Прочетен: 2360 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2013 07:02
„СИНИТЕ” КОСТОВИСТИ – ВЕСЕЛБАТА ПРОДЪЛЖАВА (1997-2005)
Това е разказ за времената в които СДС вече е партия. (Разказът за сините, докато СДС беше движение, се съдържа в предишния през един постинг „Жертви в кавички били ОЩЕ”)
На 10 януари 1997 г. „народът” счупи вратите на Парламента, а софийската полиция на Красимир Петров (Жан Виденов) пукна няколко глави, включително и тази на Филип Димитров. В промеждутъка до 4 февруари - тази сакрална дата от 20 век според думите на Иван Костов - Петър Стоянов встъпи официално в длъжността си на президент на 22 януари. На 12 февруари ТОЙ назначи служебно правителство начело със Стефан Софиянски.
Някак странно се движи съдбата. Често, много често за случайност, избира за изпълнители на неотменимите си решения неподходящи начини и хора. Ето в конкретния случай. Изборът, връщането ни към европейската демокрация е неизбежно събитие. Но защо о,Боже, възлагаш изпълнението му на хора, на които това не им иде “отвътре”. Тук визирам Стефан Софиянски. Макар да има по-заслужили от него в това отношение.
Ще прескоча родовите му заложби и съдбата му преди Десети. Тук искам да припомня, че в едни други, също много решаващи за българската демокрация години, Софиянски импулсивно предпочете Стефан Савов пред Филип Димитров. После, плачейки, се върна в правия път, но късно. Белята с разцепването на движението СДС беше вече сторена. Един много неподходящ за честните хора човек – Николай Слатински обясняваше това преосмисляне с факта, че “някой бил казал на Софиянски, че той е новото лице на СДС”. Изключително лош компромат, който най-вероятно е истина. Но млъкни, сърце, както е казал поета. Засега. Обещавам.
Само да спомена няколко познати нататък имена от състава на правителството „Софиянски“
- Александър Божков – става вицепремиер и м-р на промишлеността, идвайки от председателското място на Агенцията по приватизация. (Където сменя Ренета Инджова.) Той ще бъде вицепремиер и в следващото правителство на Костов, само дето ще се сдобие с прякора „мистър 10%“. Иначе като малък е учил и живял в Багдад, където баща му е бил на дипломатическа служба. Към 1997 година Ал.Божков е на 45 години. Смятайте при коя власт баща му е служил за връзка между Ирак и България. Александър Божков е далечен роднина на Соня Бакиш, съпругата на Станко Тодоров.
- Стоян Сталев – министър на външните работи. Той е роден син на Живко Сталев. Кой е Живко Сталев и каква беше неговата роля за демократизирането на България през важните 1990-1991 години – знаем. Сега научаваме, че за съветник на министър Стоян Сталев е назначена Ирина Бокова.
- Богомил Бонев – министър на вътрешните работи. Тъй като той ще запази поста си и при Иван Костов, за него по-нататък.
- Георги Ананиев – министърът на отбраната е роден в с.Косача, Пернишко. Изненада-а! Това е родното село на Първанов. Рода или Монтеки и Капулети?
- Иван Нейков – м-р на труда и социалните грижи. Този министър през годините обикаля масата на тристранното сътрудничество от всичките й три страни. И все става.
- Даниела Бобева – министърката на търговията и външно икономическото сътрудничество е бивша шефка на Агенцията за чуждестранни инвестиции, следователно Виденовият министър Румен Гечев (агент Економов и сегашен депутат от БСП) й е бил пряк началник. Днес Бобева е вицепремиер в правителството на Орешарски.
Главен секретар на кабинета става Нели Куцкова. Само на трима журналистки се разрешава да огласяват решенията на правителството. Това са Екатерина Бончева от “Свободна Европа”, Мария Цанкова от “Хоризонт” и Цветана Божинова от пресцентъра на Столична община.
Само три дни след идването на власт на правителството „Софиянски“, на 15 февруари 1997, СДС проведе своята дългоочаквана 9-та конференция на която коалицията стана партия, а Иван Костов - нейн водач. Старата идея втаса. На 12 март 1997г. партията СДС подписа споразумение с други три партии – ДПС на Доган, БЗНС на Анастасия Мозер и ДП на Стефан Савов за общо сътрудничество във властта. Тази група от четири партии беше наречена Обединени демократични сили – ОДС. (Само има-няма месец и Доган изведе ДПС от коалицията. След година-две Костов нарече Доган „проклятието на България“ – цитирам приблизително. Пък и двамата от ДС – мое предположение.) С общите гласове на тази нова коалиция на 21.05.1997г. беше гласуван следващия кабинет – на Иван Костов, който управлява България в следващите 4 години. Това е и първият кабинет след промените от 1989г., който изкарва пълния си 4-годишен мандат.
На 6 април 1997-ма започнахме да отброяваме последните 1000 дни до 2000-та година.
В правителството на Костов също има интересни имена.
Но най-напред за самия Иван Костов. Знаем вече, че идва от кръга на Луканов. Вметвам, че чак в последните години този факт се популяризира. Споменава се една статия на Костов в „Работническо дело“ преди 10.11.1989. Да кажа, че тази статия не е единствена и че в другите статии се съдържат малко по-други „демократични“ твърдения от цитираните. Естествено е. Иначе кой би търпял Костов да преподава „политикономия на социализма“ на бъдещите висшисти. Ще кажете – такива бяха времената. Е, в по-новите, нашите времена, Костов каза и че няма никакво значение, дето жена му е била платен партиен секретар на един институт. Любов, ще кажете сега. Какво да възразя? Не мога. Само си спомням от училище, учили сме, че Ботев преди да тръгне на смърт е написал на жена си „Знай, че ПОСЛЕ отечеството съм обичал най-много тебе“.
Да-а… Костов става финансов министър в правителството на „За бога, братя, не купувайте!“. После влиза като такъв и в правителството на СДС. Като безпартиен! След загубените от Филиповото СДС избори в края на 1994г. остава безпартиен, но поема председателския пост на Движението. В 1996-та преобразува Движението в Партия. „Синя“ партия! Остава й шеф до 2001г., когато губи на избори от Царя. Няколко години се сърди на „народа“, че не го разбира и в 2004-та основава нова партия ДСБ. И тя „синя“. Остава нейн председател до тази 2013-та, когато ДСБ не успява дори да влезе в Парламента.
Дали тук не му е мястото да дам справката, която държа в ръцете си:
Юни 1990 гласували за СДС – 2 800 000
Октомври 1991 1 903 000
Декември 1994 1 514 000
Ноември 1996 1 890 000 (за президент)
Април 1997 2 223 000
Юни 2001 гласували за ОДС 830 000
Юни 2005 гласували за ОДС 280 000
и гласували за ДСБ 235 000 .
Юли 2009 гласували за ГЕРБ 1 716 000
Октомври 2011 2 650 000 (за президент)
Май 2013 1 109 000
Имам две мисли, които седят в главата ми.
Първата: Причината за отлива на привърженици от Идеята СДС е превръщането на Движението в Партия и напълването на Партията с безогледни кариеристи, откровени тарикати и доказани мафиоти. Кое от кое следва няма значение. Идеята не е конюнктура за използване. Хората,споделящи Тази ценност, си отиват. “Отвратени” е точната дума.Точно в тези преломни времена (преломни заради предлаганите от тях възможности за истинска демократична промяна) водачите на “сините” станаха/останаха “червени” (“червени” в смисъла, който влагаме, говорейки за тоталитарните комунистически времена).
И втората: „Сините“ Дайновци, Беровци, Минчевци вече години наред търсят къде е изчезнал единият милион българи, които гласуват демократично. Гледам горната справка. Там така ясно се вижда, че този милион ДНЕС е в ГЕРБ! И точно тук е главния ми въпрос: Защо лидерите на „традиционната десница“, както наричат себе си в ДСБ, СДС и РБ, бягат от коалиция с ГЕРБ сякаш са им показали Дявола? Отговаряйте си вие. Аз моя отговор съм го дал 9 реда по-нагоре.
Продължавам с анализа на имената, съставлявали правителството на Костов от май 1997. В навечерието на Коледа две години по-късно (на 21 декември 1999) Командирът смени половината си министри. Уволнените тогава съм зачертал с една черта. Новите назначения са в червено.
Премиер………………….... Иван Костов СДС
Вицепремиер и Веселин Методиев Демокр.партия
М-во Образование ……… Димитър Димитров Демокр. партия
Вицепремиер и
М-во Промишленост ……… Александър Божков СДС
Вицепремиер и Евгений Бакърджиев СДС
М-во Регионално развитие… Евгени Чачев СДС
МВнР ……………………… Надежда Михайлова СДС
МВР …………………… ….. Богомил Бонев СДС
Емануил Йорданов СДС
М-во финанси …… ……… Муравей Радев СДС
М-во правосъдие ……….. Васил Гоцев Демокр.партия
и правна евроинтегр. Теодосий Симеонов СДС
М-во Отбрана …………… Георги Ананиев СДС
Бойко Ноев СДС
М-во труд и социална пол … Иван Нейков СДС
М-во Земеделие, гори…… Венцислав Върбанов СДС
и аграрна реформа
М-во транспорт …………… Вилхелм Краус СДС
Антони Славински СДС
Държавна администр …… Марио Тагарински СДС
Иван Костов СДС
Околна среда ……………. Евдокия Манева СДС
Здравеопазване ………… Петър Бояджиев СДС
Илко Семерджиев СДС
М-во на културата ……… Ема Москова СДС
Търговия и туризъм Валентин Василев СДС
Икономика ……… ……… Петър Жотев СДС
и вицепремиер
М-р без портфейл …….. Александър Праматарски СДС
А сега се хванете за масата, за да не паднете от изненада. На Коледа 1999-та Иван Костов не посочи мотивите си за направените смени. Години по-късно намирам в Интернет следното: „Основна причина за уволненията през декември 1999 г. е доклад от Националната служба за сигурност с автор Цветлин Йовчев, който по това време е шеф на отдел „Русия“. По същото време Майкъл Чорни е изгонен като опасен за националната сигурност, още трима дипломати от руското посолство са изгонени, заловен е и техен шпионин, който прехвърля през оградата на посолството военни документи.“
Я да видим тогава кои хора е препоръчал „тогавашният“ Цветлин Йовчев за махане и кои за поставяне и Иван Костов го е послушал. Този анализ не е никак излишен. Той би ни помогнал да разберем по-добре „днешния“ Цветлин Йовчев.
Махнат е Веселин Методиев. Той завършва история в СУ през 1979г. и веднага е назначен в Главно управление на архивите, където е на работа чак до 1993-та. Изключителна кариера. Прави ми огромно впечатление как цяла плеада от „наши хора“ (по времето на БКП!) направо от студентската скамейка попадат я в агенция, я в министерство, я на кореспондентско място в чужбина… Казвате, че Архива не е престижно място? Я! „Архивите са живи“ и кой има достъп до тях, особено по време на „демократичното ровене“ в тях за досиета, е изключително важно. Да не би Методиев да е научил нещо за „Иване, кажи си!“? Ако е това така, отваря се място за хипотеза защо Веско Методиев от Демократическата партия (1990) се премества в ДСБ (2004) и дори става нейн заместник-председател - за да контролира по-отблизо нейния председател ли?
Махнат е Евгений Бакърджиев. Защото той подписа един „исторически договор“ с Газпром или защото бе организатор на разрушаването на Мавзолея? Или за нещо трето, тяхно си, напр. свада за престиж със самия Костов? И на мястото му е поставен Евгени Чачев, който е платен партиен секретар на цяло министерство по времето на БКП. Кой е по-човек на СССР а, Йовчев?
Махнат е Богомил Бонев. Защо, се питаха демократичните избиратели, след като само той опита да се бори с Маргините, Маджо. цяла редица шефове от СИК и ВИС (ранната пролет на 1997), с Роко и „неговите братя“ (късната пролет на 1997), после отново с ВИС (през есента)… Да не би да е заради участието му в компрометирането на Петър Стоянов на президентските избори в 1996-та? Аз лично престанах да се интересувам от Богомил Бонев, когато през април 2009 г. той стана директор на Пловдивския международен панаир след лично предложение на предхождащия го директор Георги Гергов. А колкото до заместника му – Емануил Йорданов какво да кажа? Освен култовата фраза от тия времена „Защо така бе, Миме?“ И да добавя, че е раждан в Кюстендил. За ДНЕС отбелязвам, че Е.Й. беше изваден от нафталина и поставен отново отпред като член на Реформаторския Блок. Възгледите му са като за „реформатор“ – не е ясно какво точно иска. „Зад студентския протест наднича Бойко“ и „Изходът от кризата са нови бързи избори“, каза оня ден (ноември 2013) по TV7 при „фактора“ Емил Кошлуков.
Махнат е Васил Гоцев. Моето субективно мнение е за възстановена демократична справедливост. Временна, разбира се – типично за този род справедливост в България преди и сега. След 2 години при първата възможност Васил Гоцев стана конституционен съдия от квотата на НС. За цели 10 години! За Теодосий Симеонов не ми се пише! Както и за Никола Филчев! Че трябва пак да казвам колко виновен е лично Иван Костов за развалата в съдебната система.
Много интересна е смяната на съселянина на Георги Първанов Георги Ананиев с Бойко Ноев. Биографията на последният е яко свързана с комунизма, да го наречем. Съселяни са с Теодосий Симеонов, нещо се клали, топили покрай Девети септември, после следва МИМО в Москва, РУМНО гумно, според Николай Колев-Босия бил е съветник на Петър Младенов във важната 1989 година… Каква „чистка“ е препоръчал Цветлин Йовчев – анти- или проруска? ДНЕС (октомври 2013) този Ноев го раздава „специалист“ по бежанските проблеми на България. Защо в кавички? Пак по TV7, но в „Пуснете водата“ (не съм го гледал, обаче цитирам Barekov.com) бил препоръчал на президента Плевнелиев, като е много ербап, да даде държавната си къща за подслон на сирийските бежанци. Същото можела да направи и Кристалина Георгиева? Тя пък какво пречи на контрапротестиращите?!
За Вилхелм Краус надничам в Интернет. Там пише „Как министър се превърна в олигарх“. Бащата и особено двамата му сина са спрягани за собственици на маршрутките в столицата. Изчислена е дори печалбата им – повече от 200 хиляди лева дневно. (За такситата отговаря друг – Алексей Петров. Който пък, пише, взел този бизнес от Нора Ананиева.) Днес бащата Краус „вече се занимава с нещо, което е по-светло и чисто - заместник директор в ЛУКойл. Верният човек на Командира управлява Нефтохима, който босът му продаде на руснаците по време на своето правителство за нищожните малко над 100 млн. долара. А сега се прави на борец срещу руското влияние в Европа и срещу енергийната зависимост на България от братушките“.
Да не кажете, че пропускам. Макар да няма пряко олигархично звучене, две думи за Димитър Димитров и Антони Славински. „Произходът“ им е от ВМЕИ „Ленин“. Колеги с Иван Костов, значи. Някои виждат в това „конфликт на интереси“. Не мисля така – всеки човек залага на хората на които познава способностите. Защо на едни – да, а на други – не, е друг въпрос. ДНЕС проф. Славински е председател на Настоятелството на НБУ, а проф. Димитров е покойник от 10 години.
Виж, при личният зъболекар на Костов Илко Семерджиев вони на „конфликт на интереси“. Тук Цветлин Йовчев е ни причем. Впрочем, ако някой трябва да бъде съден за провала на българското здравеопазване днес, то първият е Илко Семерджиев!
Петър Жотев? Ако имах повече място, щях да разисквам, че той има нещо против „американските“ Марици 1 и 3, „нещо за“ АЕЦ „Белене“… Но нямам. Затова само една клюка – познавате Корнелия Нинова, нали? Нейната кариера започва именно по негово време. Но не като съветник, а като директор на важна държавна фирма/фирми и впоследствие участник в приватизацията чрез РМД… Щях да забравя да обърна вашето внимание на факта, че с промените от края на 1999 година Костов се освобождава от своите 3-ма вицепремиери и го замества само с един – именно Петър Жотев.
Това бяха имената на новите от 1999, сменили старите от 1997. Сега за „постоянните“ членове:
Надежда Михайлова („Хубавото Наде“) се появява в политиката от Радикалдемократическата партия на Елка Константинова. Първите две демократични години ходи по специализации на запад, после става говорител на правителството на Ф.Димитров. В правителството на Иван Костов е обявена от СДС. През 2002 година по времето на царя става дори председател на СДС. След слабите изборни резултати от 2005-та „се предава“. Тогава започват приказките за „гаража на ЦК на БКП“ на първия й мъж, за връзките й с Алексей Петров… Не искам да коментирам либидото й, но имам тема:
В каква държава живеем, българи? Миналата година (2012) норвежкият комитет даде нобеловата награда за мир на Европейския Съюз. На церемонията в Осло присъства Бойко Борисов. Спомняте ли си?- DNES.BG в техния «преглед на печата» на 11.12.2012 написа: “Бойко Борисов заспа на церемонията”, а “отвънка народът протестира срещу това решение на Нобеловия комитет” , вместо да попита защо Иван Костов го нямаше на церемонията? Надежда Михайлова къде беше? А в същото време тези проглушават ушите и душите ни, че ако не били те «нямало да влезем в Обединена Европа». Агитират ни с думи да изберем тяхната коалиция, а когато трябва да аплодират Обединената Европа, правят „Единство”?! Ама било „синьо единство“!?
Изключителни глупаци впрочем. Аз помня, убеден съм, че още къмто милион българи помнят онзи митинг на Орлов мост на 7 юни 1990 година. По същото време на километър по-нагоре на площад „Девети септември” пред Мавзолея на Димитров (в онова време така беше) червените симпатизанти аплодираха Александър Лилов и крещяха „Е-дин-ство”! Единство е дума-парола на БСП. Защо така бе, Миме?! Поне да бяхте избрали ДПС-паролата „Заедност”. Не че тогава щеше да ви огрее... Изключително много подценявате избирателите, които претендирате да заведете до урните!
Евдокия Манева. Няма сведения да е член на някоя партия от коалицията СДС. Чак през 2004-та се позиционира в ДСБ. Иначе е кьошеклия камък. Била е заместник-министър при Софиянски (1997), министър при Костов (1997-2001), зам.м-р при Борисов (2009-2013) и Марин Райков (2013). В къщи имам една книга – „Машина за легитимност“. Издание на Института за изследване на близкото бъдеще на България (има и такъв институт, ако не знаете). Там се твърди с документи, че зам.министерските места във всички м-ва открай време са запазени за служители в Държавна Сигурност .
Ема Москова. Само едно нещо, което ми се струва много интересно. Тя е жена на д-р Стефан Москов, племенник на социалдемократа д-р Атанас Москов. Кой е Атанас Москов, питате? Вид дертлиевец. Не се учудвайте. Аз мисля за социалдемократите като за другото лице на комунистите. В подкрепа, че съм прав, да напиша, че Светла Василева (chara) много харесва Атанас Москов. (Има един съвсем пресен постинг по темата.) А едно от лицата на „реформаторите“ – д-р Петър Москов от ДСБ, й е син.
Валентин Василев е познат още от първата „Екогласност“ от 1990 година. Не участва пряко в политиката след Костово време. Може би затова ми е симпатичен, да го кажем. Макар, че оня ден видях това „старо лице“ в една телевизия. Не беше TV7, слава Богу!
И Муравей Радев изчезна от политиката след ерата „Костов“. Член е ДСБ, разбира се, но не и на „избираемо място“. Защо, не зная? Но ми е приятно. Не обичам тарикатите, особено ако имат само това.
За Александър Праматарски съм споменавал често, разказвайки за началните времена на прехода. („Виж кой говори“ от ноември – декември 2011). Момче беше тогава, никому неизвестно, от Перник. Обаче лансирано на най-отговорни държавни позиции и то в сферата на националната сигурност. Но поостаря и го покриха някъде в резерва, да чака. Като Иво Цанев – костовист от време „СДС“, деен, перспективен, пробивен… Къде ли е сгазил драгалевския лук? Като Димо Гяуров – костовист от ерата „ДСБ“, чиято позиция в йерархията е твърде висока обаче и това вероятно ще го изтласка по-скоро пред „публиката“. Гледам го оня ден по по-така телевизиите – бТВ, НОВА – реформаторски го раздава. Ненаиграл се!
Ако трябва да развихря въображение, ще напиша: и като Делян Пеевски. Младежи! Обаче „наши“!
Накрая от „Лицата“ да кажа за Марио Тагарински. Много интересна биография. Роден е в Ямбол. Не е Пазарджик да кажеш (Стоян Ганев, Екатерина Михайлова, Любка Качакова), не е Търново (Надежда Михайлова, Бойко Великов), Видинско, Монтанско (младенови, лилови, микови…), но пък са съграждани с Волен Сидеров. На 18 години идва в София и работи 6 години в Кремиковци. Не може да е за нищо друго, освен за временно жителство в столицата. После става студент във ВМЕИ „Ленин“ и… идва 1989. Пробива като депутат от СДС (още в 1994-та) и остава в Парламента чак до 2013-та. Е, с различни листи – на Демократическата партия, на РЗС, независим… Чий човек е? Едва ли само на масоните, макар от 2009 година да е техен Велик майстор. На българските масони, естествено.
Защо правя тази забележка? Защото българското масонство е едно от „лицата“ на комунистическата Държавна Сигурност. Само да добавя същото и за БПЦ.
Тагове:
Не мислите ли, че е възможно разрушаването да е резултат от геноцидните наклонности на БСП към демокрацията изобщо?
(В скоби - пиша БСП, но това е за "късост" на изложението. Иначе е ясно какво включвам в това понятие: комунистическата доктрина за диктатура на една партия.)
