Кои са най-важните науки за човека в неговия живот? Може ли на такава база да се направи някаква топ-листа на най-необходимите човешки професии?  Имам приятели с които си разговаряме на такива, и на други интересни, теми.

Един философ. Работи в БАН. Че къде другаде на по-подходящо място би могъл да работи! Той разправя така. Нали знаете, че Българската Академия на Науките е един холдинг от “n” на брой научни институти, където “n” е броя на науките за които можете да се сетите. Но дори “n” да клони към безкрайност, институтите на БАН, които са специализирани по дадена наука, се групират в три: „земя и небо”, „звяр и природа” и „певци песни за Него пеят”. Когато Бог си дойде на мястото, неестественото твърдение, че „певците” са най-важните, отпадна. Това обстоятелство така „удари” нашия БАН, че още се „клати”.

Затова съм по-склонен да се съглася с математика, математичката, ако не възразявате. Според нея науките са три основни вида: естествени (физика, химия, биология...), противоестествени (философия, политика, история...) и само една наука е свръхестествена – математиката. Оттук какво следва, е ясно. „Хайде сега да не спорим. Ние сме номер едно!”

Аз мисля, че човекът съществува с най-важната цел: да създаде здрави и качествени свои наследници. Тогава най-важните професии, без които той не може, са докторът, учителят и попът.

И давам пример с компютъра. (Аман от него, много глупаво устройство е, но това е друга тема.) Той, компютърът, се състои от две основни части – устройства и програми. Хардуерът се  занимава с механичните части, устройствата, онова, което може да се пипне (hard–твърдо и ware-средства). Предмет на софтуера са програмите в компютъра, онова, което не можете да „пипнете” (soft-меко). Е, ако оприличите човека на компютър, докторът е специалист по хардуера, даскалът – по софтуера. Кой е по-важен?

Когато човекът се роди, той е предимно хардуер. И едно ядро на бъдещата операционна система (BIOS), която през годините ще формира задължителните му инстинкти. Животните спират дотук, човек обаче продължава. Неговата „дънна платка” е мозъкът. Във всичките му разновидности. Той е рождена даденост, която трябва да се „напълни”, т.е. да се създадат билионите свързващи мостове между милиардите нервни клетки. (Не съм сигурен дали не бъркам в бройката, в посока надолу, естествено.)

Ха сега! Ако ги няма Родителите да създадат Човека, за какво е Учителят, какво да „пълни” той? Ако Мозъкът или някоя негова входно/изходна част е повредена и го няма Лекаря да я поправи, за какво ви е Учител? Въпросите са сложни, многопластови, нали? Обаче не са нерешимо дискусионни, както е онзи въпрос за яйцето и кокошката. Който стои в началото на Създаването! Тук вече Яйцето е налице. Кое е по-важно – да го опазим от счупване или да го измътим? Фактът, че има много здрави яйца от които нищо не може да се излюпи – вече! – наклонява везните в полза на Учителя. Да ме простят Докторите!

Още веднъж да ме простят Докторите! При тях има утежняващо вината обстоятелство. Те дават клетва при дипломирането си, с която се задължават да нямат и личен живот, ако това ще навреди на пациентите им. Клетвата е вид вричане. Учителите не полагат нищо подобно на Хипократовата клетва. Защото не е необходимо да полагаш клетва, ако Това ти идва отвътре!

Колкото до Попа, той е като службите по почистването. Разбира се, че тук не говорим за боклук, а за изразходван човешки материал. Той не само трябва да се „вдигне”, но трябва да се „депонира”, да се „рециклира” правилно. Попът успокоява Душата на умрелия вече човек, защото тя трябва да се подготви да послужи на следващия. Но ако свързвате Попа само със смъртта, значи създадените мисловни връзки в мозъка ви са недостатъчен брой. Той, попът, осъществява и текущия контрол на божиите замисли в нас, докато сме живи. Разбира се, че става въпрос за истински Божи служител, а не за шарлатанин. Или за партиен секретар.

Обществото - говоря за нашето, българското, не познавам другите – съвсем определено е в дълг към учителите. Какво означава един Лекар, изписан с голяма буква, да получава пари за своя едночасов труд в пъти повече, отколкото за същото получава един Учител, изписан също с голяма буква? Аз знам отговора на този въпрос и няма да се стърпя да го напиша:

Съвременно общество, което цени повече Лекарите си, отколкото Учителите си, не е „брашно за световна баница” ! Защото отдава предпочитанията си предимно на Тялото и не обръща толкова внимание на Душата! „Арийски раси” много, но създадените от тях империи са смешни и краткотрайни. Тази към която принадлежахме, комунистическата, просъществува 70 години.  Нацистката още по-малко – 12. Макар че се отклонявам, понеже така и така съм тръгнал да поучавам, ясно е, че две тоталитарни империи не могат да съществуват едновременно в света. Онези 12 години на нацистите са всъщност дължината на войната им с комунистите. Ако Хитлер беше победил Сталин, нещата щяха да са обърнати.

Отворих значи вече дума за Партията. Не коя да е партия, а онази дето пише себе си с главна буква, комунистическата. Тая, дето поставя себе си на мястото на Бога. Затова при нея партийният секретар замества Попа. Истински попове няма. „Да се разстрелят веднага хиляда попа” – това са оригинални думи на Ленин от времето, когато е разрушен храма на Христос Спасителя на брега на Москва река, православният аналог на католическия „Св. Петър” в Рим. Да видим как е положението на Лекаря и Учителя при комунизма.

Надникваме във „вътрешните правила” за работа на комунистическата партия. Естествено защо не в конституцията. Там пише само, че Партията има ръководна роля в обществото – прословутият член първи в конституциите на всички комунистически страни. (Само в ГДР-конституцията това е записано в член 3-ти. Да се чуди човек защо...) Тези „вътрешни правила” съвсем естествено са пазени в пълна тайна от управляваните чрез тях!  У нас например някакъв техен вариант се появи във вестниците цяла година след датата на Промяната. (Не се чудя защо. Радвам се, защото можеше да е по-лошо.)

Документът е автентичен, на съветското КГБ: КАА/08.113, Москва, 02.06.1947, Инструкция НК/003-47 и се отнася за всички комунистически партии от социалистическия лагер. Намерен е в архива на полски министър-председател от онова време. Българските комунисти, като по-правоверни от полските, не разсекретяват такива неща. То мирише, че се не трае, обаче нашите никога не свалят насраните си гащи. Ще ги погребат с тях. Това е и част от обяснението защо България влезе в Европейския Съюз след Полша.

Та в тази Инструкция на съветското КГБ (от 45 точки) прави ужасяващо впечатление хладната методичност с която е създавана и наблюдавана абсолютната подчиненост на гражданите в една комунистическа страна. Там има указания за всички области на живота. Дори пише, че в блоковете в големите градове не бива да има помещения като килери и мазета, защото в тях може да се съхраняват - нерегламентирани от комунистическата партия! - хранителни припаси (т.30). Но няма точка, засягаща работата на болниците. Лекарите се подчиняват на общите правила, отнасящи се до всички социалистически граждани.

Виж обаче на образованието са посветени специално не една, а дори две точки:

„Точка 35.   В основното и средно-техническото образование и
      особено в средните и висшите учебни заведения да се отстраняват учителите, които имат авторитет и популярност. На техните места да се поставят хора, посочени отгоре, да бъде прекъсната връзката между отделните предмети, да се ограничава издаването на оригиналните материали, а в средните училища да бъде преустановено изучаването на гръцки и латински език, обща философия, логика и генетика. По история да не се изучава онова, което отделните владетели са направили или искали да направят за страната си. Напротив, да се набляга на тиранията на кралете и на борбата на подтиснатия народ. В професионалното образование да се въведе тясна специализация.”

„Точка 45. Във висшите учебни заведения да се осигури превес на
      лица от най-нисшите социални слоеве, които нямат интерес да повишават квалификацията си, а да имат диплома.”

Защо така, милички? Защото образованият човек знае много и си задава логични въпроси! Защото необразованият човек нищо не се пита и затова се управлява най-лесно! Но напънала се планината и родила... мишка. Защото има поговорка: Прост народ – бедна държава! Каква империя, какви пет лева?

На когото не му се мисли, да си пие бирата! И да запише висше, докато в България се работи още така, както пише в Инструкцията.