Мноогу думи, маалко мисъл ...
Твоето е типична костовистка, ДеСеБ-арска наглост.
Да ти нямам тъпата и изтъркана еврейска логика.
Да те ... и езуита дървен.

Прасе? Гробар? Глупак? Костовист? Евреин? Езуит?
За тебе е ясно - ти си ok! 3223-ят в редицата

Просто е кауза пердута. Окчо, чавдарчо, предатори разни, подводничари, кушели, икономисти и какви ли не още. Сега и тоз колеф. Не им се връзвай - те толкова си могат. Дори и за нормална дискусия не стават (в повечето случаи).

За борбата с прасето нали знаеш поговорката?

Описвам ги просто, да ги видят другите, да знаят какви са прости и безпомощни горките. Освен това всичко публикувано в блога (важи за цялата Мрежа) се запомня, стои някъде (дори знам къде, това е твърде интересна тема, но друга) само, че е почти невъзможно да бъде намерено, ако не бъде събирано, класифицирано, подреждано междувременно. За това служат таговете. Това правя и аз. Строявам ги в групи според написаното и според направеното. Това дори ме кефи, както казват младите. Чувствам се добре. Някому полезен.
Благодаря за съ... не чувствието, не страданието... за българското разбиране.

Даже и тези, които имат само една гънка (не конкретизирам къде). Забележи обаче, че дори от малкото, прочели поста, никой не коментира и гласува, а камо ли дискусия да стане.
Страх ли ги е тия хора?

Зная какво говоря. Статистиката ми го казва.
А вековните наблюдения над българския народ показват, че българите ги е страх. Хиляди факти на човек се падат. Набързо една приказка, която знам от дядо си. Вечерта турчинът замръкнал в една българска къща. Като го нагостили и напоили, като прекарал жената и дъщерята на стопанина, му се приспало. Постлали му в най-личната стая, а той заръчал на сутринта да го събудят навреме, че имал работа да върши. На сутринта обаче турчинът толкова сладко и дълбоко бил заспал, че на стопанина му дожаляло да го буди. Към пладне натрапникът сам се събудил, но се ядосал, че бил изпуснал сума време в сън и подкарал виновника - българина към конака да го съди кадията. Вървял пред коня на турчина българинът, но се спънал нещо и докато си изтупвал потурите, един нож изпаднал от тях. "Какъв е тоя нож, бе гяур? Твой ли е?", попита турчинът, седейки върху коня. "Мой е, ага." "Е, че за какво ти е тоя нож?", продължавал да разпитва турчинът.
"А, пазя го за краен случай, ага." - отговорил българинът.