БЕЗДЕЛНИ ЗАКАЧКИ С НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

(Сатира в ТРИ действия)

Действащи лица и изпълнители:

П.     Възрастен мъж около 60 годишен, прилично облечен

М1:  Младеж Първи - студент

М2   Младеж Втори – също студент

С     Млада жена около 25 годишна, сервитьорка

К      Възрастен мъж около 60 години, дрипав клошар

Л     Лекар, около 40 години

САН    Възрастна жена към 60-те, санитарка

Б     Мъж около 30 годишен, барман в заведение

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

(Болнична стая. От двете страни две празни болнични легла. Едното е оправено. В момента санитарка оправя другото.

Влизат двамата младежи, нашите стари познайници.)

М2: (изнвнадано):  А, къде е нашият приятел? (към санитарката) Извинете, това стая 910 ли е?

САНИТАРКА (троснато): Да. Навън няма ли табелка? Не можете ли да четете?

М2: Не. Ние още сме студенти. Сега се учим. Не ни ли личи?

(Санитарката не отговаря, продължава да оправя леглото, без да се обръща.)

М1: Извинявайте, разбираме, че имате работа. Виждаме, че тя не е лесна, но ние търсим един наш приятел. Простреляха го по погрешка преди няколко дни на „Патриарха”. Долу на входа ни казаха, че той е в стая 910...

САН: (прекъсва го) Аз имам да оправям стаите на целия девети етаж. Във времето, когато не търча по капризите на всякакви болни, сестри, лекари, все началници. За 300 лева не мога да помня и имената им. Питайте лекуващия лекар.

М1: Къде да го намерим? Как се казва?

САН: Нали ви казах, че не помня имена. Ей го, идва.

(В „стаята”  влиза около 40-годишен мъж в бяла престилка. Лекарят.)

ЛЕКАРЯТ: Кажете, момчета, кого търсите?

М2: Тук трябваше да лежи един наш приятел. Преди 3 дни постъпи. Беше ранен при престрелката на „Патриарха”.

Л: (въздъхва дълбоко,забавя малко следващите си думи): Момчета, вашият приятел не успя да пребори смъртта. Не успяхме да го спасим. Почина преди три часа. Роднините са уведомени. Отказват аутопсия. Сега идвам от моргата. Подготвят тялото за предаване на траурната агенция. (сменя тона, учуден е) Ама вие не знаехте ли. Е, вече научихте. Приемете съболезнованията ми.

МЛАДЕЖИТЕ: (говорят един през друг) Не е възможно. Глупости! От една безобидна рана в крака! Ама как така?...

Л: Раната на крака може и да е била безобидна, но куршумите в мозъка и стомаха са били истински. Страхотни наранявания са причинили, повярвайте ми. Вероятно не са ви казали. Някой е спестил част от истината. Пожалил ви е.

М2: Ама вие нас за баламурници ли ни имате? Приятелят ни беше ранен само в крака, леко, от рикоширал куршум. Нали бяк там, видях като го качиха в линейката! Що за глупости ни говорите?!

Л: (прави нервна гримаса, после се почесва по носа замислено)  А... Къде казахте, че е ранен вашия приятел?

М2: В крака. От рикоширал куршум.

Л: Нямах предвид това. Питах за мястото.

М1: На „Патриарха” в ресторанта. Близо до Петте кьошета. Във вторник. Оня ден.

Л: Как се казва приятелят ви?

М1: (учудено) Не знаем. Видяхме се за първи път два часа преди стрелбата. В ресторанта се засякохме. Случайно. Нямаше време да го питаме.

Л: (с нетърпелива досада) А бе, момчета, вие кого търсите като не му знаете името? А ще го познаете ли, ако го видите сега?

М2: Е,е, не сме били пияни, ако намеквате това.

Л: Не намеквам нищо. Питам. И отбелязвам, че стрелбата е била навън на улицата. А вие ми говорите за някакъв ресторант. Вътре.

М2: Е, ами и ние казваме също, де. Те се стреляха отвън, ние тримата бяхме вътре. Един куршум мина през стъклото и умери нашия приятел, както си седеше на масата.

Л: (съвсем искрено се засмива)  Хо-хо-хо-хоо. Отдавна не ми се е случвало толкова радостно недоразумение. А бе, ще взема да си зарежа работата и да дойда да седна на вашата весела маса. Да не стои четвъртия стол празен. Таман да видя вашия приятел на живо. Щото той в болницата не е идвал. Онзи умрелият е друг. От външните, на улицата, а вие сте били в ресторант. Ама къде ги намирате такива ресторанти? Защитени. Бира имаше ли?

МЛАДЕЖИТЕ: (говорят вкупом) Значи... Значи... Приятелят ни е жив! Не е умрял! А бе, как може да сме толкова тъпи да не го питаме как се казва. Да се излагаме тука пред доктора. Ами, ако беше докторка! Бира имаше. Ама, бавно я разливаха.

  Л: (продължава да се смее от сърце) Бре! Значи вътре! Бира! Скара! А как ви пуснаха долу, като не знаете при кого идвате?

М1: Че как? Казахме, че сме за простреляния на „Петте кьошета”. Къде е проблемът?

Л: (изведнъж се замисля) Чакайте! Аз бях долу на входа, като пристигна линейката. Вътре наистина бяха двама. Докато качат онзи, дето не шаваше, докато го подготвят за интервенция – десетина минути. През това време аз хвърлих едно око на другия. Около 60-годишен. Може би малко повече.

М2: Това е той. Нашият приятел...

Л: Имаше само лека повърхностна рана на крака. Беше му поставен турникет вече. И превръзка имаше направена с някакво парче плат. Пуснах го на сестрата да почисти за всеки случай раната пак и да сложи нова превръзка. Какъв съм тъпак – отидох в шоковата зала, без да го попитам как се казва.

М2: (сочи с дясната ръка към гърдите си) Аз му стегнах артерията и му направих първата превръзка с покривката на масата.

Л: (накланя настрани главата си и го поглежда с уважение) Качествена работа. Бъдещ колега? Какво учите?

М2: О-о, за прости инженери се готвим. И двамата. А аз това го знам от казармата.

Л: Я, да ви изпитам. Седят в една стая трима – лекар, инженер и адвокат. Влиза един нервен военен с пистолет, но вътре има само два куршума. Кого трябва да застреля той? (понеже младежите го гледат „умно”, продължава) Верният отговор е: Адвоката два пъти. За по-сигурно.

(Настава истинско веселие. Санитарката, която през цялото време си върши работата по оправянето на леглата, намусена се намесва в разговора)

САН: Докторе, свърших работата. Свободна ли съм?

Л: Свободна си, разбира се. От 10-ти ноември.

САН: (тръгва си, мърморейки)  Е, лесно им е на тия. Що пък 10-ноември? Да не са решили да ме съкращават след 5 месеца...

(Светлината бавно угасва. Второто действие е завършило.)

П.П.