява и си струва усилието и волята да отстояваш позициите си. Стига да си реалист и да си убеден, че си прав“, казва още Станишев в последната глава на книгата „Защото сме социалисти”. Заради това протестърите от бурното лято на 2013 г. така и не разбраха каква услуга на БСП направиха, а и на нейния лидер. Въпреки залитането с Пеевски БСП беше права в търсенето на път отвъд ГЕРБ и техния политически кошмар. Именно тогава партията колективно разбра, че все пак е направила нещо правилно, и се консолидира по начин, който в крайна сметка я отърва и от последния комплекс на прехода - че винаги е в състояние да падне от власт под натиска на улицата. Станишев имаше щастието да бъде лидер в тези трудни дни. Щастие, защото всеки заслужава нов шанс. Той го получи по екстремен път. И сега е в ръцете му отново. Но не като молитва. Като призив за битка е.“
2 май: „Вчера пък започна атака с тежка техника срещу Славянск. Това, което в Украйна се нарича армия, а всъщност се състои от фашизирани отряди и чужди наемници, започна да стреля по всичко живо. Но това очевидно не е новина. Защото не я видях по първите страници на вестниците. Не видях някой в Европа поне да се опита да се трогне. Да поиска разследване. Да настоява истината да бъде изяснена докрай. Европа предпочита да си затваря очите пред това, че в нейния край изниква една държава, която вече тероризира с армия собствените си граждани. Ако това е демокрация, очевидно е описана в някоя книга, която не съм чел. Удивителна е тази тирания на безчувствеността. Големите журналистически съвести никакви ги няма, за да кажат, че това, което се случва в Украйна, в предишни епохи би било гонено с огън. Няма ги разтрепераните интелектуалци да споделят, че са ужасени от размера на масовите убийства. Големите политици предпочитат да спят до дебелите си жени без да вземат отношение по реките от кръв, които се леят в Югоизточна Украйна.“
27 май: „„Умните и красивите” имат изключително голям морален дефект в тяхното отношение към света. Те трябва непременно да чувстват превъзходство над някого, все едно са небесни създания, които съществуват на тази земя по силата на някаква драматична вселенска неразбория и се стремят постоянно да вдигат недоволен шум. Сега се опитаха да вземат на подбив гласуването за Момчил (Неков – No15) и да изкарат избирателите на БСП някакви абсолютно идиоти. Това не е първи рецидив на тази мизантропия. Когато в края на миналата година БСП и ДПС организираха съвместен митинг, социалният расизъм на „умните и красивите” отново достигна до политически пик – хората на БСП все нещо им пречат, все са тъпи, прости, неграмотни, нечисти. Това не е обикновен изнежен аристократизъм, тук говорим за двата свята, единият от които със сигурност е излишен и това е светът на богаташчетата, които все се чудят как да се изкарат солта на света.”
27 май: „Знаем, че кметовете на ГЕРБ се държат като политически фелдфебели със своите подчинени и на всички избори ги принуждават да гласуват под строй, за да си запазят работата. В този смисъл аз не вярвам в невинността на ГЕРБ. Не вярвам изобщо. Феодализацията на цели региони е едно от най-кошмарните проявление на бездържавието у нас. Кой и как е позволил Бобов дол да бъде политическо владение на една партия? Днес, когато тежестта на критиката се стоварва върху БСП, и то донякъде с основание, не бива да забравяме, че критикарите ги нямаше никакви на предишни избори, когато същата формация пак прилагаше подобни трикове, но без телевизионното възмущение, което наблюдавахме тези дни. Бобов дол и политическата репресия над миньорите там е най-голямото обвинение към всичко онова, което разтърси страната по време на прехода. Проблемът е, че не виждам някой да работи по разбиването на този модел.“
28 май: „Работодателите оставали в зависимост от работниците, защото инвестицията в неразболяващи се машини не била по силите им. Ето това е истинското лице на онова, което обикновено виждаме гримирано под тонове либерална патетика. Работникът пречи, защото иска заплата. Човекът е прът в колелата на идеалния капитализъм, защото просто е човек. Идеалният свят на пазарната икономика би бил един безкраен машинен конвейер и работодатели, свободни от всякакви зависимости. Стерилно, подредено и без никакъв човешки фактор, който да пречи на джоба. Машините също така и не стачкуват, не искат да имат свободно време. Как доблестният капиталист да не ги възжелае с цялото си сърце? Така той ще се рее сред банковите си сметки, независим и радостен като анимационен герой. Наистина е жалко да си човек.“
30 май: „После се оказа, че и прословутата подписка за промяната на изборните правила, патрон на която бе лично Плевнелиев, всъщност не е събрана коректно и подписите всъщност не стигат. Оказа се, че говорителите на морала и съвестите на нацията много небалансирано са вкарали в подписката си и имената на отдавна мъртви хора, доста фалшиви ЕГН-ата, както и хора с невалидни адреси. Историята определено знае как да се подиграва на изживяващите се като фен клуб на българската Кончита Вурст и като инженери на политическите процеси. Защото прибягването до такива техники в подобна инициатива определено не се вписва в митологията на "умните, красивите и блестящите". Оказа се, че ирландката от предишен живот сътвори повече поразии, отколкото можем да предположим на първо четене. Заради това хората предпочитат Попова,българската Кончита просто им писна“
30 май: „Разбира се, загубата отвори отново фронта от омраза срещу БСП. Тези хора, "умните и красивите", така и не си научиха урока, обаче - това изобщо не е начин да се бориш срещу партия с традиции, история и смисъл. Точно заради това най-накрая трябва да отбележим, че България определено има проблем със здравната реформа, след като изборите показаха, че има някакви 6,4 процента от хората, които определено се нуждаят от колосална доза антидепресанти и транквиланти. Разбира се, че говорим за Реформаторския блок. Вместо да се опитат да анализират мижавото си резултатче, подадено основно от елитарната градска секта на постмахмурлиите-костовисти, те тръгнаха да злобеят и да хвърлят киселинни слюнки, че БСП, видите ли, изчезвала.“
4 юни: „С трепет изчетох поредицата от злобни подмятания за БСП вчера. Знам винаги, че когато те се появят, авторите им изпитват подсъзнателен страх, че ако не използват ирония, могат просто да ревнат от безсилие. Това е опит за демоничен смях от хора, които не разбират основния принцип, по който функционира историята. Има злободневен смях (сега го виждаме) - това е смехът на днешния ден, който може да е заслужен, може и да не е, но го има. Но има и исторически смях. Това е смехът на някой, който има традиции, има история и има живот, дори и тогава, когато всички се опитват да го отпишат от живите. Това е смехът на някой с корени срещу някого, който просто си въобразява, че съществува. Този смях е запазен за БСП. Повярвайте ми. Господарите на различните реалности поне трябва да го осъзнаят. За тяхно добро е.“
5 юни: „На фона на масовите убийства, медиите насочиха поглед към посещението на Барак Обама в Полша. Там той обяви, че ще поиска от Конгреса 1 милиард долара за засилване на военното присъствие на САЩ в Европа. Американските президенти много си падат по нагласения пиар. Настоящият лидер на Америка дръпна тази реч пред редица американски и полски изстребители. Обама не призова насилието да бъде спряно, не се опита да покаже на съюзниците си истината, неее, той реши, че сегашната криза е удобен повод завинаги да увековечи присъствието на американски войници на стария континент. И най-вероятно всички присъстващи там са ръкопляскали. И то силно. Но знаете ли, убеден съм в едно. Един ден, когато тази историческа мътилка на позора отмине, никой няма да си спомня дежурните клоуни, които са ръкопляскали. Историята няма да запомни смешните лакеи, които са се правили, че няма насилие или, че демокрацията се състои в стреляне по собствения си народ. Никой няма да помни титлите и званията на господарите на амнезията. В историята ще останат тези хора, които се изправиха срещу куршумите, но поне отстояха своите идеи. Просто винаги е така. Срещу гнусотията на моралния позор винаги изниква неочакваната сила на обикновените хора. Дори и когато целият свят е срещу тях.“
И т.н.
Сега за Достена Лаверн, петата в листата на КБ за евродепутати. Допреди 10 месеца беше никому неизвестна българка социалистка, която живеела в Страсбург и работила там като журналистка в местен вестник. Дъщеря била (от първия брак) на доц. д-р Мария Пиргова, политолог, преподавател в катедра „Политология“ към Философския факултет на Софийския университет и политически съветник на бившия президент Георги Първанов, както и зам.-председател на Движение „Напред“ на Христо Ковачки.
Заслугите на Достена Лаверн към политиката на БСП се изразяват в една книга за модерно наричаните днес у нас think tanks - "деца на Сорос" заради финансирането, което голяма част от тях получават по различни програми от институт "Отворено общество", основан от Джордж Сорос. Които са трън в очите на социалистите-антисемити. Като че ли Сергей Станишев е чист ариец! Няма да разказвам повече тук за тази книга. Образовайте се сами. Мрежата е пълна с подробности. Обаче ще напиша, че информацията - Достена Лаверн е разведена с мъжа си, с чиято фамилия днес се разхожда гордо, и на всичкото отгоре поради спор с бившия си мъж за попечителство над дъщеря им, е осъдена от френски съд с глоба и пробация – я има само „кодирана в Гугъл“. Напишете „Достена Лаверн осъдена“ и ще се убедите сами. Кого да попитам нямаше ли изискване за чисто съдебно минало в евроизборите?
Непременно ще напиша и защо свързвам „цветето“ Симов с „цветето“ Лаверн. Достена е предложена за кандидат-евродепутат от инициативен комитет от 30 леви интелектуалци. Кои са те, по азбучен ред и само по-известните имена: Александър Симов, Андрей Райчев, Борис Попиванов, проф. Васил Проданов, Владимир Костов, Велислава Дърева, Димитър Йончев,
проф. д-р Искра Баева, Михаил Мирчев, Павел Писарев, Петър Волгин, Петър-Емил Митев, Тома Томов.
Изключително млади и изключително леви! Не намирате ли?
(Да не забравя да напиша, че другарят Александър Симов също се включи/самовключи в листата на БСП под номер 8-ми.)
А развръзката я знаете вече. Смешна е и зловещо иронична за БСП. Дъщерята Лаверн беше изхвърлена от листата за евродепутати, защото БСП се представи зле и вкара само 4-ма души в Европарламента, а Лаверн беше 5-та. Даже да й се беше разминала тази случка, пак щеше да й се случи същото, защото Съдбата се беше подсигурила двойно - с „грешката“ 15-15. За неинформираните българи тази грешка беше предизвикана и с пълното „съдействие“ на контролирания вот в мини „Бобовдол“, собственост на Христо Ковачки, на който активен член в ръководството на неговата партия е Майката!
Ех, Симов, Симов… Грешен избор, младежо. Двойно грешен при това. Избрал си левите, че и дъртите от тях с капаците на очите.
Допрях до Анелия Клисарова, образователен министър в правителството на Орешарски. Обърнахте ли внимание: министър на образованието! Макар че от 1986г., когато завършва специалност „Медицина“, до м.юни 2013-та работи само и единствено като лекар. Освен 10-те дни, когато беше депутат от „Коалиция за България“ в настоящия 42-ри парламент преди да отиде на „Дондуков”1. Какво да кажа? Ако за един лекар партийната принадлежност няма никакво значение, за да си върши работата блестящо, то за един учител мирогледа му, т.е. партийната му принадлежност, е от изключително значение. Ако учителят е комунист, могат ли неговите ученици да са демократи, а? Твърде интересен въпрос!
Ще прескоча всички управленски решения на Клисарова с единствената забележка, че те не са нейн избор, а на Партията й. Но има една „грешка”, която НЕ МОЖЕ да й бъде простена – наглед дребна незначителна, но грешка-престъпление спрямо бъдещето на СЛЕДВАЩОТО поколение българи! Без никакво преувеличение! Става въпрос за изпитната тема на матурата по български език (на 21 май т.г.), която е пусната с подписа на министърката. Зрелостниците ни трябваше да пишат по темата: „Драмата на живота в стихотворението „Кино” на Никола Вапцаров.
За онези българи, които не знаят ТОВА стихотворение, ето го цялото:
„Отвънка беше шум/ и светеха реклами./ В афиша пишеше: /"Една човешка драма."
Отвънка беше шум/ и конника на Крум се потеше/ от стискане/ в дланта ми.
И стана тъмно./ В белия квадрат/ лъва на "Метро"/ сънно се прозина.
И изведнъж -- шосе, /след туй гора/ и в дъното небе --/ просторно, синьо.
И на шосето, /точно на завой,/ се срещат две луксозни лимузини./
Това е нашия герой/ и нашта героиня.
След удара/ излиза джентълмен/ и взема във ръцете си челични/ като перце примрялото момиче./ Отваря си очите/ те горят,/ премрежват се/ и гледат небосвода,/ Да видиш ти какво момиче, брат --/ като жребица от разплодник!...
В дърветата --/ разбира се, славей./ Ръми над тях спокойно синината./ Примамлива и мека зеленей/ оттатък шанците/ тревата./ Един размазан Джон/ целува страстно Грета./ По устните му --/ сладострастна лига.../ С т и г а !
Къде е тука нашата съдба?/ Къде е драмата?/ Къде съм аз? Кажете!/
В гърдите ни опрян е за стрелба/ на времето барутно пистолета./Та можем ли да любим/ и скърбим/ с наивната ви лековерност?/
Гърдите ни са пълни с дим,/ а дробовете ни -- с каверни./ Така ли срещаме на път/ любимите си/ с лимузини? --
Изгрява любовта ни/ в труд --/ сред дим,/ сред сажди и машини./ И после... Сивия живот,/ борба за хляб,/ мечти неясни;/
и вечер -- тясното легло,/ в което неусетно гаснем...
Това е то./ Това е драмата./ Останалото -- / е измама.”
Сложете сега на сърцето си ръка и кажете деца, които са родени в 1995 и са завършили основното си образование в европейска България, колко биха получили като оценка, ако върнат в отговор на тази комунистическа принуда, че драмата на България са българските комунисти, които „още са тук”?!
Знаете ли какво е казала, по-скоро какво е излъгала Евгения Костадинова, „експерт” от ТОВА МОН? – „Вапцаров е сред авторите, които се изучават и в учебно-изпитната програма. Ние не се водим от притеснение какво ще им е трудно или лесно. Това е случайният избор - от авторите и творбите, които изучават, това се е паднало.” Експерт! – трънки. Случаен избор? – Краставици на търкалета. На опасни търкалета! Това произведение го няма ни в програма, ни в учебниците. Отвратително! И съвсем характерно за орешарците!
Така, като мен, мислят много, много повече от половината българи. Ще цитирам един коментар, отговор на великоекспертните думи на другарката Е.К.:
21.05.2014 20:00:30 –„Не мога да разбера какъв е този стремеж напоследък да се вадят произведения от класици, които са безкрайно далече от класика? Някакъв вид литературен опортюнизъм? Какво от това, че нещо е написано от Вапцаров? Има добри и лоши творби. Класиките затова са класики. А който иска да задълбае в творчеството на някой - просто да го направи. Но не и в училище. По тази логика съвсем скоро на зрелостниците може да им се наложи да размисляват върху "Поема за Кънчо Путкодеров", само защото е на Пеньо Пенев. Същият не е изключение. Вулгарни съчинения имат повечето поети и писатели. Дайте да учим и тях....”
Дайте да прочетем какво е написал по този повод нашия първоначален герой Александър Симов. Който се кандидатира за евродепутат!?
„Мечтателят Никола Вапцаров, европейските избори и бунтът срещу Холивуд /Поглед.инфо/: Стихотворението "Кино" на Никола Вапцаров, което се падна на матурата на гимназистите, май изненада доста неприятно повечето от тях. Нещо повече - чуха се някакви странни възклицания, че произведението било много лошо, изобщо не било представително за Вапцаров, а някакви дами от сектата на последните костовисти дори го обявиха за "хейтърско". (от hate- омраза; аз) Ученическо-родителските страсти обаче разкриха един отдавнашен политически проблем, който от началото на прехода е като пирон, забит в телесата на нашата страна. А именно - България има огромен проблем със своята история, защото бе направен опит една грандиозна част от нея да бъде изхвърлена на боклука, а с такава обществена празнина нито едно общество не е в състояние да функционира нормално. Това е все едно да имаш дупка в черепа, а да твърдиш, че си съвсем наред.
Повечето учители предпочитат да не се занимават със запълването на тази дупка, защото иначе трябва да обяснят на учениците и какво е било времето тогава, срещу какво и в името на какво се е борил Вапцаров. Да не говорим, че от днешна гледна точка в поезията му е пълна с отрицание на съвременните лъжи. "Един е лозунгът: "Терорът долу, съюз със СССР!", казва поетът. Как да обясниш на младото поколение откъде се взима този терор, когато днес се твърди, че България е била една процъфтяваща държава с доволно население, кротки граждани и надебеляващи селяни, които са живеели в идилична обществена хармония. В този смисъл България има своята вина пред Вапцаров, защото днес расте поколение, което не е в състояние да разбере докрай разтърсващата сила на неговата поезия, вечният вик на протеста му и ослепителната енергия на непресъхващия му оптимизъм. Интересно е, но именно "Кино" е едно от стихотворенията, за които винаги съм мислел, че е изцяло в противоречие с културата на днешния ден и заради това е повече от знак на съдбата, че именно то се падна на гимназистите.
Оказва се, че интелектуалните и политически сетива на Вапцаров наистина са изпреварили времето си, защото той първи в България разбира, че през розовата напудреност на отделен филм може да се прокрадва идеология за вечна непроменяемост на живота. Това е свръхбитката на левицата, която е актуална и до днес. Защото в политическите пространства винаги е имало кипящ двубой, но Вапцаров е един от първите, които виждат заплахата в една културна хегемония, която чрез образи иска да закрепи своята власт над съзнанията на хората.
Анализът на Вапцаровата поезия вероятно звучи странно в седмицата на евроизборите, когато стана ясно, че ГЕРБ се е откъснал напред като партия в резултатите. Всички видяхме в нощта на вота самодоволната истерия на Бойко Борисов, който обяви, че е време за предсрочни избори, и че партията му ги била извоювала. Само че, глобално погледното, това също е част от диктатурата на образите, от тиранията на идеята, че светът не търпи промяна. Политическият спринт на ГЕРБ през 2014 година не доказва тяхната сила, а доказва колко е мощно статуквото на безвремието.
Защото най-голямата партия не се показва като формация на промяната, а като партийна структура на едно свръхголямо его. ГЕРБ са "сладострастната лига", която трябва да ни продаде факта, че промяната няма да дойде сега, а най-вероятно и никога, и това трябва да радва колективно широките народни маси. Точно заради това Вапцаров не трябва да бъде забравян. Той е онова хапче срещу амнезията, което сме пропуснали да взимаме в дългата липса на памет на прехода.”
... И т.н., и т.н... Тук спирам. Само да припомня на новите зрелостници след прехода, че партията-БКП, която е майка на сегашната БСП, изобщо не й е/ не й пука, че Вапцаров е един от най-големите български поети. И че винаги е била, е и ще бъде ТАКАВА към своите „винтчета”. Иначе нямаше да му възложи да прави бомбите за терористичните акции на Съпротивата. Толкова ли е нямало някой друг с пиротехнически знания, та е трябвало буквално да се жертва ТОЗИ ПОЕТ? Присъдата за такава дейност, още повече по време на война, е винаги „смърт”. И да не обвинява тази мръсна Партия и нейните разклонения, фашистите за това! Мислите ли, че ако Вапцаров се беше изправил със същите методи срещу комунистическата власт, комунистите щяха да му простят?Аха! Имало е цял специален състав на Народния Съд (Шести състав), който се е оправял със съдбите на българските интелектуалци – писатели, журналисти, творци... Наглеци са комунистите! И престъпници! А какво е „цветето” Симов и тези около него, преценявайте сами. Аз написах своята присъда.
За червените свине и хибридната им ди'ар...
Все давате пари и мило и драго Америка з...
Учтиви идилци от Дон в Париж
ОССЕ потвърждава отделни случаи на наруш...
Александър Симов не е от най-агресивните червени подлоги, но и той е зомбиран.
Вари го, печи го, само червено вижда.
По едно време го наблюдавах и даже написах няколко реда заради него. Каквото и да стане, винаги извърта фактите в удобна за БСП посока.
Вярвам в теб, бай dobronameren!!!
Винаги с победителите!
Радвам се, че и мен ме научи!
Да живей господин Бойко Борисов!!!
Да живей Цветанов!!
Да живей задължителното гласуване!
А задължително гласуване засега го иска само Станишката. Даже Мая Манолова му е отзад.
"цветето алено" А. Симов?
Примерно Александър Симов - Десислава Атанасова..
Горкият ученик на Стефан Продев.
Няма шанс катюшата, срещу Регина Пушка, тежката артилерия на Герп.
Елза Кох, просто да го духа. Пушкалото ще направи от всеки комунист аплик...
За Цецка, даже не споменавам...;)
Лично аз смятам, че прав е Стефан Продев, казвайки:
"В живота няма нищо по-опасно от една преиначена мисъл."
Точно това правиш ти, недобронамерено.
Да ни пробутваш Елза Парини за Елза Кох.
Скъсвайки се да обясняваш, че Банки е Бергхоф.
Дали ще е с мустачки, или с бръсната глава, аз трудно бих казал на политически травестит с партийна книжка "Зиг Хайл!".
Надявам се, че има и други чистоплътни...
08.06.2014 18:06
До blackpredator-a: Вероятно, много вероятно е, да си обикновен глупак с претенции. Защо глупак? - Ами Симов е журналист, а Десислава Атанасова е депутат. И образованията им са различни, първият пише, втората е лекар. Симов - от БСП, Атанасова - от ГЕРБ. Пък ти ги сравняваш. И Пушката, дори да е царица, няма шанс срещу Катюшата. Само Катюшата може да направи "всеки комунист" аплик! (Що се плашите взаимно?)
Защо обикновен глупак с претенции? Такъв гювеч си забъркал - Елза Парини-Елза Кох, Банки-Бергхоф, мустачки-бръсната глава... Впрочем Симов си дообръсва главата. като Слави Трифонов например, като Иво Сиромахов също...
Защо обикновен глупак с претенции? Такъв гювеч си забъркал - Елза Парини-Елза Кох, Банки-Бергхоф, мустачки-бръсната глава... Впрочем Симов си дообръсва главата. като Слави Трифонов например, като Иво Сиромахов също...
че тая дерлиорманска пръчка, завършила правен ПУЦ е лекар, трябва не да си обикновен глупак, а много, мнОООго гУлям глупак!
За теб и планинитенабългария, явно ви е много нисък предбалкана, за да осмислите и разберете елементарните метафори.
Плацикайте си краката у корито и оставете високите планини на руси и черни планинари....
Колкото до "Хищника" не се страхувам, че ви дебне. Само имам един въпрос - Как може един такъв простак да ви бъде "почти приятел"?
