Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2015 17:27 - БЗНС Сатира в три части. първо действие
Автор: dobronameren Категория: Лични дневници   
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.11.2015 17:39


БЕЗДЕЛНИ ЗАКАЧКИ С НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

(Сатира в ТРИ действия)

Действащи лица и изпълнители:

П.     Възрастен мъж около 60 годишен, прилично облечен

М1:  Младеж Първи - студент

М2   Младеж Втори – също студент

С     Млада жена около 25 годишна, сервитьорка

К      Възрастен мъж около 60 години, дрипав клошар

Л     Лекар, около 40 години

САН    Възрастна жена към 60-те, санитарка

Б     Мъж около 30 годишен, барман в заведение

 

Първо ДЕЙСТВИЕ

(Осветена е само предната част на сцената. Представлява част от градска улица. Тротоар, магазини, козирка над тях. Вали дъжд. Под козирката, скрити от дъжда, има двама мъже. Чакат да спре да вали. И двамата сравнително възрастни. Единият е седнал на някакво сгъваемо столче, дрипав, брадясал, явно клошар. Другият е прилично облечен. Стои прав. И той явно не бърза за никъде.

Този, последният, е нашият главен герой. Името му е П.)

КЛОШАРЯТ:  Вали, а...

П:   Да, плаче небето.

К:   (Клошарят поглежда заинтригувано П.) Кой плаче? Небето? Че защо да плаче нещо, дето го няма? Това е просто атмосфера през която преминават слънчевите лъчи и оставят следи. Като всяко преминало нещо, нали?.

П:   Е, формално е така. Те и хората са всички еднакви. В смисъл, че по един и същи начин се правят, всичките им части – еднакви, със стандартен срок на годност... Пък един с един няма еднакъв. Въпрос на възприемане е, като небето. Едно, ама изглеждащо по 18 милиарда различни начини. Една група се смеят, друга група плачат...

К:   Та се късат. Обаче ти не си... Вие (натъртва) не сте от новите. Имам предвид не вида, а същността. Веднага се вижда, пораждате въпроси. Защо например точно 18 милиарда?

П:   Пораждам въпроси! На някои знам отговора. Приблизителният отговор, щото абсолютен отговор няма. Днес е един, утре е друг. Колкото до конкретиката - забелязал съм, че когато искам да кажа безкрайно,  употребявам числото 18. Даже имах на времето една позната. Казах й, че я обичам колкото за 18 пъти, ама тя го възприе някак формално и ме остави. А защо точно 18, не зная. Може би така са ми закодирали факта, че първият човек след 18-я милиард е друга безкрайност.

К:   О, това тълкуване дава отговор на едно мое необяснимо досега наблюдение. Хората, които придобият над 18 милиарда пари вече са други. Бил Гейтс например. Това в посока плюс безкрайност. И в посока минус безкрайност - т.е. нямат никакви пари - е същото. Майка Тереза например.

П:   Ех, какви примери. Аз – не, и за тебе съм сигурен, че не познаваш ни Бил Гейтс, ни майка Тереза.

К:   Ама съм прав. И ти мислиш така. И за двама ни небето не е атмосфера, а е синьо. Защото с тебе двамата сме от един 18-ти отрязък. Което не пречи ти да казваш, че небето плаче, пък аз да чакам просто да спре да вали...

П:   (Сега пък П. изглежда заинтригуван.) О, не би трябвало да имаш работа след като спре да вали, че да чакаш това? Така като те гледам, ти си човек, който управлява времето си.

(Светлината намалява постепенно. После пак се усилва, за да се види интериор на кръчма. Една маса е осветена. Влиза нашият познат – П., сяда на масата и очаква сервитьорката за поръчка. Тя в това време си говори безгрижно на бар-плота с младия си колега – бармана на заведението и не реагира на знаците на посетителя. Така минута-две. Мъжът вади от джоба си черен фулмастер, изважда картончето от менюто, което седи на масата пред него, написва на него нещо с фулмастера, прегъва го на две като колибка и го поставя на масата с лице към зрителите. На картончето се виждат ясно буквите ПП БЗНС. Само след секунди сервитьорката дотичва. Ядосана е.)

СЕРВИТЬОРКАТА:  Господине, защо унищожихте листа с менюто на заведението? Той не е само за вас, а и за другите посетители и...

ПОСЕТИТЕЛЯТ: (прекъсва я) Кои други, госпожице? В заведението, както благоволихте да се изразите, съм само аз. Пък и прецених, че за да ви предизвикам да ми обърнете внимание, трябва да жертвам нещо. Можех да поставя комбинирания прибор с оцета и олиото на ръба на масата и леко да го побутна да падне. Щяхте  да дотичате по-бързо, но пък щеше да ми струва по-скъпо от листа с менюто.

С:  О-оо! Аман от простотии! То какво друго да очакваш от стари галоши! Що не си стоите по къщите, пенсии такива?

П: (спокойно) Е, е! Можех да си стоя в къщи и да те поръчам по телефона барабар с яденето, но също преценявам, че щеше да ми излезе по-скъпо с половин пенсия.

С:  (занемява) О-оо...

П:  Това го чухме. Давай следващата буква и решавай ще ми вземаш ли поръчката или да ставам да ходя в съседната кръчма. Така ще си останеш само с левчето за похабеното меню.

С:  (вади демонстративно от торбичката на пояса си някакви части от малко тефтерче и махайки със зъби капачката на химикалката, процежда):  Казвай! Пиша – едно меню. Нататък?

П:  Ми аз съм го написал вече на менюто, ма.

С:  Не ми викай ма, педерас такъв. За тебе аз съм госпожица Юлия, ясна ли съм? Сам каза, че нямаш пари да ми платиш.

П: (Спокойно) Няколко грешки констатирам. Първо – „ма” е съкратено от „любима”, госпожице. Аз си падам по съкращенията, отбележи си. Времето ми е скъпо като парите. И то не ми достига. Второ – ПП на картончето не означава Пенсиониран Педераст, както благоволи да отбележиш, а Потребителска Поръчка. Нататък: БЗНС се разшифрова Бира Загорка и Нашенска Скара. Хайде сега БЗНС! Което значи Бързай, Защото Нямам Сили. За госпожица Юлия после ще си говорим. Като хапна.

(Сервитьорката понечва да каже нещо, но явно не е на ниво, махва отчаяно с ръка и се запътва към бара да даде поръчката. Там барманът я посреща с думите: )

БАРМАН: К’во иска този? И затвори тази уста, че започвам да си мисля други неща.

С: (продължава да бъде дезориентирана) Пълни Простотии. Не-е-е... Потребителска Поръчка! (Обръща се към масата на посетителя въпросително. Той разтваря отегчено нетърпеливо ръце, сочи й с показалец картончето на масата.) Да, ма! (Учудено повтаря „дама”) Една бира Загорка и една нашенска скара.

Б: К’во й става на тая? (и излиза от сцената)

(Светлината в театъра бавно намалява. След секунда-две отново се възтановява до нормално. посетителят вече е изял скарата и сега допива бирата си. Говори на себе си.)

п: Брей, здравата нахраних Се! За пет евро. Което е нормалната часова ставка за неквалифицирана работа в европейска страна. А ядох половин час, обаче културно – на покривка, с прибори и обслужен от самата госпожица Юлия! О, свещена простота. Тя разбира от театрална класика, колкото свиня от кладенчова вода. Но такава е България За Народа Си. (Обръща се към публиката) Днеска съм на вълна БЗНС. Добре, че съм аз, да си спомням за българските земеделци. Ама така е, като вече шест месеца не са имали обединителен конгрес. Забравят се фактите... То само с протести не става. И дейност трябва да се развива. О-о-ох.

(В единия край на сцената се появяват двама младежи. Те влизат в „кръчмата” и се упътват към съседната свободна маса. Сядат. Нещо започват да си говорят и нетърпеливо поглеждат към бара, където сервитьорката пак скучае. Нашият посетител ги наблюдава, но те изобщо не му обръщат внимание. Той поставя картончето с буквите ПП БЗНС към тяхната маса. За да му обърнат внимание, става, обикаля веднъж масата си и сяда отново на мястото си. Това има ефект.)

МЛАДЕЖ ПЪРВИ: Тоя куку кво прави?

МЛАДЕЖ ВТОРИ: Що ти пука бе, копеле?! Хухавелници всякакви.

М1: Ама, с нас се закача, бе. Гледа ни.

М2: Да стана ли да му светна два?

М1: А! Снощи на дискотеката трябваше да направиш това на оня. Ама на тебе ти се допика в този момент. Стой спокойно. Що ни гледа тоя?

(Посетителят побутва картончето към тях и ги подканя с ръка да дойдат да седнат на неговата маса. Понеже е настоятелен, първият младеж става от мястото си и се приближава до масата му.)

М1: (Троснато): Искате да ни кажете нещо ли?

П: (спокойно) Да.  Аз имах подобни проблеми със заспалата сервитьорка. И понеже сме само трима в заведението, каня ви на моята маса. Тя е по-близо до бара, пък и Юлето, така се казва оная подпряната, вече ми има страха. А като сме на една маса, за когото и да дойде, ще се навържем и тримата.

М1: Че за какво ще си говорим? Какви общи теми съществуват между вас и нас...

П: (прекъсва го) Като за начало мога да ви кажа какво означава ПП БЗНС. Или вие знаете? (Понеже младежът мълчи, посетителят продължава добронамерено) Горките замеделци, нямат никакъв шанс. Преместете се на моята маса и ще видите първата си награда – едно шоу!

М1: Шоу?! Я, вие ме заинтересовате. На вашите години да употребявате такива думи?!

П: (изпъчва се, имитирайки една ТВ-реклама) Че кво ми е, бе? Може би да поканим и майка ти на масата, а?

М1: (засмива се и се отпуска) Брутално, но ми харесвате. Сега ще споделя с приятеля си, че съм намерил нова връзка. По-здрава!

П: И по-евтина! Без майтап! Но това е втората награда!

(Следва местене на столове. Тримата се събират на една маса. На бара сервитьорката проявява някакъв интерес.)

П: Добре дошли на моята маса. Благодаря ви, че ме включвате във вашата група. Сега да ви кажа. ПП БЗНС, обърнато към вас, означава Предлагам Приятелство Без Задължения или Нещо Скрито. А същото ПП БЗНС за Юлето, пардон за г-ца Юлия, значи Потребителска Поръчка: Бира Загорка и Нашенска Скара. Гледайте сега какво ще стане!

(П. повдига картончето на менюто и го обръща към бара. Госпожица Юлия се задвижва бавно към клиентите си.)

С: Колко бири и колко скари?

(Двамата младежи прихват да се смеят.)

М1: Я! Бърза, че и съобразителна. Две бири и две скари, госпожице Юлия.

П:  Три бири и две скари!

С: (много намусена) И името ми успял да им каже дъртият клюкар. За смях ме прави. (повтаря си) Три бири и две скари. Друго?

М2: Земи се усмихни, че ще прогониш клиентелата такава намусена!

С: (ядно) Къв си ти бе, клиентело?! За петте ти лева на вечер и да ти се усмихвам искаш.

М2: Е, че то другото е скъпо. Усмивките би трябвало да са без пари дори.

П: Прав е младежът, Юле. Каквато и да е, госпожица Юлия е възпитана и се усмихва на клиентите си.

С: Стига с тая госпожица Юлия. Не я познавам и не ме интересува никак. Келнерки всякакви. Друго?

М1: Друго – живот и здраве.

(Горката сервитьорка! Но поне съзнава, че я подиграват яко. Отива да изпълни поръчката.)

П: (обръща се към младежите) И късмет! Винаги добавяйте „късмет” към живота и здравето. Защото на „Титаник” всички са били живи и здрави.

М1: Боже, защо не съм се сетил досега? Ами да! Всички са били живи и здрави, пък се удавили.

(В началото на следващия сравнително дълъг диалог между двамата младежи посетителят подхвърля реплики предимно към публиката.)

П: Боже, Защо Не се Сетих! Забелязвате ли? Мисленето е заразително. Този вече прихвана, няма имунитета на простак. 

М2: Е, не е съвсем така. Да, късмет си е да си в първа класа. А късмет ли е да си жена или дете? А онова наглото копеле, дето грабна едно случайно пеленаче и чрез него се качи на спасителната лодка, помниш ли го? Какъв късметлия е той! Проклет шибалник.

М1: Да, наглеци винаги е имало, сега дори са повече. Но като се замислиш, пеленачето извади късмет онзи да го вземе. Наглецът, мислейки само за себе си, спаси друг живот. Що не приемеш, че Господ го е създал именно, за да извърши това дело? И макар да свърши работата, веднага го наказа да няма късмета да намери сред оцелелите, жената за която искаше да се ожени. 

П: Вслушвайте се как разсъждават младите! Те не са по-лоши от нас, старите. Само трябва да се научим да отделяме мършата от стадото.

М2: Е, ти пък! Намери какво да кажеш. Нещастник бил, защото не се оженил. То голям късмет, да се вържеш с някоя до живот!

М1: Добре де, що сменяш темата? Късмет е не самият факт, че си женен, а това след 30 години да можеш да кажеш „добре, че попаднах на тази  да се оженя”. Иначе за какво ти е здравето и живота, ако няма коя да ти сготви, да те чака за вечеря, да ти изпере чорапите и да те завива с ръката си в дългите зимни нощи.

М2: Леле, ще ме разплачеш! А какво здраве, какъв живот, ако една ти ги взема всекидневно 30 години наред, а?

М1: Ето виждаш ли, дойде на моя. Късмет трябва, копеле – да попаднеш на добра жена.

М2: „Добра жена” само в Унгарския. Впрочем той май нема късмета да преживее прехода. Трябва да минем някой ден да проверим. Ей, а какво става с наш’та поръчка? Поне бирата да беше донесла тази мърла.

М1: Я, дай да я подсетим. ( взема картончето с надписа ПП БЗНС и го обръща към бара. Започва да закрива с ръка ту НС, ту БЗ и си говори.)

М1: Побързай, Повлекано, Бирата Забрави. Носи Скарата, че Просто Припадаме. Ох, Дано се Сети!

П: Правилно. И ОДС е от дола дренки на БЗНС.

М2: Аз да попитам – БЗНС беше ли в ОДС? Помня, че Доган стоеше до Костов.

М1: Как бе?! Костов, Мозер и Доган. Обединена Държавна Сигурност. Забравя ли се... Ама, мечти... Това ме подсеща дето питали Путин ще влезе ли Русия в Европейския съюз. Пък той отговорил: Ще влезе, разбира се. Ако трябва, до Брюксел ще влезе.

М2: Ама, що му обръщаш внимание? Има право да си лае кучето. Нашата бира обаче къде е? Нали вече сме в Европейския Съюз...

(Сервитьорката идва на масата.)

С: Скарата свърши.

М2: Те ти европейски съюз. То не е само да стъпиш на пътя, трябва и да вървиш по него. Написали го в менюто, ама го няма в кухнята.

С: Скарата свърши.

М1: А бирата как е? И тя ли свърши?

С: Бирата идва. Колко бири бяха?

М2: Три бе, сладурано. Три. И ние сме трима. До три дена ще ги донесеш ли? (Юлето изчезва към бара.) Тригуна такава!

М1: Що пък тригуна? Да не би да искаше да кажеш тиква? Такава! (Обръща се към П.) Бяла, Заоблена, Натежала, Също.

П: Уау! Брато, Защо Не Станеш? Поклони се на Публиката.

М2: (Обръща се към публиката.) Без Загорка Направо Страхотен, а Представете си Последствията, ако Божествената Запъхтяна Носеше Скарата. (Изпъчва се.)  Мога бе! Отвътре ми иде. Същински Стоичков.

М1: Тоя футбол ще те свърши.

М2: Футболът е опиум за народите. Още Ленин го е казал.

М1: Не футболът, а религията... И не Ленин, а Маркс... И не го е казал, а го е написал.

М2: А, не БЗНС, ами ОЗС... Какво значение, все (замисля се за момент) тая.

М1: Чакай, чакай. Няма такава партия ОЗС.

М2: Я, няма ли още? Че да я създадем, бе синко. Какво ще правим като свършим следването след година, отсега трябва да мислим. Туряме тъмни стъкла на квартирата, мрамор на външните стълби до вратата на апартамента, долу един домофон от модерните – с Интернет и надпис. Красив – ОЗС. Седим и чакаме. Те желаещите сами ще почнат да идват.

М1: Да бе, сами! А може би преди това едно SMS-че ще пуснат. 2,40 с ДДС. Да проверят дали сме дома.

М2: Че що не?! Прости хора – залято. Я, виж, Ники Кънчев какви пари направи.

М1: А, той поне по-смислени въпроси задава, а онези от ТВ Европа, дето всеки ден измислят „Въпросът на деня”... И пак 2,40 с ДДС.

П: Ех, ако сега имахте собствен сайт, момчета, вече първите пари щяхте да изкарвате. Появявате се онлайн пред камерата, като Иван и Андрей, отваряте времето за SMS-и с отговор на въпроса „Какво означава ОЗС” и докато дойде бирата, когато ще броите парите, си лафите като Милен Цветков и Фон дьо Тен.

М2: Мон Дьо, колега. Но за годините си демонстрирате страхотна форма. Словесна имам предвид.

М1: Е сега що обиждаш човека, бе копеле?

М2: Инстинктивно бе, приятел. Понеже и той ни сравнява, айде с Иван и Андрей по-бива, позна ни, ама с ония двама педераси... О, мон дьо! (обръща се към П.) Извинявайте! Наистина. Ще позволите ли да си говорим на „ти”?

П: Ама, разбира се. Те това попитване чакам, да се отпусна. Я, ми кажете какво означава ОЗС, защото такава партия действително няма. Срещу една бира, естествено, горе долу 1,80 без ДДС.

М1: Ами, например Очакващи Завършването си Студенти. Или Ох Загубен, Серсемино. Олеле, Заболя ме Съвестта.

М2: Отделение 3 СЕ. Обещахте За Светването Още Загорка Светло. Или се Отмятате Защото сте... защото сте... Стоичков. (тържествуващо) Измислих го!

(В този момент се чуват изстрели. Някакво стъкло се счупва. Посетителят се навежда на една страна и се свлича до масата. Сервитьорката зарязва бара и хуква навън от сцената. Барманът безучастно дъвче клечка за зъби на мястото си. Прожекторът се премества отново на нашата маса, където двамата студенти са се надвесили над своя по-стар  приятел )

М2: Какво ти стана бе, човек? Уплаши ли се? Навънка стреляха и вече престанаха...

П: (стене) Ох, кракът ми, боли ме!

М2: Ще те боли, я. На твойте години какво очакваш. Я се стегни!

М1: (към приятела си) Престани с глупавите си идиотщини! Не виждаш ли  кръвта. Човека го простреляха.

М2: Вярно, бе. Кръв. Ама защо така? Ние си говорихме... Можеха и нас да прострелят!

М1: Глупак! Я, ми помогни да го вдигнем! Или ти се приходи до тоалетната?

(Докато го вдигат, М2 си мърмори под нос:)

М2: Може да съм прост и всякакъв, ама чак такъв страхливец не съм.

(После внимателно поставя един стол под краката на стария човек. Разглежда ранения крак  на който се вижда кърваво петно.)

М2: Чакай! Стой мирно! Хоп, готово.

(Показва тържествуващо нещо дребно в ръката си)

М2: Извадих го, бе! Куршума!

М1: (Уплашен, изнервено) Какво извади, бе? Какъв куршум? Така ли се вади куршум?

М2: Така, я! Като не си ходил войник, откъде да знаеш! То това е било рикошет. Я виж, какъв е сплескан върха му. Останало му сила само колкото да разкъса меките тъкани на бедрото. Късмет! Само трябва сега да спрем кръвта, че тука има разни артерии. И това го мога. Ти тичай навънка да извикаш линейка.

(Първият младеж се подчинява послушно и се затичва навън от сцената. Светлината угасва. Първо действие е завършило.)

П.П.

Второ действие - http://dobronameren.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/11/29/bzns-satira-v-tri-chasti-vtoro-deistvie.141101

Трето действие - http://dobronameren.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/11/29/bzns-satira-v-tri-chasti-treto-deistvie.1411018




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873012
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031