Казва се Анна Колчакова. По всяка вероятност. Защо правя тази уговорка ще разберете от следващото изложение на случая. Който впрочем е съвсем маловажен на фона на проблемите, които ни създава коалицията СМС-о.

Но аз съм много любопитен. Умирам си да сглобявам мисловни конструкции. Много криминални романи съм прочел явно. Имах един приятел (бог да го прости), той казваше: „Аз съм изчел всички книги, а повечето от тях съм ги написал.” Е, аз съм по-скромен – доста криминали съм прочел, а няколко дори съм написал.

Та, на фактите.

Нали съм компютър по професия, направил съм си една малка програмка, която да следи „движението“ на интереса към моите постинги в BLOG.BG. Колко души са прочели даден постинг в последния наблюдаван период от време, какво е мястото на този постинг в общата класация на интереси, каква е динамиката му на четене във времето и др.подобни. Онзи ден тази програмка „изплю“ интересен факт – Двата мои постинга в които „дъвча“ въпросната блогърка Анна Колчакова („Много ме дразнят“ – 14.03.2013 и „Хайде да си кажем ЧАО, Колчакови“ – 3.04.2013) изведнъж се появиха на второ и трето място в класацията на „най-четените постинги в последните десет дни“.

Изключително интересно, направо вълнуващо за изследовател като мене. За два, два и половина месеца от създаването си тези постинги докретаха до брой прочитания 668 за първия и 385 за втория, а от 20 май до 2 юни изведнъж стигат висотите 809 (21,5% увеличение) и 462 (20% увеличение) съответно. За десет дни само! ЗАЩО?   

Отговорът на този въпрос, предполагаемият, защото не съм дочел този „криминал“ докрая, давам на края на постинга. Сега малко предистория.

 

На 14 април т.г. попаднах на един постинг от kolchakova@blog.bg. Нищо особено като тема и омразна жлъч, поредния канонаден огън и жупел срещу Б.Б. Без никакви факти, доказващи, че ГЕРБ е „от ада“, докато БСП – „от рая“. Лично не познавам г-жата, но името й ми се стори познато. При днешните технологии никакъв проблем не представляваше да попитам чичко Гугъл, както му викат, и той за части от секундата да ми подскаже откъде се знаем. От 151-во СОУ в столицата, където аз съм бил на граждански договор като учител по информационни технологии преди години, по времето, когато Колчакова му е била заместник-директор. (Пардон, училището е „елитно“ и в него заместникът е помощник на Директора.) Ако Анна Колчакова не се беше оказала учител, щях да я подмина като бърз влак дървен телеграфен стълб. (Както подминавам в момента журналистката Ангелина Пискова.) Но за мен всички учители трябва да бъдат Учители. Една от главните причини да не ни върви в демокрацията е именно фактът, че 80% от днешните учители на младите, са стари бетонови комунистически кратуни. Какво да им предадат качествено, освен мирогледа си?! Колчакова също!

Именно ТОВА ме подразни тогава и сега ме ядосва също. След критиката си към нея да пише с факти, я попитах има ли нещо общо с една друга известна Колчакова от бившата (вече?) БКП. На години и най-вече по манталитет те си бяха чиста баба и внучка! Какво казвате? Да не питам ли? Именно непитането е главна  причина на главите ни да са се качили станишевци и да не искат да слязат!  

Тук вече Колчакова побесня в буквалния смисъл на думата. С какво право съм се ровил в рода й. (Забележете, че такива като нея не само се ровеха в нашия живот, ами и направо го затриваха, не само без да питат, но и без капка човешка свян. Че и продължават!) Започна да ме обстрелва с обидни коментарии, посвети „специално“ внимание на мен в блога си, канеше ме на частна среща в кабинета си в 151-во, активира свои приятели блогъри като нея да ме плюват… А, бе, старо и познато комунистическо възпитание. Нахални и лъжат повече от дърти цигани. Добре, че светът им отне пистолетите!

Та, след като почти месец се разхожда по ръба на моето търпение, Колчакова „хвърли бомбата“. Тя не била учител и не е била пом.директор на 151 СОУ. Т.е. аз съм бил лъжец. Виждате ли каква первезница! Ако й се бях вързал на приказките за добронамерено „изясняване на ситуацията“, щеше да ме прати да търся зелен хайвер „в кабинета й в училището“. И да си тръгна посрамен. Обикновена злобна жена на възраст, ако не трябва да добавям комунистическите й качества!

Влизам в същността.

Естествено, че преди да пиша, бях проверил в границите на възможностите на Гугъл каква е Анна Колчакова и коя е баба й. Отзад напред: За баба й Гугъл не дава еднозначен отговор. Най-вероятно онази комунистка Колчакова е родна сестра на собствената й баба. Дъщеря на единия брат Иван, докато бабата на наша Анна е дъщеря на другия брат Йордан. Това впрочем няма никакво значение, защото Анна Колчакова признава и се възхищава на двете си баби еднакво. И в това нямаше да има нищо лошо и осъдително, ако внучката не беше увъртала, като че ли я е срам.

И не беше лъгала безсрамно за себе си, за което вече Гугъл е сигурен. Анна Колчакова  Е БИЛА УЧИТЕЛКА! (Обърнете внимание на миналото време. Може би там е заровено кучето.)

- Цитирам нейн постинг:

„14.09.2009 14:28 - Добра ли е лошата новина за образованието?

Като бивш учител, прекарал двайсет години в училище и напуснал не по финансови,а по „идеологически” причини, се зарадвах, че Министър на образованието става човек на практика доказал, че разбира от средно образование.”

 - Цитирам още един нейн постинг: 

„3.11.2011 14:38 - Аз, Бойко Борисов и ръководството на БДЖ - шепа наивни идеалисти!

Пък аз се сетих за учителската стачка преди 5 години. Малко преди това се бях махнала от образованието, отвратена от банда жени, които в ламтежа си за родителски пари пропуснаха да се видят на какво приличат. Но определено ми доказаха, че са много хората, при които битието определя сАмо битието.
Та затова тази стачка я гледах единствено през спомена си за разпенените учителки, които ми крещяха, че искат пари. И не видях нищо различно. А исках да чуя, че учителите ще стачкуват за промени в образователната система и най-вече за промяна на учебното съдържание. Направо за отмяна на ТОВА учебно съдържание по повечето предмети.”

(Подчертаното е от мен. Да му обърнете внимание. Не е пряко по темата, друга тема е, но двете теми са вързани яко.)

Какво излиза от тези две лични самопризнания? Че Анна Е УЧИТЕЛКА с 20-годишен трудов стаж и че е напуснала училище поради кавга с колежки, най-вероятно на „идеологическа”, т.е. на комунистическа основа. Ох, на баба милата внучка. А аз намирам и една лъжа Анина, вие преценявайте дали е умишлена: Учителската стачка беше през октомври 2007 година. Няма как да е напуснала училище „преди 5 години”, „малко преди” датата 3.11.2011. Трябва да е било поне една година ПРЕДИ стачката. Но това са бели кахъри. Защото учителката Колчакова умишлено си играе с граматическите времена. Формално е вярно, че през април 2013-та тя вече е била напуснала 151-во. Само че е нечестно да се увърта така. За честен човек. Иначе за тарикат е типично.

Гугъл е сигурен и за това, че Колчакова Е БИЛА ПОМОЩНИК-ДИРЕКТОР именно на 151-во училище.  Отворете официалния сайт на училището. Там черно на бяло в меню „ръководство” го пише. Отделен въпрос е защо считащото се за реномирано 151-во не е обновявало сайта си от 2006 година! Впрочем, от 2008 година вероятно.

Влезте в сайт „Моето даскало”. Изберете град София, 151 НСОУ, преподаватели в училището и ще видите името АННА КОЛЧАКОВА, учител по немски език и оценка от учениците й за професионална дейност 3,81. (Впрочем най-ниската оценка за даскал в това училище.) Там е посочена и датата на последното оценяване – 27.07.2008 година. Още една изненада ви очаква в „Моето даскало”. Оказва се, че в 151-во НСОУ има още една Колчакова, но АНА КОЛЧАКОВА (с едно Н). Тя е преподавателка по руски език, оценката й от учениците й е 4,06 и датата на последното оценяване е също 27.07.2008 година.

Коя е нашата Ана, кой да ти каже. Питах Гугъл специално. Той каза само, че Анна е свършила немска гимназия в Бургас. И че профила й в BLOG.BG е цитат от един съветски поет Бродский (или что-то вроде). Мен ако питате, става въпрос за един и същи човек с две имена. Но по-добре е да попитате в счетоводството на 151-во кому са изплащали заплата/заплати.    

 

Дотук всичко, което написах, го знаех преди моята програмка да отчете за 10 дни повишение в интереса към колчаковите ми постинги с повече от 20%. Ако ме питате, вече бях реагирал на безобразията Анини. Можете да прочетете постинга ми „Саркастично” http://dobronameren.blog.bg/history/2013/03/26/sarkastichno.1068473  Сега за първи път си признавам, че пишейки за Чековица, мислих за самата Анна Колчакова! Така че днес нямаше да реагирам никак на факта за повишения отново интерес на Колчакови към моята скромна особа. Обаче.

За моя величайша изненада г-жа Колчакова е ИЗТРИЛА от блога си постингите, посветени с толкова много жлъч на моите въпроси.

Доказателства? Ето:

Постинги в kolchakova@blog.bg         в dobronameren@blog.bg

14.03 11:07 - Много ме дразнят!                      

                                              14.03 19:42
Много ме дразнят

20.03 10:27 - Осигурен достъп на инвалиди в космоса!!!

28.03 10:01 - "Висенето" не е от вчера          

                                03.04 Хайде
да си кажем ЧАО, Колчакови

12.04 10:20 - Ежедневието и светът на приказките

19.04 12:49 - "Възшествието на маймуните"

Да виждате някакви постинги между датите на моите от 14.03 до 3.04? Няма! А имаше, посветени на мен лично – „Не, няма ЧАО, Рашев“, например. Къде са бе, Колчакова? Защо унищожаваш доказателства, които могат да бъдат използвани срещу теб? Имам отговор на този въпрос – защото такава ти е генетиката. (Извинявайте, читатели – не мога на такива хора да говоря на Вие!)

Продължавам. Колчакова е изтрила и всички свои коментари към моите постинги в нейна чест. Където бяха плювките към мен и лъжите й за учителствуването й в 151-во СОУ. Лесно можете да се уверите, като прочетете самолично коментариите към „Много ме дразнят” и „Хайде да си кажем ЧАО, Колчакови”. Аз съм написал например, че отговарям на №3 Kolchakova, а под този номер седи mglishev (съвсем примерно). Kolchakova няма изобщо.

Е, що така бе, Колчакова? Има една приказка „Кажи му комунист и повече не го обиждай” и тя е „мека“. Не можете да скриете насделаното от вас. Не можете да изтриете мрачните епизоди в историята, които сте натворили. Защото това не са „епизоди“, а съдби човешки. Хиляди, милиони само за нашата България. И друг път съм писал, повтарям го пак – Никой не може да избяга от Възмездието за делата си  

Нещастна жена си ти, Колчакова. Ще се въздържа от доказателства, макар да ги имам. Не знам дали знаеш, но писането на лични работи в блога не е за препоръчване. Защото и този сайт, като всичките мрежи за споделяне, си е чиста проба база данни!  

 

Още веднъж се извинявам на блогърите, които ме четат, че принизявам задачите си в блога до ниво „Колчакова”. Но ако не реагирах, щяхте ли да научите тези подробности за внучката-учител? А трябва да ги знаете. Трябва да ги казваме. Трябва да ги питаме. Иначе какви граждани на демократична България бихме били?!

Впрочем докога с какво право три партии, които имат общо 23% избиратели, ще си присвояват правото да се идентифицират С ЦЕЛИЯ НАРОД. Останалите 77% от българите не са ли народ? Това е наглост! Типична комунистическа наглост!

 

P.S. Причината за новия наплив от интерес към „колчаковските“ ми постинги може да се крие в най-различни места. Най-смешното – Колчакова има забавено последействие на реакциите. Може да е прочела или осмислила „Саркастично“ оня ден. Най-интересното – имам майски постинги, посветени на разни блогъри (някои от тези постинги са в група „Х“, групата на Колчакова). Възможно е да съм засегнал някой нейн приятел. От „клуба на истината“ например. Както и да е. Предупреждавам, че следя внимателно развитието на нещата. Надеждата ми е да съм ги ядосал така, че сами да се издънят в злобата си.

 

 

 

Справката за постинга ми показва 0 прочитания, 0 коментари (вече един - моя), но гласове има: минус1.
Това означава само едно - Някой знае, че гащите му са насрани и без да му се казва.

И аз познавам една подобна червена сврака. Написала даже книга, в която 'доказва', че "сходството" между българския и руския език се дължало на факта, че едно време много руснаци са се били заселили в България....! И тази сврака има фамилия характерна за един най - български град с много поети-революционери..

като й знаете името на тази червена сврака, защо не го напишете? Ама говорете, не се страхувайте, иначе без факти заприличваме на, хайде да не казвам чак толкова високо име като Мая Манолова, но на самата Анна Колчакова, о, да! Ето сега как ме вкарахте в разни догадки. Градът не е Кюстендил, защото той не е дал на България "много поети-революционери", мен "ме влече" Калофер, но доколкото знам Колчакова няма връзки там. За разлика от Банско да речем, но без информация, вкл. и от вас, как да сме сигурни?

как така изпращам коментар, намирайки се в собствения си блог (предния коментар №4), а той излиза като "анонимен"?

но мисля , че се заблуждаваш относно статистиката си за големия брой прочитания . Те не се дължат на някакъв конспиративен интерес от отряда за бързо реагиране на госпожата , за която си писал , а са просто една банална измама от типа "надписани кликания" . Аз съм имал много случаи , когато напиша постинг да го прочетат стотина човека и край , толкова ... след един месец никой вече не го помни камоли да го чете - седи си със същите прочитания . Поглеждам го обаче след още месец и .. О , чудо ! Допълнителни 2000 и кусур прочитания ! Сякаш изведнъж всички в блог.бг са решили , че сън няма да ги хване ако не го прочетат тоя постинг :-))
Относно излизането на собствените коментари като анонимни - няма да ти отговарям , че трият за такива споделяния . И ти недей пита - пак по същата причина :-))
За разказаната от теб история с Колчакова , какво да ти кажа ... не можеш да промениш хората . А и по-голямата част от обществото ни е с мислене като нейното . Как се прави нов бардак със стари ... (знаеш) ?! Вероятно децата на нашите деца трябва да остареят за да има в тая държава съвсем различен манталитет от днешния .
А за нас остава да си четем (който може - и да пише) криминалните романи и поне да се опитваме да си казваме истината понякога :-))

но не поне, и не понякога, а винаги. и когато преценим, че трябва. Последното звучи малко разочароващо, но е хубаво, че е важно за малките ни индивидуални истини само. Написаното от мен в този постинг обаче е принципно. Изразявам го с една народна (?) поговорка. "Не е само да искаш. Трябва да имаш и дупе да го отстояваш." Другото е демагогия. И наша грешка спрямо децата ни, техните деца и т.н. ще бъде, ако не го назоваваме. Как иначе те ще изградят своите критерии за добро и зло?!
Колкото до съветите ви за поведение в BLOG.BG - и тях не приемам. Кои са пък тия, за да ме е страх - че щели да ме изтрият примерно - и да се "свивам". Напротив - ще го напиша пак и пак, и пак. Най-малкото - ще им отварям непрекъснато работа за намеса. И колкото повече блогъри го правят, толкова по-добре и по-бързо ще ги накараме да се откажат. Последното е неизбежно - следете работата на новото НС.
Оптимист ли казахте, че съм? Че какъв друг да бъда, животът нали за туй ми е даден. Песимизмът ни има извор само в едно място - че много бързаме всичко "да се случи". И Господ е Разум, но живеещ несравнимо повече от нашия Разум. Затова ни се струва, че Той "не работи по нашия въпрос".

А 'писателката' се казва Мария Радонова и също е от Банско...Не бях 100% в първото име.

Благодаря за информацията. Никога не е късно да се научи тя, независимо от знака й, истина или лъжа е.