РЗС-та – Размисли За Състоянието на ТАТКОВИНАТА

Янус бил двулик. Яне е многолик. Към колко само партии гравитира, обединява, завръща... Затова е добавката „та”. А понеже се ядосвам на подигравката „Ред, Законност и Справедливост”, предлагам, казвайки РЗС-та, да го разшифроваме като Размисли За Състоянието на ТАтковината. В крайна сметка това не променя много нещата – към толкова размисли за състоянието на нашата татковина навежда явлението „РЗС”. И нему подобните.

Тъй като размислите ме връхлитат както през есента облаците Софийското поле - понякога, непредсказуемо – съм „отворил” една група постинги, започващи с буквата Д („Дни, изпълнени с РЗС-та”). Ако влезете в блога ми, ще намерите от тази група два постинга в месец юли и още два в месец август. Настоящият постинг е първия за септември.

Вчера БСП обяви своя кандидат за вицепрезидент – Стефан Данаилов. Явление, което надмина по значение номинирането на Ивайло Калфин за президент. Първи размисъл – защо?

Но не за първото ще се „хвана”, защото то е толкова обемно, че заслужава специално „разглеждане”. Още повече, че имам една друга група постинги, започващи с буквата Н. Мястото на Стефан Данаилов е там. Няма да го забравя. Обещавам. Днес искам да размишлявам над поведението на медиите по повод тази номинация. Това е и своего рода продължение на вчерашния ми постинг (12 септември 2011) – „Рапсодия в червено”.

(Извинявайте за дългото встъпление.)

Та на въпроса: На 13 септември 2011г. пускам радиото (БНР, „Хоризонт преди всички”) сутринта малко след 6,30. Вече съм пропуснал представянето на екипа, който „се грижи за вашата информираност днес”. Следващото му обявяване ще бъде чак към 11 часа, в края на „Преди всички”. Размисъл! – Защо водещите ги е срам да споменават често имената си след като съвсем определено не им липсва скромност? Друг размисъл! – Защо 70% от дежурствата в сутрешния блок се поемат от три-четири водещи само – Силвия Великова, Таня Величкова, Диана Янкулова, Юлиана Стоянова... няма ли други? Ами, питайте Валерий Тодоров, директорът на държавното радио. Впрочем ви препоръчвам да не си хабите времето напразно. (Кой е Валерий Тодоров можете да прочетете в постинга „Наглеци покрай Съединението”, група Н, месец септември.) Понеже в 11 към обед аз твърдо съм на работа, не мога да ви кажа точно коя от тия репортерки днес злоупотребяваше с правата си. Знам само, че не беше Силвия Великова, защото тя се появи в предаването като събеседник на Водещата.

Започвам с интервютата – значи след 7,30. (Вече задължителната доза „червена злоба” - прегледът на печата от 7,20 до 7,30, е отминал.) Първа тема е естествено „Стефан Данаилов”. Няма „пенсии”, няма „криза”, Бойко Борисов го нямаше даже... Събеседник на Водещата е Чавдар Найденов, скромно представен като „служител в агенция Апис”. Брей! Този е братът на Валери Найденов. (Кой е Валери Найденов ли? Ами, информирайте се, де, ако не знаете. Пълната информация – от Google.bg. Аз имам за него няколко постинга в група Н. Там му е мястото!) Размисъл! – Защо Водещата премълча, точната дума е скри, този факт?

Да напиша ли моето мнение? – Много са елементарни. Човек, който търси за кого да гласува и за да се ориентира, слуша на ранина радиото, той знае кои са братя Найденови, кой е баща им, какъв им е гена, колко често генът е неподвластен на човешкото желание на носителя си... И това, че Стефан Данаилов пише „сбогом” със З... А тия,  дето като чуеха размислите на Чавдар Найденов за забележителните качества на Стефан Данаилов за вицепрезидент, щяха за сефте да решат да гласуват за БСП – ами, че то няма такива. Твърдият електорат на БСП си знае и без радио задачата, елементарните хора и ромите не слушат радио, и започващите работа сутрин рано – също... Освен да вдигне кръвното на мислещите хора какво друго щеше да постигне Водещата? Освен, говоря лично за себе си, да ме принуди на 23 октомври да отида непременно да гласувам против БСП, какво друго?

Сега, ако кажете, че Това е нейната цел, ще падна от смях.

Повече събеседници по темата „Стефан Данаилов”, освен служителят от „Апис”, нямаше. „Всички гледни точки”, а?!

Нататък думата беше дадена на Самата Силвия Великова, която ни убеждава още 10 минути колко неподготвени са управляващите по темата „специализирани съдилища”. Онези съдилища, които трябва да съдят големите мафиоти. И стана 8,00.

Последва въведение на Водещата – за това, че кандидатът за кмет на БСП Георги Кадиев съобщил в прокуратурата за престъпление на Росен Плевнелиев – преди 4 години били му поискали подкуп, но той отказал. (На подчертаното обърнете внимание.) А престъплението му се състои в това, че не съобщил за искания му подкуп на съответните органи.

Размишлявам над странната логика на иначе наглед симпатичния Георги Кадиев. Ами, че и той знае за искания подкуп, нали? Щом съобщава на прокуратурата. Що не е казал навреме, преди 4 години. И той е престъпил Закона, и той е за затвора, да делят една килия с Плевнелиев. Ако е научил „вчера”, защо не казва от кого е научил – значи и той крие.

Но да спи информация под червен камък, както се казва. Думата ми е за медийното поведение на Водещата. Обади се тя по телефона на Андрей Иванов (известният А.И. от групата общински съветници на ГЕРБ) и му възложи да се обяснява защо Кадиев го е посочил за предлагащ подкупа. Човекът й казва „не съм предлагал подкуп”, но тя, същински Сашо Диков, продължава да рови упорито: „Що взехте подкупа?” Ами, ако Георги Кадиев е излъгал? Или сбъркал? Невъзможно ли е? Редно беше да завърти телефона на самия Кадиев и да му каже в ефир – „Тук един човек казва, че лъжете.” Той да обяснява. Но не би! „Всички гледни точки”, а?!

Следващия половин час до 9 беше посветен на предстояща среща на синдикати и бизнес по повод вдигане на задължителните (минималните) осигурителни вноски за различните браншове. Бизнесът настоява за повишение, профсъюзите се дърпат.  Естествено. Доходите са си доходи, постоянни. А малки задължителни осигурителни вноски означават повече скрити доходи, т.е. сива икономика. Ето защо КНСБ (в лицето на лицето Пламен Димитров) се дърпа. Но защо и Водещата го толерира пред бизнеса? Иначе тя и дружките й през ден „плачат”, че правителството на Бойко Борисов не се справя – и със „сивата икономика” включително.

На следващия ден – днес, 14 септември, в.”Сега” излиза с голямо заглавие на първа страница „Скокът на осигурителните прагове очаквано доведе до още безработица”. „Доведе”! – минало свършено време. Иначе на 5-та страница редакторът е написал със ситни букви: „Договарянето на минималните осигурителни прагове за 2012г. започна вчера и трябва да приключи на 27 септември.”

Тема за размисъл - Тарикатлъкът ли им е повече или наглостта? За толкова години не се научиха да се борят честно. Няма и да се научат. Комунистите не са хора, а железа.

Допряхме до НОВИНИТЕ в 9 часа на „Хоризонт преди всички”. Мъжът – Добрин Йотов (също много известна фигура с още по-отдавна известни цветови предпочитания) започна с първата новина, дръжте се да не паднете от изненада, какво казал Чавдар Найденов за кандидатурата на Стефан Данаилов. Да не би някой случайно да не е чул, „че изборът на Стефан Данаилов срина плановете на ГЕРБ” – това последното е цитат от новина в DNES.bg.

Тема за размисъл – Дали си вярват? По моему – не.

Дотук с Държавното радио. Все пак ходя на работа и нямам време да чуя името на Водещата. Тя затова и ще го съобщи чак към 11 часа. Да не се чуе от много хора. Размисъл: Може би се надява да й се разминат въпросите след време – Що така бе, миме?

Наивница. Обикновена наивница.

Мъничко за вестниците. Пропускам „Дума” – тия са ясни. Пропускам и „часовете” – все пак гнуслив си падам. „Труд” този ден не си купих. Не знам какво е писал, макар че и за този вестник – въпреки смяната на собственика и изхвърлянето на Тошо Тошев и Валерия Велева от редакцията – не е необходимо да съм Ванга, за да не сбъркам. Вестникът си остана същият червенушко. Защо?

Изключително съжалявам списвателите на в.”Сега” (Теодора Пеева главен редактор, Петьо Цеков и Мария Стойкова – нейни заместници). От година – две този вестник стана ярко анти-европейски. Колкото и да се сили да отрича това. По материалите (делата) им ще ги познаете. Тук ще маркирам само няколко имена и продукции, за повече няма място. Обещавам да посветя на в.”Сега” повече бъдещи постинги в раздела Р – „Рапдосия в червено”. Изключено е да ги забравя.

- В постоянната рубрика „Наблюдател” се разписва през ден Светослав Терзиев. Типичен пример за човек, който представя собствените си мечти за действителност. В днешния брой например (14 септември 2011) неговата редовна статия е наречена „Борисов се свлече на европейското дъно”. Там чета: „Шоуто на държавния цирк „България” бе освиркано от цяла Европа и от тук нататък  съдбата на Борисов е да се превръща в парий, когото европейските ни партньор ще заобикалят”. Този безапелационен извод г-на Терзиев е извадил от срещата на 12 септември в Брюксел, където се обсъждал напредъка на България в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Цитат Терзиев: „... приетото решение се свежда до констатацията, че „приели сте закони, но не ги спазвате”, „съдът и следствието са зле”...”

  Да питам ли какво е виновна изпълнителната власт (правителството на Борисов) и законодателната власт (парламентът с мнозинството на ГЕРБ в него) след като „законите са приети”, но не се спазват, защото „съдът и следствието са зле”? Този не знае ли, че в демократичната държава едната власт НЕ МОЖЕ да се меси в работите на другите две, както и обратното? Че откъде да знае, откъде да го види това при социализма, откъдето още не е излязъл? От такова възлово гише за агитация, каквото е обсебил Светослав Терзиев, не е позволено да се агитира така.

Какво мога да му кажа аз? Без да е убил физически нито един човек, Гьобелс бе осъден на смърт от Нюрнбергския съд през 1945-та само защото е бил шеф на нацистката пропаганда. Мислил ли си върху този демократичен факт, Светославе?!

- За да подчертае антиевропейската си същност, в.”Сега” не се ограничава само с „наблюдателя” Св.Терзиев. Във всеки брой предоставя по една цяла страница за размислите на оригиналия „Наблюдател” (от БКП/БСП времето) с име Димитри Иванов. Не една книга, цели два вагона книги могат да се напишат за неговото и на Тома Томов потекло и интереси. Ще ги описвам подробно в групата постинги Н. Може би. Може би, защото струва ли си заради вчерашната опустошителна градушка да не се радваме на изгрева на днешното слънце.

- Последната страница на „Сега” е наречена „После”. Грешно! Би трябвало да я нарекат „Преди”. Материалите на нея биха били верни и актуални за времената на Живков, Луканов, Виденов, Станишев... Все отминала епоха. Няколко имена на нагли тарикати от нея – Николай Василев (известният – вж. постингите от група П, особено първите за години 1990-1995), Георги Гълов, Весел Цанков и т.н.

- И накрая обръщам внимание на „карикатуриста” на вестника Христо Комарницки. „Карикатурист” в кавички, защото не обичам безпринципните хора, колкото и да са талантливи. Комарницки рисуваше в демократичния печат, когато обществото ни не беше демократично. Сега излезе от „дисидентската си роля”, жертваха го с други думи. Жалко за таланта му. Илюстрирал е цитираната статия на Св.Терзиев за”свличането на Борисов на европейското дъно” с една срамна сцена от пленарна зала – когато депутатът Тодор Великов четеше едно разобличително писмо за свой съпартиец от РЗС и този съпартиец (Емил Василев се казва) скочи от мястото си и го заля с водата от чашата на трибуната. Според Комарницки е така: Бойко Борисов казва от трибуната на ЕС: „Искаме вашия вот на доверие за Шенген”, а самият Барозу го залива с чаша (студена?) вода. Какво мисли този Комарницки за Барозу, отговаряйте си сами. И още – поставете се на мястото на европейците и кажете какво ще си помислите за българите, харесващи вестник „Сега”. Откъде накъде и докога трябва да се примиряваме с факта комунистите ни да задават имиджа ни на българи?!

Съвсем не са силни тези думи. Обръщам на последната страница на в.”Сега”, броя от 23 август т.г. Това е денят, когато либийските бунтовници, подпомогнати от силите на НАТО, влязоха в Триполи и свалиха Кадафи от власт. Комарницки е нарисувал Кадафи как се влачи изнемощял в пустинята, а над него три големи черни птици с клюнове, наподобяващи самолети,  искат да го изкълват. Мама им натовска, сиреч.

Аз няма да вляза в един кюп с Комарницки, дори на него претенциозно да е написано „Тук са всички българи!”.