ВЪЗТОРЖЕНИ РЪКОПЛЯСКАНИЯ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ
В последните 10 дни на отиващата си 1992г. прозвучаха последните акорди на „Рапсодия в червено”, композирана на Изток от модерен ляв автор, в изпълнение на 124-членния състав на комунистическия парламентарен оркестър под диригентството на Наш Желю. Апотеоз на разкрепостения комунистически дух от сковаващите рамки на досиетата. Един вдъхновен разказ за човека Беров, приватизаторът на Отечеството ни, и неговите 13 другари, „оправители” на всички наши беди и поражения от времето на предишното седерастко управление.
Ето някои от възторжените ръкопляскания на почитателите на този род “музика”:
· Желю Желев в интервю за Ангелина Петрова, журналистка от в. “Поглед”, 9 ноември 1992: “Има си институционализирани отношения между президента и ПГ на СДС. Чрез тях съвсем нормално могат да текат всички процеси. Координационният съвет на СДС не е фактически конституционна институция с която да контактувам и да имам някакви особени отношения. Това са си вътрешно-партийни разправии, които нямат особено голямо значение за мен. Един път си позволих да напусна, когато се опитаха едва ли не да ми четат морал, да четат нотации, на което те нямат право. Трябва да се знае кой кой е във властта, в институциите. На някои от тия господа съвсем не им е изгодно да знаят това. И предпочитат да го забравят. Аз представлявам около 3 милиона български граждани, които са дали гласа си за мен. Докато цялата парламентарна група на СДС има около 2 милиона. Т.е. зад един депутат стоят 17 306 души. Което означава, че зад мен стоят 160 пъти повече, отколкото зад всеки отделно взет депутат от СДС. Казвам това, защото някои от тях се опитват да се поставят над президентската институция.”
Читателю, моля ви, върнете се още веднъж назад и прочетете пак думите на президента. Постарайте се да ги запомните до следващия път, когато Той ви призове да гласувате отново за него.
· Господин Атанасов, “нов демократ в рамките на СДС”, в.“Стандарт” от 9 декември 1992: “Вижте, синята идея не принадлежи на никого. Тя не е приватизирана от отделни лица и не може да бъде тяхна собственост. Синята идея ще остане на тези, които я осъществяват. Вече не гледам на нашата позиция като позиция на хора, които са обречени на отлюспване. Защо да не поставим въпроса обратно? Не може ли да бъдат отлюспени онези, които не споделят разбиранията на мнозинството?”
Таз „синя мравка” познавате ли я, приятели от мнозинството, споделящо синята идея? Тя идвала ли е на пл.”Демокрация”? Не е, приятели, не е! То „розов слон” като Стоян Ганев не се решава, та какво остава за Г.Атанасов. Говорят си момчетата и очакват да падне тавана. Докато те чакат това да се случи, аз да перефразирам думите на един „слон”, президент на САЩ, един от най-известните - „Ако държите лъвче за задния крак и то се дърпа, моят съвет е да го пуснете.” Ако чуят – чуят. Ако пък и ако разберат, още по-добре.
· Красен Станчев, "велик депутат" от квотата на СДС-Екогласност, също в."Стандарт, 18 януари 1993: "Ако след правителството на Попов вината можеше да се прехвърля не само към някакви вътрешни "предатели", но и към външни врагове, които управлявали, сега външни просто няма или не останаха бройки за изпъждане; впоследствие излиза, че СДС само предава позиции в парламента. След като не разполага с властта, измислянето на врагове просто не минава. Средният избирател, комуто през 1991 година не бе казано ясно за какво се иска властта, сега вече не се хваща за антикомунистическия атавизъм със задна дата. Прагматичните или житейски притеснените хора просто изключват телевизора."
(Ето я пак тезата „СДС само предало властта”. Взеха му я , Красене! Подменяйки демокртичните правила с измами, защото самите демократични правила не предлолагат такава защита срещу. Демократичните хора знаят, че всеки има еднакви права с тях, което означава, че измамниците ще успеят в началото, но ще бъдат изхвърлени при следващия избор. Твоята съдба доказва това правило!
И още една погрешна теза, Красене – Прагматизмът е полезно качество, не го бъркай с тарикатщината. А житейското притеснение съвсем не може да служи за оправдание на овчедушие и примирение, както на отделен човек, така и на народ като цяло!)
· Весела Табакова, медиен експерт и бъдещ професор, в."Стандарт", 15.12.1992: "Бунтът на мравките ("сините") показа на повърхността един процес, който съществува отдавна в коалицията СДС. С него започна борбата за гласовете на електората на СДС. Поне в сегашната ситуация, както изглежда, шансовете са на страната на "твърдите", които добре резонират на жалбата за революционна безкомпромисност. Сред нейните радетели все още има немалко хора, които са склонни да се вглеждат във вилата на този или онзи "негодяй", без да забележат, че дори онези витошки камъни, въплъщаващи грандоманското величие на един бивш "началник", ще изглеждат жалки песъчинки в сравнение с възможностите, които създава безконтролната власт сега."
(Сбъркано още в основата: „Какво сме седнали да се вживяваме за този или онзи „негодяй”, като новата безконтролна власт е като него.” По-малкият упрек е, че Весела Табакова раздава робски съвети от типа на „Не пъдете мухите, по-гладни ще дойдат!” или „Преклонената главица сабя не я сече!”. Грамадният упрек всъщност е въпроса: Защо негодяй е поставено в кавички, а безнтролна власт не е?’”
· Недялко Йорданов, из новата пиеса на драматурга „Има нещо гнило в Дания", в."Труд", 12 октомври 1992:
"Живееше си кротко, покорно и унило при тоталитаризма едно човече мило. Работеше усърдно за скромната заплата,
за хляба на децата, бензина на колата.
Едно апартаментче и виличка на село си спретна с малко връзки и много пот на чело. Мълчеше, не шумеше, не се държеше лошо - най-много виц да каже за милия бай Тошо.
Тъй малкият човечец достигнал бе тавана. Но ето че настъпи голямата промяна. Голямата промяна страшно му хареса,
в нея той намери интереса.
И тръгна по митинги, разпери двата пръста, на йеромонаха дори целуна кръста, в брадичката на Царя замаяно се втренчи и взе, че се записа в "Подкрепата" на Тренчев.
С червените боклуци проведе две-три схватки, участваше във стачки, лежеше по палатки. Актив добър натрупа, но други се вредиха. А в службата - и него топтан го съкратиха.
И той тогаз си каза: Къде ми е файдата в голямата промяна? Ега ти свободата! Голямата промяна хич не му хареса.
Свърши му към нея интереса. Сега какво да прави и как да се изхрани. На социална помощ съвсем не се даяни
И тези в опозиция, и тези в кабинета:
едните - мафиоти, а другите - ченгета.
На мача в парламента току си бият дузпи.
Едните лющят семки, а другите пък люспи."
Как мислите? Ако поетът Недялко Йорданов се бе родил 125 години по-рано, дали щеше да се запише в революционен комитет, основан от Васил Левски? И каква съдба би си избрал след разгрома на Априлското въстание?
Това са важни въпроси.
· Осман Октай, организационен секретар на ДПС, вестник “Репортер 7” от 5 ноември 1992: “Ние не сме имали официален брак със СДС. Подкрепяме коалицията заради бързите демократични промени в името на гражданите на България. Но не е имало никакви предварителни ангажименти със съюза, скрепени с политически документ. Никога не сме поставяли условия да бъдем заедно в извършването на демократичната реформа. Така, че бяхме само в пробен брак. Мисля, че казаното от президента беше в услуга на СДС, а не в противоречие. Ето, вижте хронологията на нещата. Тук няма случайности, няма случайни настроения в политическото поведение нито от наша страна, нито от страна на синдикатите, нито от страна на президента. Отърсихме се от омразата срещу бившата БКП. Свърши времето, когато СДС можеше да спечели избори с демонстриран антикомунизъм. След като вече сме членове на Съвета на Европа, трябва с европейски аршин да си мерим и приказките, и политическото поведение. Вижте днес какво става в Парламента: оказа се, че всички сме ченгета, че всички са ченгета в тази страна.”
Ох, Огняне! Не всички! Само някои!
Преписвам дословно едно факсимиле на собственоръчно написано “Обещание”, публикувано във в. “Отечествен вестник”, 5 февруари 1993:
“Долуподписаният Осман Ахмедов Османов, медицински фелдшер в село (не може да се прочете от факсимилето), Силистренски окръг, заявявам, че напълно доброволно се съгласявам да помагам на органите на ДС в борбата им срещу враждебно престъпните елементи в страната и капиталистическото разузнаване. Известно ми е, че ако споделя за тези свои връзки ще ми бъде потърсена отговорност съгласно законите на НРБ за издаване на държавна тайна. При разговорите с интересуващите се за тях органи на ДС не ще си служа с (не се чете). Сведенията ще давам (не се чете) писмено, които ще подписвам с името Огнян. В същите ще отразявам обективно проведените разговори с лицата и всички (не се чете) за ДС.
26.VIII.1975,Силистра Саморъчен подпис: )
· Ахмед Доган пред в. “24 часа” от 23 ноември 1992: “Първото правителство на СДС, с липсата си на програма до последния момент, беше прецедент в историята на нашата страна, а да не говорим в по-широк контекст за Европа и света. И когато съм казвал, че то няма да просъществува по-късно от края на септември, съм имал предвид, че ако не си вземе сериозни бележки и не си намери ако не външен, то поне вътрешен коректив в лицето на ПГ на СДС, естествено е да се постави въпросът за съвсем ново правителство на съюза или на парламентарното мнозинство. Ако държим да сме точни - аз дълбоко се съмнявам, че това е първото ни избрано демократично правителство, но затова пък съм напълно убеден, че то е първото демократично свалено. СДС само реши съдбата си. Нека да не се лъжем, такава власт, каквато имаше Ф.Димитров през тази една година, може би и Т.Живков нямаше.”
Ще взема да повярвам, че Ахмед Доган не е никакъв турчин, а си е чист циганин. Един турчин не може да лъже толкова безочливо. Това е типично цигански патент.
· В. “24 часа”,21 ноември 1992, неподписано: “Всички българи - сини, червени, оранжеви и други - имат интерес България вече да е скъсала окончателно с комунизма. Но най-много от всички има интерес частният бизнес. Ако г-н Димитров беше разбрал това, положително щеше да успее. Но той не го разбра. Той вдигна ръка срещу честния частник. Когато яйцето се чука с камъка, чупи се яйцето. Следващият властник, ако не желае да се пропука като г-н Димитров, трябва да се чука правилно.”
(Когато честният частник се чука с БСП, както и да се върти, все ще бъде начукан. Пише го в историята на България. Всеки, комуто остава време от пиене да чете, го знае. Знае го и „честният частник”, написал горните редове. Именно затова не е посмял да се подпише с името си. Все пак, мисли си, има някаква надежда, когато БСП започне „да чука”, да му се размине, ако не се е разписвал черно на бяло.)
· Владимир Левчев, член на УС на НС “Екогласност”, вестник “24 часа” от 18 декември 1992: “Въпреки, че по принцип имам десни убеждения, смятам, че в момента силите на здравия разум са, освен радикалдемократите и навярно ОДЦ, в много голяма степен АСП, и дори така страшната за някои Б-12 (групата на Луджев). Важното е цялото СДС да оцелее. Като член на “Екогласност” съм длъжен да заявя, че се срамувам от последните прояви на тази организация, по-точно на ръководството й. Не съм чувал никъде по света екологическа, при това неправителствена организация да се занимава с организиране на демонстрации за сваляне на законно избрания президент. И то с чисто политически мотиви в които няма и помен от грижа за екологичното състояние на страната.”
Г-н Левчев, доколкото знам, вие имате нещо поетическо, заложено в рода ви. Което означава, че философските разсъждения не ви отвращават, най-малкото. Смятате ли, че чистотата на природата в една страна няма нищо общо и не бива да бъде смесвана с моралната чистота на населяващите я граждани? И едно съвсем прозаично напомняне за ролята на еко-организациите: „На 3 ноември 1989 именно „Екогласност” постави началото на демократичните промени в България” – цитатът e от Петър Слабаков. Разберете се с него къде е истината.
Последно искам да направя разбор на една „фундаментална статия”, както е наречена от самите й публикуватели
· Герго Манчовски, в. “168 часа” от 8 декември 1992:
- “Филип Димитров изплува на повърхността на посттоталитарния ни политически живот като компромисна фигура в едно движение, наричащо себе си коалиция от партии СДС. Веднага го обявиха за много интелигентен и умен. Вероятно така изглежда в очите на необразования Косьо, на интелектуалеца земеделец Георги Петров и на г-жа Константинова с нейния австрийски език. Иначе не се потвърждава от преките му изяви по радиото и телевизията. (Тези „дълбоко интелектуални забележки” е написал човек, наречен Герго, а пък баща му бил Манчо! Пази боже, сляпо да прогледа!)
- Склонността към празно умуване, обичайната нерешителност, излишната любов към самоанализа и тревожната мнителност са само част от наблюдаваните при него психастенни прояви. (Този „медицински език” на изразяване вече веднъж ви представих, читателю. Това е стилът на „доктора” Тренчев. Пак аз.)
- Главното, водещото опасение в съзнанието на Филип Димитров е “какво ще кажат американците”. Ама разбиват се войската и специалните служби, ама загубили сме стратегически пазари, ама на границата ни се води война, от другата страна настъпва ислямски фундаментализъм, всичко се избутва на заден план пред страха от евентуално несъответствие с предполагаемите очаквания и изисквания на Голямата нормална държава. Той е само обречен да изпълни Волята, да тътрузи кръста си и да изпие подадената чаша. (Сега като че ли чета нещо, написано от Блъсков.)
- Твърде интимните взаимоотношения на Косьо и шефа му обаче не могат да се обяснят само с потребността на последния от ерзацамериканци при липса на чисти такива. Подобна здрава връзка се наблюдава при медицинската практика между лекаря и пациента, в оперативната дейност между служителя и сътрудника, както и при необичайни сексуални нагласи, основания за които дават наглият и влажен Мишев поглед и твърде маниерното поведение на Ф.Д. Филип Димитров има късмет, че е отраснал в добро семейство, защото в много случаи младежите с подобен характер тръгват по лош път.” (Говори „Дума”, слушайте. Езикът напомня Продевия.)
В печата много се коментира тази статия, части от която токущо ви цитирах, читателю. Кой я бил написал, какъв е по професия и т.н. Със забележките си вътре в големия цитат се постарах да ви подскажа, аз какво мисля по този въпрос. Още малко пояснения:
Готов съм да се обзаложа, че статията е написана от един човек. Не е компилация от речи на Тренчев, Продев, Блъсков, Тошев или някой друг от техния сой. Аз различавам и фрази, употребявани от Лилов и Виденов. Мястото не ми позволява по-подробен цитат, за да докажа това. Но и не това е най-важното. И съдържанието на статията не е толкова важно. Обаче тя доказва, че един човек пише речите на хард- и софт- лайнерите от БСП, на комунистите и на мафиотите, казано по друг начин. Ако този човек се показва от време на време по телевизията или пише под собственото си име по вестниците, има само една кандидатура за идентификация. Позволете ми и аз да бъда малко загадъчен - името му се споменава в следващите 20-тина страници от книгата. Разменете Герго и Манчовски и помислете. Бихте могли да го познаете и по погледа от телевизора – той сам си го е характеризал много точно: нагъл и влажен.
И пак не това е най-важното. Друго е. Щом основните изявления на лидерите – и в лагера на социалистите и в централата на честниците - се пишат, следователно контролират, от едно и също място, това означава, че на тях се гледа като на подставени лица.
ТАЗИ ПАРТИЯ никога не е мислила да се променя! Тежко на членовете й, повярвали в „променливите” й настроения!
Което и трябваше да се докаже, както казват математиците.
