Четири дни преди Новата 2012 година на Стивъндей един българин Джонко от махалата Сивил открил колелото. Откритието го споходило в кръчмата след третата ракия. Като се прибрал в къщи на разсъмване днес, той вече твърдял, че е открил колелото на историята.

По дебелите книги пише, че „великото преселение на народите” е започнало някъде около 5 век от новата ера (след  раждането на Христос). Последната антична империя – Римската, се е разделила на Източна  и Западна около два века по-рано. Точната дата е 286г. Столицата на Западната римска империя Рим е превзета от варварите в 476г. Източната Римска империя избира за своя столица Константинопол, бъдещия Цариград, в 330г. и просъществува почти хиляда години още, докато на свой ред бива превзета от турците.

Нашият родоначалник Аспарух се „сеща” да премине Дунав чак в 681 година. Славните години на Балканския полуостров отдавна са отминали. Александър Македонски е умрял преди 8 века, последните тракийски царе са изтласкани от римляните преди 6 века. Славянските племена, спуснали се от северозапад на свой ред, вече почти 300 години живеят по тези места. Хиляда години по-късно Паисий пише своята „История славяно-българска”. Виждате нали, че едно е държавата България, а съвсем друго - Балканският полуостров.

Разказвам тези неща, защото в тях има един спорен въпрос:

С какво следва да се гордеят българите – със своята 13-вековна история, започната от Аспарух в 681 година след Хр. или с повече от 50-вековната история на мястото в което са се заселили?

Отговорът на българските комунисти беше, и е!, еднозначен – Което е важно за съветските другари, е най-важно за нас! Само Аспарух и славяните. Какви са тия траки, какви са тия гърци и македонци?!

Разделителната линия между комунистическия лагер и капиталистическия свят, която минаваше по техните отдавнашни земи, представляваше едно естествено решение в полза на нашите комунисти. В зоната на границата, която беше широка поне 40 километра, попадаха стотици археологически обекти  на древните жители на Балканския полуостров. А онова тракийско, гръцко, римско наследство, което излизаше насред Тракия, Балкана или Дунавската равнина, беше забранено да се разкопава. Ако нещо, не дай боже, се появеше изневиделица, то се закопаваше или потопяваше под стотици тонове вода. Справка – римска София, тракийския Севтополис...

Е-е, много е тъпо! Горе-долу като да се настаниш да живееш в красива възрожденска къща, да речем в Трявна, и да скриеш чудесните дърворезби зад висящи тавани и ламперии от черно снобско дърво. Или да купиш замък в Англия, населен от векове с духове, но упорито да твърдиш, че тях ги няма. Е, как да ги няма? Нали нощно време като ти се приходи до тоалетна, намираш лампите светнати и усещаш полъха от движението им върху лицето си.

Земята върху която живеем е тайнствена. Ако питате мен, бих изтъквал, че щом 14 века тя ни търпи отгоре си, значи има защо! Бих търсил не моето влияние върху нея, а нейното въздействие върху рода ми. Не бих си позволил да я ранявам във всякакъв смисъл. Дори и в мислите си. Нещо повече – не само нашето парче земя е толкова тайнствено. Цялата ни планета е такава – прилича на другите планети, населени с Живот. Има народи, които съзнават ТОВА и почитат Земята на която са родени. Те затова имат и високи постижения. Ако се държим като тях, ще заслужаваме тяхното уважение. Което като Начало е чудесно!

Нещата се промениха към по-добре в последните две десетилетия. Ето, виждате ли, защо трябва Промяната да се изписва с голяма буква! В частност – скриваното наследство на древните траки повдигна рейтинга на България. Българите станаха „столичани”, въпреки, че не са положили камък в древния строеж на „столицата”. Просто светът получи възможност да научи, че българската къща е построена на свято място.

Това е единия ред на мисли, защото според мен трако-гръко-римската история е твърде млада за Балканския полуостров. Да оставим настрана дори вероятния факт, че корабът на Ной е пуснал своята стълбичка след отминалия потоп някъде по териториалния шелф на милата ни родина. Искам да си говорим за Другото.

Но утре, ПОСЛЕ.