Предстои ми да завърша историята на Жан-Виденовото управление. Ако не ми трябваше заглавието на този последен постинг от тази поредица да започва с “Я”, бих поставил за заглавие “Застрахован или не, ще те гръмнат някъде” - рефрена на побългарената версия на песента на американския певец Кулио. Нарича се, оригиналът, “Гангстерски рай” и беше много популярен хит през 1995 година. В българския вариант на песента не можеш да се разминеш от беемвета, бронирани жилетки, Ал Капоне, цар Киро, пирамиди, манекенки. Кака Лара пее арията на една 15-годишна мутреса, която е гадже на “брато”… Разбира се, че действителността на България в момента е такава. Песента не е с измислен ей-така текст, но има още нещо. В инструменталния участък между куплетите, ако внимавате в слушането, ще различите ясно музикалния мотив на “Откога се й, мила моя майно льо, зора зазорила”. Според мен, това определено е изразът на надеждата, че срещу “гангстерския рай” в България има лек. Дано да доживея излекуването. Така, че тълкувайте заглавието ободряващо, въпреки страховитото му звучене.
Дано ме разбирате правилно,читателю. Написах “ободряващо” в по-общия, граждански за българите смисъл. Обществото ни се чисти постепенно, бавно, но и сигурно, от нарочно изпуснатата, че и поддържана и разпалвана непрекъснато, тъмна страна на лошите по природа хора. Ще станем подредена държава, държава на законите и на човеците, почитащи божия морал в душите си. Пак пиша заклинателно – дано да доживея “излекуването”! А иначе според статистиката през годините на прехода всяко пето семейство в България е пострадало от някоя форма на престъпността – я обир, я насилие или, да не дава господ, осакатяване и смърт. Всяко пето семейство! Без да броим “невинните” нещица като например шантажа и арогантността на работодатели-робовладелци, униженията към Личността от страна на тъпи необразовани мутри, наглостта на медии и двуличници с която ни натрапват обикновени педерасти и курви за духовен елит на нацията, всекидневното превръщане на собствените ни деца в невежи и незаинтересовани личности…
Затова никак не ми е жал, когато чувам, че Пора застрелял Лисицата, Черепа набил Фашиста, Крокодила изял двама свои братя, а един лукановец застрелял Луканов. Радвам се, когато чета, че един крадец на вещи от ведомствена почивна станция на БКП избягал от България при брат си в Австралия; че дървените глави от дореволюционния писателски съюз попаднали на председател, специалист по пънове; че трите голи води - “Три води” се разроили на шест и че педерастите получават право да се наричат гейове – така се самоопределят пред обществото като такива. Чакам с нетърпение момента, когато новоизлюпените партийни бизнесмени ще започнат да продават бизнеса си и ще бъдат принудени от майка им партия да останат само с комисионните и междувременно изяденото и изпитото. Какво от това, че на фона на грамадите разграбено народно имущество, попиляното хич не е малко. Но умирам от яд, когато няма за кого да гласувам на демократични избори, защото всички предложени кандидати продължават да са подпъхнати от червената върхушка и лъжат като за последното световно. Питам кой ще плаща и ще лежи в затвора? Кой ще върне застреляните случайно минувачи по кръстовищата и пътищата на родината ни? За тях, за нас, ми е жал! Не за “застрахователите”, дето си мислят, че като са такива, няма да ги застигне застрахователно събитие. Бог е бавен, но е много справедлив! Впрочем може и да не е толкова бавен. Вижте че само 7-8 години са минали от зачеването на мафиотите и знакови фигури от техните вече са убити. А процесът се и забързва.
Само си спомнете.
- Седи си една мутра на бара, пие си уискито с авери и си мисли, че като от затворник преди 5 години сега е станал хазартен бос с партийната помощ, е недосегаем. Не, драги. Насред бара те разстрелват, невъзмутимо и нагло. Както се полага във вашите среди. (Визирам убийството на Цветан Илиев - Барото от Габрово.)
- Безобразията на друга една мутра, също извадена от затвора с партийната помощ – дори на два пъти – бяха прекъснати по абсолютно същия невъзмутим и нагъл начин. Само че не на бара, а като се прибирал в къщи след него. (Разказвам за Емил Кирилов-Крокодила.)
- Един “чаровник”– Иво Карамански – 4 години си позволяваше показно да бие онези, които не му харесваха, при това придружаван и пазен от служители на полицията. Излизайки от къщата си на околовръстното шосе на столицата, стреляше с истински патрони, за да спре движението, че пречело на неговото. С негово участие или заради него станаха редица знакови убийства на редови граждани – спомнете си случая “Белите брези”, невинната гибел на случайна жена насред “петте кьошета” в София или гибелта на 14-те войника на околовръстното шосе. Колко пъти управляващите го вкарваха в затвора, когато станеше горещо, за да го извадят после и му разрешат да продължи да си разиграва коня. Застрахован бил! Е, и, какво от това? Друга партийна мутра го застреля като куче на един запой. Впрочем не съм чул убиецът му да е влязъл в затвора. Съдиха го, да, ама дали го осъдиха…
- Ами Боян Петракиев-Барона? Завършен простак. Когато го хванаха - за пореден път, но първи след Демокрацията, пишеше “от” с “д” накрая – “од”. После, след Чехия, където си “лекуваше зъбите” - и, отбелязвам специално, по време на следващото социалистическо правителство се върна костюмиран, но същия наглец. Ще го питат в съда след време какъв му е бизнесът, а той ще отговори: “Изнасям маймуни. За Европейския съюз.” Чакам да видя кога ще изтече “застраховката” му.
- А Георги Николов-Мечката? И той “застрахован” – бивша барета, шеф на първата частна милиция в България! Колко му помогна това? Колкото на един заместник-министър в две правителства. (За Ламбо Кючуков говоря.)
- Когато го застреляха насред София в собствения му “мерцедес” на път за собствения му ресторант, Васил Илиев беше един от най-богатите хора в България. Е, и? Какво от това? Убиецът му остана също “неизвестен”… Бизнесът пое брат му Георги Илиев. Временно, докато го разстрелят и него. По същия показен начин – пред осветеното му казино на морето посред лято.
- Илия Павлов е най-богатия човек в България от описвания период. Негова е фундаменталната препоръка за препиране на мръсните пари и превръщането на лошите момчета в почтени бизнесмени. Партията му няма да се съгласи Той, който и да е, дори Луканов да се казва, да се перчи с нейните пари. Ще дочакаме деня на падежа и на неговата застраховка.
- След няколко години най-богат в България ще стане почтения бизнесмен Васил Божков, по-познат с прякора си Черепа. Преди няколко години той е бил никакъв; в смисъл, че няма потекло, няма богати роднини, не е спечелил нещо от Тотото… Питам – каква е Партията, която управлява тази държава, че не се впечатлява от подобни неща? Питам що за държава е тази, чийто “елит” няма никакви други човешки заслуги, или ценности, или устои, освен луксозните си коли, купени впрочем с крадени, доказуемо крадени пари? Какви са журналистите й, политиците й, депутатите й, съдиите й, та никак не се свенят да ядат и пият на една маса с мутри, мутреси, крадци и други видове престъпници? Какъв е този народ, който скандира за такива “българи-юнаци”, пък после се оплаква, че бил беден? Ами Те те крадат, бе Народе!
А сега научи и си спомняй, Народе, винаги за новите им безобразия:
- В условията на “засилен полицейски контрол из цялата страна” само 10 дена след екзекуцията на Андрей Луканов, на 12 октомври 1996г., също с 4 куршума бе ликвидиран в колата си в Хасково шефът на охранителна фирма “777” Антон Димитров.
- В последния ден на октомври насред София беше взривен в движение мерцедесът на Харалампи Анчев, секретар на ЦИК и бивш ликвидатор на Орсовата банка. Само германската система на “Мерцедес”-а спасила г-н Анчев от смърт.
- 3 ноември разтърси София с тройно убийство. В чейндж-бюро “Форекс” бяха убити шефът му (на 28 години!) и неговата секретарка (на 18 години). Покрай тези специалисти в занаята пострадал фатално и един 30-годишен клиент. Чейндж-бюрото се намира на бул.”Сливница” в София, на по-малко от половин километър от централата на столичната полиция.
- На 21 ноември в един асансьор във Варна беше взривен друг един 28-годишен бизнесмен Йордан Марков. Един от шефовете на нелицензираната охранителна фирма “Секюрите” и свързан с ро-ро линията Варна-Поти. И той бил с 18-годишна девойка, приятелка. Отбелязвам, че това е първо взривяване в асансьор – технологиите се развиват.
- На 28 ноември беше застрелян касиерът на финансово-брокерска къща “Фиск лимитед”. И той на 28 години. Не се шегувам.
- Като тръгне – върви. Пак с 4 куршума от пистолет е застрелян президентът на фирмата за търговия със зърно “Ико Добруджа”. Който по “съвместителство” бил и шеф на добричката зърноборса…
- Седмица преди Коледа’96 на улицата беше пребита миската (за 1995) Жени Калканджиева. От случаен неизвестен побойник, който е знаел да бие здравата – разкъсал й е черния дроб чак. Цяла България знае кой е той. И миската знае, затова не е подала официална жалба за средната телесна повреда, която е получила. Че ще стане летална. Но чедото на Партията вестник “24 часа” е написал на 16 декември 1996г.: “Боят над Жени – срам за нацията”. Откъде накъде? Какво общо има българската нация с техните мафиотски разправии?
- Какво общо има българската държава с онова звено, дето е призвано да я пази от престъпници – Службата за борба с терора - обаче на новогодишния му купон на Витоша една барета гръмнала със служебното си оръжие и убила бармана зад щанда. Представяте ли си? Горкият барман. Че и няма застраховка! За разлика от баретата – главен сержант Паскал Николов, който не е задържан. Нямало причини да се укрие, не бил пиян, не е стрелял с пистолета в тавана… Изобщо “нелепа смърт”, както пише в.”24 часа” от 29 декември 1996.
Попадам на страхотен паралел. Бивши руски барети се събрали на помен някакъв на един техен в московското гробище “Котляковски”. 130 души били, когато гръмнал мощен взрив. Една десета – 13 души си отишли от този свят. Мащаби, нали?
- Изобщо пълно е с нелепости в нова демократична България, управлявана от пребоядисани комунисти. Именно за това!
(Това е мое твърдение, не ви го налагам.) В навечерието на Никулден група медици от “Пирогов” празнували в ресторант. За тяхно нещастие в него влязъл един бандит. Цветан Антов му било името. Ето неговото автентично изявление (в.“Труд”, 4.12.1996): “Докторите си изпросиха боя. Всичко стана, когато започнаха да ни викат “мутри”. Аз не съм свързан с никакви групировки. Търся си работа. Вярно, че ходя с нож – но той е ловджийски. Трябва ми, когато съм сред природата.” После отишъл да му сложат риванол на ожулената ръка при колеги на битите в Института за бърза медицинска помощ “Пирогов”. Наглец или глупаци да напиша? И защо “24 часа” сега се е въздържал да класифицира деянието като срам за нацията? На мястото на злополучния ресторант с име “Огледалото” в софийския квартал “Павлово” след време други или същите тарикати направиха казино. Който не вярва да влезе и да им даде парите си в това казино.)
- Понеже вече няколко пъти споменавам тук часовия “24 часа”, той иронично пише (5.12.1996) за един официален доклад на Конгреса във Вашингтон – “Щатите ни вкарват в списък на наркотрафиканти”. И допълнил самонадеяно, глупаво, и смешно!, че ние тези клевети сме го знаели. “Единствената прибавка е антилският остров Аруба.” Баш за Аруба ли намерихте да отричате, бе чучулиги батьови?!
- Баш борците за Нова Демокрация, любимците народни, откривателите на Новата Ку-Култура, дето ни изча/у/квали на тротуара да ни ръко/у/плеснат (по собствените им думи) решиха и те да краднат. Законно (според собствената им душевност). Пуснали на пазара специална алкохолна партида с имената на новите си песни от албума “Хъшове” и написали в “Континент” (6.12.1996) “Тези напитки са първите и са за всички, които се чувстват емигранти в собствената си страна. Затова са без бандерол. Да ги изпием преди да са дошли данъчните.”
Бравос, ганьовци! Имената на тези далавераджии ги знаете. Допълвам за забравящите: най-потеклоидния от тях ще стане лидер на партия, вторият ще възпитава децата ни в духа на третия, виден наш гей. Жената Вачкова ще се разпява в малко по-умно от тъпото тв-шоу на Гала, а онзи, който имитираше Живков (след като мина ноемврийския пленум, разбира се) ще бъде назначен за гафен коректор на националната телевизия. Партийни нрави!
И БСП БЕШЕ ЗАСТРАХОВАНА, АМА НА
Вижте долара. В началото на управлението си – януари 1995 - Жан го поема на 66 лева. До края на декември 1995 го устисква до 71. Увеличението е само 7-8 процента за цяла година. Добре, но още от януари’96 неизбежното започва да се случва: февруари – 76, март – 79, април – почти 90… В края на юли се прехвърля една стратегическа граница – 200 лева за долар. По средата на октомври: 300 лева, в края на ноември – 350… На 28 декември 1996, деня на оставката на Виденовото правителство, един долар се разменя за 487 български левчета. Разбира се, че това са официалните данни на българската статистика. По чейнджбюрата и пред банките положението е друго, по-плачевно. Само сухи факти: в края на януари 1997 година доларът е 2045 лева. За един месец левът се срива с 420%. За целия срок на управление на социалистите сривът на лева е 3120 %!
Разбира се, че в този ужасяващ път надолу БСП е подпомогната от своите противници вън и вътре в нея. На тях това им е работата в края на краищата, ако искат да вземат властта. И ако това твърдение е спорно за един наистина демократичен човек или партия, то безспорно на всички е ясна грамадната причина: с комунистически разбирания и социалистически мераци пазарната икономика винаги и навсякъде стига до под кривата круша.
Извинявам се на някои от драгите ми сънародници. Но това е положението, Минке, както се казва. Ако движението на лева спрямо долара не е показател за вас, погледнете цените. Или инфлацията. Или си затворете очите и кукайте.
ДА ПОСРЕЩНЕМ УСМИХНАТИ БЕДИТЕСледващите няколко години ще бъдат много тежки. Да напиша само, че следващото парламентарно избрано правителство (на Иван Костов) също няма да има кой знае какви блестящи успехи в сравнение с Виденовото. То ще поеме от служебното правителство на Стефан Софиянски долара на 1568 лева, ще въведе валутен борд за лева и въпреки това за всичките 4 години на управлението му доларът неизменно ще бъде далеко над 1700/1800 лева за парче. През юли 1999 синьото правителство ще девалвира лева, т.е. ще махне излишните и натоварващи го последни три нули. Някой може да се радва, че един долар тогава ще е лев и 83 стотинки, но това са шмекерии за глупаци. В двадесет и първия век ще влезем с 1,99758 лв за долар. Т.е. по Виденови сметки – 1998 лева за долар. До рекорда на Виденов от 2045 лева остават само 47 левчета. Те ще бъдат “наваксани” още през март – 2,04735 лв за долар. А знаете ли колко е рекорда на Иван Костов за долар? 2,32367 лева през октомври 2000 година. Той ще го предаде на следващия премиер след него (Симеон II) по 2,30640лв.
Това е безпощадната статистика, драги демократи. Чудя се защо през всичките години що ни чакат занапред обвинявате Виденов,че качил долара до 3000 лева (точната цифра е 2045), а се хвалите, че Костов намалил стойността му до 2,30. Нечестно е мека дума за подобни твърдения. Забравяте трите изчезнали нули! Не е демократско това! Само че това са други теми, нали?
Сега да изпратим отиващата си 1996-та година с усмивка.
Извадки от сатиричните страници на вестник АНТИ:
Хрушчов чул, че някакъв човек знаел много вицове за него, един от друг по-пиперлии. Като човек, обичащ хумора, той наредил да го поканят в Кремъл.
- Хайде сега да си разказваме политически вицове. И аз знам доста такива… - подканил го Никита Сергеевич.
Вицаджията изтръпнал, но решил да отива в лагера поне нахранен и пийнал добре като за последно.
- Вицове, другарю Хрушчов, не се разказват на празна маса! Трябва да хапнем, да пийнем, пък след това вицовете…
Хрушчов наредил в съседната зала да приготвят разкошна трапеза.
- Ей така ще бъде за всички при комунизма! – казал той, въвеждайки вицаджията в залата.
- Другарю Хрушчов, нали се разбрахме – вицовете след вечерята...
--------------------------------
В 1934 година в Ленинград е убит Киров. В голямата кремълска зала Сталин уведомява за това актива на московската партийна организация.
- Другари, вчера в Ленинград враговете на съветския народ убиха Сергей Миронович Киров.
От дъното на залата някой недочул се обажда:
- Кого, кого са убили?
Сталин повтаря с обичайния си бавен тон:
- Вчера в Ленинград враговете на съветския народ убиха Сергей Миронович Киров.
Този път друг не е дочул:
- Кого, кого са убили?
Сталин, изнервен, дърпа от неизменната си лула:
- Повече няма да повтарям! Когото трябва, него са убили!
--------------------------------
Журналист пита Клара Маринова:
- Кой според вас е най-добрият от съвременните български политици?
- О, ние сме няколко – скромно отговаря депутатката.
--------------------------------
Поредното пленарно заседание тече, Красимир Премянов се събужда стреснат и казва:
- Кой лае?
- Аз – шеговито му отговаря седящата до него Мариела Митева.
- Не, друго куче беше…
--------------------------------
Две жени си говорят на пейка:
- Твоят много се забави. Да не е излязъл с Нора Ананиева?
- Ти пък веднага си мислиш за най-лошото. Може да е катастрофирал човекът…
Нови извадки от ученически тетрадки (намерени в “Демокрация”)
Дядо Либен и Хаджи Генчо обичали да разнищват световната политика, пиейки си ракията на сянка под чемшира. С право те могат да се нарекат първите български политици в сянка.
Стоейки прав на канарата, дядо Йоцо се любувал на пищенето и свистенето на трена, знаейки, че това е българският влак за Европа.
Левски правилно е проповядвал на селяните, че първо трябва да се освободим, пък после да видим какво ще правим и кой ще управлява. Той е подозирал, че ако изборите предшестват въстанието, то въстаниците няма да преминат четирипроцентовата бариера.
Преписвайки Паисиевата история, Софроний Врачански е първият българин, оставил името си в историята, преписвайки чужд труд,
“Москва, Москва, ти ярко пак пламтиш!” възкликва поетът, далеч преди Елцин да катурне Горбачов.
(Не мога да се стърпя да не възкликна “свещена простота”, но без разбирането на Ян Хус и с гневно обвинение срещу кукувците, начело с Любен Дилов-син (и червен), че персонално те са виновни също за това интелектуално ниво на децата на България. Не може нагло да се твърди, че омърсяването на свещени и вечни български песни, било начинът децата да се заинтересуват от тях и да не ги забравят! Ей на това му викам аз педерастко поведение. А иначе всеки има право да стане гей.)
Други действителни истории и изказвания:
- В.”Труд”, 9.12.1996: “44-годишният Теньо Трендафилов бил намерен мъртъв в жилището на сестра си в Стара Загора. Братът на ясновидката Калина Трендафилова бил умътвен с удари с транзистор “ВЕФ” по главата.”
Това ми напомня един виц, също прочетен в някой от трудовите вестници. “Един човек отишъл на ясновидка да разбере какво му е приготвило бъдещето. Звъни на входната врата. Отвътре се чува гласът на ясновидката:
- Кой звъни?
- Ега ти ясновидката – промърморил човекът и си тръгнал.
- “Дългове оставят на сухо свинете на Мая Нешкова. Непогасени дългове за над 1,5 млн.лв. оставиха без вода свинекомплекса на певицата Мая Нешкова в радомирското село Друган. Кранчето било спряно, защото собственичката отказала да си плати задълженията. Пак заради дългове всички заведения на Нешкова в Благоевград са без ток.” – дописка във в.”Труд” от 6.12. 1996.
- В.”Демокрация”, 18.04.1996: “Ние се съпротивлявахме на капитализма 35 години и сме готови да се съпротивляваме още 35 години и още 35 пъти по 35 години”, заяви Кастро на митинг в град Матансас, отбелязвайки 35-тата годишнина от неуспешния опит за въоръжено нахлуване на кубински емигранти в залива Кочинос.
- ”Генко Генков, художник, във в.”Труд”, 17.04.1996: “Комунизмът е политически разврат, създаден от Америка.”
- Йордан Лечков пред в.”Труд” на 24 април 1996 по повод на публикация в пресата, че бил на дискотека: “Журналистите ми създавате проблеми. Сега селекционерът Димитър Пенев ще ми се кара, че не спазвам спортния режим.”
Друго изявление на Лечков по повод ядовете, които има в новия си футболен клуб “Олимпик” Марсилия (след като напусна “Хамбургер” по сходни причини): “Нямам нужда да ми се казва какво да правя на терена. Аз играя футбол с инстинкта си, тъй че не ми трябва никакъв френски.” – прочетено в “Демокрация” от 4.09.1996г.
- Простотии. Стефка Костадинова (да, да, известната) казва в интервю пред в.”Нощен труд” (18.11.1996) следното високо възпитателно слово за своите фенове: “Всеки мъж трябва винаги да си носи презервативи в джоба, защото не знае какво може да му се случи. Ние, женската половина от населението, сме по-напористи и те трябва винаги да са в готовност.”
Ох, Стефке… Какви ли мъже се намират за вас, по-напористите? Ето един, която отговаря на твоето проникновение за презерватива: “В МОК набедили Стефка Костадинова, че взема допинг. Купила си в българско чейнджбюро един долар и на състезания си го слагала в гащетата. Затова скачала най-високо. “ – Перо Филипски във вестник “Континент”.
(Някъде бях прочел, че г-н Перо е всъщност Красимир Райдовски. Не знам дали е вярно, но изисканият стил на изразяване на първия отговаря на възможностите на втория. Жалко, че вторият е “гласът” на Виденов, т.е. гласът на БСП-генсека и БСП българския министър-председател. Но традицията в компартията е силна и жива. Малко преди да падне от власт Виденов смени началника на пресцентъра си Красимир Райдовски с Мила Манова, журналистка преди от “Народна младеж”, а след това – от ковачницата “Дума”. Да знаете, че преди и сега Мила Манова е дъщеря на бившия дългогодишен първи секретар на ОК на БКП в Перник Борис Манов, генерал от Държавна Сигурност.)
Да не мислите, че всичко свършва дотук?! НЕ! Наделина Анева в момента се разпява в авторското си предаване “Интервю” по Канал 3 !?
- Отново “Труд”, но “Дневен Труд” - Иван Гранитски в качеството си на шеф на телевизията за рождения ден на предаването на Валя Ахчиева “Открито”: “Доброто телевизионно предаване е честното. Да пием за Валя – другото име на честността.”
- “Независимият социалист Велко Вълканов отказа вчера поканата на германския посланик и съпругата му да посети техен прием по повод Деня на германското единство. След посещението на председателката на Бундестага г-жа Рита Зюсмут в нашата страна изпитвам страха, че приемайки поканата ви, аз мога да се окажа не в посолството на Федерална република Германия, а в предизборен център на СДС, се казва в писмото на Вълканов до посланика, тиражирано и от БТА. Иначе Вълканов щял с удоволствие да отиде на приема, защото бил възпитаник на германската образователна школа. Искам да се надявам, че ще разберете възникналите за мен затруднения, пише още Вълканов и допълва, че искрено уважавал посланика."- датата на това изявление е 4 октомври 1996 година! (източникът е в.”Демокрация”)
Стана ли ви смешно? Защото на мен – не.
Посрещаме 1997 година с 2-ма президенти (незаминалия си още Желев и недошлият все още Стоянов), 2-ма патриарси (Максим и Пимен) и без правителство.
И руският посланик у нас Александър Авдеев получи орден “Стара планина” I степен по повод окончателното му отпътуване от България.
Нотр-Дам, Париж това вече е друго, - тов...
платени, или просто...прости
