Не е същото. Ама изобщо не е същото.

 

Гледам днешните протести в късната есен на 2025 година и ги виждам (значи според мен) като свързани формално с бюджета за следващата година, а всъщност с искания за сваляне на кабинета на Росен Желязков и, повече от вероятно, против нормалното влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г.

Пряк очевидец съм на всичките събития от 10 ноември 1989-а насам. Но очевидец за когото Подреждането на причините за конкретния обществен безпорядък, е несравнимо по-важно от Участието в него. Това означава, че нямам краткосрочни цели. Което съвсем не значи, че нямам дългосрочни такива.

 Помня протестите от пролетта на 1990 година и зная с абсолютна сигурност, че ДНЕС НЕ Е СЪЩОТО.  АМА ИЗОБЩО НЕ Е СЪЩОТО.

В онези дни преди 36 години НАДЕЖДАТА, че излизаме от затвореното мрачно царство на комунизма и можем да станем част от нормалния демократичен свят, се чувстваше почти физически осезаемо, можеше дори да се пипне с ръка. Докато днес протестите под прозорците на Министерския Съвет са фалшиви, лъжливи, и имат единствена цел да ИГНОРИРАТ ПРИЗНАНИЕТО на нормалния демократичен свят, че България вече окончателно се брои за част от него.

Организаторите на днешните протести и участващите в тях знаят това. Те насаждат разделение и омраза, защото не искат да отидем там, а да се върнем в старите идеологически граници до 90-та или поне да си останем разграден и лесен за обиране двор. Затова днешните протести са обречени да затихнат, когато облечем новите си дрехи и, както Пепеляшка се превърна в Принцеса, това да се случи с народа ни. Тази приказка разказват младите (които не са на  протестите – прощавайте, че не можах да сдържа иронията си) на децата си и те им вярват, защото заспиват успокоени за утрешния ден.

Това е моето дългосрочно предсказание като наблюдавам и подреждам фактите и събитията, които ни се случват през годините.

 

Утрешните протести ще помогнат само на онзи младеж, когото към 6 вечерта – началния им час, любимата му го буди, той я гледа ужасен:

- Пак ли?

А тя му вика;

- Не бе, отиваме на протеста!

- Ура! На протести! На протести!

Процесът през 1989 - 1990 година бе пуснат на самотек, още не бяха се научили да го контролират. Тогава червените изроди имаха друга важна задача, да ушият активите на НРБ и да станат капиталисти, по тази причина инфилтрираха СДС (то, друга сила нямаше) само с червени пичове (в смисъла на градинарски израстъци на растения). Тук на г-н Валериев жената е била ръководител на "младежкото" СДС, а самият ВВ51 (някой го наричат и мерзавец) като син на червен партизан се е подвизавал в БКП - сценарий точно по песничката "Развод ми дай". Веднъж за винаги трябва да обявим прехода като престъпен, да ги лустрираме на ред всички и да им конфискуваме имуществото. Път друг не виждам, нищо, че ще бъда обявен за комунист или фашист - това са революционни мерки, целящи нито един бивш комунист да не влезе в партия и да я управлява, т.ч. и техните наследници, когато ги отрежеш от имуществото и ги накараш да си вадят хляба с мотика в ръка (защото 90% от тях не стават за никакъв ...), съвсем няма да им е до кметуване или до премиерстване, в т.ч. президентстване. Звуча грубо, но така мисля.