Постинг
24.06.2011 17:57 -
Песните от Лукановата зима
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1908 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2011 15:37
Прочетен: 1908 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 11.07.2011 15:37
РАЗКАЗВАЙКИ ПЕСЕН - 3
Имаше един чудесен блус на групата „Подуене блус бенд” , може би най-хубавият – „Докога ще живеем така”. Изпълняваха го Васко Кръпката и приятели (разпознавам гласа на Милена само).
„Аз не знам как ще живея, но добре си знам как съм живял,
Роден съм аз с подрязани крила и напразно съм мечтал.
Не си познавам досието, но си познавам житието,
откак се помня живеех във лъжа, но не знам докога!
Докога ще живеем така с протегната в просия ръка.
Извън Европа и света. И преди и сега!
Докога ще живеем така?
Омръзна ми да ме вкарват в пътя,
защото този път ме вкара в пропастта.
Водиха ме дълго към светли бъднини, а в тунела черен мрак.
Не ще ви минат номерата. Аз просто няма да се дам.
Мили хора, обрулена държава, но не знам докога!
Докога ще ме сочат с пръст, ще ме подритват и подхвърлят...
Не искам нито слава, не искам и пари.
Искам да не ми се смеят отстрани...
Докога ще живеем така с протегната в просия ръка.
Извън Европа и света. И преди и сега!
Докога ще живеем така?”
Следите на тази прекрасна песен (текст и музика на Васко Кръпката) са дори по-старателно изчистени в Интернет-пространството и от следите на „45 години стигат. Времето е наше”.
Виж обаче за „Молитва за България” пише много. Дори и по радиото може да я чуете понякога. (Това е немислимо за всички други „сини” песни от този период.) Цитирам веднага думите й:
„Защо не заминем на някъде, дай да си купим билети.
Има толкова влакове, кораби и самолети.
Къде ли е остров Ява, къде ли е остров Малта.
На сън не ни се явяват, на яве още по малко.
До кога все така ще чакаме, до кога, до кога, до кога.
Господи, дай на България, път, светлина, свобода.
На сън все стихийни бедствия, на яве яма след яма.
А колко превозни средства, в нито едно ни няма.
А някъде, някъде, някъде, хората все са на път.
А ние седим и чакаме сам да ни дойде светът.”
Тук няма капка партийна критика, ни следа от демократична призивност, просто съвет да се махаме от България. Защо бе, мили хора? Пак добре, че дъщерята на външния министър от тошово време Иван Башев, Миряна Башева, която е автор на текста, ни праща в Ява или на Малта, а не в Сибир или на БАМ (Байкало-Амурската Магистрала)
На същата Миряна Башева са и думите на една друга песен – „Дано”. Също така партийно безопасна. И също така щедро разрешена в медиите и глобалната мрежа:
„Ако до всяко добро същество застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано".
Ако към тия две същества,прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това? Най-малко хиляда и две.
Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество
застане поне още едно, тогава, тогава,
предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано".”
Иначе и двете песни са много хубави, мелодични, създадени са от композитора Стефан Димитров – затова. Но не са песни с голяма буква. А колкото до изпълнителката и на двете песни, тя също е една и съща – Богдана Карадочева. Баща й е известен фабрикант на кожи отпреди 9-ти, по комунистическо време е снаха на член на ЦК на БКП, през годините 1990-1991 пееше по „сините митинги”, сега – в късните времена на прехода – е фенка на Иван Костов и на партията му ДСБ. (Някои „зевзеци” я дешифрират като ДС-Б отбор).
Ние имаме още една голяма певица – Лили Иванова. По комунистическо време и тя е снаха на член на ЦК на БКП, после участва в хора на певците, изпълняващи „45 години стигат. Времето е наше”, преди няколко години – станишево време - прочетох в един вестник, че станала полковник в МВР. До двете прими на българската естрада някои слагат и трета - Йорданка Христова. Тя никога не е била в „синия” спектър. Допълвам тук името й, за да отбележа многозначителният факт, че и нейният свекър е от Политбюро на ЦК на БКП. Съдби... Сходни. Сходни и с факта, че популярните певици от демократичното ни време – чалгаджийките, пък си падат по най-известните ни мафиотски босове. Явно нашите певици и преди и сега обичат парите.)
Съдби... Сходни. Но не обикновени. Е, и?
Партията беше тази, която преследваше всяко “преклонение пред фалшивите символи и упадъчната музика на западното общество”. В предизборното време на 1900-та бяха изминали са само 2 години от последния й подвиг в това отношение ‑ скандалът с учениците от една софийска гимназия, които си “позволили” да напишат на стената на Нотариата “Джон, ние те обичаме” в чест на рождения ден на Джон Ленън. Но сега, през 1990-та, партийните функционери от лъв нагоре, населяващи квартала около Партийния дом, слушат търпеливо надутите докрай високоговорители от Предизборния клуб на БСП, които дънят рок за тинейджъри. И не протестират. Зер всеки глас е важен. И за какво е това „падение”?
Щели така да се борят успешно с тези думи:
„Когато открия безпокойство в себе си, Богородица идва при мен,
казвайки ми мъдрите думи „Нека да бъде”.
Когато ми причернее пред очите, тя стои точно пред мен
казвайки ми мъдрите думи „Нека да бъде”.
Когато хората със сломени сърца заживеят в свят на съгласие
ще има отговор „Нека да бъде”.
Въпреки че пак може да има отхвърлени,
и за тях ще има шанс, който те ще виждат.
Ще има отговор „Нека да бъде”.
Когато нощта е непрогледна, ще има светлина, която ще ми свети.
Светлина до утре – „Нека да бъде”.
Събуждам се от звуците на музика. Богородица идва при мен,
Нашепвайки ми мъдрите думи „Нека да бъде”.”
TO BE CONTINIED
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1611
