Поетът е Марин Тачков, както се подписва саморъчно под своите творби, публикувани в BLOG.BG. Където, пак сам, е написал в профила си, че е от Русе (без години, без професия) и се казва Марин Йорданов.
Постингът засяга само някои от най-новите му изяви – времето след падането на правителството на Орешарски. Старите му работи не са забравени, но не са тук.
- “Молят се мъже, жени:
- О, Боже! Боко, Боко!
Ще се върнеш ти, нали? –
Да ни оправиш... по-дълбоко... М. Тачков/2 юли 2014 г.”
(Цитатът е от коментар на mt46 към постинга на batogo от 8.07.2014 “Българофилите са единственият шанс на България”)
- На 9-ти ноември 2014 намирам следното стихотворение
(постинг, наречен “От тиквата ни по-високо няма”)
“Разбирам вашия егоцентризъм,
пораснал под закрилата на Партията.
И оплоден от славния мутризъм,
от хитрия стандарт на тариката...
От тиквата ни няма по-високо...
От висшия простак по-мъдър няма...
Щастлив е, който гледа еднооко...
Нахалството е мярката най-вярна...
Голяма ценност - да е зле на другите.
А задниците - да са нагласени...
Чудесно е, когато сме надути.
И чувстваме се център на Вселената...
Марин Тачков 7 ноември 2014 г.”
- В същия ден mt46 е публикувал още един постинг – “Кой е бащата на нашата демокрация” – където чета:
“10 ноември 1989 г. беше начало на големите надежди за мнозина от нас... Тогава бях студент и се радвах, че бай Тошо пада от власт, вярвах, че предстоят по-добри времена за България, гласувах доверие на СДС /тогава имаше по-свестни демократи като П. Дертлиев, М. Дренчев, Блага Димитрова и др./... Години по-късно вярата ми се разби в Стената...”
...
И т.н. Четете, блогъри, mt46 продължава да пише. Четете и помнете.
Аз завършвам със следното мое стихотворение, посветено на проблема “mt46 и другите подобни нему”:
Бъди поет. Пиши.
Блести
в редиците на
антибойковисти ти.
От СДС обаче
се махни!
Не го разреждай
с глупотевините си!
Съветска Русия vs Украина - част 6
Цъ-цъ-цъ... български късопишковци
Марин Тачков коментира навсякъде и гласува яко, затова някои от активните блогъри ходят да му върнат жеста и изглежда, все едно се радва на огромна популярност. Цялата работа е в блоговото “Вземи, а после ми върни”.
За него мога да кажа, че денонощно мисли за класации и Първа страница. Няма да разкрия откъде го знам, но са ми се оплаквали от него – опитвал се да държи сметка за това-онова, защо си преди мен, защо имаш толкова гласове и т.н.
Това, с което ми стана трън в очите и няма да забравя, е: Марин Тачков е сред основните виновници да спре публикуването Mikaela19 – не са тайна симпатиите ми към нея. Можете да погледнете блога й. Тя публикува чужди стихове, но никога не ги е представяла за свои. Почти навсякъде пише името на автора, а ако някъде е пропуснала, то не е било нарочно. В един момент, явно воден от завист заради огромната й популярност, се появява Марин Тачков и я обвинява в плагитство. Какво плагиатство, след като тя нито един стих не е представила за свой? И кой е този, та ще й държи сметка?
Това е: eдин красив блог вече стои като паметник, защото сред поетите има болни хора, които смятат, че щом пишеш с българската азбука, значи задължително плагиатстваш. После защо говоря за комплекси. Ами те са си комплексари.
Mikaela19 разсъждава като мен – важното е да има красиви постинги и на хората да им е приятно. Нима това е лошо? Hима трябва да го разваля някой комплексар, който кътка и си бройка думички, заплюва ги “за свои” и забранява на другите да използват българската азбука?