Правителството на Иван Костов (ОДС) идва на власт на 21 май 1997 г., след сериозна икономическа криза при правителството на БСП (Жан Виденов), довела до хиперинфлация около Новата Година. Костов е първият министър-председател след 1989 г., който остава на поста за пълен 4-годишен мандат.

Управлението му е спорно и колкото повече време минава оттогава, все по-спорно става. В крайна сметка от „светлосиньо“ в началото на 1997 година, то стана (и все повече става) „мръсночервено“ днес – 16 години по-късно. Причината е една. Непреодолима изобщо. Каквото и да говориш, каквото и да твориш в началото, идва моментът в който започваш да действаш по същество. Да правиш онова, заради което си взел властта. Как беше? – По делата им ще ги познаете!

Комунистите бяха принудени от световното развитие, от цивилизацията, да сдадат официално мераците си за световно господство в началото на деветдесетте години. Но за да запазят парите, които бяха трупали по време на политическото си владичество, трябваше да останат в икономическото управление на страните си. Това не можеше да стане официално, законно. Твърде много престъпления бях извършили, твърде много беди бяха довели до главите на обикновените хора и когато не можеше вече да бият другите, за да им викат „ура“, единственият им изход беше мимикрия. Изходът на гущера, който като е приклещен, сам откъсва опашката си, за да спаси тялото и живота си. За съжаление „опашката“ на комунистическия гущер се оказаха Идеите и Символите на идеологията. А „тялото“ – парите, които се печелят от Властта.

Такъв е изводът, драги искрено вярващи в Идеята. Вие сте излъгани както другите потърпевши, несподелящи вашата идея. Даже нещо повече – за разлика от тях, вие сте презрени от самото ваше бъдеще – децата ви. Защото, за да успеЯТ САМИТЕ ТЕ, трябва да се откажат от вас. То, бъдещето, „тялото“ на гущера, не може да остане живо, ако мъкне миналото, „опашката“, след себе си.

„Виденов“ биде откъснат и се спаси „Костов“! А за да се прекъсне всичко между двете части на гущера, беше убит архитектът, строителят на този замисъл. http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/06/fabriki-za-iliuzii-vytre-sme-veche.1050579 

Извечна действителност, по-вечна от самия човешки род. И няма защо да се правите на обидени, драги комунисти, да се реванширате и други подобни. Единствената човешка постъпка за вас е Покаянието. Предшествано или следшествано от Възмездието за убийците сред вас.

Но кой съм аз, че да ме послушате?! А и в момента имам друга, конкретна задача. Да разкажа, да проследя етапите на мимикрията на гущера, който си мисли, че е без опашка.

Пътят на „синия костов“ допреди възшествието му във властта проследих в http://dobronameren.blog.bg/history/2013/12/03/jertvi-v-kavichki-bili-oshte.1214601 и http://dobronameren.blog.bg/history/2013/12/07/jertvi-v-kavichki-bili-oshte-2.1216496. В предишния си постинг http://dobronameren.blog.bg/history/2013/12/12/jertvi-v-kavichki-bili-oshte-i.1218302 проследих ИМЕНАТА в Костовото управление. Сега е ред на ДЕЛАТА ИМ:

Съчувствам им. Не може да се съвмести несъвместимото.

В началото е по-лесно. Отказваш се от комунистическото семейство и прегръщаш европейските демократически ценности. Защото няма друг начин – кой свободен вече избирател ще те прати във властта, ако държиш да останеш в социалистическия лагер?! После става трудното. Приемат те в европейското семейство. Където са парите! Обаче и там не разрешават да им седнеш на масата и да ядеш от манджата им, ако ръцете ти са мръсни. Говоря образно. За първосигналните с пример – В Европа не те приемат, ако имаш тоталитарни връзки и дори само навици такива. Не се чудете защо ЕС спира европарите днес. Ако искаш да си Орешарски, търси си място за живеене в Русия, в Китай, в Азърбайджан. Това е.

Та, в началото е лесно и ясно – отиваме в Европа и НАТО! Там е бъдещето, там иска и народът (или обратното). Където народът, там и ние! – е казала Партията и добавя, че е вдъхновител и организатор на всички негови победи. После прибира печалбата от всенародните усилия и дотук, защото по дефиниция тя, Партията, не отговаря за пораженията. Ето коренът на моето презрение към ония, които приписват този принудителен правилен избор на Костовото правителство. Че той и Луканов искаше същото. И Живков и той… В Европа иска и „бизнесът“. Там има частна собственост, разрешена инициатива и свободен пазар. И закони, които се спазват безусловно. Идеално място за препиране на парите. Ето защо редом до, зад, пред Костов вървяха и помагаха, и Доган, и Маргините. Само че…    

Само, че както казах, в Европа позволяват да им седнеш на масата, само ако ръцете ти са чисти - в началото. Това обяснява защо не стана при доказания комунист Виденов, а при представения за нов, независим обективен икономист Костов. Е, понеже там в Европа трева не пасат, й шибнаха – на Костова България  - валутен борд. За всеки случай. (Основателно както се оказа. Днес валутният борд пречи на комунистите и те искат да го свалят.)

Дотук с европейските „успехи“ на Костов. Преминавам директно към поразиите, които направи Той във вътрешен план на нова България.

Позволеното място тук не разрешава подробно и аргументирано изложение на всичките… безобразия. Пък и българинът не чете. Особено, ако е по-дълго. Уморява се. Затова само ще скицирам. Ще подредя в списък. Пък който се интересува или знае повече – да допълва.

Всички костови биографи започват със скандала „Сапио“ от февруари 1992 година. Нищо чудно – това е годината на Филип Димитров и е чудесен повод да се удари именно там. А става въпрос за внесени в България без мито стоки само за около 5 милиона долара. С личния разрешаващ подпис на Иван Костов. Не че е малко, но Костов е финансовият министър в правителството на Димитър Попов – цяла година по-рано! - когато цените бяха „либерализирани“ и се стигна до вопъла „За бога, братя, не купувайте“. Няма да пропусна да попитам защитниците на Костов ЗАЩО пропускат това, а като чуят за Симеон Дянков пяна ги избива по устата. И „‚следят“ Хер Флик и в тоалетната дори. Какво казал, какво правил, той, майка му, баба му и т.н. А дали се сещат да попитат Командира къде е днес Ясен Златков, шефът на фондация „Сапио“ и да разнищят откъде Костов го познава? Аз да напиша за последния му подвиг. През 2011 година чрез фирмата си „Златков и синове ЕООД“ продаваше оригинални продукти на „Майкрософт“. Според в. „Труд“ от 26-10-2011, откъдето цитирам, „Златков продава оригиналът на „Уиндоус 7 Ултимът“ за 57,85 с ДДС, докато на сайта на “Майкрософт” цената му е $ 219,99 (308,21 лв.), т. е. пет пъти по-скъпо!“

Изобщо Иван Костов има странни приятели. Помните ли вчерашния постинг, където писах, че в края на 1999г. по доклад на шефа на направление „Русия“ в някаква секретна служба Цветлин Йовчев, още в ония времена!, Костов сменя 8 (осем) министри в своето правителство? От всичко 15 броя. И че още по същото време Майкъл Чорни е изгонен като опасен за националната сигурност, още трима дипломати от руското посолство са изгонени, заловен е и техен шпионин, който прехвърля през оградата на посолството военни документи.

Е, през 2003г. се разрази т. нар. скандал Фондация „Демокрация“.

Пак от „Труд“: „…изгоненият от България като заплаха за националната сигурност Майкъл Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го е изнудвал за пари. 10 дни преди парламентарните избори през 2001 г. във фондация „Демокрация“ постъпва дарение от $189 000 (след данъци) от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг“. По-късно кипърски адвокат на фирмата прави изявление чрез в. „Труд“, че е извършил банковия превод по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че е бил изнудван. От фондацията твърдят, че произходът на сумата е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни, че Майкъл Чорни е дарител. 4 години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Министерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, доказват, че Чорни не е собственик на фирмата, превела въпросното дарение, а Майкъл Чорни съобщава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.“

Това е чиста борба между мафиоти, кой от кой по-големи, а всъщност от един източник, кой да вземе кокала на властта, която носи пари. А помните ли, че ДНЕС Цветлин Йовчев е вътрешен министър в правителството на Орешарски, на което ДСБ  иска оставката (или пък бъркам – само РБ я иска)? Странни са пътищата комунистически. Преплетени са и навързани като свински черва.

Ето: („Справката“, която следва, е далеко непълна. Не са споменати всичките имена на замесените далавераджии. И е разбъркана хронологично, защото съм търсил връзките между нещата. Но има една „особеност“ – дотук е вярна и колкото повече време минава от тия събития, все по-вярна става!)

„Мобилтел“ – Цитирам:

„Мобилтел” е била първо приватизирана от Красимир Стойчев – личният съветник и приятел на Костов и Атанас Тилев, агент на ДС, собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, чрез която открадва милиони и се скрива във Финландия (последно?),  личен приятел на о.з.ген.Бриго Аспарухов.“

(Допълвам: През април тази 2013г. последната Комисия по досиетата съобщи някои имена на известни бизнесмени от прехода като кредитни милионери и агенти на бившата ДС: Младен Мутафчийски, Красимир Стойчев и Георги Агафонов. Първият вече умря. В началото на ноември. Неочаквано, от етиопска треска. Че Атанас Тилев, Красимир Райдовски, Георги Първанов… са свързани, съм писал. Но не съм ви казал, че Бриго Аспарухов е нещо тъст на Светльо Витков – водач на ПП „Глас народен“, спечелила 1,34% на последните президентските избори през 2011г.)

После Стойчев и Тилев продават „Мобилтел“ на… не на кого да е, а на Майкъл Чорни . За 80 милиона долара. Ако питате костовистите, това било направило служебното правителство на Стефан Софиянски. Само че точната дата на продажбата е 30 октомври 1997 (Софиянски е премиер до 21.5.1997) . Междувременно Майкъл Чорни е изгонен от България „като заплаха за националната сигурност” (края на 1999). Собственик е вече Владимир Грашнов – син на бившия (преди 10 ноември1989) строителен министър Марин Грашнов. Третата му жена е Лора Видинлиева , братовчедка на Огнян Дойнов. В края на 2001 година Владимир Грашнов умира неочаквано на 49 години. От левкемия. През 2005-та Мобилтел става част от австрийската Мобиком. Знае се цената  - 800 милиона долара (приблизително 27 пъти по- висока от началните 30). Кой е прибрал парите – не е ясно

(Допълвам: Владимир Грашнов е бивш собственик и на ФК „Левски“. През 1998г. Мобилтел става спонсор на ФК „Левски“ срещу 200 хиляди DM годишно. В следващата 1999-та Томас Лавчис купува клуба. Наско Сираков  става изпълнителен директор. После пак собственик става Майкъл Чорни. После Тодор Батков… Според мен е подигравка футболният отбор на Левски да бъде наричан „отбора на народа“. На кой народ?)

БТК:

Продажбата на Българската Телекомуникационна Компания си е цяла епопея. Съмнявам се, че мога да я опиша цялата. Началото беше поставено през 2000-та година от Антони Славински, който се опита да я продаде безуспешно на някакви гръцки холандци (ОТЕ-Кей Пи Ен). После неуспех претърпяха „турците“ (Тюрксел). Иван Костов не успя да приватизира БТК в края на краищата. Царят като че ли успя – през 2004 продаде БТК на някакви австрийски американци. И на Иво Прокопиев. А междувременно през тези години, пишат вестниците, цената на БТК спаднала от 1,7 млрд. евро на 590 хиляди. Чак при Бойко Борисов, при това в самия край – есента на 2012г. се затвърди, че БТК най-после е продадена (73% от капитала на компанията) на руската VTB Capital и българската Корпоративна търговска банка (КТБ) – Цветан Василев (Делян Пеевски?). После дойдоха февруарските протести на 2013-та, правителството на Пламен Орешарски… и в края на септември 2013 министърът на транспорта Данаил Папазов обяви, че държавата е взела решение да се откаже от „златната“ си акция срещу 100 милиона долара. Срещу това щели да бъдат вдигнати запорите от страна на транспортното ведомство върху продажбата на стотици имоти и прекратяването на всички съдебни претенции водени от страна на държавата срещу БТК. …

Новите собственици ("Вива Телеком България") пазят мълчание. "Нямам информация за сделката", каза Красимир Катев, представител на руската банка ВТБ, която държи акции във "Вива Телеком България". По думите му най-вероятно информация има в централата в Москва. От офиса на банкера Цветан Василев, който е другият собственик в дружеството, до момента също няма официален отговор. …

Да се върна на костовите (само негови?) далавери.

След като Костов уволнява Богомил Бонев в края на 1999 година, бившият вече вътрешен министър прави „сензационни“ разкрития. Обвинява го в незаконна приватизация на ВЕЦ-овете, както и в измама с компесаторни записи в полза на г-жа Енгибарова-Шмид . Става въпрос за над 70 млн. DM. Това коства главата на Александър Божков, който по това време е главен преговарящ с ЕС.

На следващата година  Богомил Бонев продължава със скандални разкрития около приватизацията на най-голямата българска банка – Булбанк.  Историята е „замъглена“. Аз ще обобщя тук само онова, което е официално написано. Следете годините и имената.

(Засегнах историята много бегло в http://dobronameren.blog.bg/history/2013/11/16/jertvi-na-demokraciiata-bili-oshte.1206812. Там написах за секретния доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност по искане на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев (починал 1998г. от рак) и връчен на тогавашния премиер Жан Виденов. Само след месец последват фалитите на 14 търговски банки. После идва, т.е. си отива Луканов и идва Костов.)

Въпросната банка е основана през 1964 г. под името Българска външнотърговска банка (БВТБ). Тя е една от няколкото държавни банки и има за основна цел да обслужва международната търговска дейност на контролираната от държавата икономика. През 1987 г. БВТБ основава в Мюнхен, в съдружие с „Байерише Ферайнсбанк“, „Байерише-Булгарише Ханделанк“, преименувана през 1998 г. на „Хипоферайнсбанк Булгария“; по същото време основава и „Литексбанк“ в Бейрут, Ливан. През 1988 г., заедно със съветската „Внешекономбанк“, основава „Булгарсовинвест“, преобразувана през 1994 г. в „Корпоративна търговска банка“. През 1994 г. банката приема името „Булбанк“. През 1998 г. започва процедурата по приватизация на държавния дял (98%) в „Булбанк“. Тя завършва през 2000 г., като дяловете в банката са купени от „Уникредито Италиано“ (93%) и „Алианц“ (5%). През същата година „Булбанк“ продава дяловете си в „Хипоферайнсбанк Булгария“ (49%), „Корпоративна търговска банка“ (99,9%) и „Обединена българска банка“ (35%). През 2001 г. „Уникредито“ продава миноритарни дялове на „СИМЕСТ“ (2,5%) и Международната финансова корпорация (5,3%). След като през 2005 г. „Уникредит Груп“ - мажоритарният собственик на „Булбанк“, се слива с „Хипоферайнсбанк Груп“ - собственик на банките „Биохим“ и „Хебросбанк“, през 2007 г. тези 2 банки са слети с „Булбанк“, която приема името „УниКредит Булбанк“.

Нещо да разбрахте? Допълвам, че Левон Хампарцумян е бил зам.министър в правителството на Костов. Зам.министър!  От ДС?

Има голяма неяснота около закупуването (или само опит за покупка?) от страна на СДС на фалирата банка на Атанас Тилев - банката за Земеделски кредит…В тази банка Комисията за досиетата, но не Костовата, а новата от Борисово време!, обяви 20 имена на кредитни милионери, които са били сътрудници на ДС. Между тях и това на Красимир Стойчев, както вече писах.

Други корупционни, съмнителни или неизгодни приватизационни сделки сключени от кабинета Костов (или лично от него?).

- Продажбата на Кремиковци за 1 долар!

На челно място в „списъка" за приватизации безспорно е гордостта на социалистическата металургия – „Кремиковци". Комбинатът бе продаден в юни 1999г. на „Дару Металс" АД на Валентин Захариев за символичната цена от 1 долар срещу обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн. лева и да инвестира още 300 милиона долара през следващите 6 години.. (Докато В.З. е „ниска топка“ – най-много е стигал до главен проектант в „Машпроект“, то неговият съдружник до 1999г. е - отново! - Атанас Тилев. Общата компания на двамата се казва "Дару метал" и с нея кандидатстват за "Кремиковци". Впоследствие, когато  се скарват, Захариев основава нова фирма - "Дару металс", и чрез нея купува комбината.)

Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено. А след серия промени в собствеността съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръководството му, през 2011-та „Кремиковци" бе даден за скрап на „Елтрейд къмпани" срещу 316 млн. лева. Не зная дали е вярно – копирам от Интернет следната информация:

„26-годишният Лъчезар Валериев Варнаджиев спечели търга за обособена част от "Кремиковци" с фирмата си "Елтрейд къмпани" ЕООД. Фирмата, регистрирана само преди месец с уставен капитал 20 хил. лв., бе единственият участник в търга и го спечели без наддаване, като за придобиването на частта от бившия металургичен комбинат и "гордост" на държавата допреди 25 години, трябва да плати 316 млн. лв.“

-       Приватизацията на БГА ”Балкан” :

Продадена е (75% от акциите) на компанията „Зееви груп“, която печели търга с по-лоша оферта (само за 100-150 хиляди долара) и въпреки несъгласието на Агенцията по приватизация. Договорът за продажбата и до днес не е известен на публиката. Като формални продавачи на заспалата ни държава се сочат Муравей Радев, Александър Божков и Вилхелм Краус. Костов не е виновен – той в министър-председател! Кой колко е получил, колко пари са откраднати от държавата и досега е тайна.

-       Приватизацията чрез РМД

Идеята за Работническо-Мениджърски Дружества е много стара. Тодор Живков подписа Указ 56 (1988-1989) и казваше „работниците стопани, държавата собственик“. Любен Беров обяви масова приватизация, а неговият министър Валентин Карабашев я превърна в касова (1993-1994). Понеже тук нямам място, както казах, ще дам подробности само за две РМД-та.

Първото дружество Винпром „Дамяница" е включено в списъка за приватизация през лятото на 1997-а и договорът за продажба на РМД „Изба Дамяница" е подписан още в края на същата година. Без общо събрание и без правоимащите от РМД-то изобщо да разберат, акционер във винпрома става един от издателите на вестник „Капитал" – Филип Харманджиев, който е назначен и за изпълнителен директор. В Интернет пише още, че за новия собственик остават 2 400 000 бутилки вино, всяка на цена от 1-2 долара. И още: че според закона новият собственик е трябвало да плати още в деня на сделката 10% от цената, или 150 хиляди долара, но са дадени само 60 хиляди, а остатъкът е изплатен по-късно с дългосрочни държавни облигации.

Впечатляващ удар е и сделката за „Каолин". Схемата, която се прилага, е почти същата. Вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин" на братята Иво и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Договорът с РМД „Каолин 98" е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са продадени за смешните 7.2 млн. лева като в брой са платени едва 10 на сто, а останалото е издължено с компенсаторки. Следват няколко увеличения на капитала и само за година компанията на Иво Прокопиев „Алфа финанс холдинг" става собственик на 83.33% от „Каолин", а РМД-то отива в седма глуха с едва 12.5 на сто.

- А Едвин Сугарев и до днес пита безуспешно „Кой продаде „Електроимпекс" на Борислав Дионисиев, „Машиноекспорт" на Петър Манджуков, „Булгарлизинг" на Димитър Тадаръков и „Химимпорт" на ТИМ?"

Сега следват други, много по–важни доказателства - за това, че Иван Костов, също като БСП, провежда линия на енергийно обвързване на България с Русия.

През 1998г. е сключен договор за доставка на руски природен газ. Основните контрагенти са РАО ”Газпром” и „Булгаргаз” ЕАД. Договорът подписва от руска страна Рем Вяхирев – шеф на “Газпром”, а от българска вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Представителят на Световната банка Рей Томкинс го нарича ”ужасяващ” договор. И с право. Постфактум се оказва, че за целия 10 годишен период държавата ни е загубила около 200 млн. долара. Странно ли ви се вижда, че Бакърджиев изхвърча от кабинета на Костов след година? Все някой трябва да е виновен. Да не би Бакърджиев да е подписал без знанието на Командира? Но пък знае размера на комисионните!

А каква е позицията на Костов по въпроса за АЕЦ ”Белене”? На 21.януари 2000 г. Висшия експертен съвет на Агенцията по енергетика и НЕК обявяват АЕЦ ”Белене” като новата ядрена мощност на България и че се предпочита пред строежа на блок 7 на АЕЦ”Козлодуй”. През януари 2001 г. вицепремиерът Жотев подготвя доклад, с който препоръчва строежа на АЕЦ ”Белене” да бъде размразен. И царят го размразява.

Костов продава „Нефтохим” на руснаците на безценица с наглата лъжа, че инсталациите на комбината могат да обработват само руски нефт. Така стоят нещата и с приватизацията на другата голяма рафинерия – ”Плама”, съзнателно натикана в сложни приватизационни комбинации и нечестни игри.

Какво остава?

- Кръгът около Костов, известен като кръгът ”Олимп” – Красимир Стойчев, ресторантьорът Славчо Христов, станал благодарение на Костов банкер, братята Джанкови, Мая и Георги Кирчеви и други. Някои от придобивките на „Кръгът Олимп“: Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД…

- Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за роднини на Георги Атанасов и на Петър Дюлгеров (членове на Политбюро на ЦК на БКП) срещу комисионна от 5 млн. долара. Разправят разни…

- Връзките си с мафиотските лидери като Константин Димитров – Самоковеца и Маргина, които са документирани. Иван Костов коментира, че „това не е нередно”. Той дори казва, че и двете му коли са застраховани в СИК Скоро след това изпълнителният директор на СИК Димитър Попов съобщи, че имуществото на СДС е застраховано в СИК.

- А скандалът „Зоран Ристич“, който се оказа, че е замесен в афера за фиктивен износ на горива за Сърбия по време на югоембаргото. Кой е Зоран Ристич питате? По това време е управител на фирмата ‚Булс ООД“ на Елена Костова.

- А спомняте ли си, че Пламен Орешарски (зам.министър в Костовото правителство 1997-2001) беше предложен за кмет на София от квотата на СДС през 2003 година? По това време шефка е Надежда Михайлова и тя изхвърпя Орешарски от СДС. Заради документирана негова среща с Васил Божков Черепа. Мислите ли, че Командирът е простил и забравил това ДНЕС?

- …

За днес това е. В следващия постинг за „Жертвите“ ще четете за верните Костови „перодръжки“  Иво Беров, Евгени Дайнов, Огнян Минчев… (те нему или той на тях, или вкупом всичките на Партията). Там и по-нататък ще дойде редът на ДЕСЕРТИТЕ – ДС Б-отбор, Синьото единство, Реформаторския блок…

И понеже след два дни е Нова Година, да завършим оптимистично, както казват по медиите:

СДС преди всичко е КАУЗА. СДС сме Ние, българите, търсещи правото си на Свобода! Свобода индивидуална, чоеешка. Но и Свобода божия поръка, че човекът, освен Партия и разрешен от нея Род, има и Родина, а Родината му е част от Света. В този смисъл Свобода еволюционна и неотменима! СДС сме Ние, българите, които приехме и които можем да носим тежестите и отговорностите на този наш индивидуален и осъзнат избор. Така, че дори да го няма Съюзът, Ние – тези българи – съществуваме. Избиратели сме. Едни умираме, други се раждат и съвсем естествено: ставаме все повече и повече.

http://dobronameren.blog.bg/history/2012/11/27/koe-e-istinskoto-sds.1025163

http://dobronameren.blog.bg/history/2012/11/28/koe-sds-bilo-umrialo-vchera.1025505

Странна плетеница е този анализ. От Виденов, та през Костов, та до Цветан Василев. Чисто приятелски съвет, може би читателите ще го възприемат по-лесно, ако е поднесен на части, засягащи по-малко хора. Да не говорим че няма как да се правят сравнения между комании като "Каолин" на Прокопиев, която е причинила реални щети в Меричлери, с други компании, които просто развиват успешен бизнес и затова са трън в очите на някой родни хейтъри.

Добронамерен, благодаря за информацията, която изнасяте. Според мен е ценно хората да знаят какво се е случвало в държавата ни през 90-те години. Специално благодаря за информацията относно правителството на Филип Димитров, за което не знам почти нищо (по това време бях на 11 г.).

Интересно ми е какво е мнението Ви за Жан Виденов? Защо "другарите" го свалиха от власт?

Чудесно е, че първият коментар, който отварям в Новата 2014 година е на mikolaj
Защото можеше някой от групата „Наздраве“ да ме изтряска с тяхна простотия. Благодаря, mikolaj.
Чудесно е, че този нормален коментар е на човек, който днес е на 33 години. Нямат значение възгледите му, аз и не питам за тях. Важното е, че младият човек чете за българските години на прехода. Интересува се, гради своето мнение за тях, търси още информация. Изключително съм удовлетворен. Значи не си „губя времето“, пишейки в блога.
Изключително съм доволен, че съм избрал да представям своето мнение за българския преход именно в BLOG.BG. Ако бях избрал да се подвизавам в някой нормален демократичен форум, mikolaj нямаше да има възможността да сравнява моите „репортажи“ с тези на разните вишневочервени икономисти и да сравнява стил, изказ и правопис на разните видове блогъри. Не казвам, че съм „върха“, но определено твърдя, че „дъното“ се представлява от marknatan, OK3223, chavdar01 и другите му. И младият mikolaj няма как да не отчете това обстоятелство.

Последните 25-те години на България са натоварени с изключително много събития и лица, което не се е случвало вероятно никога в нейната история. Не е редно, а и неправилно ще бъде да се разглеждат само някои, откъснати от цялото. Но ако започна да пействам в блога всичкото, ще отблъсна още на първия завой любопитните българи, интересуващи се от тази материя не професионално, а от гражданско чувство за позиция по въпросите. А те са моята грижа, тяхното мнение искам да формирам, те ме интересуват. Затова бях принуден да избера една тема, но по която да напиша всичко възможно най-цялостно. Естествено избрах историята на Демократичните Сили. „Здравите червени сили“ не ме интересуват. Убеден съм, че те нямат бъдеще в нашата история. Безсмислено е да се вторачваме в динозаври.
Затова, mikolaj, Филип Димитров присъства в моите постинги, а Жан Виденов – отсъства. Както казах, удовлетворен съм, че моята информация за Филип Димитров оценявате добре. А за Жан Виденов не мисля да отделям време. Трябва да е много, защото преди него бяха Георги Атанасов, Андрей Луканов, Любен Беров, а след него - Симеон II, Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Всеки от изброените има задължителното право да бъде представен в пълен блясък. Червените имат много писатели, нека те или някой от тях, да свърши тази работа.
Тук само ще напиша краткото си лично мнение за Жан Виденов. Той беше“червен, та дрънка“, но ЧЕСТЕН „червен“. Затова „другарите му“ го свалиха.