Да знаете, писна ми!
Но не от необуздаемата опасна злоба на червенокафявите блогъри в BLOG.BG, не и от вопиющата трагична простотия на другите им събратя с цвета на фекалиите. Писна ми, но не и от техните коментарии по мой адрес. Пука ми. Аз зная, че той, BLOG.BG, е такъв сайт. Като жълтите вестници е – пълен с подли, гадни, лигави лъжи на всякакви нива. Като почнете от личните истории на отделни хора и стигнете до обществената теория и практика на държавата ни и на света. Но се четат! Сутрин, ако пътувате в трамвай, загледайте се – всеки единайсет от десет разтворени вестници е “жълт”. Такъв ни е народът, простете.
И именно затова, за себе си считам, че мястото за критика на такива лъжи е мястото, където тези лъжи се публикуват. А не на тих закътан сайт всред приятели-съмишленици. Макар от гледна точка на една по-умна държава, всичко това да е чиста загуба на обществена енергия. Но и аз не се оплаквам от това.
ПИСНА МИ от друго. Периодично за моите три и нещо години в блога, тия дни
също, съм атакуван от разни, женски предимно, май-йо-манджи, че съм бил анонимен. Ама не съм бе, драги! Не съм анонимен! Всичко в профила ми на http://dobronameren.blog.bg/profile.php е истина. Името, възрастта (прави приятно впечатление, че BLOG.BG актуализира автоматично всяка година тази характеристика на своите участници), полът, градът, професията, интересите. Даже съм напълно искрен и в избора на категориите в които пиша – “История” и “Лични дневници”. Не маскирам политическите си забележки в “Лайфстайл” или в “Тя и Той”, или да пиша за личните си сърбежи в “Политика”. Не крия личното си мнение по въпросите, публикувайки само чужди материали, копирани оттук оттам. Нямам и профили-двойници с които да си “общувам”, симулирайки активност и интерес към себе си.
Но, о ужас! Нямал съм профил в някоя от социалните мрежи, което значело, че съм бил Никой!? За аватарна снимка съм се доверил на стандарт, предложен от модераторите на блога, вместо да се снимам на задната палуба на корабче, плуващо от някъде за някъде, например!? Каква логика, а! Без малко да напиша злоба.
Затова ви давам няколко указания за търсене на повече сведения за мен. Дано се успокоите.
Лесните: Напишете в полето за търсене на Гугъл “Христо Рашев”, после отмахнете онези мои съименници, които не отговарят на някой пункт от профила ми и оставам АЗ. Предупреждавам ви, че ако търсите моя снимка, там няма такава.
По-трудните. По-трудни, защото са свързани с четене, с повече четене. И най-вече с мислене и разсъждение. Имам издадени 3 книги – http://www.zstoyanov.com/index.php?main_page=index&manufacturers_id=241. (Ако си купите някоя от тях от виртуалната книжарница, на задната корица на всяка от тях, ИМА моя снимка.) А ако четете моите постинги и сте запомнили някои от тях, защото са ви станали интересни, нищо чудно те да са избрани части от нещо вече публикувано. Тук не говоря само за книгите си, но и (предимно) за мои публикации в демократичния печат. Обърнахте ли внимание на епитета “демократичен” за печата ни? Значи става дума за “стари работи”, отпреди 2000-та година. Тъй като демократичен печат вече няма. Всички вестници са пеевски.
Така че съвсем не съм анонимен. Образно да го кажа. Името ми е изписано на звънеца на входната врата на двора ми. Всеки може да звъни на него. А това, че не пускам някои в къщата си, означава само едно – ТЕЗИ не мога да ги дишам, както казват младите.
Второ - това, че си написал и осъществил издадени 3 книги е нещо, което трябва сериозно да се уважава - впечатляващо!
Трето - "о, Боже" ;) аз също нямам профил нито във фейсбук, нито в туитър, нито в спейс... имам рег само във vbox7.com i yt