„Ние всички бъркаме понякога, затова е хубаво от време на време да се замисляме над думите на хората около нас.” – Тези думи са катализаторът на добрата реакция в душите, която оправдава инвестицията, вложена в нашето съществуване от Някой по-висш от нас. (Избягвам да пиша Бог, защото Името ангажира, а няма значение. „Приеми го във душата си, а после наречи го както щеш.” – Гьоте. Приблизително.)

„Ние всички бъркаме понякога, затова е хубаво от време на време да се замисляме над думите на хората около нас.” – Проста истина, даже две, и като всички прости истини много трудни за възприемане. Но да напусна полето на обобщенията и без да забравям за тях, да се съсредоточа върху конкретния спор, предизвикал / предизвикващ тази полемика.

Става дума за оценката, която правим / не правим на Миналото си (на комунистическа държава) в Сегашното (годините на прехода към демокрация) и трябва ли да я правим с оглед на Бъдещето ни.

Следват МОИТЕ разсъждения.

Комунистическата теория предполага еднородно, мислещо еднакво, полагащо еднакво и потребяващо еднакво човечество. Хубаво. Добре. Само, че е невъзможно всички милиарди хора на земята да са еднакви. Най-простият - потребителски – пример: „Маслините са малко и няма за всички, които ги харесват, другари. Така, че ще ги разпределим само между членовете на БКП...” – имаше един такъв виц от комунистическо време. И възниква големият въпрос, огромният въпрос: Какво правим с несъгласните? Комунистическото решение е – Превъзпитаваме ги! А онези, които не искат? – продължавам да питам. Следва отговорът - Смърт за тях и за тяхното семе!

Твърдя, че тази комунистическа теория е геноцидна по своя замисъл. Можете да я наречете естествен подбор, само че истинският естествен подбор го прави Природата, а не Ленин, Сталин, Хитлер, Георги Димитров, Кастро, Кадафи, Уго Чавес, Ким Ун, Асад, новият Дзън-Дрън, Путин и др. подобни. И затова резултатът е нулев за Комунизма – засаден върху повече от половината земно кълбо и след повече от сто години никакъв плод. Прилича на историята на една затворена в себе си каста, която се жени и размножава само вътре в себе си – след три-четири поколения резултатът е израждане. Какво поколение да се получи измежду само „спинозни”? (Може някой да ме упрекне, че в спора, иронизирам. Е, то не може само да инкасирам удари, трябва и аз да нанасям.)

Такава е МОЯТА ОЦЕНКА за Миналото ни на комунистическа България. Никак не е хубава.

Така дойдохме до Настоящето ни. Опитваме се да градим нова демократична България. Коренното отличие на Демокрацията е правото на свободен индивидуален избор на всяка отделна личност, което, комбинирано със задължителната мандатност на управляващите, е гаранцията, че обществото в крайна сметка ще се развива. (Когато всеки има право да се жени по любов, по сметка, от глупост..., резултатът е неочаквано добър за поколенията. Свежа кръв, както се казва.)

Така, че АЗ МИСЛЯ, че Бъдещето ни като държава и народ преминава единствено през изграждането и поддържането на демократично общество Днес.

Дотук с мислите. Сега – практиката. Привържениците на комунистическия геноцид не са добри хора. Литературата би ги описала като зли, обладани от дявола човеци. Макар това да е тяхна характеристика – иначе как биха убивали непознати себеподобни само защото не споделят техните идеи, а си позволяват да имат свои – животът е показал и доказал, че те могат да се променят. Т.е. отново да станат добри. С такива има смисъл да се говори, да се спори, да се убеждаваме взаимно  - „Ние всички бъркаме понякога, затова е хубаво от време на време да се замисляме над думите на хората около нас.”

Но когато насреща си имаш непоправимо увредени, хайде да ги наречем тоталитаристи, какво да правим? Изразяваш собственото си мнение, а той ти отговаря „Файрум! Ще те пратя във фекалната канализация, ако продължаваш да говориш!“. И на всичкото отгоре си убеден, че този ще изпълни заканата си да те ликвидира, ако сегашната власт не го възпира категорично, защото го е правил. В повечето случаи лично – когато неговата власт му е зачислила пистолета и му е дала право да убива „гадове“ именно по този начин (без съд и присъда).

Най-пагубното решение е да му уйдисаш на акъла, ликвидирайки го първи. Какво като е най-бързо и радикално?! Така ставаме като него – не човек, а звяр.

Идеите, каквито и да са те, трябва да бъдат налагани само чрез слово и пример. Какво като е изключително трудно, изтощително, отчайващо бавно и можеш да не видиш резултатите, докато си още жив?

Ако знаете друг  трети, четвърти начин, давайте. Да спорим по човешки.

Предлагам да разширим територията на спора. Не само как трябва да постъпим според изискванията на направената в хората инвестиция за Бъдещето, но и да помислим какви трябва да бъдат правилата на нашето поведение пак в тази светлина.

АЗ ТВЪРДЯ, че тези правила са създадени преди нас. Просто трябва да ги приемем в душите си и да ги следваме. Искам да си говорим за Покаянието.

Всеки човек греши. За дребните всекидневни грешки не става дума – за тях искаме прошка от близките си един път годишно и край. Тук става въпрос за Големи Грешки човешки, такива, които се отразяват върху посоката на развитието на обществото – Комунизъм ли ще градим или Демокрация.

Чета в блога, притеснения ли да ги наречем или опасения, или препоръки – не знам, че допуснатата грешка е непоправима, защото тя вече се е случила и нищо не може да се върне обратно. „Ако корабът потъне,тогава какво ще е значението кой го е потопил?" Или „Какво ще е значението кой е затрил държавата ни, ако тя изчезне? Изчезне ли България, тогава ние и да осъдим виновниците за изчезването й, няма да си я върнем (а и в кой съд точно ще ги съдим, ако България изчезне?)” 

Позволете ми да се отклоня. (Може би.) България НЕ МОЖЕ да изчезне. Тя от 13 века съществуване е била два века под византийско робство, пет века под турско и още един век под съветско иго и още е жива и здрава. При това в Европа, където й е мястото. Притеснението пък за „единия кораб”е още по-маловажно. Ако българската Надежда за по-добро бъдеще може да бъде срутена само от Костовци, Станишевци и разни други, дори и много „по-убийствено” настроени от тях, тогава каква Държава би била България, мисля си?!

Не за това иде реч. Въпросът е да се знае, да се помни, че потопяването на „този кораб” е грешка, която не бива да бъде повтаряна пак в бъдещето. Да се поясня:

Ние знаем, че комунистите набутаха съвършено съзнателно в демократичните ни редици свои саботьори. Помним действията и имената им! Виждаме всекидневно поразиите им. Презираме ги за това. Но ние, само ние – техните съвременници. Ще дойде време, ще умрем, а с нас ще умре и спомена за нанесените рани от тях в тялото на Родината. Как днешните деца, бъдещите българи ще различават добро от зло и няма да повтарят нашите наивни грешки?

ПОКАЯНИЕТО е изходът. Покаянието е акт с който направилите грешка спрямо народа и страната си, ПУБЛИЧНО признават за нея. Така те сами записват в народната памет – „Това беше грешка. Запомнете я и не я повтаряйте!”  И ВЕЧЕ ТАКА Е ЗАПИСАНО в постоянната памет на народа! Какво от това, че покаянието е постъпка постфактум? Какво от това искрено или неискрено е направено?

Не аз трябва да се покайвам. Но е моя ЗАДАЧА, ДЪЛГ, СЪДБА да направя така, че виновните да нямат оставена друга възможност, освен покаянието. Така, мисля си, трябва да разбираме своята отговорност да сме избиратели на следващото бъдеще на България.

 

от когото получих коментар на 5.12, да ми го изпрати отново. По неясни причини този коментар получих повторен два пъти. За да не натоварвам блога си, единия коментар изтрих и пуснах само един път. Така обаче някъде аз съм сгрешил и в резултат изгубих всичко. Имам отношение към написаното от stamenmihalevski, но не мога да го публикувам без оригинала, предизвикал моята все още бъдеща реакция.
Моля да ме извините и да ми помогнете.

Виждам, че написаното е "качено" вчера, но аз сега го прочетох и затова пиша сега. :) Понеже постът е обемен и засягаш доста теми, които всъщност са отговор на моите въпроси, отговорът ми също няма да бъде кратък. И така... За първите два абзаца съм напълно съгласен. Сега за текста под "МОИТЕ разсъждения". Само в един кратък абсац успяваш да опишеш идеологията и предполагам(роден съм 86-а, затова трябва да се отбележе, че знанията ми за времето преди 91-92 не са от личен опит) и реалността. Всъщност не само предполагам, а и знам, защото имам роднини избягали от комунистическа България, а и такива с доста отнети имоти, но да не насочваме темата към "лични драми" :) Във втория си абсац описващ "системата" слагаш под общ знаменател много имена и някак си прекалено едностранно гледаш на процесите, които са се развивали и които все пак са били следствие и съответно са станали следствие на нещо друго. Усещам съвсем ясна омраза насочена към тази същата "система", но омразата прави хората "слепи" за цялостния образ на истината. Аз съм последният човек, който ще тръгне да защитава идеологията на комунизма(дори съм "закърмен" с антикомунистически убеждения"кой не скача е червен " и подобни, които поддържаха дълго време илюзорните ми надежди насочени към капиталистическия свят и "мрачните спомени" от близкото комунистическо минало. Естествено това пречеше на трезвата ми оценка на нещата и предполагам все още пречи. За да не бъда погрешно разбран само ще отбележа, че и срещу много сериозна сума от пари не бих приел предложение за телепортирането ми в "комунистическа България". Също обаче капитализмът в това си състояние, в което го наблюдаваме в България, а и в може би почти всички капиталистически страни не е "китка за мирисане".), обаче и не бих застанал срещу идеята за някакъв вид равнопоставеност между хората(можех да напиша и "братство" :) ,но щеше да си е направо като комунистически лозунг, а и веднага създава като че ли някакви негативни асоциации у повечето крайни антикомунисти(какъвто съм и аз и затова намеците ти по-надолу в текста са безпочвени и породени единствено от по-горе споменатата омраза, за която казах, че прави хората "слепи")). Когато говоря за равнопоставеност, последното нещо, което имам в предвид са маслините. Кой колко маслини ще изяде няма да ме вълнува особено, ако никой не краде от маслините на другия. За да ти докажа по някакъв начин, че грешиш ще ти дам пример. Ти заставаш съвсем яростно срещу идеята за равенство, като първо я принизяваш до ниво "маслини", вместо да се замислиш, че тя би могла да бъде примерно един световен мир (някакъв вид равенство в правото на живот да кажем, който само Бог/природата да решава кога да отнема, а не политици и войници) Също именно тази идея за равенство стои в основата на създаването на Богомилството. Именно Богомилството е в основата на Ренесанса и това никой не го отрича. Ако нямаше пък Ренесанс, сега едва ли щеше да има каквито и да било демократични общества, които ти(а и аз, и надявам се все повече хора) искаш/ме да градиш/м.
Стигам до настоящето. Пишеш "Коренното отличие на Демокрацията е правото на свободен индивидуален избор на всяка отделна личност..." и т.н. Добре... Аз питам свободен и индивидуален ли е изборът в България(и в може би почти всички капиталистически страни) днес, след като имаме правото да избираме общо взето между БКП1, БКП2 и БКП3(като съответно в останалите държави става въпрос за техните "БКП"-та, дори и да не са наследници на комунистически партии, нека ги наречем така за по-лесно)? Аз не го намирам за особено свободен и индивидуален, но все пак това е само лично мнение. Подчертаните думи свързани с демократичното общество днес, в контекста на горенаписаното, са си чист призив за смирение и гласуване (иначе ако се извади от контекста съм съгласен с написаното.) Описанието ти на привържениците на комунизма е изпълнено отново с омраза. :) "Литературата би ги описала като зли, обладани от дявола човеци." Коя литература? Твоята да, но нечия друга едва ли. Защо твои мнения ги "прикачаш" към литературата като цяло и се оправдаваш с нея? :) "Литературата" е много относително нещо. Не всички привърженици на комунистическата идея са убийци, както и не всички на капиталистическата. Има съвсем нормални хора и в двата лагера, но едва ли подозират, какви ги вършат идолите им, заради омразата към "другия отбор", в което хвърлят цялата си енергия и не им остава време да погледнат реално на нещата. С тези твои думи "Животът е показал и доказал, че те могат да се променят. Т.е. отново да станат добри. С такива има смисъл да се говори, да се спори, да се убеждаваме взаимно" и след това написаният цитат от мой коментар си създал двусмислие, може би умишлено, а може би не... Двусмислието се състои в това, че не става ясно дали говориш по-принцип или цитирайки ме и спорейки, и обсъждайки с мен, визираш именно мен като един от привържениците, които можели да се променят. Ако това е насочено към мен, като отговор ти пиша отново, че е необосновано и не знам на базата на кои мои думи си си създал такива впечатления, и също, че е породено от по-горе коментираната омраза. Ако говориш по-принцип за комунистите, които са извършили някакви грехове и са се разкаяли, и също се опитват да се променят, съм съгласен, че трябва да им се даде втори шанс, но и те да поемат по някакъв начин отговорността за стореното т.е. да се направи компромис от двете страни, но той да не е за сметка на справедливостта. А чия справедливост няма да коментирам, защото ще се отклоним от темата прекалено много. Следващият ти абсац е описание на нека ги наречем лошите комунисти, които никога няма да станат добри. Също пишеш, че ако сегашната власт не ги спирала, отново щели да убива "гадове". Съгласен съм, че са убивали "гадове", но не съм убеден, че сегашната власт ги спира да продължават да го правят. Просто убийствата на "гадовете" са преминали в "неофициалния сектор", на който държавата не оказва особено голяма съпротива и са се видоизменили и може би малко хуманизирали. Сега който не е съгласен със системата или е прогонен, или едвам преживява(а понякога не успява), или печели, но сравнително скромно, заради което не представлява почти никаква конкуренция на "играчите ВЪВ системата"(естествено има и изключения, но за да не излезе, че се съсредоточаваме върху благополучието на тези изключения, за сметка на съдбите на мнозинството, ще трябва да се коментира като цяло. Все пак ако го направим, спокойно ще можем да бъдем пречислени към групата на комунистите, които си разделили маслините). "Най-пагубното решение е да му уйдисаш на акъла." пишеш по-долу. Именно това пиша и аз още в първия си коментар в блога на boristodorov56, че ще бъде лошо за ВСИЧКИ, ако се стигне до анархия, така че сме единодушни по този въпрос. Като пиша всички, значи ВСИЧКИ и комунисти, и антикомунисти(пиша така, защото оставам с впечатлението, че разделяш обществото на тези две основни групи, дано да греша...). Съгласен съм с ролята на словото в процеса на развитие, но само слово, без действие си остава само слово. Предполагам точно това е искал да каже и Левски с думите си "Действия трябват, а не думи!", с които думи започва и коментарът ми, на който ти отговори и оспори. Написаното от мен изобщо не беше призив за анархия от страна на бедните, напротив призив към богатите да осъзнаят, че от богата България ще спечелят прошка(вероятно), уважение и признание от по-бедните, и съответно "по-слаби" граждани, което ще е гарант за запазването на "чиповете" им, и също да им напомня(на богатите), че времето им изтича толкова бързо, колкото търпението на бедните(приеми го по-скоро като анализ на ситуацията, а не като призив към анархични действия), а изтече ли търпението на бедните, ВСИЧКИ ще патят. Има обаче една малка разлика, че крайнобедният човек в един момент няма вече какво да губи, освен живота си, което означава, че ако иска да остане на "покер-масата", наречена "живот", а не да отива на трибуната отстрани, наречена "смърт", трябва да заложи последния си "чип". Този "чип" обаче може да бъде заложен за парче салам, но и за управлението на държавата, въпрос на избор и организация за бедния. Богатите пък рискуват да изгубят всичко, което имат, отказвайки се да помогнат за изграждането на истинско демократично общество, което и да има съответно по-нормален стандарт на живот. Стигам до момента с "изчезването" на България. Да, тя никога няма да изчезне, докато има българи, така както не е била изчезнала, докато сме били под робство, но необходимо ли е отново да се стига до там, нали именно ти пишеш, че не трябва да повтаряме стари грешки? Да, България е жива, но не е здрава. Ако на това казваш здраве... Кое по-точно й е здравото, би ли посочил? Да..., има огромен напредък сравнено с 89-а, но сме още много далече от желания резултат. Притесненията за "единия кораб" са притеснения за България. Ако те са маловажни за теб, аз мисля, че не е необходимо да се продължава спора. "Ако българската Надежда за по-добро бъдеще може да бъде срутена само от Костовци, Станишевци и разни други, дори и много „по-убийствено” настроени от тях, тогава каква Държава би била България, мисля си?! " - съгласен съм, обаче само с надяване се стига единствено до... надяване... Надеждата ни никога няма да умре, но само с надежди до никъде няма да стигнем. Все пак "Ако сам не си помогнеш и Господ няма да ти помогне!"... По отношение на важността, която придаваш на знанието, за грешката за потопяването на "кораба" ще ти отговоря - Кое е по-добре, да спасим "кораба", докато все още можем или да го оставим да потъва, но да го снимаме от всички страни, за да имаме добър материал за документален филм след това? Да..., наистина е важно да се помнят грешките,но е по-решаващо за развитието ни, дали изобщо правим грешки. "Стоейки отстрани и само псувайки" е нищо друго освен грешка. Не съм чувал да е помогнало за каквото и да било и по принцип или отлага за момент решението на проблема, или изобщо не го решава. Мисля, че не е необходимо да давам примери, дори в ежедневието е пълно с такива, но ще го направя. Нека приемем метафорично, че България е като "автомобил". Този автомобил обаче му е спукана гумата, защото от 20 години и повече до никъде още не е стигнал и докато всички само псуват и се чудят кой да е шофьора, и същевременно никой не оправя гумата, рано или късно или ще катастрофира или ще спре тотално. Относно покаянието съм съгласен, че виновниците трябва да се покаят, но не мисля, че това трябва да ни е основната задача. Нали именно комунистите са тези, които преследват до последно "виновниците" от тяхна, комунистическа гледна точка. Нека не се превръщаме във "видоизменени комунисти". По-важното е някой "да смени гумата". И затова коментарът ми в другия блог(както и по-горе вече писах) е насочен към тези, които имат най-много "чипове" за губене и които всъщност са "поели юздите". Прост призив към тях и обяснение, че от евентуална анархия всички ще изгубят(да, в крайна сметка накрая пак някой ще се облажи и има вероятност част от властимащите да останат начело, но това не е развитие на обществото, а кръговрат и циклене на едно място.) И като финал: Много думи от наша страна и резултат=0. Това ми е мисълта... Можем да си чешем езиците или пръстите на ръцете(пишейки) до края на вечността, но това няма да ни помогне, нито ще ни помогне изписването на 500 страници с обиди и клевети по адрес на комунистите. Да... трябва да се помни тази грешка, така както всички останали, но по-важно е да се анализират трезво причините за нея, последствията и най-важното - да се смени "спуканата гума". Как точно ще се случи не знам, но ако отделяхме поне половината си енергия за размисъл точно по този въпрос, а не за "псуване, гледане отстрани и водене на записки, кой е капитана", може би щяхме да сме значително по-близо до верния отговор на задачата...

Коментарът е изчезнал, защото първият, който пратих е бил все едно от анонимен(не знам защо, след като си бях в акаунта) и също така беше публикуван под статията(като от анонимен). Анонимните коментари изчезват след няколко дни, доколкото знам. Варианта е да бъдат цитирани в коментар на някой неанонимен, за да бъдат запазени. Предполагам ти си изтрил втория ми коментар, който пък вече беше от мое име. Сега трябва всичко да е ОК, след като го публикуваш. Интересно ми е какъв отговор ще получа :) ...

1. Не искам да деля младите, които ЩЕ НОСЯТ следващата отговорност, и възрастните, които СА ОТГОВОРНИ за текущата. Това предполага младите да не гледат САМО ДНЕС и възрастните да им обяснят НЕ САМО според собственото си участие във вчера. Това – едно.
2. Второ. Всъщност две втори.
2А. Твърдя, че Комунизмът е общество за ангели, не за човеци. Хората са и „хищници”, и „тревопасни”. И не само помежду си, но и вътре в себе си. Какво равенство между лъв и заек, когато Лъвът решава?! Той и Капитализмът е такъв, но поне ЧЕСТНО си казва, че Животът е безмилостна борба. Но по закони, задавани от Обществото, а не от комунистическия Вожд!
2Б. Деля хората не на комунисти и антикомунисти, а на честни и тарикати. Когато пиша в някакъв пост „комунист”, разбирам ТАРИКАТИТЕ, които използват Идеите за себе си, и ФАНАТИЦИТЕ, които служат на Идеите, без да се спират пред нищо. Но не мога да обяснявам това всеки път.
3. Последно. Към комунистите изпитвам ПРЕЗРЕНИЕ. Което е съвсем различно от ОМРАЗА. Не смесвайте недобросъвестно двете понятия.
ДОПЪЛНЕНИЯ:
Към 1: В поста си http://dobronameren.blog.bg/?month=6-12&day=30 (в неговата втора част) споря с един млад човек. Особено съм чувствителен (естествено е), когато афиширани като „сини” се правят на тарикати: http://dobronameren.blog.bg/?month=11-11&day=8 или http://dobronameren.blog.bg/history/2012/11/28/koe-sds-bilo-umrialo-vchera.1025505 или цялата група У (2012, юли)
Към 2: Прочетете напр. поста ми http://dobronameren.blog.bg/?month=7-11&day=24
Към 2Б: Към „не мога да обяснявам това всеки път”, отново вижте поста http://dobronameren.blog.bg/?month=6-12&day=30 , но неговата първа част.
Към 3: е целия следващ мой коментар.
А иначе, ако искате да „ме разберете” информирано, погледнете описанието на блога ми, особено в първия пост http://dobronameren.blog.bg/history/2012/10/28/opis-sydyrjanie-blog-dobronameren.1014578

Къде намерихте мои думи, призоваващи към омраза или към убийство? Но в коментари до мен има такива неща. Цитирам само от ноември т.г.: vencivaleri1951 - „Никой не помни и "лъвчето". Виж "сърпа и чука" ще се помнят. И от теб дори защото най малкото са забити дълбоко в някои от съкровенните ти части”. Или пък theeconomist – „Виж пич, сигурно тебе те боли! Като не ти харесва написаното, файрум! Ако още веднъж се обърнеш към мен с "тоя", заминаваш по камениновите тръби във фекалната канализация“.
Разгледайте профилите на блоговете на лицата, написали тези заплахи, за да видите носители на какви идеи са те.
Ще попитам. Мислите ли, че ако човек 5-6 десетилетия е изпълнявал комунистическата "правда” към другомислещите, се е променил след онази „промяна” на неговата партия, на която преврата бе необходим, за да замете следите от предишните си, х-м – действия!
И ще продължа да питам. Вие не виждате ли разлика между Комунизъм и Капитализъм? Еднакви били, казвате. Е, как го разбрахте, като при Комунизма не сте живяли („роден съм 86-а”), а от Капитализма, осъществяван от българските комунисти!, сте видяли само първите 20 преходни години? Ще си позволя да ви посъветвам – Имате, казвате, роднини „избягали от комунистическа България, а и такива с доста отнети имоти”. Що не поговорите с тях по тези въпроси?
Пак ще повторя: Като пиша „комунисти” имам предвид само тарикатите и фанатиците сред тях. Съвсем нямам предвид милионите добри и трудолюбиви хора, повярвали в Този Комунистически идеал и положили честно в неговото подножие всичките си младежки пориви, желания, надежди, усилия...
Ще прескоча наивните според мен ваши схващания, че „богатите” в днешна България ще се вслушат в призивите да се държат „нормално”, така да се каже. „Богатите” в кавички, защото няма досега ни един, който да е заработил парите си с труд. Нещо повече – техните пари са откраднати от трудовия народ, нали? Ако решите, че това е призив за омраза и насилие ами, не е! Съвет е да се вслушаме в написаното за такива в Библията – „Плюй и отмини!”
Господ не ни е дал „друг избор”, както сте написали! Така мисля аз. А как мислите вие?
ДОБРОНАМЕРЕН.