Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2011 17:27 - Рапсодия в червено
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 982 Коментари: 0 Гласове:
1



РАПСОДИЯ В ЧЕРВЕНО

 

Чакам с огромно нетърпение изборите на 23 октомври. И едните и другите. Не се издържа! Че кой ли комунист, че кой ли мафиот, че кой ли тарикат не се пробва да се разхожда по ръба на търпението ми. И далеко не само на моето!

Неделя, 11 септември 2011.

Сутринта си намерих работа из двора да не слушам „Седмицата на бързи обороти”, „Неделя 150”, „Неделя с...”, „Свободата на живо” и прочие геноцидни спрямо нормалната човешка демокрация  предавания. И вчерашните „168 часа”, „Труд”, „Телеграф”, „Журнал за жената” оставих на дивана неразгънати. По същата причина – не издържам на демагогиите им.

Не успях съвсем да се спася. Към обед жена ми - нали знае, че се интересувам, милата – реши да ме „разсея”. Появи се на терасата и ми вика „Знаеш ли, Камелия Тодорова щяла да се кандидатира за президент. Ужас!” Знам, разбира се! Още през седмицата я гледах по „Нова” в сутрешния им блок. Кой знае по коя телевизия днес, в неделя по обед баш, са решили да й пуснат отново „гювеч”! Да не би някой да я пропуснал случайно!

Някъде следобед се сетих, че има мачове от първенството ни. „Дай”, си викам, „да се разсея малко”. Докъде съм паднал. Е, те били по-късно и съвсем естествено попадам на „Нека говорят” на Росен Петров. (Копие на „Всяка неделя” с Кеворкян от ония „хубавите времена, когато не плащах за болница и изучих децата си безплатно” – цитирам една леля от агитката пред Братската могила в столицата, интервюирана услужливо в новините на bTV от 9 септември.) Аз се пазих от Цветанка Ризова в 6 по Нова, а бях забравил за Петров, който започва два часа преди нея, за да завършат двамата в 7 – пет минути преди „новините, такива каквито са” или „всички гледни точки”. Което е толкова вярно, колкото, че вестник."168 часа" възражда идеала на независимия печат в България и допринася за тържеството на свободния предприемачески дух."

Как да прекося „червената пустиня” като съм „бос” (не ми се полагат обувки по някакъв номенклатурен списък), а навсякъде е бъкано със „скорпиони”?!

Затварям телевизора. Сядам пред компютъра и влизам в blog.bg. Нали съм му мющерия. Потребител, ще рече. И тук вече съвсем се вкиснах. Попадам на един коментар – няма да напиша нито името на блогъра, нито ника на коментиращия, за да няма „продуктово позициониране” – „99% от българските журналисти са подлоги на Боката и Цвъчко”.

Е, това вече съвсем не е вярно! Оставям настрана „изящността” на изразяване на простака. („От гърнето може да изтече само онова, което има в него.”) Но колкото и да се силя, не се сещам за нито един, повтарям НИТО ЕДИН журналист, репортьор, вестник, телевизия, който да пише или говори ей така, просто хвалебствия без покритие някакво, за Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Ако вие знаете за някой такъв, пишете ми. Поне следващия уикенд да си направя кефа, четейки или слушайки го.

Иначе ми остава ядосан да чакам да минат изборите на 23 октомври, „когато на втори тур ще останат Калфин и Кунева и Кунева ще спечели.” – „Мечти...”, както се казваше в една стара реклама за студена бира в лятно време”. (Партията, не ГЕРБ в случая, направо прахосва парите си, плащайки на смешни социолози да обагрят общественото мнение в червено. Че то, ако ставаше със заклинания, мантри и парадигми, защо дойде световния „10 ноември”, а?!)

И понеже споменах „социолози”, всичкото ми радостно нетърпение с което чакам изборните резултати, пак се изпари. Остава Надеждата ми, че от две години вече сме преминали Червеното море, което се е затворило зад нас, окончателно отделяйки ни от забранителите на Свободата ни. Тогава ни остават още около 38 години бродене из пустинята, пълна със скорпиони, докато измрат помнещите сред нас, „робите” в душата си, и навлезем в Ханаан.

Но така и така „ще вървим” дълги години още към нашето ИСТИНСКО спасение, нека си „говорим”.през това време. Ама истини! Ще започна да блогвам една поредица от постинги под общото име „Рапсодия в червено” - композирана на Изток от модерен ляв автор, в изпълнение на журналисти от социалистическия медиен оркестър под диригентството на Партията. Апотеоз на разкрепостения комунистически дух от сковаващите рамки на демокрацията. Един вдъхновен разказ за Мафиота, приватизатора на Отечеството ни,  и неговите другари, „оправители” на всички наши беди и поражения от времето на предишни седерастки и сегашни герберистки управления.

„Рапсодия” с много събития, ама точно датирани, и цитати, цитати – също много, с имената на изреклите ги и сравнени предишните им със сегашните. „Бой с фактите по главите! Докато омекнат!”, както казва един мой приятел оптимист.

Имам и един друг приятел, който обяснява как „омеква тиквата на един шоп” – „Вариш, вадиш, изхвърляш водата, наливаш нова, пак вариш, вадиш, изхвърляш водата, наливаш нова, така десет пъти. Накрая изхвърляш водата и тиквата.” Песимист!




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1088335
Постинги: 583
Коментари: 2285
Гласове: 1372
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031