Тези Ох направо побъркват от дъното до върха мозъчните вълни на радетелите на отколешната мечта за това щото България да стане 16-а Съветска Социалистическа Република. Вместо 27-та държава членка на Европейския Съюз. Ще кажат някои, че съм изплюл камъчето: Какво значение, какви принципи, каква промяна, е това да смениш единия Голям брат с друг Голям брат?!
Не е така! В семейството на предишния Голям брат, Съюза на Съветските Социалистически Републики, НЯМА НИТО ЕДИН НАРОД, чието битуване да е станало по-добро. А семейството на новия Голям брат наричат „Клуба на Богатите“, защото ВСИЧКИ НАРОДИ в това семейство живеят по-богато. Какво лошо има в това да изберем да живеем в по-доброто Семейство?!

Няма да споря или да доказвам нещо. Припомням хронологията:
45 години, броейки от 1944-а, живяхме в обществото, което сами наричахме „социалистически лагер“. На 18-та година от следващите – 2007-а, бяхме приети в „Клуба на богатите“ ЕС. Капиталистическият свят, както го наричахме едно време. (Забелязвате ли иронията на Света – социалистически, ама „лагер“, капиталистически, ама свят!) Предстоят ни още години - колко няма да предсказвам – които представляват дължината на нашия „изпитателен срок“ дали заслужаваме този даден ни шанс да сменим Семейството.
Иначе ще си стоим вечно в Онгъла. Не ви ли е хрумвало, че Светът пак ни е иронизирал. „Он гъла“, т.е. „В ъгъла“.
Ама не ми се сърдете. Размишлявайте доколко вероятно съм прав, като не искам да стоя в ъгъла.

Само че има няколко формални стъпки, степени, които трябва да доживеем, за да заживеем истински в това Семейство, т.е. да използваме пълноценно предимствата, които то предлага на всички останали свои членове. Наричам ги НАШИ СТЪПКИ, но това далеч не са само Усилията ни, съобразно Възможностите ни. По-важното е ДРУГИТЕ държави-членки на Общността да преценят, че постигнатите от нас резултати, отговарят на ТЕХНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. Които са валидни за цялата Общност! Справедливо е, нали?
Едната формална стъпка, която трябва да се случи,  е разрешението да се движим свободно в целия ареал на Общността, без да трябва да бъдем проверявани на всяка междудържавна граница вътре в Съюза. Хубаво е, нали.
Това е по-лесната стъпка и вероятно ще стане факт до няколко години.
Другата формална стъпка е да се откажем от частната си българска валута - лева и да приемем валутата, действаща в целия ЕС – еврото. Така нашите плюс или минус достижения в европейската икономика ще бъдат оценявани, мерени, сравнявания с една и съща общата количествена мярка, валидна за целия Съюз. Което ще е супер справедливо. Представяте ли си споровете и хаоса, които биха възникнали, ако гребем или досипваме в общата европейска тенджера, с наша си българска лъжица, която не е ясно колко е голяма – днес левът ще е половин евро, утре – едно евро, вдругиден ще стане две, по-вдруги ден ще се върне пак на половинка евро…?! Простете, но в такава хаосоподобна обстановка, кой ще има право да каже: „Аз съм по-голям националист от Тебе, затова заслужавам повече“ ?! 
Разбира се, че влизането ни в единната европейска парична система е значително по-сложна и голяма промяна в живота ни, отколкото възможността да пътуваме свободно навсякъде. Едно е да отидеш на екскурзия някъде, друго е да останеш да живееш там. Или пък, струва ми се по-силен и въздействащ пример за фър-фър читатели, едно е да харесаш нещо чуждо за няколко дена, но съвсем друго е видиш в него партньор за цял живот. Точно в този смисъл замяната на лева с евро означава ОКОНЧАТЕЛНО СБОГУВАНЕ със социалистическия лагер. Това обяснява първичната, изчистена до същността си, злоба на „червените лагеристи“.

Преди да продължа нататък трябва да ви запозная с фактологическата част на нещата.
Идеята за единна европейска валута възниква години по-късно след създаването на самия Съюз. Много години по-късно – чак в самия край на миналия 20-ти век. Естествено, защото такава система е преди всичко организация на съществуващи и доказани вече правила на действие и отговорности в Общността. Тази система е наречена Европейски валутен механизъм (ERM II). Целта му е да гарантира, че колебанията във валутния курс между еврото и други валути на страни-еврочленки няма да нарушат икономическата стабилност на единния пазар, и да помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за участие в нея. Присъединяването на страна от ЕС към Еврозоната задължително минава през изрично декларирано нейно съгласие. Като пример: три от десетте държави, приети в ЕС през 2004 година – Чехия, Полша и Унгария, все още не са въвели еврото и нямат намерение скоро да го правят.
Иначе, приемането на еврото като национална валута е задължително за членство в Еврозоната, макар да не е обвързано със срок. Нещата са разделени на две нива: предварителна подготовка за изпълнение на критериите за присъединяване на държавата-членка, която поиска това (наречена е популярно „чакалня на Еврозоната“), и след това получаване на съгласието на останалите държави в ЕС. Процедурата за „влизане в чакалнята“ стартира след постигане на консенсус между всички държави от Съюза. Минималният срок за престой в Чакалнята е три години. През тези три години колебанията на местната валута спрямо еврото могат да бъдат само в определени граници от плюс-минус 15% около централния курс, определен предварително с решение на законодателния орган на страната.
Краен срок за престоя в чакалнята няма. Първите държави, приели еврото, оставаха в чакалнята около 2 години, но последните Естония, Литва и Латвия, чакаха в предверието средно 10 години, докато отговорят на изискванията. Това беше последствие от финансовата криза през 2008 г.
(Тук мога да отворя скоба, питайки наивно дали световната финансова криза от 2008 година не е предизвикана умишлено от държави извън ЕС с целта да се саботира финансовата му мощ в бъдещето. Както и да припомня със задоволство турската поговорка, чв колкото повече мърдаш, толкова по-дълбоко ти влиза. Визирам действията на Путин, който е отворил уста да лапне цяла Европа.)

България подаде молба за влизане в „чакалнята“ на ЕС в края на българското европредседателство през 2018-а. Тогава ЕЦБ (Европейската централна банка) каза, че страната ни не е нагодила банковото си законодателство към правилата в банковия съюз. България очакваше покана за „чакалнята" и през юли 2019 г. Датата обаче бе отново отложена, защото имаше условия, които не бяха изпълнени. Ще посоча само едно такова условие, което е най-разбираемо за обикновения гражданин. Споменавам го впрочем за втори път: Трябва решение на висшия законодателен орган на страната, т.е. на нашето НС, което да фиксира обменния курс на лева спрямо еврото, докато още сме в „чакалнята“. Ще кажете, че съществуването на Валутния борд (въведен у нас впрочем цели 2 години преди ERM II) е решило този проблем – в нашия Борд съотношението е фиксирано на 1,95583 лева за 1 евро и това се спазва стриктно вече над 20 години. Да, ама Валутния борд НЕ Е ЧАСТ от българското законодателство. Той може да бъде отменен във всеки един момент само с едно решение на Правителството.
Затова, драги, нашето 44-о НС „закотви“ това задължително условие. Не в отделен закон, а чрез поправка в чл.29  от Закона за БНБ. Първото четене в пленарна зала беше на 3 февруари 2020 година. На второ четене (8.02.2020) текстът бе подкрепен с 91 гласа „за" и 36 – „против". И много важно уточнение е, че в предходната седмица Народното събрание прие  решение, според което страната ни ЩЕ ИЗЛЕЗЕ от участие в ERM II, ако ни бъде предложен различен от сегашния курс на лева към еврото (1,95583).
На 10 юли 2020 Европейската Централна Банка одобри поправката в Закона за БНБ за курса между лева и еврото. Окончателно бе решено, че влизаме в чакалнята на еврозоната само при курс 1,95583!
Така влязохме в „чакалнята“. Колко време ще стоим там и какви ще са причините за това? – Изобщо не е възможно да забравя да се върна на този кардинален въпрос.

(Сега вече е задължително да вмъкна тук, че този текст е писан от мен през октомври 2020 година. Точната дата на създаване на файла в компютъра ми е 18.10.2020.
Продължавам с текста на оригиналния файл.)

А сега обещаната светлина върху вековната злоба на българските комсоциалисти към всичко, което не идва от Москва.

·            Между двете четения на закона в нашето НС президентът Румен Радев обяви официално, че снема доверието си от правителството.  Държавният глава оповести новината в специално обръщение към народа. Според него кабинетът на Бойко Борисов не работи в интерес на българските граждани, въпреки че то носи отговорност за острата криза в нашето общество.
„От три години призовавам правителството да работи отговорно и ефективно в интерес на хората и не го правя като политически опонент, а като държавен глава, с мисъл и грижа за бъдещето на страната. За съжаление това не се сбъдва. Днес сме свидетели на остра криза в управлението на всички нива. Липсата на воля за реформи и за справяне с проблемите с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала, доведоха България до парализа за цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход", са точните думи на нашия президент.
Като пример за лошото управление Радев посочи водната криза в Перник, за която обаче правителството отказвало да поеме политическа отговорност.
„Разследване на чужди медии и нституции осветлиха разхвърлянето и горенето на чужди боклуци в наши централи, което трови въздуха и природата ни. България не е бунище и никой няма право да излага на риск здравето на хората, за да извличат печалби шепа бизнесмени", каза Радев. Правителството тихомълком прокарва промени на валутния борд, а законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси. В същото време бедността и неравенството се задълбочават, търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване. Институции, призвани да бъдат независими, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта. Държавни органи си позволяват да сплашват несъгласните и протестиращите. Налице е организирано настъпление срещу гражданските свободи", смята държавният глава. Според него кабинетът на Борисов и неговото управление водят до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация. „На всичко това трябва да се сложи край. Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи в борбата за отстояването на нашите права. Скъпи сънародници, аз съм редом с вас. Бъдещето на България е на свободна европейска страна, в която гражданите не се страхуват от репресии, а се уповават на закона и морала, това е бъдещето на смелите и достойните, на младите и просветени, на възрастните, честните и отрудените, на всички които ще възродим отечеството. Да се обединим за справедливостта и държавността за доброто на България", призова той.
Моят коментар е: Президентът Румен Радев лъже като обикновен комунистически индивид. Крие се зад красивите думи „Скъпи сънародници“. Тъкмо защото един човек, пък бил той дори с 123,5% подкрепа от народа (иронизирам!) не може да се обявява за Господ, говорейки от името на всички. Демокрацията (капиталистическият свят) отхвърля тези претенции. Виж в СССР (в социалистическия лагер) те са догма. Мястото на Радев е в Москва. Хич да не си губи времето тук в европейска България. Тъкмо в Москва столската храна ще му бъде гарантирана..

·            Бойко Борисов коментира думите на президента Радев така: „Не той ни е дал властта. Това е пряка намеса в работата на властите. Откъде накъде ще коментира той? Той е малко на настроения, явно има проблеми с прокуратурата  (Запомнете това подмятане, ще го коментирам след малко в „Хубавата Деса“) от които ние сме се дистанцирали отвсякъде. Нямаме пресечни точки, освен безсмислените КСНС, на които нищо не се решава. Декември още казах, че той действа като разединител. Той говори това, което БСП и ДПС говорят. … Сутринта неговият Митко (Димитър Стоянов-Митко есемеса) ми дава оценка... Келеш! А той си привиква прокурорите. Търси противопоставяне, а ние нямаме допирни точки. Той не може да сваля доверие, след като той не го дава. Не ме интересува! … Никога няма да се кандидатирам за президент. По-скоро при Радев се очертава да направи партия. Не се страхувам от подобна партия, изборите са демократични."
(Ако ви прави впечатление просташко-простоватия стил на изразяване на Борисов, да запиша изрично, че това е ОСНОВНА МАНИПУЛАЦИЯ на нашите журналисти, отразяващи споровете президент-премиер. Обърнете внимание, че и двете изявления на първите двама в държавата ни са в кавички. Което значи, че са цитати. В случая – от инвесторския сайт dnes.bg. Обаче само думите Радеви са неговите оригинални. Думите на премиера Борисов не са казаните от него, а препредадени ни от журналистката Камелия Стоянова.
Гадни комунистически номера! При това демонстрирани от жена!?)

·            Какво е отношението на другите политически сили към този спор между Радев и Борисов
- Бившият депутат от БСП Янаки Стоилов: „Трябва да се подхожда с по-голямо разбиране, когато се предлагат различни идеи. Важно е да сме убедителни в позициите, които заемаме. Крайното решение за Еврозоната трябва да се реши чрез референдум."
- Левият депутат Крум Зарков към журналисти в Парламента: „От вчера има много коментари, но пропускате една ключова фраза на президента – той каза, че на всичко това трябва да се сложи край – на розовите думи, на източването на публичните средства и на абсолютно неприемливото бездействие, което вкарва страната ни в безвремие. Управляващите се дразнят от реакцията на Радев не толкова, защото той сне доверието си от кабинета или защото е критичен, а заради това, че казва истината. Вие я знаете, но не я приемате и на всичко това трябва да се сложи край.“ Зарков припомни, че в Перник няма вода, а въздухът в цялата страна е замърсен, като вината за това носели управляващите. „Въздухът, който дишат хората ги вкарва в болница, в порутените общински или в лъскавите частни, всяка година отпускаме все повече пари за здравеопазване, за да точат НЗОК. От всичко това най-много страдат пенсионерите“, заключи Зарков.
- Лидерката на БСП Корнелия Нинова на път за летището обяви, че „трябва да се обединим” и да подкрепим Радев.
- Според съпредседателя на ПГ на ОП (Обединени патриоти) Искрен Веселинов негативното говорене не е добър подход. „От тази трибуна многократно беше произнесена думата криза. Всъщност има една основна криза, която от десетилетия страда българското общество и това е кризата на елита. Кризата на тези, които управляват, невъзможността те да бъдат на онази висота, която са били предците ни, строителите на съвременна България със способността си да овладеят своето его, своя личен интерес и да поставят националния над всичко“, коментира той.
- Веселин Марешки обвини Радев, че е президент на БСП, а не на всички българи. Депутатите от партия „Воля" ще организират референдум по 4 въпроса, един от които е дали България да приеме еврото като валута.
- От името на ДПС говори Йордан Цонев: „Явно от вчера институциите президент–правителство са във война и диалог между тях няма да има, което обаче означава, че няма да има и решение на кризата, в която се намира страната. ДПС винаги е гледало на институцията на президента с особена надежда и очакване за отговорност от страна на човека, който e избран за държавен глава като път към единението на българската нация и на всички процеси, които текат в страната. Президентът не снема и не дава доверие, но има право да се обърне към нацията и да каже мнението си. Властта се движи само от умението на премиера да решава кризи в напреднала фаза и в страната не се извършват никакви значими реформи, а тя има крещяща нужда от тях. Заради това от години призоваваме заедно да извършим реформите и никой не ни чува.“ Според Цонев Радев само констатира, но не дава формула за излизане от криза. Това не можело да стане през предсрочни избори, защото те не биха променили ситуацията.
- Бившият президент Росен Плевнелиев: „Радев търси нестабилност, президент на БСП е!“
- Депутатът от ГЕРБ Георги Марков: „„Много съжаляваме за тази издънка на президента, ние не злорадстваме, не му се радваме, но ние вече не го считаме за президент на всички българи, а оставаме верни на нашите избиратели, с които ще победим и през 2021 г. и без, и въпреки президента.“
- Управителят на БНБ Димитър Радев определи приемането на страната ни в така наречената Чакалня за еврозоната от особено значение, тъй като най-малкото предполага засилване на стабилността ѝ и по-стриктен европейски надзор.“
- Бившият министър на икономиката Николай Василев набляга на факта, че с влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната „се променят международния й имидж и начинът, по който я възприемат в бизнес средите по света". Според него няма причини за обедняване на гражданите с приемането на еврото, а по-скоро за тяхното забогатяване.

·            Но професорът по приложна икономика от университета „Джон Хопкинс" в САЩ - Стив Ханке (пред НОВА телевизия) смята, че България ще последва съдбата на Гърция, ако приеме еврото. „Рано е за такова решение на българското правителство. Преди това страната има да изпълни още редица ангажименти.“
- Татяна Буруджиева, политолог, преподавател, бивш депутат от БСП (пред novini.bg): „И от най-лошата ситуация може да се извлече добра новина и на дневен ред сега е, че журналистите ще престанат да питат има ли война между 2-те институции на „Дондуков” – Министерския съвет и Президентството. Румен Радев сложи точка на подобни колебания с вчерашното си обръщение към народа. Аз лично смятам, че така е честно и коректно, тъй като напрежението между двете ведомства е налице и е по-силно, отколкото смятахме ние, анализаторите и коментаторите. Лично аз очаквам тепърва да получим повече яснота за настъпилия необратим разрив между двамата. 2020 се очертава да е важна политическа година, както в международен, така и в регионален аспект. Любопитно ми е разпрата между президентството и кабинета в какво точно ще се изрази, след като вече имаме явно открити фронтове.“
- radostinalassa на 27.01.2020: „Поредния грабеж на българина подготвят фашистите от ГЕРБ и техните братя от ЕС! По тъмна доба  и пълна тайна конспирация, Менда Стоянова подготвя закон за влизане в ЕВРОЗОНАТА с курс 5 към 1. По този начин народа ще бъде ОГРАБЕН! Всички мълчат. На тайно съвещание ЕС ще реши с какъв курс България ще влезе в ЕВРОЗОНАТА. ТАКА СЕ ПРАВИЛО! ЧЕСТИТО! Гласувайте за ГЕРБ и ПАТРИОТИТЕ!“
Коментар на dalida – „При валутен борд с курс 1 евро=2 лева, по-голям обир от това няма. Менда не може да определя курс към еврото преди БГ да влезе в ERM2, а и след това пак няма как да стане законно. ЕЦБ има думата, дори нашата БНБ трябва да спазва Европейските закони веднага след влизането ни в „чакалнята".
- Пак radostinnalassa, 5 дни по-късно, 4.02.2020: „Боклуците поведоха война срещу Радев и сгрешиха. Най после дочаках Румен Радев да покаже на ОЯЛИТЕ се ГЕРБ-аджии, че тяхната няма да е я бъде. Радев вкара тупаница в зъбите на властта! И правилно! Няма как ТЪПАНАРИ подобни на Плевнелиев да се подиграват с боен Генерал! Със спокоен и леден глас Радев обясни, че така повече не може да бъде мачкан българския народ. Не може да продължават шепа безумци да се гаврят с народа. Не може ОЛИГАРСИ да грабят. Айде стига!“
Коментар на morskipesni: „Очаквахме това отдавна. Радев не е измекяр като ВСИЧКИ партийци, хиените на прехода. Българите ще се вдигнат и ще изметат мръсната пасмина. Трябва коренно нов ред и управление на Държавата.“

Кога ще влезем в Еврозоната ли? Лутам се между надеждата да е скоро –от 2-3 години още, до отчаянието, че мен няма да ме има на този свят, за да видя сбъдната една ОБЩОНАЦИОНАЛНА надежда.

===============================================

Тук свършва текстът от 2020 година. Но е изключено да се въздържа да добавя още мой стар текст – от същото време, есента на 2020. Само дето поводът е друг – юлските протести на 2020 г., благословени от юмрука на Чапай, пардон, пардон – на президента Радев:
Сравнявайте Имената и Реакциите им ТОГАВА и СЕГА. И моля ви да не забравяте изводите си

Текстът от октомври 2020 година е:
„А де! Кого да питам как се бори корупция?! Може би някои водещи сутрешни TV журналисти – Антон Хекимян и Мария Цънцарова, Виктор Николаев и Лора Инджова,  Христина Христова и Георги Любенов, Златимир Йочев и Гергана Венкова, Николай Колев, неизбежният Караколев; някои следобедни водещи – Нора Стоичкова и Велизар Енчев, семейство Юлия Ал Хаким и Александър Симов, Люба Кулезич и Сашо Диков, Васил Василев и сина му Слави Василев, Иван Търпоманов и добрия вълк Лупи, баджаначките Виктория Петрова и Лиляна Боянова, вечните амбърки Цветанка и Десислава Ризови, Жени Марчева и Александра Кръстева - новата Шарън Стоун с номера й в „Първичен инстинкт”, Марина Цекова-Йочева и Светослав Иванов-Индиеца, Георги Коритаров, Бойко Василев; дежурните отразители на протестите Габриела Наплатанова, Канна Рачева, Стоил Рошкев, Виктор Торлаков, Теодора Гатева, Милена Кирова, Емил Митев, Нели Тодорова, Вера Александрова, Надежда Василева, Ана-Мария Конова, Иван какъв беше... Всички до един все „бойкови“ репортери, нали. Боже, имената им са почти толкова на брой, колкото и бройката на дежурните по барикадите в страната. Боже... ами пишещите журналисти? Ами социолозите? Ами собствениците на информиращи ни сайтове за афери, жаби, нетове, днешни дирове, бултаймери, булдози и бойци „за правда и свобода“, Градски Ъгловати Застрахователи от „Имало такава държава”, охранители на мултикомплекси, затънали до гуша „в майчинство” комплексирано чешещи се майки, откачили тролове и тролки по блогове и други инфостъгди...?