Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2011 18:04 - Песните от лето 1990
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3970 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.07.2011 15:40


РАЗКАЗВАЙКИ ПЕСЕН - 2   Вчера разправих събитията на българската 1990 година сравнително подробно, за да разберете следващите редове. През тези първи години след Промяната (че и досега, макар не в такава всепоглъщаща степен) комунистите имаха пищовите, парите, агентите, идеи за оцеляването си, имаха горе-долу всичко. Обаче не можаха да попречат на една песен да се роди – онази, „45 години стигат, времето е наше”! Нито пък ще сполучат в опитите да я изтрият от паметта и историята ни.
Колко ли сезони ще отминат, за да видим слънцето в очите?
Колко брегове ще се измият и съдби, съдби ще се преплитат?
И колко ли надежди разпилени като пясък има по земята?
Можем ли мечтите неродени да спасим сега оттук нататък?
Четирдесет и пет години стигат. Стигат!
Времето е наше. Наше! Времето е наше! ” Нали сте в Интернет, напишете в търсачката „Времето е наше” и ще излезе знаете ли какво? Песен със същото име, но на оркестър „Канарите”. Онези, дето пеят „Камъните падат, падат от небето”. Знаете ли защо? Ами, управителят на „отвореното” Интернет-общество у нас се казва Вени Марковски. Братът на онзи Игор Марковски, когото хванаха да продава на търг картини без сертификат, т.е. – не-ее, не крадени, просто с неясен произход. А дядо на двамата братя е Венко Марковски, придворният македонски поет на Тодор. Живков. Допълнително за Вени М. мога да допиша, че е бил съветник на Пламен Вачков. Ако захвана да обяснявам кой е последният, ще навляза в дъртата комунистическа компютърна номенклатура от тошово време... Толкова ли ги е страх българските комунисти да не се разчуе, че времето вече не е тяхно, та дори изчистили от профила на Борис Карадимчев в Wikipedia авторството му на музиката на тази песен? Пише там за „Бяла тишина”, „Робинзон Крузо”, „Хора и улици”, „Нашият град”, но за „Времето е наше” – ни дума, ни вопъл, ни стон. Същото се отнася и за текста на песента. Който е на Александър Петров. Че е автор на текстовете на „Развод ми дай” и на „Последен валс”, пише, но за „Времето е наше” – не! Е, и? Нашите комунисти изхарчиха милиони левове за културата и за покупка на творците на социалистическия реализъм, ама на!  Любомир Левчев не можа да напише думите на „Времето е наше”, а Тончо Русев - музиката й. Повече от половин век се напъват да родят нещо велико – стигнаха до „Комунисти, комсомолци, пионери”, Знаете ли защо? Защото са ялови за Промяната! Такива песни като „Аз не съм комунист и никога няма да бъда”, „Развод ми дай”, „Докога все така ще я караме”, „Комунизмът си отива”, „Вдигни очи”, „Утре започва от днес”...  се раждат само в свободния въздух на ново време. Те предхождат Промяната и едновременно са следствие от нея. В човешката история има много примери на такива „песенни взривове” на освободения дух. Спомнете си маршовете на Верди в Италия и Вагнеровата музика в Германия в революционните за Европа 1848-1849 години. Както и песните на Бийтълс и връзките им с нова Европа след 1968 година. И най-надареният човек не може да създаде такива песни в робство, всеки свободен човек ги чува в душата си. Появата им вече означава, че болестта „свобода” е завладяла непреодолимо организма на обществото. Съжалявам академици като Владимир Топенчаров, писатели като Валери Петров, чудесни актьори и певци като Асен Миланов и Михаил Белчев, ансамбъл с гордото име „Пирин”, че не разбират това. Борбата срещу истината „Времето е наше” е обречена на успех точно толкова, колкото борбата срещу земното притегляне. И е тъпо, безсмислено, заради това някой да се прави на обиден. Лошото е, че Те се упражняват да спасяват неспасяемото, седейки на нашия гръб. Неразбираемото – че приемаме, чакаме, щели сами да слязат... Знаете ли какво написа през тази 1990-та година последният главен редактор на вестник „Работническо дело” (органът на БКП) Стефан Продев и първи главен редактор на наследилиятт го вестник „Дума”, органът на БСП?  Не? – Ами „С кръв сме я взели тази власт, с кръв ще я дадем!” Не са измислици това, съвсем не са напразни страхове, съотечественици. Девизът на „Дума” – и досега можете да го видите на 1-вата му страница – е „Ние пак сме тук”. А знаете ли автора на тази нахална заплаха? Не? Ами, интересувайте се, де – писателят Йордан Радичков! Той наднича от буквара и от учебниците на новите български деца. Иван Вазов му дишa праха. Хайде сега напишете в търсачката „Развод ми дай”. Това е името на друга култова „синя” песен от онова време. Тя има по-радостна съдба от „Времето е наше” – дори можете да видите 2-3 различни нейни клипа в You Tube. Вероятната причина е, че казаното в нея не е така директно, а е „маскирано”. Впрочем съвсем прозрачно. Знаейки събитията, сами ще се убедите. Ето думите:
„Стоим със теб на кръгла маса в едно квартално кафене –
ти член на Партията наша, а аз на СДС. 
Но не в това е днес проблема и моят повод за развод
аз просто вече нямам време - остана ми половин живот.
Кокетна си сега, флиртуваш и искаш брака да спасим,
но аз си зная колко струваш под тази маска и без грим.
Познавам всяка твоя дума, характера ти зъл и див
и мисля, че е цяло чудо как в този брак останах жив.
Развод ми дай, развод ми дай и повече не ме мъчи.
Вземи панелите, трабанта, но въздухът ми остави..”
Чудесно казано! Неотразимо, много силно! – Моля те, Партийо, вземи си придобивките социалистически - панелната кутийка и колата от картон, и се махай! Да се очисти въздуха от тебе, партийо! Аз просто нямам вече време да чакам, остана ми половин живот Само че тези, дето „пак са тук”, са ужасно нахални. Пъдим ги от вратата, те влизат през прозореца. Вижте как 20 години след „молбата за развод” продължават нагло да се правят на утрепани. Роса ги пръснала. Съвсем пресни примери! - „Развод ми дай”, летни кахъри” – написала Калина Йотова на първа страница на в.”Дума” от 16 август 2010г. Чета и падам – „Проблеми скапват ваканцията на „най-важните” летовници” – става дума за това, че разлива на петрол в Мексиканския залив провалил ваканцията на Барак Обама и жена му Мишел, че Карла Бруни май шавала на Саркози, че Силвио Берлускони... - „Развод ми дай” по нашенски”- в „Новинар” два месеца по-късно, на 2 октомври 2010. Сега става дума ето за какво: „Не знам защо от БСП смятат, че жените злоупотребяват повече със семейните имоти при развод. Но наистина е добре промените в кодекса да бъдат такива, че да пресекат всяка възможност за допълнителни скандали и удари под кръста между разделящите се съпрузи. Защото и без това при развода по български - при стандарта на живот у нас, никак не е лесно да се поделят панелката и стария телевизор. И рефренът "Развод ми дай" почти винаги звучи доста грубо.”– подписала се пак жена, „Невена Николова от София”. Идете поверявайте съществува ли тя и каква е на председателя на редакционния екип на в.”Новинар” Любен Дилов-син (на баща си червения). Най-известната личност в Facebook. (Че къде другаде – Интернет трябва да се контролира на всички нива!) - „Развод ми дай”, летен хит” – пак „Новинар”, но защо летен хит като датата е 15 октомври 2010г.? Останали му неизползвани муниции на новинарчето от лятото сигурно - „Нашите известни мъже са болни от вируса „изневяра”, ни осведомява Ивайло Мискинов. Става въпрос за разводите на  Соломон Паси, Николай Свинаров, Даниел Вълчев и други. Е, по понятни причина тук ги няма Евгени Минчев, Слави Трифонов, Дим Дуков, Юлиан Вучков, цяла редица митрополити... – още не са женени.

TO BE CONTINIED



Тагове:   1990-1991,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1686667
Постинги: 662
Коментари: 2570
Гласове: 1598
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728