Ставам днес сутринта, вземам кафето, сядам пред чаттопа и ... добре, че си бях измил очите предварително, иначe нямаше да повярвам какво чета. Не става въпрос за спор написаното вярно ли е обективно и доколко е субективно, нито за правото на някой да има мечти и желания, както и свободата да ги изразява и отстоява. Но все си мисля, че не може да искаш да скочиш 5 метра на височина. Невъзможно е за човек (дори да е комунист, простете). Не може да станеш баща на тъща си или да се надаш на 99 години (2016-1917=99) да задоволиш една жена, както си го правил на 27 (1917+27=1944).
НО ... добре, че си бях измил очите предварително, како Пенке:
Автор Metaloobrabotka в категория Технологии
5.07.2016 00:03 - Причините за гибелта на СССР. Отговор на РП на някой заблудени другари
(Какво ли значи РП? И “някои” се пише в случая без Й, защото се отнася за “другарИ”, в множествено число! – курсива мой, dobronameren)
“Този въпрос действително е важен, защото от отговора на него пряко зависи и отговора на друг въпрос — какво ще прави работническата класа и трудовия народ по-нататък, по какъв път да върви, към какво да се стреми. От тук е разбираемо, че в обсъждането на тази тема неизбежно ще се сблъскат между себе си две противоположни класови сили: едната от които — буржоазната сила непременно ще склонява трудещите се маси към удобен и изгоден за себе си отговор, за да удължи господството на своята общественна класа, а другата — работническата класа преследва пряко противоположни цели, стремейки се да помогне на пролетариата да се отърве от капиталистическия плен, да намери този път, който да го избави от наемното робство. Получава се че въпроса за причините за гибелта на СССР и съветския социализъм е тази тясна точка, в която се съсредоточава днес непримиримата класова битка на идеи, и от който изход пряко зависи бъдещето, както на Русия и бившите съветски републики, така и на цялото човечество.”
(“Работническа класа”, “трудов народ”, “буржоазна сила”, “пролетариат”,
хеле пък “непримирима класова битка на идеи” ...извинете ме, но тези понятия
за днешния свят са кухи, безсмислени фрази и неразбираеми за никой друг,
освен за политическите шизофреници.
Дясното позициониране на параграфа трябва да ви подсказва, че това е мое становище, което защитавам във втората част на постинга.)
“Отговорът на въпроса за причините за гибелта на съветския социализъм у РП днес е съвсем друг — той е разгърнат в друга плоскост и е много по-конкретизиран, а във вярността му ние сме убедени на 100%. Кратко този отговор звучи по следния начин (формулировките още не са напълно верни, и могат да бъдат откоректирани, което е и уточнено): Съветският социализъм загина в резултат от буржоазна контрареволюция, целенасочено и в течение на много години от опитващи се да разрушат социалистическите производственни отношения в СССР. (Едно прилагателно в множествено число се пише с две “н”-та, само ако в единствено число завършва на “нен” В случая: “производствен” – “производствени”.) Това не започва в периода на горбачовската Перестройка, а още в 1953 година, веднага след смъртта на Сталин. Тогава в резултат от редица скрити от съветската общественост терористични актове против членове на ЦК и Съветското правителство (убити са Жданов, Берия, цялата върхушка на съветските специални служби, възможно е и самия Й.Сталин), недоумение и недостатъчна организованост на болшевишката част от партията, недостатъчна съзнателност на съветската работническа класа, най-добрите и представители, които загинали във Великата Отечественна война, (отечествена, а не отечественна) болшинството във висшите органи на партията и водещите постове във висшия държавен апарат на СССР, на първо място отговарящи за силовите структури, се отдала възможност да се завладее от дълбоко законспирираната дяснотроцкистска контрареволюционна опозиция (Хрушчов, Микоян и др.), имащи връзки в армията (Жуков, Батицкий и пр.).”
(Наглото изкривяване и премълчаване на фактите – убитите при Сталин са
в пъти повече от убитите след смъртта му - е втората отличителна черта на
комунистите. Когато им отнемат възможността да убиват своите политически противници, те стават нагли измамници, като целта им е същата - елиминиране изобщо не съобразено с общочовешката нужда от него.
Тъкмо тук се вижда защо комунистите имат само ВРЕМЕННИ успехи
и нямат НИКАКВО място в бъдещия свят на хората.)
“Използвайки колосалния авторитет на партията в трудещите се маси, контрареволюционните троцкисти повели линия:
— в политиката: на усилване на централизацията на властта в съюзните органи с едновременно урязване на местното самоуправление; на ограничение на пролетарската демокрация, чрез откъсване на работническата класа и трудещите се маси от държавното управление и формализацията на избирателната система;
— в икономиката: на постепенно разбиване на социалистическите производственни отношения с едновременно създаване на условия за ръст и усилване в страната на дребнобуржоазни тенденций (“тенденции”, а не “тенденций” - мн.число!) чрез насилствено внедряване на "пазарни методи";
— в партията: на потушаване на вътрепартийната демокрация — забрана за критика и пълен отказ от самокритика, усилване на централизма в ущърб на демократизма, на подбор на послушни на ЦК ръководни кадри;
— в идеологията: на подмяна на марксизма-ленинизма с ревизионизъм и опортюнизъм, постепенна замяна на материализма с идеализъм, а в областта на масовото съзнание активно да се използват буржоазни методи манипулации на масовото съзнание на съветското население;
— в световното комунистическо движении: на пълния му разгром, чрез пропаганда идеи на ревизионизъм и реформизъм, подчинявайки световното работническо движение на интересите на буржоазията.”
(Ето, продължава наглата демагогия на типичния комунист. Нарочно съм подчертал някои от твърденията на автора, за да им обърнете внимание. Той твърди, че всички тези характаристики на комунистическия строй
НЕ ГИ Е ИМАЛО при Сталин, а са се появили СЛЕД НЕГОВАТА СМЪРТ.
Това комунистическо копеле кого заблуждава? И с каква Разумна цел? )
“При това социалната сфера в СССР, както и нейната икономика, продължавали да се развиват, като социалистически, макар и забавили сериозно темповете на своето развитие, защото отсъствала частната собственост на средствата за производство. Обемът и качеството на произвежданата от промишлеността и селското стопанство продукция постоянно се увеличивали, асортимента (“асортиментът” е подлог) се разширявал. Социалните блага за съветските трудещи се, предоставяни от държавата, постоянно нараствали, което усилило тяхната х дезориентацию ( ? - аз ) Отсътствието на политически знания не им позволявало да разберат, че ръководната линия на партията вече не се явява болшевишка. Едновременно в икономиката нараснали нови тенденции — кризисните явления, доколкото ръста на производителните сили в съветската страна пречили на изкуственно (изкуствен, следователно изкуствено! ) съхранилите се остарели производственни отношения, на първо място чуждите пазарни елементи, задълбочаващото се противоречие между двете форми на социалистическата собственост: общонародната и колхозно-кооперативната.”
(Бих задал разумния въпрос на всеки мислещ разсъждаващ човек: Защо тези “буржоазни капиталистически тенденции” сринаха НЕ САМО държавата на Сталин, “подло превзета от опортюнистите”, но и всички останали държави
в света, приели комунизма за своя държавна политика? И продължават да сриват онези, които още не са отказали ?! Защо социалната “сфера” я има истинска в държавите с частна собственост върху средствата за производство и капиталистически пазарни отношения, а в Съветските Републики, тази сфера хич я няма? По-малка и от точка става, продължава да се свива катастрофално. Ама да очакваш от комунист разумни убедителни отговори е
бетер да чакаш от умрял писмо!)
Прескачам голяма част от “разсъжденията” на автора за Причините за гибелта на СССР. Само ще ви запозная със заключителните думи на статията:
“... (сравняващия) различни явления, гледа не диалектически, слагайки всичко в една кошница — сталинския СССР (собственно социализъм или социализъм, движещ се към комунизъм), хрушчовско-черненковски СССР (късен, разрушителен от ревизионисти) и горбачовски (разрушаващ социализма с възрождане на капиталистически отношения). Ето този последния — вече фактически НЕ е социализъм, а зараждане на капитализма. Буржоазните пропагандисти внушавали на работниците, че това е тяхното отхвърляне или отхвърляне на социализма. Много работници повярвали. Но им е простено — те са политически не много грамотни, пряко да кажем. А защо комунисти, задаващи си такъв въпрос, така леко попадат на буржоазната въдица? Ако тогава се бяха намерили такива комунисти, които ясно да са разбрали, накъде е трябвало да си движим, отхвърляйки, изправяйки делото, може би ние нямаше да стигнем до тук, че сами с нашите ръце да си унищожим страната. От тук и извода, с който трябва да започнем — с ясното разбиране на това, кои сме ние, къде се намираме, как попаднахме тук и какво искаме.”
(Сега разбрахте ли бе, глупави еврогейови соросоиди, защо топките на придатори разни, вместо да тупкат по задника на Милейдито, изсъхват на оградата между двата свята?)
Бога ми! Отдъхнах си! Не съм аз виновен за трагичното състояние на световния комунизъм! Такива, дето търсели (на времето) / търсят (днес) “нов път към автентичния комунизъм”, като трънските двойни W-та, деденцата от онази армия, Ивановците маскирани на Леони, МТ-тата от отряд “46”, родените в Омска област, португалските адвокати, пернишките музиканти и други такива са виновните! Както правилно им го рекна в очите борецът за pravoisvoboda другарят metaloobrabotka! Вие, pando, Венсеремос!
Но понеже съм злонамерен, а не dobronameren, няма да пропусна да ковна едно малко габарче в червените им задници. Пардон, како Пенке – да поставя една предупредителна табела на входа към мозъчните им лабиринти: Пътниче, ако ти е мил живота, НЕ ВЛИЗАЙ ТУК!
Започвам много общо, но не се заблуждавайте. Съвсем конкретен ще бъда. И съвсем актуален. Всъщност актуалното днес е изведеното като много общо утре. Затова и “ровя”. С учебна цел.
Комунизмът е теория за социално равенство на всички хора. Социалното равенство в края на краищата е въпрос на пари. Говорим за съвременния свят, а не за първобитнообщинния строй, нали. Парите могат да бъдат спечелени чрез продажба или отнети със сила. Е, така погледнато социалното равенство може “да се спечели” или “да се наложи”. Първото е всъщност смисъла на понятието Демокрация, а второто смисъла на понятието Диктатура. Не съм чел Маркс в оригинал, измислител на съвременния вид Комунизъм, а само негови критики. Нямал съм и баба, която нагледно да ми го обясни. Но съм живял и преди, и сега (тълкувайте го и общо, по безистенски, нали Ной е потомък на Аспарух), затова мога да кажа, че марксовият комунизъм проповядва силовия, диктаторския вид Комунизъм. Затова и Маркс е почитан предимно, да не пиша – изключително, на Изток от Запад. Той, Маркс, е първият от тримата, които седят на едно източно знаме. След него чак надничат Ленин и Сталин. (В скоби: Мисля си, че четирима са много за едно знаме. Затова, ако Путин иска да се сложи там, трябва да махне някого. Мислех Сталин, но Металният твърди, че не е той! А, ето още един “вътрешен” конфликт, който според историята, се извършва само по убийствен начин. Текущият нов премахва текущия стар. И всичките негови последователи естествено.)
Позволете ми още малко теория. Марксовият (Силов) комунизъм е вид извращение на нормалният Немарксов (Демократичен) комунизъм. Всъщност последният го наричат Демократичен Социализъм и сочат като първи пример социалните общества на северните Швеция и Норвегия. Там всеки човек изкарва парите си, трудейки се. Което насърчава – по силно: създава – човешкото в човека. Добавете и суровата северна Природа при която е немислимо бананите да падат сами от дървото и май че всичко си идва по местата.
А в марксовите страни има нужда от непрекъснато присъствие на танкове по улиците (образно говоря), които да поддържат силовото ограбване на обикновените работяги. Броят на тези “танкове” е обратно пропорционален на простотията на “обгрижваните”. Колкото повече са простите – онези, които не разбират, че ги доят, за да им дадат после да оближат изпразненото ведро, толкове е по-малък броят на необходимите танкове. Е, но има една огромно, неизлечимо, фатално следствие от тази икономия на средства. Простите хора не могат да създават големи доходи. Те изяждат почти всичкото, което произвеждат. За просперитета на едно общество умните хора са жизнено необходими. А колкото повече расте броят на умните хора в едно марксово общество, толкова по-бързо се разпада то. Защото, за да се спре разпадането му, все повече пари трябват на крепителите му, това води до нужда от увеличаване броят на “освестилите се” и все по-бързо се завърта колелото, което премачква такова общество. Процесът е необратим и неуправляем. Не търсете друга причина за световното явление, което у нас наричат “десети ноември”.
Примери, които доказват горните разсъждения – залято.
Хайде сега да се върнем в България и да видим КОИ не подкрепят Европейския съюз и НАТО, но се възхищават от Путинова Русия.
Какво ли пък неясно може да има тук, ще кажете - старите комунисти и техните млади наследници социалистите, естествено. Аз ще посоча основните “места за пусии”, където можем да ги “изловим” много лесно и успешно, но всички ги знаем и не самото им указване е моята основна цел. Искам и няма да се уморя да го правя, искам да откроя различното, повтарям – различното поведение на разните НАШИ коми и соци в едни и същи ситуации. Защото колкото и сладкодумни, чаровни, искрено изглеждащи, привличащи да са тези апологети на комунизма и предхождащия го стадий – социализма, те са тарикати, отблъскващи демагози и много често с престъпни наклонности. Нормалните хора трябва да са информирани за тези техни поведения и да ги различават сами, за да не разчитат някой друг да ги опазва в ежедневието.
А защо такива отвратителни качества са събрани в групата на комсоциалистите, както например дето 80% от битовите престъпления се правят от 10-процентното циганско население в страната, казвал съм го, повтарям се, но и комунистите се повтарят – причината е, че самата теория на комунизма е престъпна по същността си. Тя проповядва, че само те, и само тяхната представа за живота е вярна. Други хора с други мисли няма и не бива да има. Тези други хора трябва да бъдат “превъзпитани”. Които откажат - да цитирам Георги Димитров “По моему следует всех разстрелять”. Именно тази превъзпитателна работа следва да се извърши по времето на социализма. Той затова е добавен, вмъкнат преди Комунизма – Адът да бъде Рай.
Ще кажат някои – “Ами, че така разказан, Комунизмът по нищо не се различава от всички други обществени строеве. Всички те узаконяват господството на едни групи от хора над други групи. И Капитализмът с неговата Демокрация, където властват парите, е в този кюп.”
Да, ама не. При капитализма парите се въртят свободно, индивидуалните способности се поощряват. А в Русия ако направиш повече пари от Путин, отиваш директно в Сибир. Като Ходорковски например, който извади повече късмет от Березовски. (Сега се сещам да попитам дали тези двамата последни имат бащи и близки, загинали във войната, даваща им право на участие в “безсмъртния полк”, или жертвата на техните деди е без значение, тъй като днес наследниците им “са заспали на церемония”, водена от новия Вожд.) А като за “омразните” САЩ и ЕС добавим, освен свободната инициатива, и корективите на Демокрацията – задължителни избори на всеки няколко години и мандатност на избраните, както и безусловността на осъществяване граждански контрол върху Държателите на Законите... Стигнахме пак до основното обяснение защо Западният “капиталистически” Свят има бъдеще, докато Източният комунистически – не.
Разсъжденията дотук по този извод как ви се виждат? Много теоретични ли? Тогава погледнете практиката.
Тагове:
Археологическите открития установяват, ч...
Опис-съдържание блог добронамерен
Въобще не го чета, но ти имаш търпението за това.
