Дали си вярват? По моему - не! Едно малко доказателство.
В "Демокрация" на 2 май 1995 година кореспондентът й от Велико Търново Стефан Ташев пише в дописка до вестника: "Довчерашните комунистически светини в старата столица вече служат за нещо по-полезно. Музеят на социалистическия печат в старата част на Търново, където някога Димитър Благоев е печатал първия комунистически вестник "Работник", отскоро е превърнат в кокетно питейно заведение. Сумрачната и сива доскоро сграда с плътно затворени дървени кепенци е преобразена от младите наематели. Безследно е изчезнал и бронзовият барелеф на Дядото, а заедно с него се е изпарил и духът му. От две години вече не съществува и друга скъпа реликва - двуетажната "вила" в някогашното лозе на Габровски - съратник на Благоев. След реституцията наследниците я дадоха под наем и в момента там се помещава луксозен баварски ресторант."
Дали аз им вярвам? Не! Ето защо.
В делегацията през май 1995, придружаваща Черномирдин в България, е и Рем Вяхирев, частникът-управител на "газовия гигант" на Русия "Газпром", както пише по вестниците. Вяхирев дава интервю в "Дума"(естествено!) на 20 май, в което заявява, че "по доставката на газ като количество и срокове не сме говорили. Подписахме договор за създаване на съвместно българо-руско предприятие. Това бе главното."
(Това е същото предприятие, заради което Луканов напуска политиката. А и вероятно, заради което след по-малко от две години ще бъде убит.) Та Вяхирев, руският частник Вяхирев, бил дошъл тук да навива българинът-частник Луканов, двамата, да създават едно общо частно дружество. И нагло разсъждава: "Ако компанията, руска или българска, е частна - от нея се плашат. А ако дойде "Бритиш газ" например, приятна английска компания, вероятно най-богатата в Европа, то от нея никой не се плаши и всички казват, че Исус Христос е дал комат хляб. И защо е този въпрос?! 60 на сто "Газпром" също е частна компания. Ето, аз Вяхирев, съм съсобственик, всички наши работници са съсобственици. В такъв случай и нас не трябва да пускате! Вие какво, страхувате се от частните компании?"
Какво да коментирам…Ще взема да направя анализ (направен в скоби, вътре в цитата) на една статия, излязла във в."Дума" на 6.5.1995. Автор е и известният ни проф. Любен Беров!
"Навършиха се 100 дни от дейността на правителството (Вижте датата, Беров коментира Виденив.) Ако става дума за една обща оценка, би могло да се каже определено, че положителните елементи в нея надделяват над евентуални негативни елементи. („Положителните елементи” са членувани, а „негативните” – не, а и на всичкото отгоре са „евентуални”. Освен това как се сравнява нещо съществуващо с нещо евентуално. Професор...) На първо място трябва да се отбележи, че кабинетът даде своя принос, за да бъде осъществена една тенденция към определено икономическо оживление. Разбира се, това е начално оживление, но ако тази тенденция продължава до края на годината, можем да очакваме едно увеличение на съвкупния обществен продукт в рамките на около 2,5-3 на сто. Второто, което трябва да бъде споменато непременно, е намаляването на инфлацията. И това е очевидно една трайна тенденция. (Процес, наблюдаван за време от 100 дни е обявен за траен. При това този процес е икономически!. Икономист...) Третият елемент, който трябва да бъде отбелязан, е тенденцията към намаляване на безработицата. Четвърто - бяха успокоени валутният пазар и курсът на долара.” (Как беше? – „Нищо му няма на правителството. Но няма и да му мине.”)
Че не си вярват едни на други, е ясно. Обаче от надлъгването им ще спечели мафията!
САМО ФАКТИ
Ще илюстрирам положението в страната след 6 месеца социалистическо управление:
- „скици от натура", "Дума",17 юли 1995 (Правителството на Виденов вече е 7 пълни месеца на власт!): "Господи, какъв кураж! Един българин, пожелал да остане анонимен, влязъл в магазин за хранителни стоки. Сама по себе си постъпката му е за завиждане. Но смелчагата не спрял дотук. Без да му мигне окото, той купил кило месо, кило сирене, кило кашкавал, кило колбаси и т.н. Брей, още бродят по нашите земи люде, дето цените не могат да ги уплашат!"
- Пред телевизионната "Панорама" на 29 юли. Жан Виденов ще каже: „Обедняването практически е спряно, никакъв драстичен спад на доходите през тази година не е имало."
- Език на една жена в "Нощен труд": от 21.08.1994: „Тайфа от силистренски баби–земеделки, лакоми за ултравиолетово здраве, заголиха огромни цици–любеници", подписала се Зорница Петкова. (Мъча се да си предствя как изглежда в рокля тази З.П. и дали би написала вместо „земеделки”, „социалистки”.)
- Според съобщение на Асоциацията за семейно планиране и сексуално здраве ("Дума", 19.05.1995) България се нарежда на второ място в света след Русия по брой на абортите. За 1994г. при 90 хиляди живородени деца, абортите са 140 хиляди
- Ще илюстрирам положението на улицата с части от есето на Ива Матева във в."Дума" от 20.04.1995г. (Отбелязвам, че от "виновната" 1992 година са отминали близо три години.) “Ограбиха ме. В автобуса между две спирки, без да усетя, ми отмъкнаха портмонето. И нас ни ограбиха, казаха ми колегите. Звъни се на вратата, питам "Кой е?". Асансьорният техник, ми отговарят. Знам ли дали наистина е техник или някой измамник, който проучва празните апартаменти. Излизам на улицата, срещу мен глутница кучета лайват. Днес хората озверяха, та кучетата ли ще умуват кой е добър и кой лош човек."
- “Марийке, баща ти е от СДС, а чете „Дума”. Защо? - По лекарско предписание. Кръвното му налягане е ниско.” (В АНТИ, 19.8.1994)
На 12 април 1995 се навършиха 34 години от първия полет на човека Гагарин в космоса. Това събитие няма да се изличи от човешката история. И затова не е необходимо да се пишат смешни небивалици от рода на тези: "Американци и руснаци пак ще си делят Луната" - "Труд", 18 април 1995, Надежда Маринова. (Пак? Чул новината един македонец и тъжно провлякъл: Ех, Луно, Луно, земьо македонска...”)
Още по-малко пък трябваше да се намесва нашият първи космонавт Георги Иванов в скандали с търговия на оръжие за латиноамерикански и африкански страни. Толкова ли заинтересованите наши служби нямаха под ръка по-неизвестни люде, та допряха до Иванов? Или не можаха ли да ограничат желанието му за такъв род търговия? Сега как да повярвам на думите на Георги Иванов, които цитира "Дума" по повод деня на космонавтиката: "От Космоса Земята изглежда крехка и трябва да я пазим!"?
На 16 април 1995 година се навършиха 70 години от атентата в църквата "Св.Неделя". По този повод ПГ на левицата заяви в декларация, че "българските социалисти поемат отговорността за него, въпреки че той е дело на дейци от военната организация и не е израз на политическата линия на БКП по онова време". (Обръщам внимание, че репортажът за това в "Дума" е назован неточно - "БСП поема вината за атентата от 1925г." Не БСП, а само нейната ПГ. Че и май не цялата! Защото в същия ден, когато депутатите-социалисти прочетоха своята извинителна декларация, те отхвърлиха предложението на Стоян Райчевски от СДС 16 април да се обяви за ден в памет на жертвите на политическите престъпления и тероризма. След което предложиха жертвите да бъдат почитани на Деня на антифашиста 11 април.)
На 26 април се навършиха 9 години от атомната авария в Чернобил. Според руските официални източници над 300 000 украински граждани са помагали за справянето с пожара, избухнал в четвърти реактор на АЕЦ в Чернобил. Засегнати от радиацията са близо 2,5 млн. души, между които 900 000 деца. Преките жертви на аварията са около 35 хиляди души. (А нашият настоящ към този момент председател на комитета по енергетика Никита Шеваршидзе е казал, вярно - в миналото лято на 1994: "Всички говорят за катастрофата в Чернобил, но нека някой ми преброи жертвите. Те са точно 31 души.")
В края на април "Интеркомерс" АД навърши 25 години. Това е онова известно търговско обединение - лястовица, предвестница на явлението “10 ноември” в частта му "изнасяне на българските капитали зад граница". Пиша този факт само за да обърна внимание, че от 1989-та са отминали едва 6 години. Виждате ли колко отдавна партията-кърмилница е мислила по въпроса какво ще стане, когато сдаде "демократично" властта!
Българско национално радио навърши 60 години. Иван Обретенов дава последното си интервю като шеф на радиото ("Дума" от 6 май 1995):
"Въпрос: Г-н Обретенов, защо избрахте точно датата 5 май да чествате 60--годишнината на националното радио?
Отговор: Точната рождена дата на българското радио е 31 януари 1935 година. Тогава с указ на цар Борис III то става държавна институция. Официално 7 май 1895г. се смята за рожден ден на радиото по света, независимо че привържениците на Маркони и Попов си оспорват откритието. Ние решихме да не афишираме на преден план един монархически указ и затова се спряхме на датата 5 май - два дни след Международния ден на свободата на словото и два дни преди 7 май."
(Мой коментар: Датата 5 май е, освен всичко друго, и Ден на Европа. Чудесен повод да бъде спомената с нещо друго – например Денят на българското радио!)
За 9 май се навършиха 50 години от края на Втората световна война. Велко Вълканов е написал следното във в."Дума" (9.05.1995) - буквално: "С копнежа по победата хората заживяха още от първия ден на Втората световна. През есента на 1939г. тя изглеждаше невероятна. Триумфиращият марш на хитлеристките дивизии из Западна Европа изпълваше душите с мрак. Но във войната се включиха народите на великия Съветски Съюз. В дългите тунели на отчаянието проблеснаха светлините на голямата надежда." (Фрапиращо несъответствие с историческата истина за ВСВ, която наистина изпълва душите ни с мрак, когато мислим, че комунистите са хора като всички нас. Допълнително натъжаващо обстоятелство е, че и младите и старите комунисти са един дол дренки.)
Такива “безобидни лъжи” за отминали събития при Тях се комбинират и с явни заплахи. Петър Бочуков, 7 април 1995, в.Дума": "При посещението на американския военен министър Уйлям Пери в Москва преди три дни неговият руски колега Павел Грачов съвсем директно и ясно каза, че в случай на форсирано разширяване на НАТО на Изток Русия ще бъде принудена да вземе контрамерки, като например откаже да изпълнява договора за съкращаване на обикновените оръжия. И 4-мата световни лидери (Клинтън, Кол, Митеран и Мейджър – бел.моя), които на 9 май ще бъдат в Москва, не бива да забравят това." (Бре, разтрепераха ми се гащите! За вашите - не знам.)
24 май бе отбелязан с обща среща на президент, премиер, председател на парламент и образователен министър пред паметника на Кирил и Методий до Народната библиотека. Благодарствен молебен отслужи митрополит Неофит в катедралния храм "Св.Александър Невски". Пред НДК бе тържеството за младите. Там свириха и пяха популярни сред тях български рок-групи. На английски естествено. По телевизията имаше концерт "Каналето" (бивше КУ-КУ). Там химнът на светите братя Кирил и Методий беше преиначен - "Върви, народе възродени, от кого ли не осеменен!"
От 24 май 1995 стартира вторият (след Нова ТV) частен телевизионен канал в България "Седем дни". Той е собственост на АД, в което основни акционери са банка "Славяни", холдингът GSM и физическото лице Георги Агафонов. Програмен директор засега е Мария Кутева. Първият сериал, показан по телевизия "Седем дни" е "Богатите също плачат".
На 7 юни в София в квалификация за европейско първенство по футбол "лъвовете" победиха тима на Германия с 3:2, след като до 44-та минута германците водеха с 0:2. Обаче този път бяхме попаднали на "много добър съдия", както пише в спортните страници. В 45-та и 67-та минути той даде две бързи дузпи за българите, които "нашият Христо" вкара. После отново близнатият от Бога Костадинов направи победния гол от игра в 70-тата минута. Нищо лошо, такава игра е футболът - 22-ма играчи, една кръгла топка и съдията. Но и една статистика във времето, която показва криза в играта на бундестима от 1994 до към 2000 г. Затова УЕФА ще определи Германия като водач на група, а нас - не. Защото две години възход не стигат. И ще го "докажем" сами! На европейското първенство през 1996-та, където ще попаднем, ние няма да успеем да влезем в осмицата. След като сме били четвърти в света през 1994-та.
Сега страниците на вестниците изглеждат така:
- "България ликува! Германия пикае бира!"
- "Не може бирена нация да бие юнаци, които използват пивото само сутрин за освежаване."
- "Българския цървул прегази железния немски ботуш."
- "Свикнали сме да броим до три. Една българска работа може да се приеме за добре свършена, само ако се отброи до ТРИ." "Айн, цвай, драй … дрън! Писателят Христо Стоичков написа два тома от дузпи!"
- "Вкарай го, Ицо!"…
Самият Ицо по повод на този мач се изказва пред в. "Нощен труд" така: "Майне цвайне картофен".(Този вече е приготвил картофите си за супата, дето ще я духаме и сърбаме.)
На 21 юни НС прие закон за привилегиите на българските антифашисти, предложен от Велко Вълканов. В новия закон (старият беше отменен в първите години на демокрацията) изрично е записано, че законът не създава основание за получаване на материални придобивки. Така се сбъднаха думите на Г.Димитров, издълбани на камъка пред централата на БСП на "Позитано" 20: "Борец против фашизма е най-високото почетно звание у нас". Въпреки, че какъв борец против е фашизма е този, който до 22 юни 1941 симпатизирал на Хитлер, после изчаквал още 3 години да стане ясно накъде отиват нещата и тогава да "излезе в гората", а след победата на другите, истинските борци, се накичил със звание "антифашист".
В юнския си брой в."Особено мнение" публикува карикатура от Тодор Цонев - онзи художник, дето имал смелостта години наред преди 1989-та, да изработва карикатури на Тодор Живков и оживял - и негово изявление, че отсега нататък главен герой на сатирата му става Желю Желев. (Намерил си пазарната ниша героят на нашето време!)
АПРОПО
Сега фиксирам на хартията почти изцяло една статия на Стефан Продев - "Апропо", "Дума", 13 юни 1995г. (В скоби са моите дребни апострофи, заяждания и припомняния):
"Появи се още един списък. (Списъкът не е нов, а прословутия с подписа на Милко Балев, съдържащ имената на препоръчаните и одобрени от ЦК на БКП малко преди 10 ноември дисиденти и бъдещи "опозиционери". Части от този списък се появиха най-напред във вестник "Преди и сега", после го имаше в "Ранно утро", АНТИ се пробва.) Този път "заслугата" е на един столичен всекидневник. (Вестник "Труд".Защо Продев не иска да спомене името? Гнус ли го е, сърдит ли е?) Както съобщава вестникът, автор на черната информация е Адем Кенан, лидер на незаконната Турска демократическа партия. Скандалното четиво е озаглавено "Списък на официално препоръчаната и одобрена от ЦК на БКП "опозиция"." ("Черна информация", "незаконна партия" ,"скандално четиво"… Тежки думи – предназначени да смачкат, като не тежат на мястото си.) Щеше да бъде забавно, ако беше вярно. Но уви. ( Не е забавно, зловещо е, именно защото е вярно. Уви!) И този списък е като "онзи списък", т.е. някой отново иска да влезе в историята като "велик клеветник". (Значи "онзи списък" от 1992-ра е клевета! Сигурен бях, но друго е да признае Самият Продев.) Списъкът на Кенан е направо умопомрачаващ. Както всички други списъци, които се появиха през последните години в българския печат, той е една произволна игра с имената на хора, които нямат нищо общо помежду си. (А защо трябва да имат? Това не е списък само на университетските преподаватели, или само на докторите, или само на техническите кадри. Това е списък на всички агенти на "промяната".) Оказва се, че вездесъщият и хитроумен ЦК на БКП е възлагал еднакви "надежди", както на доказани дисиденти, така и на никому неизвестни "противници" на режима. (Ама, естествено! Продев - какво? Съмнява се в стратезите на собствената си партия ли? О-о-о,как го беше казал един от тях: "За да оцелееш, не давай формален повод да бъдеш изяден.")
(Сега ще последват двадесетина имена на "опозиционери" и "дисиденти" срещу Режима. И без да ни ги казва Кенан, те надничат от всеки ден от демократичното настояще на България. Но Продев ги е подредил много грамотно,много тематично ги е свързал. Личи си, че е “знаещ”.)
„Така до Желю Желев е поставен Янаки Стоилов, до Румен Воденичаров е Асен Агов, до Чавдар Кюранов е Валентин Моллов, до Петър Берон е Димитър Шумналиев, до Петър Слабаков е Иван Гарелов, до Христофор Събев е Александър Чирков, до Радой Ралин е Юнал Лютфи, до Петко Симеонов е Валери Найденов, до Марко Ганчев е Виктор Вълков, до Валери Петров е Мико Петров и т.н., и т.н. Безумието е видимо, но все още не е пълно, тъй като в списъка има имена, които в никакъв случай не могат да бъдат заподозрени в "играта" на ЦК. Само имената на Петър Увалиев, Владимир Костов и Ценко Барев са достатъчни, за да се види цялата мизерия на кенановата фантазия. Но какъв е смисълът на публикувания списък? Господинът (Кенан) е едно съмнително политическо мъниче, което иска да дискредитира личности и съдби, които действително се бореха открито срещу тоталитарния режим. (Може би. Определено си мисля обаче, че Продев има и друга цел - сплашване. Ето:) При такова грубо и неетично смесване на имената всеки един от посочените дисиденти става не само смешен, но и подозрителен. Защото какво по-подозрително и смешно от това да поставиш в една редица Петър Дертлиев и Стоян Ганев или Велислава Дърева и Тодор Колев.
(За да завърши зловещо в типичния комунистически изказ – подчертаното е от мен, за да му обърнете внимание:) „Не е ли време вече да се успокоим и да пратим стоустата хидра на политическото блудство зад девет земи, та в десета. И не е ли време кенановци да се превърнат в прах и пепел?”
Въпросът "защо Той го прави?" има съвсем лесен и еднозначен отговор: "Защото е вътре в списъка, а не от съставителите". Лесно им е на тях: целите в бяло, а питат ли го него и другите слуги! Само че аз не съм никак склонен да съчувствам на слугите, затова продължавам безмилостно с фактите.
Следват изказванията на 2-ма академици на Народната Република. Те десетилетия наред задаваха социалистическата мода в областта на науката и културата. Правили са го целенасочено, защото има ли някой, който да се съмнява, че биха били станали, че биха останали, академици при БКП на власт, ако имаше съмнение, че манкират? И на 5-тата година от смяната на вятъра, те – най-изявените учени-интелектуалци, вече са първи на отсрещната барикада! Чак е ужасяващо, като си помисли човек колко е невъзможно да ни приемат световните държави в семейството си с такива “светила” на науката и културата.
Давам думата на академик No1 – Ангел Балевски, бивш председател на БАН, който в деня на своята 80-годишнина пише следното в “Дума”: - “Винаги – и преди, и сега, е имало хора да казват: Какво прави тази академия? Накрая разбрах защо е така. Някой може да ме обиди, да ме набие, ще го забравя. Но ако седите над мене, ако вършите нещо, което аз не мога, за мен вие ставате един чужд и враждебен свят. Сега видях у много хора ненавист към академията. Чужденците най-напред чуват, че нямаме интелигенция, нямаме образователна система. Чудя се с какво мазохистично удовоствие ходят да корят България по света. Международен съд щели да викат да ни съди. Може ли такова нещо? Този закон “Панев” беше абсолютно несъвместим с демокрацията. Ако бяха намерили някаква конкретна вина, да вземат тук една бесилка и да ги обесят, да гледа целият народ за назидание как е било в средновековието.”
Думата “нахалник” е мека, твърде неподходяща за ТОЗИ Балевски. Не случайно Тодор Живков много го харесваше за ловен другар из резерватите за по-равните. А интелектуалците на една страна, които са подлоги на тиранина й (тиранин, защото да не бе Живков, щеше да е друг другар, утвърден от КПСС), извършват геноцида над сънародниците си. Онези, другите, преките палачи в буквалния или преносния смисъл – от лагерите и от партийните комитети - са по-малко виновни. Сега ТОЗИ Балевски се напъва да оневини себе си със завистта на българина, представете си наглостта му! После - закона “Панев” не му отнемаше възможността да твори, а само възможността да ръководи в продължение на само 5 години! И не било демократично!? А по-демократично щяло да бъде да избесим предишните ръководители. Ами, той това е виждал, това е правил в БКП, такъв си е – комунист! И обърнете внимание, че е истински комунист – “да ги обесят” е написал! Пак другите, НЕ НЕГО!
Академик No2 – Николай Хайтов, сегашен председател на Съюза на българските писатели. В.”Дума”, 22 май 1995: „Министерството на просветата (на Филип Димитров) оповестява, че децата няма да се възпитават като българи, а като “граждани на света”. Космополитизмът влиза в действие. Оттук нататък започва кръстоносният поход срещу българската книга, който продължава до ден днешен.”
Когато, и Хайтов включително, ни възпитаваха в пролетарски дух, интернационализъм и любов към СССР, нямаше кръстоносни походи. Ама сега има – защото, о, ужас, българите ставаме част от света. Прочетете пак колко направо безочливо го е казал комунистът Хайтов! И хвалете творчеството му колко е българско. Аз отивам в Тексас! И да не се сещате защо там, няма да ви кажа!
През октомври 1995 се навършиха 100 години от рождението на още един български академик на социалистическа Народна Република България – Георги Цанев. Сега с изненада научаваме, че ТОЙ бил абсолютно безпристрастен и обективен в оценките си на цялата плеада български творци от Смирненски до Блага Димитрова.
Ще се разплача от умиление. Не! От яд срещу себе си, че четейки в училище литературните критики на академика Цанев за цялостното творчество на Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Христо Смирненски (без софийския му цикъл), Гео Милев (само поемата “Септември”), Асен Разцветников, Христо Радевски, Валери Петров (без писаното покрай онези години 1944-46), Богомил Райнов, Павел Вежинов, Емилиян Станев, Блага Димитрова (без романа “Лице” и още нещичко)… съм разбрал само, че САМО социалистическият реализъм е истинското в българската ни литература! И друго няма.
И сега, понеже вече СЪМ българин, който е гражданин на света, се чувствам разгневен, когато ИМЕННО един професор като Тончо Жечев се напъва отново да ми разтяга подобни измислици (в.”Дума”,4.10.1995).
Апропо, няма да забравя да попитам нататък защо определени хора, които претендират за моето доверие към тях, ми препоръчват да продължавам да се уча от професори като Тончо Жечев! Говоря за Царя Симеон II.
Ами, Марко Семов? Също професор. Бивш заместник гл.редактор на в.”Раб.дело”, бивш коментатор по вътрешно-политическите въпроси в телевизията от онова време… Седнал да дава интервюта в “Труд”-а на Тошо Тошев (ноември 1995), в които, ама лъже, лъже, лъже, лъже... Чакай малко, бе Марко! Няма още 10 години, дори 8 няма, от времената за които ни калесваш, че си бил репресиран от властта, уволняван и т.н. Глупости, бе Марко! Уволняван си от Иван Славков, защото като си му наливал питието в чашата, по-пиян и от него, си полял панталона му. Нещо такова, ако не е съвсем така! Клюката от онези времена (края на седемдесетте години) е, че колегите от телевизията на които си бил шеф, са останали много доволни от твоето “уволнение”. Ама нали си номенклатурен кадър, след уволнението - хоп в “Работническо дело”– зам.глав. И оттам те били уволнили след 5 години, за да те върнат пак в телевизията. Имало е някаква справедливост у следващия шеф след Батето. Назначава те коментатор, т.е. да нямаш пряк контакт с подчинени.
Още веднъж се извинявам на читателите си за тази моя невъзпитаност. Не мога да говоря на ВИЕ с нагли хора.
Пак в края на март 1995 председателят на БСП г-н Георги Първанов предложи празния мавзолей на Георги Димитров в София да се превърне в Мемориал на българската бойна слава. Нямаше да обръщам внимание на този въпрос и да споря по него, ако пак го беше повдигнал Вълканов (Велко), който е председател на съюза на активните борци против фашизма, но на г-н Първанов предстои да стане глава на българската държава след 6 години.
Моето мнение е следното: Това е против морала и достойнството на българина. Всички честни и почтени българи трябва да се обединят и заедно да се противопоставят на тази безумна идея - в дома на един убиец да се направи музей на неговата жертва!
Тагове:
100 години от рождението на Яна Язова
„СЕМЕЙСТВО КАЛИНКОВИ“ - ЗВЕЗДНАТА ЛЮПИЛН...
Пътят към зелената икономика да не завър...
АНТИЧНА ГЕРМАНИЯ БИЛА МНОГО БЕДНА СТРАНА...
Понеже ми се беше заканил и мен да ме „добронамериш“ /ето, пак нова дума/ да не забравиш;
- „путинофили“ - е мой патент и за часове превзе нета / изказах го в един мой коментар в блога и след два дни беше на макс/
- „Завалийките“ респективно завалиата /документирано е при теб/
- сега добавям и „Тартюфели“ ето и доказателството;
„08.03 14:31 - http://getmans1.blog/politika/2015/08/26/peshteren-komunizym-vs-peshteren-antikomunizym.1386634
kvg55, а моля те зарежи тая тартюфщина, защото ако си говорим честно има
по-гадни неща и по-отвратителни неща от една псувня.
Само се моли Бай Добронамерен да не се самосезира и да ти покаже и твоите кирливи ризи, защото самият аз съм засичал двуличие от твоя страна и то може да се каже, неприлично двуличие което не се различава кой знае от която и да е псувня, дори от обикновеното „ .баси“.
Не си ли си задавал въпроса, с какво се различаваш от блогер който „шиба“ „еврогейци“ в „разпраните им задници“ а в същност ти си го одобрил с (+) и одобрителен коментар ?
Повтарям се, стига тартюфщина защото проблемите са други, и пробблема не е само в немощта на блог.бг да реши, само си задай въпроса как снощи достигна „Първа“ за отрицателно време, как и други го достигат /те не са много и ти го знаеш това/.
Там е извратеното и срещу това трябва да се скочи!
пп А, можеш ли да обясниш поради каква причина не вземаш отношение към темата която сам смяташ за значителна анализираш ли, анализираш ли дядо Тартюфе? :))) / ако ме разбираш или ако можеш да го понесеш?!/
Постинг: Обръщение към блогърите
Автор на постинга: kvg55
Редактирай | Изтрий“
Понеже взе да набира блогова гражданственост я регистирирам при теб, че да се знае.
Друг патент мой е ... друг път ще го кажа, за малко една особа да ми го присвои но НЕТА, помни.
Е, айде!
Понеже и аз имам други мои патенти, споменал съм един 50 реда по-нагоре... но друг път ще ти го кажа. Е, айде!
