Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2011 10:17 - Пиано-бар за паднали птици
Автор: dobronameren Категория: Лични дневници   
Прочетен: 975 Коментари: 0 Гласове:
2



ПИАНО-БАР ЗА ПАДНАЛИ ПТИЦИ

 

Снегът продължаваше да вали. Трупаше. Двама мъже вървяха към целта си. Нямаше следи. Никой не беше минавал преди тях по улицата поне от петнайсет минути. Може би защото това беше всъщност една широка пътека покрай градска река. След 2-3 години строителната инвазия щеше да стигне дотук. Тя вече дори беше захапала квартала от двата му края. Тогава и тук в подобни бъдещи ситуации улицата щеше да бъде „изчистена до асфалт”. И да заприлича на Горнобански път – има река, ама е под светофара. Сега минаваха под снежната арка на полегналото над пътя дърво. И него щяха да очистят. Някой да е виждал скоро дърво на бул.Тодор Александров? Съвсем примерно. Ще пречи на снегорините, ако го има. Може да падне върху преминаващите коли...

Никой не беше минавал и по четирите последни стъпала към булеварда. Това не беше добре. Значи още никой от живущите наоколо не се беше прибрал в къщи от работа и имаше опасност кварталната кръчма оттатък булеварда – целта на двамата мъже – да е пълна. С хора, изчакващи снега да спре. О, не, светът не беше станал още толкова лош. Така прозаичен. Ако ли пък - тогава те щяха да си побъбрят отвън под снега, изчаквайки ги да си тръгнат. Нямаше да вали часове, я.

Напразни страхове. С тях в кръчмата ставаха общо седем души, включително бармана и сервитьорката. Без да броим камината и трите големи дървета, които горяха в нея. Тук дори и да угаснеше тока, ако имаше скъсани жици от снега, пак щеше да има светло и топло. Нямаше пиано, но никой от участниците в разказа и не го очакваше. Те не бяха зрители, та да могат да прочетат заглавието на епизода в който участват.

- Какво да бъде? – попита сервитьорката още докато минаваха покрай нея в похода си към масата до камината. Явно двамата мъже не идваха тук за първи път.

- Аперативът преди вечеря.

Това означаваше две ракии „и две шопски” - както се казваше в една TV-реклама. Ще кажете – стандартни пияници. Е, не съвсем. Ако имате наблюдателно око, след малко ви предстои учудване.

Ето! Мишето, така й викаха на сервитьорката, донесе начаса поръчката. Две големи чинии със салатите и две малки чашки с ракия – по 50 грама. „Ега ти аператива”, както би с изразил един тинейджър. Обаче – не-е. Тук имаше замисъл. Дълбок. Отдавнашен, с традиция. Консумиращите бяха „печени”.  Учители. Барманът винаги удря в грамажа.  Ако му поръчате направо сто грама в една чаша, това са три пръста и половина течност. Той ви налива 80 - три пръста. Разликата почти не се забелязва. Ако обаче му поръчате 50 грама, недоливането на 10 грама е видимо, веднага прави впечатление, че почти няма ракия в чашата. Не че печелите кой знае колко – 5-6 грама, но работата не е в това. Въпросът е принципен. Пък и ако повторите поръчката три пъти, което мъжете смятаха да направят, печалбата отива към двайсетина грама, което не е малко, нали!

- Наздраве?

- Наздраве... за Новия закон за народната просвета.

- Наздраве! За него. Въпреки, че това ми напомня за оня случай дето на редник Иванов умряла майка му. Чудейки се как да му го съобщи по-деликатно, старшината казал: „Я всички на които майките са живи, една крачка напред! Редник Иванов, ти къде?”

- Е, при нас не е толкова лошо. Този слух не е минал още през Народното събрание, та да стане закон.

- Прав си. А може и да не стане скоро. Как си го представят? Три месеца остават до предизборната кампания, още не са почвали споровете за новите изборни правила, откъм запад вее хлад и цели коалиции настиват, законът за предните врати на колите със задно предаване виси пред депутатите, ще седнат да се занимават с просветата! Да не говорим, че първата работа на новият министър е да го нафандъчи  на стария. Вади чифтето, два пъти „дан, дан” и край с гяволето.

- И неговото приятелче, дето заедно са ходили на времето по седянките да задяват момите, трябва да бъде „отстреляно”. О, тогава какво черпене ще настане.

- Че само си викам „дано”. А, наздраве!

- Те това чукане чакам. Наздраве!

Беше дошло времето на втората малка ракия.

- Знаеш ли, оня ден заведох жената на по-така...конкуренция. Чета в менюто „швейцарска салата”. Викам на келнера „дай две такива”. И какво ни носи, можеш ли да си представиш – обикновена шопска, ама залята отгоре със сметана. Аз сметаната на сладолед не я ям, те я сложили върху доматите и краставиците. И цената по едно и пет! Тарикати.

Другият събеседник въздъхна дълбоко. Възцари се тишина.

- Само ние стоим учители... Все още се лъжем, че сме полезни. Учим младите да летят в живота, а самите не можем вече да размахаме поне крилата...

- Чакай да ти разправя. Нали имам една компания стари съученици. Събираме се по веднъж-дваж на година. Другите всичките – важни, важни. Не мога да им достигна носа с лайняна клечка, зер заплатите им по 2, по 3 спрямо мойта. В офис работели, служебни коли карали, секретарки им носели кафето. Брей... Обаче всичките не стават. Каквото и да заговорим все до пари и болести допират, щото такава им средата и възрастта.  Викам му на единия: „Весо, дай да сменим темата. Стига сме говорили за тези болести.” И той: „Да бе, прав си. Чакай да те питам. Ти гроба си плащаш ли си го, че на мен ми искат наем всяка година.”

- Нещастници. О! Ти днеска май не беше в учителската стая когато Краси разправяше за 10 клас. Говорил им той половин час за мечките в Родопите. Някакъв ученик, токущо събудил се, се изцепил: „А-а, че си седим у басейна на хотела, значи, щом навън има мечки.” Какво да му кажеш на тоя, простак да кажа без малко. Но поводът за разширяване на знанията бил налице. „Обяснявам”, вика Краси, „че мечките в Родопите са в резерват, а и са обикновени кафяви. Хора не ядат. По нашите ширини няма опасни мечки. Гризли например. И питам: Я, ми кажете – миналата година го учихме – къде са разпространени мечките гризли?” По едно време Анелия... Знаеш я...

- Коя Анелия? А, оная! Да бе, зная я.

- Та Анелия рекла тържествуващо: „Сетих се! Гризлите бяха на хималайските острови.” Краси вика: „Паднах!” Ама имало още. Симона, дето се води една от най-добрите в този клас, поправила Анелия: „Не, ма! Не хималайските острови! Хималайските хълмове!” Е, да пием за хималайските хълмове!

- И за учениците ни! Как да остарееш при такива свежи тъпанари!

Кръчмата постепенно се беше напълнила. Нашите учители вече свършваха втората малка и от шопските салати бяха останали само маслинките. Тук не слагаха майонеза в краставиците и доматите, но пък добавяха по една маслинка най-отгоре в средата. Все пак беше по-приемливо.

Мишето веднага забеляза отворилата се „търговска ниша” и довтаса.

- За третата ракия какво?

- Ще пием ли по една?

- Да, но с какво? С едни дробчета на скара.

- С масло ли? – продължаваше да се прави на интересна сервитьорката.

- С чесново хлебче, мила. С две чеснови хлебчета. Пък виж там, ако цената на петрола продължава да спада на световните пазари, направи ги с петрол.

И ведър смях заля масата до камината. Мишето се отдалечи намусена. Обаче само след минута се появи отново. Зачупи ръце, а зад гърба й надничаха момче и момиче.

- Извинявайте, ама за тези клиенти няма свободна маса вече. Ще се съгласите ли да седнат на местата до вас?

- Ама, разбира се! – в един глас го казаха двамата. Няма проблеми. Заповядайте.

И начаса ги забравиха. Всеки да си гледа неговата работа и да бие по своите задачи. Те чакаха дробчетата и си говореха.

- А бе, щях да те питам. Оная готината украса, дето я беше направил за първолаците за Коледа, къде отиде? Не я изхвърли, нали?

- Ама как ще я изхвърля?! В склада е, разбира се. Догодина няма да правя нова, я! А ти що питаш? Да не ти трябва за в къщи? Децата ти са големи...

- А, питам колкото да стане разговора. Нали сме на делегиран бюджет, икономии трябва да правим. Пък и Мишето носи третия стълб на нашето диференцирано заплащане. А, наздраве.

Този, комуто казаха „наздраве”, отпи малка глътка от третата чашка, завъртя я в ръцете си, избърсвайки с пръст запотената външна повърхност, внимателно я постави на масата и се замисли.

- Х-м. Ти си голям заразител с мисловни вируси, знаеш ли. Важното е не размерът на заплащането, а това, че се осъществява по три пътя. Седиш като онова магаре на кръстопътя и се чудиш десния ли, левия ли, средния ли да хванеш.

- Средния, средния дръж.

- Държа го, държа го! Ти няма ли да помагаш? Я, подръж малко, сега аз да се изкажа свободно. Замислял ли си се, че тройката е голяма работа. В много области! Учителската стая – на третия етаж. Заплатата ми започва с тройка. Три превозни средства сменям, докато дойда в училище. Човек има три имена. С три основни цвята можеш да направиш всички други цветове. С три кварка – цялата вселена. Светата троица – Бог, Отец и Син.

- Неизвестните – три: x, y и още една буква - z. Координатната ни система с три оси. Една равнина се определя еднозначно от три точки. И мойта заплата започва с тройка. В последния си мач „Славия” падна с три на нула... Три пъти го режа и все късо...

- Живеем на третата планета от Слънцето, в третото хилядолетие, в града на майка София с три дъщери – Вяра, Надежда и Любов, пием третата ракия...

- Движещите сили на революцията - три. Политическите сили – ляво, дясно и център. Коалицията и тя тройна. Семейството от трима: мама, татко и аз. Баба, дядо и внуче. Комунисти, комсомолци, пионери. Ори, мели, яж. Преброй до три, дъжд от рози вали! Красиво е, нали?

И понеже мисленето е заразително, в разговора се намеси трети човек – девойката:

- Момчета, а защо не тройка?

Тук настана истинско веселие. Тройните варианти заваляха: електроразпределителните дружества – три, сметките за парно – три пъти по-високи. Четиримата се заливаха от смях. Одеколон „Тройной”, бонбони „Троен лешник”, „Тримата глупаци”... От съседните маси започнаха да се обръщат. Мишето пак дотърча с въпросителен вид. Обаче не я огря.

Мъжете бяха разумни. Особено единият.

- Мише, направи ни сметката. Добави два нови джина за колегите по маса.

Младежът понечи да възрази, обаче и него не го огря.

- Слушай, момче. Ние изпихме вече по три ракии. Вие подкарвате второто питие. Гледайте да ги направите три. Назначаваме момичето за отговорник. Утре ще минем да проверим. И ви благодарим, че ни приехте като част от вашата група. До утре! Новият урок ще бъде за четворката. Също много забележителна цифра.

Навън снегът беше спрял да вали. Наистина! Не е, защото обикновено е така – влизаш при едни условия, излизаш при други. Докато вървяха към трамвайната спирка, където единият поемаше надясно, а другият наляво, по-малко разумният попита:

- Е, защо си тръгнахме така прибързано? Можехме да останем още за по една.

Този, който трябваше да отговори, повдигна яката на палтото си и нахлупи по-здраво шапката си:

- Можехме, ама не трябваше. Нали знаеш приказката за тримата братя и златната ябълка. Първите двама се провалили. Третият брат я опазил.

До спирката никой от двамата не проговори.



Тагове:   кръчма,   любов,   учители,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872506
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031