Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2016 17:40 - Времето на Жан - Юнаци леваци
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1135 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ако заглавието ви се струва подигравателно, добре де – “Юнаци у лево”! Ако продължавате да ми придиряте – сами сте си виновни. Цяла България се силите да представлявате, а сте се нарекли официално “Лява България”. “Цяла” или само “Лява” сте?! Дори децата пеят “Леви десни, леви десни, ще вървим напред!”, а вие “леви, леви, леви...” И после се чудите защо все се въртите в кръг?! Отрекъл се Тодор, погледнал се – Петър, Преоблякъл се Петър, погледнал се – Андрей. Прекръстил се Андрей на Жан - все същия Корнелий...

Юнаци? - Леваци! Пардон – у лево.

 

“ВИДЕНОВ ПАДНА”

Това е заглавие от първа страница на вестник “24 часа” от 29 декември 1996г. Предишния ден вечерта Народното събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов  с 211 гласа “за”, 9 “въздържали се” и само 3-ма “против”. (Не зная кои, не пише по вестниците.) До този разгромяващ финал се стигна след 2 години време без 28 дни.

Партийният вулкан беше започнал да клокочи видимо още преди да свърши предната зима. Знаем тези истории от предишните страници. До края на юни 1996-та обаче нямаше “червени изригвания”. На вота за недоверие срещу Виденов в средата на юни резултатът беше 135:99 за правителството. После последва ЕВРО’96, предизборната кампания с Пирински начело, убийството на Луканов и загубата на президентските избори. До 10 януари 1997г. оставаха само 2 месеца. Следва кратката хронология на тези бурни и неприятни за Партията събития.

На 1 юни във Враца пред паметника на Ботев, когато произнасяше своето слово в прослава на падналите за свободата на България, Жан Виденов беше освиркан. Все още кореспондентът на радиото във Враца съобщаваше по телефона: “По ботевски се смесиха възторгът и негодуванието.”

В същата седмица Валери Петров получи новоучредената награда на името на Христо Ботев“, която има и международен носител – някаква писателка от ЮАР. Която пък била Нобелов лауреат за 1991г. А “Панорамата “ на Иван Гарелов нищо не съобщи за посещението на Симеон II в Родината,

 

След 6 дни в предаването “Наблюдател” Нешка Робева попита: “Честни социалисти, докога ще чакате?” и заформи варианта “Русенски комитет”. Към заверата се присъедини и “моя приятел” Юрий Борисов (помните ли го, на Соня Младенова зетят), заявявайки, че “бил честен – и преди и сега”. (За “преди” определено се съмнявам. И “сега” още не го е показал.)

На 11 юни СДС внесе своя втори за годината вот на недоверие към правителството. В президентската ложа на балкона в залата присъстваше президентът Желю Желев. Резултатът – 135 депутати подкрепиха Жан Виденов. Отбелязвам изказването на червения земеделец Драгомир Шопов: “В България сега цял народ е срещу СДС”. Отбелязвам и принципното изказване на Филип Димитров в пленарната зала, който каза, че “Жан Виденов и Андрей Луканов не са личности, а избрани представители на комунистическата партия. Те блестящо изпълняват задачите си, просто задачите им не са нашите.”.

 

На 1 август главният ценовик в Републиката Димитър Гривеков отсече: “Новото увеличение на бензините с 22% ще увеличи цените на стоките само с 1,16%” (Мерил го е толкова точно сигурно с неговата везна. Ще попаднете нататък, че след три месеца той сам ще си я счупи. Не била точна, излъгала го била. Партията.)

На 20 септември Иван Костов се изказва в “Континент” така (интервю на Малина Ангарева): “Казах да успеем като герои в екшън да грабнем красавицата и да изскочим от избухващия влак, преди още да е гръмнал. Защото БСП ще избухне, но важно е да спасим държавата, преди тази партия да се е сгромолясала.”

Три дни преди това, на 17 септември, вестник “Стандарт” написа “Как се правят слухове за военен преврат” и проверил: “87 са материалите от този характер само за четири месеца. През май са 4, юни стават 8, юли –43, към 20 август – 32. Най-много са във всекидневниците “Труд” (23 материала), “Демо-крация” (16), “Стандарт” (16), “Континент” (15).” Проучване на българския “Галъп” (Андрей Райчев и Кънчо Стойчев) сочи, че доверието в правителството е само 16%, а 35 на сто от българите са заявили, че при първа възможност ще напуснат България. (“Стандарт”, 1.10.1996)

На 2 октомври сутринта беше застрелян Андрей Луканов.

На 7 октомври чета в “Дума” следното: “Ефектът от реформите ще се почувства след 7-8 месеца”, подписал се шефът на ПГ на левицата Красимир Премянов. На следващия ден шефът на Националния статистически институт проф. Захари Карамфилов пък пуснал заповед за наказание на експертката Ганка Милева. Причината била, че Милева казала, че инфлацията от януари до август щяла да мине 100% - прочетено в “24 часа”. (Официалната статистика на НСИ, публикувана в края на 1996 година, сочи инфлация за 8-те месеца на годината 113%.)

На 10 октомври вестник “Дума” публикува една “лична позиция” на Георги Пирински “Идва десети ноември”.  Фразата “Идва 10 ноември” Георги Коритаров (във “Демокрация”, още не е излязло инфото за агент “Алберт”) тълкува като явна заплаха на едното бесепарско крило към другото. И аз прочетох статията на Пирински. Не е заплаха! По-скоро е искане за осъществяване на партиен диалог след убийството на Луканов. Човекът много меко и добронамерено предлага на съпартийците си провеждане на пленум и извънреден партиен конгрес. След изборите естествено. Което Коритаров тълкува като сигнал, че “българските социалисти вече са загубили изборите и водят битка за оцеляването си като партия”.

Времето действително ще потвърди предположенията Коритарови, но източникът на тези пророчества не може да бъда намерен в статията на Пирински “Идва 10 ноември”. И други факти подкрепят тази теза – след месец Пирински няма да се подпише под писмото на “19-те”, което иска оставката на Виденов. Но сам, и единствен!, ще подаде оставка като министър в правителството му. И ще напише “Искам да видя БСП не като класова партия”. (Така че друг е източникът на знанията на агент “Алберт”)

В средата на октомври бяха активирани синдикатите. Ппреписвам части от кореспонденцията на “Труд” от 16 октомври: “Молитва за здраве и спасение на народа ни кънтеше от храм “Ал.Невски” по мощни високоговорители. Възрастни и млади се кръстеха. Мъж размахваше корав къшей хляб и викаше. Разпънат на кръст човешки скелет бе опрян на църковната стена. Над него висеше табела “Българин”. Лидерът на независимите студентски дружества Пламен Илиев заяви, че студентите преминават към стачки и гражданско неподчинение. “Режете черешите, събирайте топузите и да сме всички като един юмрук”, призова д-р Тома Томов от “Пирогов”. Актрисата Цветана Манева се обърна към майките на некадърните ни управници с думите: “Спрете децата си, приберете си ги в къщи да мъчат вас,а не цял народ”. Лумнаха пламъците на три клади с дубликати от сметки за парно и ток. По високоговорителите зазвуча “Многоя лета”, няколкото хиляди души се обърнаха с лице по посока на МС и вдигнаха свити юмруци. Над 5000 работници от Вазовските машиностроителни заводи прекратиха вчера работа за час. Точно в 12 часа сопотските оръжейници блокираха подбалканската магистрала София-Бургас за около 20 минути.”

 

Колко помните? Стига ли ви да направите паралел между тези дни и “новите” днешни дни?

Да забравя да обърна вашето внимание, читателю, на сравненията: стачката на “Подкрепа” през ноември 1990-та свали Луканов от власт, за да докара Дим.Попов; другата стачка на “Подкрепа” от октомври 1992-ра свали Ф.Димитров и дойде Любен Беров; сегашната стачка на Тренчев ще сваля Виденов, за да докара на власт … Иван Костов! Нещо не ми се връзва.

Между двата тура на президентските избори започна “маратон от пленуми” на БСП, както сполучливо се изрази профпредседателят Кръстьо Петков. От едното крило на партията викат “Иди си, Жан”, от другото – “Спасете Жан, той заслужава”.

Само два дни след втория тур председателят на БСП Жан Виденов на специална пресконференция пред столичните журналисти заяви: “Не знам кой трябва да поеме отговорността (за провала на двойката Маразов-Бокова) – аз своята ще я поема.” - Е, Виденов ще плати своята сметка след два месеца. Партийният отговорник обаче, шефът на предизборния щаб на Маразов Георги Първанов – не. След два месеца той ще стане генсек на БСП.

На 7 ноември, знаменателна дата за правоверните комунисти, един такъв – Велко Вълканов, казал пред В.Велева от “Труд”: “На пленума ще гласувам срещу Жан. Ще си го свалим ние, а не онези седесари.” Друг правоверник пък, Ангел Димов, “поклати глава и каза: “Жан ще остане министър-председател, защото аз искам това.” Александър Божков, зам.председател на СДС пред в.”Труд”: “Щом БСП не може да свали Виденов, ние ще им го свалим. Нали сме “Заедно за България”.”

На 12 ноември съотношението във ВС на БСП е 87:69 в полза на Виденов. Въпреки “писмото на 19-те” социалисти от ИБ на партията и видни червени интелектуалци за изхвърляне на Жан, комуто е “безумие да се дава ново доверие на кредит”. Нямам място да изреждам всички имена на противниците Виденови. Ще спомена само по-новите – Нора Ананиева, Добрин Спасов, Кръстьо Петков, Стефан Данаилов, Тончо Жечев, Светлин Русев.

“Заклаха Жан в Твърдица” написа “Труд” на 18 ноември. Става въпрос естествено за прасе, заклано за Коледа. “Кръстиха го така, защото като малък беше злояд и злобен. После обаче порасна и си заглади косъма.”- такива думи е позволил да излязат в хиляден тираж Тошко Тошев. (Факт от бъдещето: След години Жан ще се върне в Пловдив да преподава на старото си място в университета. Тошев ще продължи да се шири в луксозния си мезонет, който НИКОГА не би помирисал дори, ако на 10-ти не беше Вторият в профсъюзния “Труд”!)

На 20 ноември студенти окупираха Софийския университет. Засега поради причина “липса на парно”. Последваха ги “разгневени ученици от пловдивските техникуми” (Вестник ”Труд” така пише.) На следващия ден доларът стигна 400 на обменните бюра. В тази обстановка в.”Стандарт” провел анкета сред министрите на Виденов с единствения въпрос: “Ще си подадете ли оставката?” Само финансистът Димитър Костов отговаря с “да”. Другите шикалкавят, заемайки героични пози. Всъщност чакат конгреса си. Някакси ги разбирам, ако са обикновени хора като нас. Но нали са социалисти, членове на Партия, която не била въздух под налягане като другите партии…

На 27 ноември Румен Гечев ни ощастливи с новата си оптимистична прогноза за 1997-ма:  “Инфлацията догодина ще бъде 30%.” Друг виденов министър - Стамен Стаменов, по повод на обвинения на Едвин Сугарев за големи злоупотреби в неговото министерство реагира така: “Повече бих се притеснил, ако ме хванат без билет в трамвая, отколкото от обвиненията на Сугарев.” (М-р Стаменов да се качи в трамвай? Ако пък, дай боже, се повози в него, кой ще го глоби, че няма билет?)

Хайтов беше преизбран за председател на писателския съюз. Христо Стоичков се върна в България и Иван Вуцов беше набит на улицата. В “По света и у нас” (9 декември) видях беровия министър Георги Танев и тайното ДС-ченге от нашата улица на заседание на КС на СДС в залата на комплекса “Красно село” в столицата.

“Изгасете телевизорите и си отворете очите!” – само че това е лозунг на опозиционен митинг в Белград по това време.

На 10 декември ДПС (чрез своя общински лидер в Кърджали Рамадан Каракаш!)  обяви на пресконференция, че “от движението нямат намерение да искат забраната на БСП в отговор на подписка, организирана в парламента. Времето ще покаже дали БСП работи за или против националните интереси, засега е второто.”

На 13 декември чух по радиото, че сливенските журналисти са определили за “мъж на годината” Стоян Орсов, бащата на Златимир Орсов. Щели да го наградят с негова снимка зад решетки, той пък щял да плати масрафа в любимата му кръчма “Рубин”. Ама заслужава човекът – обвинен е за документна измама за фиктивен износ на алкохол в големи размери, но е подал жалба срещу домашния арест, в който се намира, с мотива, че е лишен от конституционното му право на труд.

Чета в “Континент” на 13.12.1996, че “бивши величия се обединяват срещу Жан Виденов. Сред подписалите се под открито писмо до ВС на БСП са Йордан Йотов, член на ЦК на БКП, Емил Христов, секретар на ЦК на БКП, Станиш Бонев, кандидат-член на политбюро и сегашният шеф на комисията по цените Димитър Гривеков.”

 

На 19 декември първа новина в Канал 1 е: “Правителството обяви, че няма да вдига цените на бензина ДО КОЛЕДА.” Втората новина е, че “Правителството разработило програма за алтернативно развитие на България ДО КРАЯ НА ВЕКА.” (Изобщо не се шегувам. Това е истина.)

 

“КРОТКИЯТ ПЪРВАНОВ БАВНО СЕ ИЗКАТЕРИ”

Заглавието не е мое, а на в.”Континент” от 27 декември 1996г. Среднощен пленум на социалистическото политбюро насрочи 42-я извънреден конгрес на БСП за датите 21 и 22 декември 1996 година.

 

Защо БСП прави конгрес?

Версии и предположения много, като в грамадната си част те са базирани на неверни или грубо изопачени факти. Ще отбелязвам тези неща в скоби с удивителна накрая. Не мога да допусна, че изказващите се лидери  и пишещите журналисти не знаят Сценария. До месеца, в който доларът ще подскочи 8-10 пъти, остават по-малко от 40 дни. Значи тяхната задача е да се скрие именно това. Да се създаде “синьо-червена мъгла”, както се изразява Жорж. Кой им е поставил тази обща задача и защо – това са много интересни въпроси. Е, аз документирам моите отговори с факти. Тези факти просто трябва да се случат! Засега са само предположения. За упражнения на мисълта и за тези, които помнят повече от месец-два, ще бъдат съпреживян опит.

По ред на номерата:

- Димитър Йончев,в.”Континент“, 28 ноември 1996: “БСП се раздвижи. Жан Виденов се появи в медиите. Определен и “часът на истината” – 21 и 22 декември 1996г. Ако някой наистина иска властта в страната да остане за БСП, той трябва да погледне реалността лице в лице и да внесе корекции там, където има правото и възможността, а това е самата БСП. Какви корекции? Преди всичко в ценностите на водената политика. Акцентите трябва да се поставят върху стимулиращата данъчна политика, върху поощряване на инициативността и предприемчивостта, но най-важното от всичко е час по-скоро искрено и с желание да се превърне анонимната държавна собственост в реална собственост на физически и юридически лица, както това е заложено в новата конституция като неин основен принцип (О, фактът, че новата конституция е писана да се узакони смяната на собствеността, е подчертан, но е премълчано по какъв начин да стане тази смяна и ясно казано е в чии ръце би искал самия Йончев тази собственост да отиде! Не е лошо като пример как хем боли, хем сърби!).

 

- Пак опозиционния на Виденов вестник “Континент”, но сега журналистка в него - Генка Маркова, 20 декември 1996: “Делегатите на конгреса идват неподготвени. Те не знаят истината нито за състоянието на държавата, нито за последиците от соцуправлението Натискът върху тях е психологически – малтретират ги с катастрофични сценарии и със загубата на президентските избори, споделят хора от соцсредите. Проблемите пред които БСП е изправена, са твърде сложни за тях и едва ли ще бъдат поставени на дискусия. (Не може да бъде вярно, тъй като става дума за членове на компетентна партия и тези членове са реалният управляващ компонент на средното ниво на всякакви видове власти!). При това положение акция “чисти ръце” ще има само, ако Виденов падне. Ако оцелее, нито една афера няма да види бял свят, нито едно име няма да бъде назовано. Политолозите са единодушни: ако Виденов оцелее, народът ще плати (С тази най-голяма умишлена лъжа на г-жа Маркова смятам да спра с нейните тарикатщини!).”

Конгресът на БСП започна на 21 декември 1996 в зала 1 на НДК. Трябваше да завърши на следващия ден, но продължи до 8 часа сутринта на 24-ти. Предварително се знаеше, че Виденов като председател на ВС ще напише само рамката на отчета, а самият отчет ще се подготви в окончателен вид от специално натоварена с това комисия начело с Георги Първанов, към момента зам.пред. на партията.

 

Ако ми е позволено аз да чета окончателните решения на конгреса, то нещата са ... Хареса ми едно определение, във в.”Континент”: “Партията премина от кръгла маса в кръгова отбрана.”

А иначе Първанов бе избран като делегат за конгреса от общинската соцгрупа в Благоевград. (Като народен представител в 37-то народно събрание Първанов е избран от Кърджали.) Кандидатурата му за лидер на БСП е била издигната според медиите като резервен вариант, в случай, че се стигне до разделяне на функциите председател на БСП и премиер. След като смелостта, или подкрепата от залата, не достигнаха на Янаки Стоилов и Георги Пирински да се преборят и те преди избора хвърлиха оставки; след като “новата партийна звезда” Николай Добрев при гласуването сам подаде отвод от партийно лидерство, “един Първанов можеше да задоволи раздвоените делегати. Защото той се приема от едни като човек на Виденов, от други като самостоятелно мислещ политик”, така пише по вестниците. “Това, което обществото искаше от конгреса, бе да се махне Виденов и го получи. Това, което социалистите искаха от конгреса, бе да съхранят единството на партията и го получиха. Това, което МВФ искаше от конгреса, беше мандат за валутен съвет и радикална структурна реформа и го получи. Това, което опозицията искаше, е да се види, че в същността си БСП е комунистическа партия, и се видя.”

 

Допълнителни мои впечатления от тези конгресни времена:

- На 22 декември по обед Канал 1 показа пряко от зала 7 на НДК концерт на пианиста Николай Евров. След съществената част имаше кратка възторжена анкета със слушатели в залата. Един от тях каза: “Такива хора като него са много по-нужни на България, отколкото заседаващите два етажа по-долу в зала 1.” Водещата Теодора Стефанова го прекъсна с думите: “Не сме се събрали да говорим за политика.”

- Вечерта отново по Канал 1 на националната телевизия в авторското си предаване “Каналето” Камен Воденичаров отбеляза 5-тата годишнина от “Козлодуйското предаване”, казвайки много хубави неща за Петър Курумбашев, Нидал Алгафари, Мира Янова, Димитър Цонев, Светослава Стаева, Екатерина Генова… Искали да покажат, че “чудовищата са вътре в нас, а не около нас”! След което отбеляза завършващия конгрес на БКП с филмче “Възкръсналият мъртвец” и песента “Комунисти, комсомолци, пионери”.

Един полковник от ДС (както твърди вестник АНТИ) Димитър Петров се е засегнал от “тази гавра с партията”. Което показва, че Каналето е любимо само на част от социалистите – повечето нови, отколкото стари. А сега си спомних, че миналата година Димитър Петров твърдеше за Васил Станилов, редакторът на АНТИ, че лейтенантите от ДС няма как да знаят кой е полковник в Службата.

- Впрочем Васил Михайлов (депутатът) продължава да бъде виновен, че не знае къде е Нубия, а кукувците написали три метра дълга табела “маГЪЗин” и я поставили над фирмения си магазин, който се намира на 10 метра от Операта в София!

- Впрочем идейният баща на “Каналето” Любен Дилов-син подготвя две книги за издаване. Едната щяла да се казва “Хуйко” – пародия на японските четиристишия хайку.

 

Ама Партията мълчи! Че как няма да мълчи като х…вете и г….овете са нейни хора! Обаче пак си е направила сметката накриво. Докато се вторачва да дискредитира демокрацията, разрешавайки на синовете и внуците си всякакви средства от горния тип, изгубва окончателно възможността да се върне политически на власт върху комунистическите си символи. Анкета сред подрастващите показала, че над 10% от тях мислели, че Сталин е бил попзвезда. И това само след 10-11 години от началото на перестройката! Ами след 20-30 години? Язък за изтребеното човечество!

- На следващата вечер – 23 декември – Ефир 2 показа авторското предаване на Тодор Колев “Как ще ги стигнем американците”, което беше изцяло посветено на рождения ден на Вежди Рашидов, състоял се в ресторант “България” в столицата. “Видяхме: Иван Гарелов, Вили Казасян, професорът Христо Драганов, приглушени манекенки и една много известна дърта курва. Илия Павлов награди рожденика с висока награда “Главен мултак на Републиката”. “По-добре от калтак”, благодари Вежди.  Хубавици играха кючек, Желю Желев и жена му – хоро. Накрая куче изяде остатъците от богатата вечеря.”

- Веднага след “Американците…” имаше друго предаване – “На фокус” (водещ Мария Димитрова). Там известният ни режисьор Александър Морфов каза, че чака 1997 да го изведе в чужбина. Много деликатно и човешки актрисата Пепа Ни-колова му каза, че чака от Новата година точно обратното.

- А знаете ли какво очаква от новата година синът на стария академик комунист Топенчаров, професорът Владимир Топенчаров? “Ще настоявам в бъдещата програма на БСП да бъде включено елиминирането на експлоатацията в нашето общество.” Боже, наистина ли е толкова глупав или нас смята за глупаци?

- На 17 декември 1996г., 4 дни преди откриването на конгреса на БСП, почина Станко Тодоров. В същия този трагичен за сем. Тодорови ден в.“Стандарт” ни уведомява, че “1500 литра драгичевска шкембе-чорба, приготвена от личния готвач на Тодор Живков, в огромни американски тенджери ще разнася по Коледа шоуменът Тодор Трайчев. Цените на специалитета ще са народни.”

Какво да се прави – конгресни времена… Спомени…

Чудесно е, че има граница, разделяща ни с глупостта!

Детронирането на Виденов от поста председател на БСП съвсем естествено доведе до падане и на правителството, водено от него.

На дебатите в Народното събрание (Чути по парламентарния канал на Радиото, а не видяни по телевизията, защото 100 депутати бяха против прякото излъчване и 70 се въздържаха!) отбелязвам, че:

 

- Критикувайки правителството, Хасан Али от ДПС каза, че пред фактите и боговете мълчат. Председателят Благовест Сендов го репликира в своя микрофон: “Не е вярно!” (За боговете е вярно!)

- Първият изказал се социалист беше Чавдар Кюранов. Час и 40 минути след започване на дебатите! Той заяви: “Критиките срещу правителството са справедливи, но прекалени.”

- Георги Дилков от БББ като старо ченге завъртя стара плоча: “Колко ще струват изборите, кажете “сини”? Вие не можете да съставите сами правителство! “Червени”, направете ново правителство в този мандат, той ви е даден от народа.”

 

След което всички вкупом гласуваха Жан да си ходи. От 220 депутати в залата само 3-ма бяха против това решение!

Осемдесетото правителство на България с премиер Жан Виденов положи клетва на 26 януари 1995г., като съставът му беше одобрен 5 дни по-рано на пленум на БСП. Това правителство беше ремонтирано 3 пъти. Първия път година по-късно – на 21 януари 1996 бяха освободени Кирил Цочев и Васил Чичибаба (заместени съответно от Атанас Папаризов и Светослав Шиваров). После в началото на май 1996 беше сменен Лобомир Начев след шумния скандал около разстрела на трима полицаи в ж.к. “Люлин”. Нов вътрешен министър стана Николай Добрев. След месец под натиска на собствената си вътрешно-партийна опозиция Виденов направи промени в кабинета си: Шиваров и Климент Вучев бяха сменени от Кръстю Трендафилов и Любомир Дачев, а Румен Овчаров стана министър на ново министерство. За последно през декември Георги Пирински сам подаде оставка, но събитията се развиваха много бързо и до гласуването й в Парламента въобще не се стигна. Кабинетът “Виденов” преживя 3 вота на недоверие и подаде оставка на 28 декември 1996 година, както 6 дена по-рано това беше решил конгреса на БСП.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873304
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031