Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2011 10:30 - Наглеци покрай 9 септември
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 4315 Коментари: 1 Гласове:
4



Не мислех да пиша изобщо за Девети Септември 1944. Тази дата не ми е... симпатична. Писането за събитията, случили се от нея нататък, е като да се разчопля жива рана. Това не е начинът за лекуване на обществото ни. Такава рана трябва да се остави да зарасне сама, което означава да умрат преките участници и синовете и внуците им, които помнят  - значи още 50-60 години оттук нататък. Или  трябва да се чисти ефективно. Което включва публичното покаяние на убийците и прошката на жертвите. И трябваше досега да се е случило - 67 години са предостатъчно време за това! Но съм изключително провокиран – изразявам се меко – от поведението на депутатите-социалисти в българския Парламент в сутрешните часове на деня 9 септември 2011 година! Няма да го описвам.

Само ще напиша пак и отново. Втората отличителна черта на всички комунисти и техните ларви – социалистите е наглото безочие. Което те проявяват винаги, когато сте им отнели възможността да стрелят и убиват.

 

Само факти.

В началото официалните признания на извършителите. Избирам изследванията на историка Добри Желев, оторизиран от БКП/БСП да пише за тези събития. Цитатите не са от дебелите му книги в библиотеката, а от вестникарските кратки статии за простолюдието. (В.”Дума” от ноември 1991г. например) 

Първата заповед на министъра на вътрешните работи Антон Югов е от 10 септември 1944. На 12 септември вече е сформиран апарата на М-вото на вътрешните работи. Същия ден правителството приема постановление и определя кои да бъдат задържани за съдене от Народния съд. На 27 септември за директор на милицията е назначен Раденко Видински. По това време са извършени редица убийства на хора, които са избивали партизани, гаврили са се с техните трупове, палели са къщи. Партизаните, слезли от Балкана, “произнасят присъди”, а органите на реда още не са създадени. Въпреки няколкократните предложения на Антон Югов до МС, правителството поради заетост в продължаващата война, откликва на този въпрос едва на 2 ноември 1944.  Георги Димитров изпраща радиограма до Трайчо Костов и препоръчва Костов и Югов да вземат бързи мерки, да се извърши проверка на всички сигнали за необосновани задържания на хора от бившата власт. На 20 ноември 1944 Георги Димитров от Москва се свързва с новия директор Руси Христозов. Той го пита колко са задържаните. Христозов отговаря, че са 18 000. Димитров казва, че са много. После добавя: “Имайте предвид, че насилието ражда насилие.

С приемането на длъжността директор на милицията Христозов започва проучване на достоверността на материалите, въз основа на които са задържани намиращите се в участъците извършители на убийства, палежи на къщи и други престъпления. При прегледа на документацията на задържаните се оказва, че някои от тях са наклеветени, и към 6800 души са освободени. За съдене от Народния съд са предадени 11 122 души. Тук влизат и всички убити в дните след 9.IX. и са извършили тежки престъпления. Те са съдени посмъртно. Народният съд започва своите заседания на 20 декември 1944. От изправените пред съда 11 122 души на смърт са осъдени 2730 души, до живот 1305 и останалите 5020 на различни срокове затвор, а 1516 с оправдани. В изследванията си намерих 625 души в дните около 9.IX, но не бе уточнено дали са съдени. Но дори и да не са съдени, с тях убитите без съд и осъдените на смърт не са повече от  3350 души. От осъдените от Народния съд 3298 души с по-малки присъди са изпратени в трудово-възпитателни общежития за изтърпяване на своите наказания. В края на 1945 година 2959 от тях са помилвани и освободени. През 1945 и 1946 са извършени редица помилвания на осъдените от Народния съд, като много от тях са освободени. В справка, подписана от директора на милицията Руси Христозов и изпратена до Съюзната комисия в България на 1 януари 1947 г. по нейно искане, се сочи, че в лагерите и затворите към тази дата има общо 2000 души. Такива са фактите.”

На другарите!

Сега фактите от другата страна, на потърпевшите.

Официална публикация на Общобългарския съюз “Истина” във в.АНТИ от 5 февруари 1993 година:

- убити без съд и присъда веднага след 9.IX.:       18700 души

- убити със смъртна присъда от Народния съд:      2730 души

Сред осъдените на смърт от Народния съд са: тримата регенти, всички министри от кабинетите на Филов и Божилов, половината от министрите на Багрянов и Муравиев, повечето от съветниците при Двореца, 67-мина депутати от 25-тото Обикновено НС, 47 генерали и полковници от Генералния щаб и войската.

(За сведение на читателя през периода на “мракобесническия фашистки режим” за времето от 1 януари 1942г. до 4 септември 1944г. са изпълнени 199 смъртни присъди над партизани и техни помагачи.)

Пак в същия брой на в.АНТИ е публикувана една сравнителна таблица за дейността на СПЕЦИАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА след края на Втората световна война:

 

                                       в Германия                      в Япония

                                    (Нюрнбергски съд)     (Токийски трибунал)

общо  подсъдими:             24 души                          28 души  

   от тях на смърт:             11 души                            7 души

Освен дейността на специалните съдилища, които са съдили ръководни дейци на правителствата в тези страни, във Франция и България е имало и ИЗВЪНРЕДНИ СЪДИЛИЩА, съдили “дребните риби“:

                                        Франция                     България            .

общо  подсъдими:         124 751                       11 122

    от тях осъдени:            44 364 (35 %)             9 606 (86 %)   
   
от тях на смърт:                791 (1,1 %)            2 730 (28,1 %)

                                       Данните за СССР са извън всяка класация.

 

Разкази такива за деянията на комунистите има извънредно много и във всички области на политическия, обществения и личния живот на българите.

Избирам да разкажа един от тях, един от най-отвратителните.

В края на март 1990г. стана възможно „да избухне” истината за трудовия лагер” край Ловеч. В броя си от 11 април в.“Демокрация” публикува карта на България с разположението на известните до този момент лагери за въдворяване на другомислещи през периода 1951-1961 год. Тази карта ще стане известна под името “Картата с черепите”. Според сведенията на вестника за тези десет години са създадени 86 наказателни колонии, през които са минали 110 000 българи. След разкритията за лагерите в Ловеч, Скравена, Белене и на други места, започнаха и разкритията на масови гробове на убитите без съд и присъда веднага след 9.IX.1944 антикомунисти. Из цялата страна: Самоков, с.Козаревец Великотърновско,  Добринище, в центъра на Пловдив...

Ще разкажа по-подробно само за масовия гроб на убити българи „противници на народната власт”, разкрит край Банско. Не защото заровените там са повече или защото са убити по по-жесток начин, а защото комунистическата „нравственост” достига своя връх тук. Телата на убитите са били заровени тайно в скривалището на първия партизанин в България Иван Козарев. Спомняте си, нали: землянката беше един от „100-те национални туристически обекти” на социалистическата ни Родина. Колко много от нас са били там, за да се поклонят пред храбростта на Иван Козарев, колко много от нашите деца са получили червените си връзки именно там! А под паметната плоча с петолъчката другарите му комунисти са скрили следите от престъпленията си !

Изобщо няма нужда да бъда убеждаван, че слуховете за убийството на Иван Козарев от своите, а не от фашисти, са чиста истина.Такива хора едва ли могат да се променят!

- Послушайте какво говори във в.“Дума” от 20 април 1990 г. социалистът Цвятко Кралев Караджов, бивш партизанин в отряд  “Никола Парапунов”.  (Подчертаното е от мен.)Смея да твърдя, че те  (40-те скелета в землянката на Иван Козарев) са на осъдените убийци и организатори на убийства на антифашисти в Разложко. Подетото следствие ще установи това с точност. Осмелих се обаче въпреки това да пиша до вас (редакцията на “Дума”)  и да споделя недоумението и тревогата си от настървеното обвинение на БСП от СДС. Не разбирам защо лидери на политически партии, които подкрепиха борбата  срещу фашистките убийци, сега искат да превърнат тогавашните трагични събития като поредна провокация срещу БСП.”

- Ето какво пише българският кореспондент на съветската “Правда” Леонид Жмирьов в своя кореспонденция от София. Нарекъл я е “Бай Ганьо и изборите: “Една листовка, появила се в София в навечерието на Великден, обвинява комунистите за зверствата, извършени в Добринище, недалеч от Банско. Кой е извършил това престъпление? По какви причини? Още не е започнало следствието, а се намериха политикани, които хвърлят кал по БСП.”

- Що не си четат собствените вестници? В началото на април 1990г. от Москва Михаил Горбачов официално бе вече признал, че съветски части - от НКВД - са виновни за избиването на 15000 полски офицери и войници в Катинската гора през 1941. Досега съветската официална версия, напук на всички факти, приписваше това злодеяние на нацистите. В средата на юни с.г. КГБ официално ще признае съществуването на масови гробища (70000 трупа) около Харков с жертви на сталинските репресии от периода 1937-1940 година.

  Без коментар: Заради твърдението си, че Катин е дело на НКВД, а не на германците, Тодор Кожухаров, член на българската официална делегация, посетила Катин през 1943 година да се запознае на място с истината, е убит от Народния съд на 2 февруари 1945 (присъда по дело №2/1945).

- Стефан Продев  пише в  “Дума”, 16 април 1990 г:  “Мили хора, времето е болно, но не си слагайте кахър на сърцето. Различни хора по разни причини не ни обичат и тъй като са безсилни да ни отместят от пътя си, искат да ни уплашат. Това е стара хитрост, използвана още от времето на Ганю Балкански. Стара, но опасна, тъй като винаги е превръщала политическата сцена в скотобойна. Ето защо не се поддавайте на провокациите, погледнете спокойно омразата в очите и вършете достойно делото си. Кураж, мили мои! Не се плашете от невъзпитаните, от грубияните, от онези, чиито нерви не издържат на напрежението. Те са агресивни, но слаби. За разлика от тях ние сме наясно със себе си и с онова, което искаме.

- Писателят  Георги Свежин  във в.“Дума”, 25 май 1990г: “Някога бяхме неудобни за буржоазния режим и неговата полиция. Ето, че настъпи време, когато искат отново да ни няма. Спокойно, господа! Вашето полезрение е иреално. Вие бродите в руини и се спъвате в черепи. Припявате дитирамби за времето на чорбаджиите и чираците. Позволете да ви попитам чии черепи оплаквате вие? Кои жертви? Тези, които паднаха за свободата или тези, които я погубваха? Ние сме силни, защото сме прави.  Да! Силни сме, милиони сме!  Пред нас е надеждата, зад нас е ножът.  Назад  ли?  Никога!

- Тук добавям, към тези „стари неща”, днешните събития в Парламента – МЛАДИЯТ социалист Янаки Стоилов поиска жертвите да станат на крака и да почетат паметта на своите убийци. По повод на датата 9.IX.

Колкото и да се мъча да бъда обективен в преценката си за тези наистина трагични събития около Девети септември, не мога да съглася по такъв отвратително нагъл начин (подчертал съм думите) да бъде игнориран един от двата най-важни стълба, които крепят и осмислят нашия живот и живота на нашите наследници върху тази Земя. Става въпрос за Престъплението и неговото Наказание, за Възмездието, което не се нуждае от нечия надежда, за да бъде раздадено. То идва по-неумолимо от Времето!

 

И накрая още един принципен въпрос - за покаянието. Ако той се задава изобщо, значи обществото е започнало да става демократично. Ако получава своя справедлив отговор, значи обществото вече е демократично.

 Обърнете внимание – 67 години СЛЕД онези объркани месеци около Девети септември, когато умираха „предимно убийци” според старите комунисти, днешната БСП твърди, че за демократичния мирен процес у нас, е по-добре тази страница да се затвори, без да се чете. По-добре за кого? Безспорно за онези от лагера „Слънчев бряг”, които убиваха с тояги, натикваха в чували труповете и ги даваха за храна на свинете в другия лагер „Белене”. За онези „светли комунисти” от централни и окръжни комитети, за синовете и внуците на тези „представители на най-човеколюбивата партия”, които „не носят политическа отговорност за действията на родителите си”, но и досега живеят в къщите на „народните врагове”. И приемат Вината само с мезета!

В този смисъл трябва да заявя точно моето становище:

Колкото по-нагло партията с променено име твърди това, толково повече обикновените хора трябва да се опасяваме от реставрацията на онези зловещи времена. Народът, който безкритично се отнася към миналото си, не става за участник в бъдещия свят. Или защото е прост – ако постъпва така, защото не може да отличи добро от зло; или защото е безотговорен – тъй като не го интересува кое е добро и кое е зло; или защото е подъл - постъпва така, за да скрие направеното от него зло; или защото е страхлив тъй като не може да се опълчи на злото и да защити доброто!

Така не може да се гради и нация. Против националното помирение съм, докато съществуват наглостта на Станишев и Доган, злобата на Мая Манолова и Корнелия Нинова, безочието на Янаки Стоилов и Антон Кутев, демагогията на Лютфи Местан и Пламен Орешарски, национализмът на Волен Сидеров и Боян Расате, предателството на Желев и Костов, идеалите на Тренчев и Яне Янев, хитростите на Първия, обективността на Валерия Велева и Кристина Патрашкова, езикът на Блъсков и Валери Найденов, всеядната критика на Кулеков и Бойчев, надпартийността на Калфин и Дим.Попов, душевността на Соня Младенова и Любен Дилов...Обърнете внимание и направете разликата: не съм толкова против цитираните конкретни лица, колкото против демонстрираните от тях черти в общественото им поведение.

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
12.09.2011 17:02
Истинен постинг...

ЯСЕН С КОНКРЕТИКА в присъдите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873228
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031