Ако усещате от моя страна някаква подигравка в заглавието, прави сте наполовина. Тъжно ми е и съм гневен!

Докато в предишния парламент ДПС имаше 24 депутата, сега движението има само 15. За началото на април (1995) се очакваше заседание на Централния съвет на ДПС на което Ахмед Доган да анализира причините за този "провал" според някои вестници - онези, на които им се разсъждава на тази тема. След проведеното заседание същите вестници написаха: "Дългоочакваният анализ на Доган не се състоя. Вместо него лидерът представи философско есе на тема "отчуждението на електората от кандидатите и местните структури". В същото време Ахмед Доган не подаде оставка и така да поеме някаква отговорност за случващото се. Досега (април 1995г., когато НС има вече 4 месеца работа - бел.моя) лидерът на ДПС е посетил само едно от заседанията му." Преписвам пак от същите вестници официалното обяснение на Доган за отсъствията му: "Като всеки български гражданин и аз имам право на протест. Моето отсъствие от Парламента е политически протест и ще помоля ДПС да защитава правата и свободите ми. Протестът не е едноличен, може би оттам се започва… и се върви към по-глобални действия."

 Изключително нахалство! Представяте ли си – назначили ви на работа, но понеже нещо не ви харесва, вие не ходита на работа, протестирате (може междувременно да работите в друга фирма), но прибирате заплатата си, като на всичкото отгоре молите държавата да защитава ТЕЗИ ви „права и свободи”..

 Само за пълнота на изложението ще задам пак онзи основополагащ въпрос, щом стане дума за „балансьорът” в българската политика Ахмед Доган – Кой е онзи, който стои зад гърба му и му дава смелостта да се подиграва така със законите на страната и нейното бъдеще?

Един анализ във в."Капитал" за фирмите на депутатите от ДПС (9 януари 1995) може да ви помогне в разсъжденията по засегнатата тема: "Пред "Капитал прес" лидерът на ДПС заяви, че не крие участието си в частни фирми, както и това, че има собствен бизнес. Той не отрече, че неговото име никога не е излизало в официални източници по повод регистрация на фирми. Ахмед Доган припомни, че има и други форми на участие в определен бизнес, за който не е задължително да се появи неговото име (акции на приносител, договори за консултантска дейност, граждански дружества - бел.ред.). Лидерът на ДПС е против това депутати от неговата парламентарна група да декларират имуществото си, тъй като смята, че в условията на пазарна икономика това било абсурд."

Е, "връзките" на Доган явно не стигат да "покрият" бизнес-участията и на неговите депутати. Затова във въпросния брой на "Капитал" четем още:

„Стоян Денчев. Преди началото на промените г-н Денчев работи в поделенията на Българската индустриално-стопанска асоциация (БИСА). Организация, създадена от Огнян Дойнов, по времето когато той управляваше българската индустрия. По същото това време БИСА е в много добри отношения с фирмите на медийния магнат Максуел, дори имат общ бизнес и смесени дружества. Кариерата си в държавната администрация започва като главен секретар в правителството на Филип Димитров. Запазва поста си и при проф. Беров, който го освободи 2 месеца преди самият той да си отиде. Мотивът беше нелоялност към държавните институции и съмнения в прекалено тесни отношения с Мултигруп. Съмненията на експремиера Беров за тесни връзки с Мултигруп се потвърждават от факта, че през 1991г. той е член на борда на директорите на "Информинвест"АД. Фирмата е косвено потвърждение за възможната връзка между изчезването на парите от пенсионните фондове на "Мирър груп", контролирана от Максуел, и началния капитал на Мултигруп.

Максим Димов. Първите стъпки в самостоятелния бизнес г-н Димов прави в края на 1989г., когато заедно с Красимир Илиев (настоящ изпълнителен директор на банка "Славяни") регистрират фирмата "МАК89". През 1991г. отново с Красимир Илиев регистрират "Макланд"ООД (в последствие заличена). През 1992г. създават и холдинга "Макхолд" ООД с 1 млн.лв. уставен катипал, внесен под формата на апортни вноски на фирмите "Маклан" ООД, "Комак" ООД, "Балкмакс" ООД,  ФК "Бромак", АТО ООД, “Макрос" ООД, "Макконсулт"ООД, “Маклуденс"ООД, "Славин" ООД, "Агромак" ООД и "Витаплант". През 1993г. е създаден "Велес холдинг"АД, дъщерно д-во на банка "Славяни" (51% от акциите).

Юмер Юмер. Юмер стартира в бизнеса с колективната фирма на граждани СЕ-ШЕ-ЕМ, с. Сипей през 1990г. Тя е с изключително разнообразен предмет на дейност, включително продажба на слънчогледово семе, охлюви, катми, облицоване с фаянс и мрамор. Към 1993г. Юмер Юмер вече е член на борда на директорите на Кърджали - БТ АД, което е част от "Булгар-табак холдинг" с капитал 265,2 млн.лв.

Най-скромен е бизнесът на Гюнер Тахир - той има еднолична фирма "Орион-61", с.Самуил, регистрирана през 1991г. с предмет на дейност, включващ таксиметрови услуги, частни уроци по природо-математически и хуманитарни науки и др."

Съставът: 13 души. Бургас - Кристиян Кръстев, Варна - Жорж Ганчев и Румен Русев, Велико Търново - Дончо Димитров, Габрово - Диляна Димитрова, Плевен - Христо Стоянов, Пловдив - Иво Трайков, Русе - Димитър Дичев, София - Орлин Драганов, Валентин Стоев и Георги Дилков-Лорда, Стара Загора - Николай Кисьов, и Хасково - Яшо Димитров.

Поразиите: Вече два пъти в тази поредица постинги за “Времето на Жан” имах възможността да посоча числото 138 "за", изписано на таблото в пленарната зала при възлови гласувания за социалистите: при избора на Сендов за председател на Парламента и при избора на Виденов за премиер. (Нищо не намеквам, припомням, че 125-те социалисти и 13-те от БББ правят точно 138 депутата.)

На 12 януари 1995, когато се избираха заместник председатели на НС, Жорж Ганчев представяше кандидатурата на Кристиян Кръстев като "бляскав адвокат, член на няколко международни адвокатски асоциации, съветник в Държавния департамент на САЩ" и пр. На 20 януари с.г. 12 депутати от групата на БББ поискаха оставката на зам.председателя Кристиян Кръстев. Жорж Ганчев го нарече от трибуната "кариерист" - предпочитал да стои на трибуната до Сендов като кукла, вместо да работи "на ползу роду" като юрист в някоя от комисиите.

Глупости на търкалета! Самият Кръстев посочва вярната причина: лидерът на БББ поискал кабинета, който се полага на всеки заместник-председател, за лично свое ползване. И понеже световно известният адвокат се опънал на Лидера си, той бе понижен от него до „баскетболист средна ръка”. Какъвто е всъщност. Във в."24 часа" Кристиян Кръстев е откровен до край: "Лично на Жорж Ганчев не съм дал никакви пари. Но поех финансирането на кампанията на БББ в Бургас. Дадох пари и на централата в София. Колко? - някъде между 800 хиляди и 1 млн.лв. Дончо Провадиеца, Диляна Димитрова и Иво Трайков са другите трима, които даваха пари за БББ. Не съм чувал самият Жорж Ганчев да е дал свои. И не знам дали има..."

На 1 март 1995г. с таен вот, провокиран от подписка на 80 народни депутати (при 204 гласували "за" назначаването му преди 40 дни), Парламентът уволни Кр.Кр. от зам. председателското място. Жорж Ганчев искаше повече - Кръстев да напусне и депутатското си място в Парламента, обаче не събра достатъчно "якобинци". Кристиян Кръстев обиден напусна само групата на БББ и стана независим депутат.

Тъй и тъй Кр.Кр. споменава още имена от бизнес дейците, да допълня по нещичко за тях от старите вестници.

Дончо Димитров не е от Великотърновско. Писах вече, че е работил шофьор в социалистическия град Провадия. Оттам е и прякорът му Провадиеца. След Десети станал бизнесмен с делови партньори от ОНД, платил 2 млн. лева за сватбата (втората) на Доган...  Продължавам с цитати от "Дума" (23 март 1995). Ако и на тях не вярвате, тури му пепел. "На 15 ноември 1994 съдия-изпълнител от Варненския съд налага възбрана върху имот - парцел 1, кв. 2, в местността Лъгът Севлиевско - по изпълнително дело 585/945 в полза на Експресбанк-Провадия за непогасен кредит от 5 млн, 41 хил. и 580 лева. Само два дни по-късно, на 17 ноември 1994г, Провадиеца дърпа от Балканбанк-В.Търново 2 млн. лева, като противно на всякакви правила и логика залага същия този имот в Лъгът. Ако допуснем хипотетично, че г-н Димитров не е бил известен за депешата от преди два дни и затова ипотекира имот с наложен от съда запор, то е невъзможно да не е бил информиран, че отново този същият имот е бил подложен на възбрана една година преди провадийската Експресбанк да се сети да стори това. ПЧБ-Габрово налага възбрана на 5 ноември 1993г. Освен че слага ръка на "вила с рибарник" в Лъгът, Севлиевско ПЧБ налага възбрана и върху други недвижими и движими имоти на депутата от Бизнесблока: два апартамента на ул."Левски", двуетажна къща на ул."10 февруари", идеални части от дворно място на ул."Велчо Джамджията" във Велико Търново, движимото имущество на друга фирма на милионера  - "Камея-Ментеш", включваща товарни и леки автомобили, фуражовоз и брашновоз."

 Дончо Димитров няма да спре дотук с измамите. Накрая ще трябва да бяга от българското правосъдие. Къде, питате. Не питайте – в Русия, естествено.

Продължавам със същата докладна от "Дума", 23.03.1995: „По-умерени са исканията от страна на банките-кредиторки към бизнес-партньорката на Провадиеца г-жа Диляна Димитрова. На ПЧБ в Габрово тя дължи към декември 1994 г. 1млн. 386 хил. и 816 лева. В същия този декември е взела на кредит от ТБ Балканбанк В.Търново кръгло 1 млн. лева. Търновските банкери все още не са обезпокоени за връщането на заема, тъй като има още 3 месеца до крайната разплащателна дата."

 Не проумявам. Как е възможно партия с възможностите и претенциите на БСП да има такива безспорни доказателства за извършени измами от дадени хора и да си мълчи, защото ги използва да гласуват по свирка? И за какво са й тия измъчени 10-12 гласа от БББ специално, като тя самата има 125 собствени? (121 гласа са достатъчни, за да се приеме произволен закон в НС.)  След година ще започнат да гърмят банки, раздавали несъбираеми кредити на наши хора като Провадиеца и Габровката. Експресбанк, Балкан банк и Първа Частна са 3 от фалиралите банки. Вместо да струпа кривите дървета на чиито гърбове трябва, соцпартията чрез верните си перодръжки ще проглуши ушите ни и за пореден път ще оскверни душите ни, обвинявайки за финансовия крах на страната СДС и най-вече кого – Фил Кенеди, разбира се.

Как мислите? Партия с такова поведение има ли бъдеще в следващия век? А членовете, симпатизантите и клакьорите й?

Сега за действителните участия и връзките на великия  Жорж в България. Най-подробни, и комай единствени в печата, сведения за тях публикува в."Капитал" (16.01.1995): "Българският бизнесблок бе зачислен като политически представител на хората на Валентин Моллов и ССИГ, но неговият председател Жорж Ганчев твърде бързо се раздели с тяхното доверие. Така възникна Българската бизнеспартия начело с Александър Черпоков, трансформирана впоследствие в партия "Нова България" с шеф Стефан Николов. Точно Стефан Николов беше основният конкурент на Ганчев в последните избори за политически представител на българските предприемачи. Самият Жорж Ганчев още през 1992г. е учредител и председател на регистрираната в Калофер фондация "Христо Ботев". Жорж Ганчев е съакционер с известни интелектуалци от партията на Виденов в регистрираната в края на 1992г. "Периодика"АД. Партньори на лидера на БББ са депутатът от БСП Анжел Вагенщайн, поетът Валери Петров, колегата му Христо Радевски, водещата тв-журналистка Виза Недялкова, Дамян Обрешков, историкът проф. Андрей Пантев, бившия шеф на националната телевизия Огнян Сапарев, адвокатката на Живков Даниела Доковска и др."

Това беше в началото на февруари 1995-та. И изведнъж след месец във вестниците "гръмна бомбата" за гражданството на Жорж Ганчев. Въпросът бе повдигнат чрез Главния прокурор Татарчев, който сезирал Конституционния съд, че към момента на старта на изборната кампания -18.11.1994, Ганчев е имал двойно гражданство - американско и българско, т.е. според К. той е бил неизбираем. Към иска си Татарчев е приложил три писма от посланика на САЩ у нас Уилям Монтгомъри. В първото писмо, от 31 януари 1995, посланикът уведомява главният прокурор, че Жорж Ганчев е американски гражданин. Във второто, от 6 февруари, дипломатът информира, че Държавният департамент на САЩ извършва допълнителна проверка по повод твърденията на Ганчев, че се е отказал от щатския си паспорт. С последното писмо, от 1-ви март, г-н Монтгомъри е уведомил Иван Татарчев, че според правителството на САЩ  Жорж Ганчев не е американски гражданин.

Това, последното писмо, ни беше прочетено на английски, а после и преведено на нас, тъпите българи, от трибуната на Парламента от Самия Велик Жорж. Обръщам внимание на датата на събитието - този същия 1-ви март. Нищо чудно да сме били удостоени с честта да научим за съдържанието на писмото преди самия получател Главния Прокурор. На другия ден, 2 март, прочетохме в "Дума" продължението - любопитни депутати поискали да узнаят от коя дата Жорж не е американски гражданин. Изключително интересно, защото според писмото той не е гражданин на САЩ  към 1 март 1995, а фаталната дата е 18 ноември 1994.

 Спомням си, че Жорж (Георги) Ганчев (Петрушев) беше кандидат за президент на Република България и през януари 1992 година. После си спомних как Дончо Провадиеца залагал два пъти наново вече икпотекиран имот и ми стана по-леко. Пък и „Дума” цитира думите на Жорж в отговор на съмненията депутатски – „Според американските закони никога на никого, дори на Татарчев няма да бъде открита тази дата. Платете в съда 100 000 долара и го докажете. Бон шанс!”

Конституционният съд на България реши проблема в началото на април. С 13 гласа „за” и един „въздържал се” реши, че Жорж Ганчев не е депутат, защото в деня на избора си е имал двойно гражданство. Някъде бях прочел, че за попълване на декларация с невярно съдържание при кандидатиране в президентски и парламентарни избори се носи съдебна отговорност - до 3 години лишаване от свобода.

 НО… "Районната прокуратура е прекратила преписката срещу Жорж Ганчев за попълване на документи с невярно съдържание по време на президентската кампания през 1992-ра, стана ясно вчера ("Дума", 18 април 1995). През последните две години лидерът на БББ е живял преимуществено в България и няма данни да е подписвал декларация, че е само български гражданин, е аргументирал решението си прокурорът, наблюдаващ случая." Същият случай е коментиран в "24 часа" така:  "Варненската окръжна прокуратура трябва да образува дело срещу ексдепутата за подписване на декларация с невярно съдържание, заяви главният прокурор Иван Татарчев вчера. Той не се занимавал с  такива като Жорж. (Душичка човек е г-н Татарчев. Жорж да го черпи едно. И Партията, разбита се, с която вече е квит за извършените услуги! Душичка човек е и Сотир Цацаров. Имам предвид нежните му усилия да се справи със Сидеров и Чуколов.)

 И други "душички" има. Чавдар Найденов "От дума на дума" в вестник "Дума", 18 април: "Чудни работи стават напоследък. Конституционният Съд прекрати депутатстването на Жорж Ганчев. Т.е. Георги Марков и Иван Григоров преценяват, че Жорж не е съответствал на конституционните изисквания за длъжността си. Сякаш те самите много съответстват на своите. Та в случая "Жорж" интересно кое натежа повече: едно от четирите взаимно противоречащи писма на Монтгомъри или тристате хиляди български гласа? И най-сетне най-тежкият аргумент: докъде ще я докараме, ако нещата в България започнат да зависят от такъв Остап Бендер като Жорж? Ами, не се знае. Не се знае каква би я свършил, ако му паднеше сгоден случай. Дали би разсипал земеделието като депутата Гоцев, или би го лекувал като доктора Желев? Дали би помолил Европа да обяви България за нелегитимна като еколога Лъчезар Тошев? Дали би я клепал като Фифи Димитров? Дали би налапал толкова, колкото Маргарит Мицев и Ясен Златков ("Сапио")... Както и да е, нищо от това не успя да направи." (Ох, и тоя Найденов къде го сърби...Точно на същото място, където го сърбеше и оня ден в петък-4 март 2016 по една от телевизиите. В компанията на Петьо Блъсков, първи приятел на брат му Валери Найденов.)

На 13 април 1995 година с гръм и трясък Жорж Ганчев напусна Народното събрание. "В политическата клоунада е валидно правилото, че пада само онзи палячо, който взема играта насериозно." - написа в."Континент". В. "Капитал" е много по-саркастичен: "Разказът на Ганчев-Петрушев за къщи и имения в Лондон, Лос Анжелес и Ню Йорк, за лондонския и за итънския му период, наситени с контакти и близки приятелства с лордове, принцове, дукеси, синове на президенти и министър-председатели, предизвиква една-единствена реакция - имате си работа с мошеник от международен мащаб, авантюрист и тежък психопат."

Осиротя откъм баща комисията за радио и телевизия. Но скоро ще се сдобие с мащеха. Питате за името? – Клара Маринова се казва.

 Докато се клатеха депутатските крака на Жорж, неговите авери преразпределяха БББ-баницата.

 10 бизнес-депутати около средата на март написаха декларация в която упрекват председателя и зам.председателя Румен Русев в управление тоталитарно и скрито. Към тази декларация 8 души от 10-те са прикрепили заявление за напускане на групата. Да, ама в крайна сметка до датата 23 март 1995г. твърдо за напускане останаха само трима - Иво Трайков, Дончо Димитров и Диляна Димитрова. Други трима са твърдо против напускането - Румен Русев, Яшо Минков и Христо Стоянов. Останалите 6 ту се подписват, ту оттеглят подписите си. Междувременно един от колебаещите се Георги Дилков-Лорда внася проект за изменение на правилника на НС - минималният брой народни представители, които могат да образуват група, да бъде 8 вместо 10, както е досега. А на 27 март преди полунощ в столичния квартал Княжево гръмна Форд-а на Иво Трайков (от 19 април 1995 председател на ПГ на БББ на мястото на Жорж). Дума прес от 28 март твърди, че това било, защото Иво Трайков дължал 4 милиона лева на Стопанска банка и още 4 милиона на Хебросбанк. (Сега се сетили! Ха-ха-ха!)

 Такива ми ти работи, бай Иречек! Макар че има и още примери за това как социалистите се отнасят към падналите си войници.

 В."Дума" от 14 април 1995, подписано Велислава Дърева: "Господа кръжочници, хомосексуалисти и тем подобни!" - с тези думи приключи парламентарната си кариера Жорж Ганчев. Стенографките още не бяха смогнали да ги запишат, когато СДС наскача, а левицата хем се подсмиваше, хем унило цъкаше с език. А тъпо гледащият и неблагодарен българин взе да се пита шут ли е Жорж Ганчев, луд ли е. Оказа се обикновен лъжльо. За четири месеца този лъжльо получи всичко, което поиска - от главата на Кр.Кръстев до НАТО. Плюс 2 вкусни комисии, концентриращи много политически и още по икономически интереси." (Прекъсвам цитата, за да имаме възможността да попитаме г-ца Дърева: С гласовете на коя ПГ, г-це, този лъжльо получи всичко, което искаше?)

Нататък по изложението Дърево: "Четири месеца ПГДЛ, както и другите парламентарни групи, пропускаха край ушите си капризите и политическата агресия на Жорж. Важното беше законите да се приемат. 12-те гласа на БББ съобщаваха на света, че левицата не е "соло". Защото БББ не само крепеше кворума. Защото такава е политическата игра в България. За морал няма да говорим."

Правилно, г-це. За морал да не говорим. Да оставим на поколенията сами да преценяват кой какъв е бил. В тяхна помощ - на поколенията след нас - оставям следното, публикувано в "Дума" от същия ден на вашите наблюдения върху морала: 14 април 1995 година, и подписано Юлиана Гегова. Малко е дълго, ама какво да отрежа, като всичко е важно. За преценката на морала Ви.

"Все по-очевидно става напоследък, че дори когато "всичко хубаво на този свят е синьо", то пак си има край. Колкото и невероятно да им се струва това на някои нашенски баш демократи. Понеже първо провъзгласиха, че времето е тяхно. После и властта стана тяхна. И новичките лимузини. И парламентарното мнозинство. И председателят на Народното събрание. И президентът. И вицепрезидентката. И разни фондации. И демократичните зелени пари на демократичния Голям брат. И реституцията. И ликвидационните съвети. И цяла безкрайна върволица лидери на знайни и незнайни партийни формирования. И гръмогласна плеада чаровници на българската демокрация. Техен беше и светиня му Фори. Най-сетне тяхна беше и Свободка! Обаче какво се получи лека-полека? Сдадоха си властта, понеже от един момент нататък се оказа, че не знаят какво да я правят. Незнайни злокобни сили им прегрупираха парламентарното пространство и им скриха мнозинството. Прекрояването на пространството фатално накърни и целостта на времето на баш демократите, което за ужас на световната демократична общественост и на националната такава престана да бъде само тяхно. Президентът предприе неочакваната маневра "боянски ливади", поради което категорично му посочиха с пръст територия извън обсега на баш демократичното пространство. И тази му непредпазливост принуди вицепрезидентката окончателно да му се разсърди и да го остави в неловкото положение на "тандем от една персона". Супердемократичните партийни формирования, както е известно, се раздвоиха, разтроиха, разпаднаха или изпариха. Дори и стрелочникът Фори се запиля нанякъде в мрака... Е, останаха им някои доходоносни фондации. И зелени парици се понамирисват. И тук-там селскостопански ликвидатори. Останаха Фил, Браво Ваньо, Софиянски, Куртев, Асен, Иво и Нубиеца. И Сашко в разкрачка. Най-сетне - на магистралата - остана им и Свободка! А това безспорно е една разумна достатъчност ... за финал."

Какво остана на депутатите-приятели на Дърева и Гегова? Ами в началото на пролетта на 1995г. принципният безпартиец Велко Вълканов им спретна един закон, който забранява частният бизнес на депутатите. И мнозинството взе, че го прие - нямаше как. Сега трябва собствеността на депутатските фирми спешно да бъде прехвърлена на член от семейството или на друго лице, за да бъде спазен закона.

Бе, Велко, нямаш ли си друга работа? Ей за това няма да бъдеш избран за депутат в следващото НС. Което е разумно, но съвсем не е достатъчно за финал!

За четирите начални месеца в работата на Народното събрание президентът Желев използва 4 пъти своето право на отлагателно вето и върна за повторно разглеждане поправките и измененията на законите за реституцията, "Анти-Панев", околната среда и Закона за земята.

Каквото и да си мисля за президента ни, на разумните и верни доводи не мога да не призная правото. Синтезирано, макар и по конкретен повод за Закона за земята, той, президентът, изрази своите съображения в едно обръщение към българите, произнесено по телевизията на 20 април 1995:  „Тази седмица се срещнах с всички опозиционни парламентарни сили, които настояха законът да бъде върнат за повторно обсъждане. Аз също имам принципни възражения и със сигурност ще го върна. Защото с този закон се посяга на същността на демократичните промени в България. Въпросът за земята - най-голямото богатсво на българския народ, не може да бъде партиен въпрос. Той е общонационален! И трябва да се решава с мъдрост и съгласие!"

Разбира се, че социалистите в НС четири пъти гласуваха за отхвърляне на отлагателните доводи на президента. Прави впечатление, че всичките отхвърляния са приети с 125 или 126 гласа "за". Значи наистина Желев е прав, че като него мислят всички парламентарни сили без депутатите на БСП.

Не мога да не спомена, че в групата на социалистите е и Петър Слабаков, известният "син екологичен дисидент" от Великото НС. Понеже за него работата става много неудобна, особено със закона за околната среда, "се оказало" (пише по вестниците), че той при гласуването на този именно закон, е сбъркал копчетата. Вместо "въздържал се", натиснал "за". Вместо да обсъждат тази дилема на еколога Слабаков, социалистическите журналисти пишат за екологичните терзания на неговия доскорошен приятел Желю Желев.

Кипра Добрева в коментар на "Дума" от 24.03.1995 година: "Комай единственият известен ни допир на президента с екологичната проблематика е ловенето на речна риба с голи ръце в знойните летни дни, за което деяние височайшето лице позволи да го санкционират. Едва сега, след тръбния сигнал на синьо-зелените пазители на природата, президентът даде вид, че сериозно се замисля върху гласуваната от Народното събрание поправка в закона за опазване на околната среда, даваща път на деривацията "Джерман-Скакавица". За да изглежда работата благовидна, държавният глава си поговори с активисти от различни цветове на екологичния спектър. Смело преглътна факта, че преди време някои от тях горяха портрета му под прозорците на президентството и го наричаха как ли не. Всъщност накрая реши да злепостави правителството на социалистите и да го уличи в незаконни действия, като сложи вето върху екопоправката. Което измества въпроса отвъд екологията." (Подчертаното мое)

Малко встрани от конкретната тема. Може би.

Когато комунист или сегашен социалист изкаже някакво компрометиращо сведение, обикновено то, сведението, се оказва вярно. И друг път съм писал защо това е така – при тях се пазят досиетата и ведомостите. В доказателство за моята мнителност ще цитирам едно съобщение на "Дума". Датата е 15 април 1995 година, тъкмо в разгара на отлагателните усилия на президента Желев. Няма нищо случайно на този свят!

"Донсей Цой, бивш гражданин на КНДР, живее в Стара Загора от 1962г., научи "Дума". По това време някогашният студент във Висшия химикотехнологичен институт бил обявен за враг на народа си в родината и осъден на смърт от революционен трибунал, но българските власти не го предали на Северна Корея. Заради скандала тогава София и Пхенян отзовали взаимно посланиците си, разказва днес г-н Цой, който от януари 1991 е български гражданин. От 1959 година той не е виждал близките си, нито пък е чувал нещо за тях. Донсей Цой сега е на 59 години и работи като началник-смяна в цех "Химочистка" на фирмата "Агробиохим". Властите в бившата му родина появявали интерес към него до средата на 1968 година, след което го изоставили. Един от най-ярките му спомени е, че в студентските общежития на Четвърти километър в София, дълго време живял в една стая със студента по философия от село Веселиново, Шуменско, Желю Митев Желев, с когото и сега били приятели."

Няма нищо случайно на този свят!