Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2016 16:12 - Времето на Жан - Гори, гори огънче
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1219 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Времето през което управляват комунисти е нещастно време за страната и отхапана част от нейното бъдеще! Но всяка страна и нейният народ са като плодно дръвче – колкото и да го кастрят разни овощари, то се възстановява след година-две, век в зависимост от нанесените му поражения. Стига да не е отрязано от корен. Така е създадена Природата. Тя така “работи” и Човекът като нейно чедо не може да й попречи.  А Човечеството може да попречи на разните комунисти “да отрежат” Бъдещето му! Прави го и днес, както го е правил вчера! Така следва да разбирате името на този постинг: “Гори, гори огънче!”

Не съм забравил, че разказвам за управлението на Жан-Виденовото правителство, едно такова поредно нещастно време за Нова България.

Какво ни предлагат ТИЯ да простим и забравим

На 21 декември 1944г. от Москва пристига указание на руски език, подписано с псевдонима „Дед”, адресирано до ЦК на БКП. В него има препоръка какви да бъдат присъдите на предстоящия все още „Народен съд”:  „По моему оправдать никого не следует!” Този факт не се отрича от българската комунистическа партия. Нещо повече – той е от нейните архиви. Единственото, което допълват партийните вестници, е: „Смята се, че зад псевдонима Дед стои Георги Димитров.” Бре, какво голямо съмнение! Бре, велико откритие!

На 1 февруари 1995 се навършиха 50 години от груповия разстрел на всичките онези 67 народни представители, за които "Дед" е препоръчал такава мярка три месеца по-рано. Без да е съдия по делото, и намирайки се на 2000 км далеч от съдебната зала.

От този ден ще цитирам изявления на двама днешни социалисти.

- В "Дума" Петър Бочуков казва: "Големият въпрос пред България е не дали са, или не са справедливи присъдите на "народния съд". А кога най-сетне ще престанат неразумните и безсмислени кавги, провокирани и до днес от десницата."

- От трибуната на Народното събрание Красимир Премянов заявява: "Смятам, че не можем да почетем паметта едновременно и на престъпници, и невинни."

Това са документирани изказвания. Съществува само едно съмнение – че „социалисти” е псевдоним на истинските комунисти.

Ето кое още ме кара да мисля така. На въпросното заседание, от което е съображението на сина на Атанас Премяната за виновните и невинните, социалистите предложиха да се почете паметта на починалия преди два дни почетен председател на БСДП д-р Атанас Москов. (Щастлив човек: добре, че умря 5 години след Преображене Комунистическо.) Обаче, когато след  пет минути опозицията поиска да се направи същото към паметта на убитите врагове на комунистите, всички социалисти напуснаха демонстративно залата. Една социалистка само остана седнала на банките, за да доказва нахалството им - Нора Ананиева.

Писах вече, повтарям го, ще го повтарям пак:

ТЕЗИ ХОРА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ! ТАКИВА СА БИЛИ БАЩИТЕ ИМ, ТАКИВА БЯХА ТЕ, ТАКИВА СА СИНОВЕТЕ И ДЪЩЕРИТЕ ИМ!   ДРУГ ЩЕ ДОПИСВА КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ВНУЦИТЕ И ПРАВНУЦИТЕ ИМ!

Разбирам много добре какво огромно препятствие по пътя ни към демократичния свят е изразяването на такава непримирима позиция. Но пък и зная чудесно, че демократичният свят НИКОГА няма да ни приеме, докато не изясним отношенията си между нас, като части от една нация и обща част от него, Света. Не съм измислял аз правилата на Този свят, но съществуващи, те трябва да бъдат безусловно приети от всеки, който желае да бъде приет в него. Който желае, разбира се!

Добре, да предположим, че махнем с ръка и кажем - Да забравим избитите, унизените, окрадените... и да заживеем начисто, насилници и жертви в общия ни дом в името на децата си. Какво толкова – забравяме болките и обидите просто така, без едните да поискат прошка от другите  Та нали си знаем кой е виновен и кой не. Знаем си, но ние! След време умираме, остават нашите наследници – изправени пред по-лесния избор: да вземат от другите в своя лична изгода. Откъде ще знаят те кое е насилие, за да не го извършват наново, след като ние сме си спестили записа в паметта им, че не бива да постъпват по онзи начин, по който са постъпили навремето поискалите – и получилите – прошка от другите!

Не! В името тъкмо на децата си, трябва ние, и само ние, да изясним категориите приживе. Изхождайки от изживяния си опит. Не е въпросът в забравената или подтиснатата болка. Покаянието е чистосърдечно извинение за извършени лични грешки спрямо някакви приети човешки норми и искрена молба към всички хора да простят тези грешки. Актът на покаяние е начин да се запише в паметта на поколенията, кое е несправедливост. За да не бъде повтаряно пак! В това е неговият истински смисъл.

Разбира се, не очаквам от комунисти да разберат, че покаянието е единственият им шанс да ги наредят (другите, следващите след нас) до хората. Обаче изисквам (това е далеч по-силна дума от „очаквам”) от хората за които съм гласувал и ще гласувам, да бъдат в ТОВА ОТНОШЕНИЕ непримирими антикомунисти. Винаги и независимо от обстоятелства, съображения и други извинения за кариеристи и нагаждащи. Защото съвестта не е нещо, което днес го има, утре го няма, а вдругиден отново се връща – конюнктурно!

На тези на които възлагаме надеждите си да въведат държавата ни в Европа и Света, не е позволено двулично поведение. 

Един и същи човек - председателят на Националния клуб за демокрация и народен представител от 24-избирателен район София - Светослав Лучников се изказва: а 11.01.1995 година във в. "Демокрация") така: "Ние се явихме на изборите като решителни антикомунисти. И тези, които гласуваха за нас, ни поръчаха да бъдем безкомпромисно такива. Които искаха избраниците им да бъдат само некомунисти, гласуваха за Народния Съюз, БББ, ДАР, Нов избор и тути кванти. При това положение всякакво обединяване с хора, които макар и некомунисти, не са против комунизма, може само да разводни нашия последователен антикомунизъм. Да го разтвори във въздуха за съглашателство. В името на козметични отстъпки. И реални лични облаги."  (Тези ангажиращи думи са под едно още по-ангажиращо заглавие: "Позицията ни като опозиция".)

А на 17 февруари същата 1995 във в."Континент", интервю на Малина Ангарева, наречено "Законопроектът за помирение предвижда прошка от 1918 г. насам" (Лучников е автор на този проектозакон, който внася за обсъждане в НС през февруари, 2 месеца след изборната победа на социалистите) Той  казва така:

"Въпрос: Г-н Лучников, кое ви накара да внесете в НС този проект?

Отговор: Законопроектът за национално помирение е един опит да се тества готовността на политическите сили в България да поемат най-после един курс към толерантност, към зачитане на човешките дела. В законопроекта се предвижда да се реабилитира паметта на всички лица, убити по политически причини от септември 1918г. до сега, за да се сложи край на това озлобление и тази омраза. С него се задължават общините да издирят тленните останки на всички загинали по политически причини. След което да се издигнат общи паметници на всички загинали, независимо от коя страна на барикадата са. В това е моята идея - от 1 септември 1918г. да се простят всички убийства. (подчертаното е от мен)

Въпрос: Вярно ли е, че искате възстановяване на имотите на хора, които са били лишени неправилно от собственост?

Отговор: Да, предлагам на хората, на които не може да се върнат имотите, както и движимата собственост, да се предложат бонове за участие в приватизацията. Предлагам и начин за определяне на обезщетението на база сегашната работна заплата.

Въпрос: А НКС на СДС не отхвърли ли проекта ви на свое заседание неотдавна?

Отговор: Не го отхвърли цялото НКС, а само някои среди. Това са Съюзът на репресираните и представителите на съюз "Истина", които са пострадали най-много, и смятам, че те имат право да са малко недоволни. Имаше подсказвания да оттегля законопроекта, но аз, разбира се, отказах. Предпочетох да остана верен на себе си.

Въпрос: Ваши колеги коментират законопроекта като един вид услуга на БСП...

Отговор: Това вече е некоректност. Моето отношение към БСП се знае. Винаги съм имал много силни изказвания, с което много депутати  не могат да се похвалят. Аз може би съм единственият в този парламент, който съм се борил против фашизма и комунизма."

Сега след тези два обширни цитата ми остава само да ви представя част от “закона на Лучников” за обезщетяване на жертвите на фашисткия режим. Преписвам от в."Капитал", 27.02.1995 (статията "Депутат умора няма"): "Когато собствеността на осъдените от Народния Съд не може да бъде реално възстановена, те или техните наследници се обезщетяват с инвестиционни бонове по формулата:

С = (НС*2.44*СР3) / 10000,   където:

С е стойност на полагаемите се "инвентаризационни бонове", НС е стойността на одържавеното имущество по време на отчуждаването, СР3 е средната работна заплата, а 10000 - условната средна заплата през 1946-1947г., 2.44 пък е коефициент на лихвите за 48 години.”

Как при тази сложна формула да не” сбъркаш” с три нули при изчисляване на полагаемите се инвестиционни бонове на някои пострадали? Не се шегувам – ще четете за такива случаи на наши хора при управлението на Иван Костов и неговите министри. А покаянието е заменено с „инвестиционни бонове”?!

Трябва ли да обяснявам защо изваждам бореца Лучников от моето СДС?!

Объркани и раделени в ежедневните неща

Ще се огранича само с примери. Няма да анализирам причините за нашето разделение. Иначе ще трябва да пиша лоши неща за водачите ни. Които ние сами си търпим. И да задавам въпроса – Кой е по-виновен, драги?

Примери много и във всяка област на живота ни. Ето ги:

1.         Около Нова година се правят всякакви обзори и класации. Прегледът на локалните войни по света през 1994 година във в."Стандарт", 28.12.94 (Албена Шкодрова) е наречен "1994 - годината на смешните революции". До заглавието - карикатура на мъж (САЩ) и жена (Европа), седнали на една маса, но вместо да си пият чая, изстиващ в чайника пред тях, те се дърлят и показват един на друг не съвсем прилични жестове. В "Дума" от 29.12.94г. същият обзор на тези събития е наречен "Година на кървави конфликти". Буквите са двусантиметрови, бели на черен фон, който доминира над всичко останало. Снимките са на разрушени градове, плачещи жени и гневни хора по улиците. Ако погледнем в съдържанието на обзорите, и там същото. Само за илюстрация: преписвам от "Стандарт": "Годината започна не с друго, а с една смешна революция - с революцията на сапатистите в Мексико.". "Дума": "Годината започна с нещо дълбоко символично - бунта на коренното индианско население срещу държавата Мексико."

2.         Пример от страната - споровете "за" и "против" прехвърляне на рилската вода от поречието на Струма в поречието на Искър (значи вместо за Гърция и Бяло море към София и Дунав). Същността на предмета на спора: През 1985г. София започва да чувства недостиг на вода. Политбюро се събира и вместо да поднови тръбите на питейния водопровод или да намали концентрацията на големите промишлени консуматори на вода, приема, че кризисната ситуация може да се реши като се вземе вода от Рила. Високо горе в планината се прави една система от деривации, която разпределя накъде да текнат водите. Вместо към Струма и Места, където и без това не трябвали - към яз."Искър" и столицата. Речено-сторено. През 1987-ма 12 млн.куб.метра рилска вода потичат към София. В резултат река Места започва да изтънява опасно, а селищата в Западна Рила минават на воден режим. Положението в София си остава кризисно. Една от официалните причини за явлението "10 ноември" е именно протеста на нашите "зелени" от Екогласност срещу западната деривация на ВК "Рила".

Спирането на строителството на водоснабдителния комплекс "Рила" се извършва в началото на 1990 с решение на IX-то НС. Но вече прииждащите на власт комсомолци от 1985 решават (ПМС от ноември 1994), че е време да реализират мечтите на учителите си: да завърши строителството на деривацията, срок до 20 март 1995. Повод има: в лятото на 1994 година язовир "Искър" загубва 2/3 от водния си обем, а София минава на воден режим 54:18. И причина има, но тя не се казва Янчулев, или СДС (както твърди още един от "сините", които са против Ф.Д. - Петко Георгиев), ами огромна дупка на дъното на кацата с име МК "Кремиковци", рожба на българо-съветската дружба, която е в процес на приватизация.

Общинските органи на Сапарева баня обаче вече са научили демократичните си права - искат гаранции за нормалното водоснабдяване на общината. Гаранции няма. И жива верига блокира изграждането на обекта на 23 декември 1994 година - три дни след изборите. Последното публично появяване на Инджова като министър-председател в оставка е  именно в Сапарева баня. На 11 януари 1995 година. Освиркана е само.

На 30 януари 1995 кабинетът на Виденов взема решение да убеждава сапаревчани в "гаранциите". Те не вярват и пак освиркват на място вицепремиера Дончо Конакчиев, социалния министър Коралски и екологичния Георги Георгиев. Не стига това, ами и издигнали лозунги: "Готови сме за война", "Нямаме нито капка излишна вода" и "Кметът е предател".

На 8 февруари полицейско спецотделение разкъсва живата верига с малко бой и разчиства барикадата под деривацията "Джерман-Скакавица". Кой как преценява този първи сблъсък на Виденовото правителство с "група граждани"  на страната:

Левият вестник "Дума" пише: "Полицията разчисти пътя на водата за София".

Десният вестник "Демокрация" излиза със заглавие: "Правителството обяви война на сапаревчани".

Независимият "Труд": "От Сапарева баня плашат София с ДДТ. Сапаревчани щели да сипят отрова във водата, та да изтровят софиянци.

Кой е подшушнал тази гадост на вестника? И защо? Отговарям:

- Николай Стефанов, 6 февруари: "Що не вземат Сугаревата и Слабаковата Екогласност-и да обявят жадна стачка, вместо с порой от думи да ни убеждават, че е по-редно рилските води да се оттичат в Гръцко, а софиянци да са на сухо? Никой свестен човек няма намерение да пие за сметка на хората от поречието на р.Джерман. Но пък и никой разумен държавник няма право да оставя на колене столицата заради нечий инат."

- Пламен Каменов, 9 февруари: "С решението си в национален мащаб да се бойкотира правителственото решение за строежа на водопровода "Джерман-Скакавица" НКС на СДС доказа, че нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил. Точно с този начин на действие тъмносините се докараха до днешното си тъжно положение на никаква опозиция и отвориха широко пътя на БСП към властта. И сега решението на мозъците в НКС тласка нещата в точна посока - бляскава победа на СДС в есенните местни избори в "червената" Сапарева баня и зашеметяваща загуба в "синя" София."

(Какви миш-маш разсъждения, при това на дипломирани журналисти в реномирани вестници.)

Да завърша сапаревската история. Генералът Пешлеевски, началник Трудови войски, герой от по-нататъшните страници, рапортува на 30 март 1995 за "предаване в срок" на деривацията "Джерман-Скакавица". През лятото ще се окаже, че "бетона... нещо", "пролетните води и свлачищата..." - все резултати от бързата работа на майстора в зимни условия. Режимът на водата в София ще продължи през цялата 1995-та, за да приключи тихичко. Подозирам, че причината не се крие в "милионите рилски кубически метра живителна течност, които... и т.н., защото след още година България ще започне да изнася води на Места за Гърция. Вероятна причина е да се оправдае рязкото поскъпване на водата изобщо и не само в столицата, а в цяла България.

3.         Пример от европейска тема: В края на март 1995 година влезе в сила споразумението от Шенген, което осигурява свободното движение на гражданите на 7 страни от ЕС (Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия) вътре в пределите на тази ограничена общност. Документът е подписан на 19 юни 1990г. в люксембургското градче Шенген и е част от Брюкселската договорка между тези страни за изграждане на "единен вътрешен пазар" със свободно движение на капитали, стоки, услуги и хора. Процесът не е никак лесен. Продължава повече от двадесет години и май още не е завършил. Има твърди противници - например Великобритания и Ирландия, които имат по-висок стандарт на живот от "шенгенските" страни и се опасяват разбираемо от отваряне на границите си. Това е темата (обърната) и за страните извън Шенген, които имат засега по-нисък стандарт - те пък искат да влязат "вътре". Либерализирането на движението на хората вътре в "шенгенската" територия предполага затягането на граничния контрол по границите й, заради бежанците, незаконните емигранти и престъпници. Издаването на входни визи за граждани извън „Шенген", и особено извън ЕС, се затруднява. Естествено! Да не коментираме.

Това е нашият проблем и той има дълбоки, по-скоро икономически, корени, които са забити в съвременното ни развитие от последните 45+ ? години. Глупаво е да се обиждаме на исторически заслуги, че видите ли „и ний сме дали нещо на света”. Защото колко сме му взели? С колко сме го забавили по пътя му? Но и няма да си оправим грешките, ако не си ги кажем честно в очите. Не за да се обиждаме или игнорираме, или смазваме, или дискриминираме, а за да ги маркираме ясно (грешките) и да не правим същи за в бъдеще.

Точно това социалистите отказват упорито да разберат. Понеже не са прости, аз упорито си мисля, че го правят, защото се надяват да изградят свое „шенгенско пространство”. На Изток като за начало.

Ще се аргументирам с три примера. Първите два просташки прехвърлят проблема от болната глава на здравата. Тъпи комунистически номера, но отдавна не са опасни. Третият е истински опасният, защото предопределя заемане на държавна позиция, която е фатално сбъркана.

- Юлиана Гегова, „Дума" от 25.04.1995:  „Европа се обедини. По шенгенски. Хлопна ни вратата под носа. И сега ни е криво и обидно. Поради което няма да е излишно да си припомним какви ги забъркаха някои от нас, българите, през последните 4-5 години. Не остана чужбина, където да не изръсят нещо по въпроса на колко светлинни години от демокрацията са българите (с изключение на самите тях, естествено!). Само набедени демократи-уникати клепаха родината, където сварят - по международни конференции, сесии и асамблеи. Ами Най-първият? (Петър Стоянов – бел. Моя) Не остана континент, на който да не е предупредил за рекомунизацията и за същността на БКП (носителка на тоталитаризъм = фашизъм) и за БСП, наследник на всички пороци. Ами вайканията на някои, че в България се нарушават правата на етническите турци (може би защото все още не е забранен българският език  в "тази страна"?!) И тъй нататък, и прочие… Затова най-добре ще е някои от нас, българите, разположили се в дясната страна на политическото пространство и на парламента, да не подрипват сега толкова буйно и да не творят заклеймяващи резолюции по адрес на обединена Европа. Народът го е казал: "Каквото си направиш сам, друг не може да ти направи." Никой не ги биеше през устата да приказват каквото и където не трябва, а да мълчат, когато и където не трябва. И сега да не се вживяват толкова в ролята на невинна ощипана мома. И да престанат да се тюхкат и да питат защо стана така. И затова!"

- Васил Цонев, "Стената", в."Дума" от 1 юли 1995:  „Това бе страшна стена. Който се опитваше да я прехвърли, биваше разстрелян. И това - години наред. Стената стана синоним на затвор. От едната страна - свободни хора, от другата – затворници. Но един ден стената рухна. Светът ликуваше. Хората вземаха парченца от страшната стена за спомен от страшното време. Една година, две, три… И ето - стената отново се издигна. Със същите камъни от предишната стена. И който се опита да я премине… Първата стена беше Берлинската. Втората - Шенгенската. Липсва й само надписът: "Демокрацийо, за тебе те умряха…"

- Съобщение във в."Дума" от 23 март 1995г., подписано ДУМА ПРЕС:   „Перспективата на България е да стане част от интегрирана Европа и в тази светлина ще се решава паралелно въпросът за присъединяването ни към северо-атлантическите структури, заяви вчера шефът на управление "Международни организации" в МВнР Георги Димитров. Нашето желание е да бъдем достатъчно отговорни и сериозни и да не се поддаваме на прибързани решения, добави той. Въпросът за евентуалното присъединяване на България към НАТО е бил засегнат и по време на вчерашния разговор между м-р Георги Пирински и руският зам. външен министър  Николай Афанасиевски, който проведе тридневни консултации у нас. Българската страна е препотвърдила категоричния си отказ да участва в каквито и да е оси и военни операции на Балканите,  дори под егидата на ООН."

4.         И последен пример за това колко сме объркани и разделени в оценките си. На 20 февруари 1995г. актьорът Тодор Колев започна своето авторско тевизионно предаване "Как ще ги стигнем американците" със следния чудесен скеч по повод дискусията за филма "Гори, гори огънче" (режисьор Румяна Петкова. сценарист Малина Томова, февруари 1995): На сцената гореше запалена свещ. Артистът я духна, но тя след секунда се запали отново. Пак я духна, тя пак се запали сама. Пак, и пак. "Не се гаси, туй що не гасне", беше естественото му заключение.

Само че колко години трябва да минат, колко човешки живота да изгорят напразно, докато разберем, че не бива да гасим огънчето, което ни приобщава към общоприети световни ценности?

Не съм оптимист за своя си народ, който:

- Припява такава песен: „Светът не вярва в нова Богородица, светът си знае като две и две какво е безизходица”

- Почита такъв артист, който казва: „Може ли аз, младеж на 20 години, да откажа да играя във филма „Димитровградци”, защото след трийсет години щял да дойде 10 ноември”.

- Гласува за политик, който римува Бог със бизнесблок.

- Не се интересува на какво отдава сили, стига да му падне днес аванта.

- ...

Да допълня само, че когато Тодор Колев умря (на 15 февруари 2013г.) и пред ковчега му, изложен в Народния театър “Иван Вазов”, се виеше опашка от опечаления литературен елит на дясната България, само на 100 метра зад театъра, пред министерството на енергетиката, виеха протестиращите леви на Янко Петров и Дончо Дудев, докарали Пламен Орешарски на власт. Пукаше им на техния шмайзер, че беше умрял български артист,  по-голям от Георги Калоянчев и Стефан Данаилов. По-голям, защото само той от тримата имаше доблестта, въпреки агентурната си служба в ДС, да се “покае”. “Мастер”-ът и онзи споменат малко по-горе играещ във филма “Димитровградци”, продължиха да използват “архиталанта” си в полза на една доказано компрометирана партийна идея.

П.П.

На 2 март 2016г. почина на 97-годишна възраст журналистът Петко Бочаров. И той като Тодор Колев имаше досие в ДС. И като него мина през чистилището на Покаянието, за да умре почетен от цяла Дясна България!  Я, многознайковците да изпишат имената на леви политици и интелектуалци, наредили се за поклон пред ковчега му? Да виждате някаква разлика в поведението на днешните леви от вчерашните леви за които писах как се държаха в пленарната зала на 1 февруари 1995-та?!

ТЕЗИ леви поне са последователни. Винаги са били против Европа и нейните разбирания за демокрация. И затова “спирането им пред вратите на Европа” е лесно. ПО-лесно – всички, които отиват в Европа само защото там е “по-светло и по-топло”, отколкото в изградените от тях комуни, се връщат “със споразумение в ЕК” по родните си места. Но какво правим с онези тарикати, които, където и да отидат, са “спящи клетки на световния комунизъм”? 

На поклонението пред тленните останки на Петко Бочаров една такава ... лелка, понесла огромен букет от бели цветя, се вреше усмихвайки се в първата редица на скърбящите. Да я видят живите. Без дори грам срам да изпита. Поне от името си “Апостол”-ова.




Гласувай:
1



1. yoan2015 - 1
09.03.2016 08:19
Смятам, че ще си автора на "Задочни репортажи за България" - 2.
цитирай
2. yoan2015 - 2
09.03.2016 08:23
Не знаех, че Бочаров е починал, Богь да го прости, колкото до Тия времето ще ги накаже.
цитирай
3. dobronameren - Изключено!
09.03.2016 08:50
Изключено е аз да съм авторът на "Задочни репортажи-2". Едната причина е спорна: Георги Марков е класик, а аз съм лаик. Втората причина е БЕЗСПОРНА: "Задочно" означава, че се обсъжда нещо, което "не присъства". Георги Марков е писал за една бъдеща България, която е искал да знае каква е била предшественицата й, Българията в която е живял той. А аз описвам моята днешна ДЕМОКРАТИЧНА България. Няма как репортажите ми да са задочни. Виж, може би текущи ... по-става.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873442
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031