Едни протестират, други си редят живота. Пък аз си подреждам старите кутии.
Ето какво намерих там, не зная кога е писано, но щом съм го запазил, що да не ви го покажа...
Като скучна песен край мене се точи деня.
Без да съм тръгнал за някъде, упорито се опитвам да спра.
Чакам Вечерта и нейната приятелка Нощта
да пием тримата до сутринта.
О, не! Чакам Дъжда, когото съм обикнал без да разбера.
Не искам мократа постеля, приятелко Съдба.
Защо напираш пак да ми редиш, че трябва непременно да вървя?
Та аз си имам сушина с пращящи в огъня дърва,
сега, на четвъртинка от смъртта.
И после – колко искрена и вярна би могла да бъде Любовта...
Тя, Любовта, не е започнала
и няма да започне отсега; не се покрива, нито пък изчерпва с песента;
не отминава, нито пък приижда със дъжда.
И няма да си тръгне след Смъртта.
Тя е Възмездие за проявената от тебе добрина.
Дали разбирате това или
се оправдавате със трудни грижи и дела;
дали се криете от Любовта на сушина със питието във ръка,
остава ваш проблем, деца.
Денят е отреден за светлина, във тъмна красота лежи Нощта.
В намръщен и студен априлски ден
жена да я зарадвам ме помоли
Що ли?
Животът ни е болест бавна,
нещастия, премеждия, беди...
Е, и?
Тъгата е количество, което не достига
да смени стремежи, същност и мечти
Дали?
Щом утре или още тази нощ ще те пресрещнат с доброта,
какъв ти е проблемът бе, жена?
О, да!
Намалете бройката на хора, които не прои...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...