Остават два дни до края на първата година на войната на Путин в Украйна. Имайки предвид, че символиката на датите е едно от най-действените, и разрешени, средства за повдигане ентусиазма на участниците в събитията на тези дати, се очакват новини – размърдване на ситуацията. Това по принцип е добро, ако става дума за честване годишнина от Края на Нещото. В случая на „честване“ на година от Започването му обаче, аз лично разбирам вниманието, което демократичния свят  обръща на тази годишнина, като деликатно - казано нежно – напомняне към Узурпатора, че е време да спре. Ако узурпаторът не разбира какво следва след това, ще му се случи онова, което се случи на Саддам Хюсеин (след двете предупредителни войни в Ирак), на Милошевич (след края на последната му война в Босна и Херцеговина), на Муамар Кадафи (след като посрещна Меграхи като национален герой), или ще се случи на Румен Радев, дори да му се размине импийчмънта.
Тяхно решение е. Въпрос на елементарна предпазливост, която ТЕ трябва да проявят.
Аз си бия по моите задачи – чета вестниците, гледам новините, слушам дори Волгин по Радиото. Нямам профил във Фейсбук, защото Пфуна и Ласса от „БЛОГ БГ-то“ ми стигат като главоболие.

Снощи (21.02.2023) например, проследих „Референдум“-а по Кошлуковата телевизия. Темата беше тази: какво искат да кажат на Света президентите на САЩ и на Съветския Съюз по повод края на първата година от войната в Украйна.

(Не подскачайте, някои, че вместо „Русия“ употребих „Съветския Съюз“. Русия няма. Обърнахте ли внимание - ако не сте, защо не сте - че Путин е президент на Руската Федерация. И още: Украйна може да е била преди една от Съветските Социалистически Републики, но от 1991 година е самостоятелна държава със собствени територия, конституция, флаг, химн, президент, дори олимпийски отбор. Днешна Украйна НЕ Е член на Руската Федерация. Т.е. Путин НЯМА ПРАВО да казва на Зеленски къде да си слага мебелите в хола. Пък ако реши да използва законно притежаваното си оръжие за „агитация“… следите ли прясната история с онзи бивш полицай от ул. „Черковна“, който го използва и уби с него един свой съсед - блогъра nav.)

Връщам се на „Референдума“. Обнадежден съм. И надеждите ми са свързани с много посоки. От къде да започна?

Очаквано беше, че събеседниците на Добрина Чешмеджиева ще са с червеникави корени. (Впрочем, ако се сетите за някой водещ от БНТ, който е расъл на друга почва, пишете ми – можа аз да съм пропуснал нещо.) Неочаквано бе, че червеното беше „ретро“: Георги Пирински - по-младият другар на стария Андрей Луканов и той комунист 3-то поколение като него; Ангел Найденов – от средното поколение комунисти в БСП обаче, докато акранът му Румен Овчаров докладва на онзиденшния 50-ти конгрес на БСП, Ангел Найденов официално напусна партията някъде около Новата 2023 година; Гергана Грънчарова и Паси – от евроатлантически мислещите деца на старите правоверни партийци, и по бащина, и по близнашка, и по мъжка линия; и Асен Агов от АД-то („Автентично Десните“) с агентурни имена в старото ДС - неговото специално е „Манекена“.
(Направо си отдъхнах. Я си представете, че вместо тях се бяха появили едни други деца: Слави Василев, Крум Зарков, Кирил Петков и Стела Райчева. Или пък Румен Гечев, Червен Кольо, Христо Бойкикев и честните светли очи на Калина Алена. Впрочем, да чукам на Бойко Борисов да не чуе Бойко Василев, че тези мои мрачни предчувствия могат да се сбъднат в петъчната Панорама.)

Не очаквах, че НИКОЙ от 4-мата събеседници в Референдума няма да посмее да защити Владимир Путин. Поне Пирински можеше да се престраши малко и предпазливо. Но и той - не. Само гледаше презрително Асен Агов, който пък колеше Путин, както Байдън не беше го клал.
Знаете ли – това е обнадеждаващо. Никой не посмя да каже добра дума за Узурпатора. Значи работата му на Путин е съвсем намадурчена. Ще кажете: „Ама нашият президент се казва Румен Радев и той може да не мисли като Георги Пирински!“. Е, и?! Той, комунистът 3-то поколение, Пирински се скатава, вие сте тръгнали да се уповавате на Румен Радев. Що ми се струва, че хоризонтът на Радев стига до навеса над вратата на армейската столова.

Сега чакам да мине първата годишнина от войната, без да има нови масирани ракетни удари по украинските територии. Стига толкова катастрофални земетресения и в пряк, и в преносен смисъл. Надявам се линията на войната да свърши в ума на Путин, а да не минава „през сърцето на руския народ“.

 

 

И понеже напоследък, в последните една-две години, се обаждам рядко в блога, постингите ми са „двойни“. ЧАКАМ И СЕ НАДЯВАМ НА ОЩЕ НЕЩО.

Знаете, че аз съм щастлив човек. Имах едно задължение пред предците си и успях да го изпълня поне в неговата програма-минимум. Става дума за първите 6 тома на Моята История на нова демократична България, в която разказвам за Събитията и Лицата през първите 20 години на нашия преход (1989-2008) от тоталитарния комунизъм към европейската демокрация. Резултатът е видим на линка, който е достъпен без никакви ограничения за всеки, който може да чете на български. Знаете го
https://1drv.ms/u/s!AuzqcbTGmjkZbtVL3sJSS3jDJcc?e=6FVnDb

Ваш ред е да четете. Впрочем аз не задължавам, не настоявам, не се сърдя, никому, ако той прецени, че моето подреждане на политическия български пъзел не заслужава внимание. В края на краищата оценката на миналото я дава бъдещето.
Надявам се моят труд да бъде оценен справедливо в бъдеще време. Само че има едно задължително условие: Този труд трябва да оцелее до бъдещето. Затова полагам всички усилия това да се случи. Без да мисля за цената, която аз плащам днес. И си мисля, че това е добра практика.

Тъкмо воден от такива съображения си позволявам понякога да бъда „нахален“ Преди половин година (скоро ще стане) си позволих да изпратя един и същи текст на имейлите на Общината, Районния музей и Университета в град Велико Търново. Веднага го цитирам. А защо само във Велико Търново ли? Краткият отговор е: Защото съм задължен много, именно на този град.
Ето текстът:
„Този имейл е в три еднакви екземпляра и е изпратен до Вас, господа, които представлявате районния Исторически музей (Миналото), Общината (Настоящето) и Великотърновския Университет (Бъдещето) на град Велико Търново.
Аз, Христо Рашев, в продължение на 30-ина години пиша една дълга книга, съдържаща Събитията и Лицата в нова демократична България след 1989-а. Можете да видите тази книга в Облачния Интернет на адрес https://1drv.ms/u/s!AuzqcbTGmjkZbtVL3sJSS3jDJcc?e=6FVnDb
Не е необходимо да четете всичко. Започнете от „АЗ“, пък докъдето стигнете.
Казват, че в Историята остават само Камъни (съграденото) и Думи (написаното). Имам една молба към Вас, господа, представляващи днес  Миналото, Настоящето и Бъдещето на Велико Търново. Пъхнете някъде в каменната памет на града, моите думи. Останалото - кой, кога, дали, ще ги намери, не е нам подвластно. Можем само да подпомогнем този бъдещ процес. Този град заслужава нашите усилия.
Ако питате още, за себе си мога да кажа, че съм дълбоко емоционално свързан с Търново. Затова си позволих точно Вас да занимавам с „моите“ работи. Освен това, Велико Търново е бил столица на България 207 години, докато след месец София ще започне своята едва 145-а година.
С уважение, Христо Рашев

На тези които ще кажат, че все пак имам претенции към НЯКОИ ДНЕС да ме „уведомяват“, че са ме забелязали, отговарям веднага. Ако исках това, щях да го запиша изрично в текста на имейла. Не съм го направил, защото не искам ТОВА. Искам много повече:
Искам след време всички след нас да знаят, как са постъпвали всички от нас в днешните условия. Така е редно. Направеният от всеки човек Избор е свещен, но има само едно условие: Всеки човек носи лично собствената си Отговорност пред всички за направения Избор. Той трябва да може да я понесе.
Затова написах днес това допълнение към постинга си. Разменените лични съобщения, съображения, съвети, несъгласия, обиди и др. нямат никаква стойност, ако не са фиксирани на „камък“. Това направих току що. Всеки ред от моите постинги в блога ми dobronameren.blog.bg, както и коментарите към тях,  запаметявам веднага. Можете да бъдете сигурни в това. Както и бъдете сигурни, че съм взел всички мерки постингите ми и коментарите към тях да бъдат достъпни за потомците ни. Не само че имам право да правя това, ами нещо повече: мисля, че съм длъжен да постъпвам така.
Другото не е подвластно нам.

 

Какво остава за нас ли? Да чакаме и да се надяваме.

Благодаря, че се сещате за нас, които Ви четем. Напоследък ме тревожи една мисъл. Тя е от "моите" леко откачени мисли. Само след 50 години, всичко, което е някога е казано и заснето или написано от човешка ръка, на хартия или на камък, кожа и т.н. ще бъде "вкарано" в тогавашен, след 50 години, компютър и ще бъде обработено от нещо като изкуствен интелект. За всеки човек, който е наличен, бил той и анонимен ще бъде създаден профил с реалната му история, снимки и живот, а оставеното от него като видео, аудио и написано прикрепено към профила му и оценено от този интелект, а след още 100 години и от още по-развит машинен интелект и т.н. във времето до изясняване на точните хора и умове, които са придвижили "историята" на човечеството (която тогава ще е еднозначна и не свободно съчинение на простаци, тъпири, полупръдльовци и червени селяндур атеисти) към добро или лошо. Всеки обозначим човек ще получи своя истински рейтинг в това и дори след 1000 години ще се знае, че Вие и синът Ви сте направили всичко по силите ви България да е достойна страна, населена от добри хора. (надявам се, че такава, доста по скромна, оценка ще имам и аз). Бъдещето е вече тук, бъдете здрав и късмет от съдбата. Да запазим нашия Свят. Бих написал, че Ви ... обичам. Вие учите българите да са Българи, горди човешки същества.

Искрено благодаря за коментара ти. И аз като всеки нормален човек се поддавам на суетата, че има други хора, които намират това с което се занимавам, за добро дело. Едновременно с това подир задовоството ми върви една „утъпкваща мисъл“. Не зная чия е, древна е – „Умният човек е Съд, мъдрият е Извор“. Аз съм съд, не съм извор. И го съзнавам чудесно! Мога да кажа, че съм имунизиран срещу „едра шарка“. Иначе „дребните шарки ме ловят“.
Обаче имам една молба към Бога, някои викат на това Надежда: Все повече хора, когато отпиват вода от Извора, да използват моето „канче“. И това, което им идва в повече, да не го разплискват, а да подават канчето на другия, който иска да утоли своята жажда след тях. Такова отношение е повече от всякакви думи.
Останалото?
Останалото така или иначе е в ръцете на Бъдещето.

Да не си сега Добродан? Тюркът? Приличаш му.

какъв Добродан те гони? Ако нещо искаш, пиши му направо на него. Всичките мои хаплогрупи имат идиосикразия към таквизи магаризи като тебе.

Така ли не разбра. Имаш някакъв булъон. А с чернилки не си пиша, защото са по - прости и от мангалите. Те поне не знаят да пишат. Анадънму? Пише се с У.

но имам памет. Помня например един твой постинг, Радке, от 2022 година, в който преразказваш въображаем разговор между Путин и Сталин. Там Путин СЛЕД КАТО ПРЕВЗЕЛ КИЕВ, попитал Сталин дали да продължи до Берлин. Мани, рекъл му Сталин, не ги превземай. После ще трябва и тях да храниш.
Колко и какви хаплогрупи трябва да имаш, Радке, та да пишеш такива несъстоятелници? Що не опиташ да си намериш някой приятел, който да те държи у свето?! Все някоя чернилка или манган ще се намери да ти се навие.

както и мимикриралите тъпи избелени такива. Навираш се в статистиката ми нарочно. Намери си някоя приятелка.
Сталин, след като е освободил Европа от евреина Гитлер , ги е напуснал, както и нас, като така не е позволил на тюрките да завземат наши земи. Та Русия е твърде необятна, та да му трябват нови земи и гладни народи.

Каква наглост.

Добре.

Аз нямам постинг от края на февруари! Аман от блогърки, дето ги сърби под кръста!
На всичкото отгоре не ставаш.
Аз - dobronameren.

Сигурна съм, Добри.

Чинтулов или Терпешев. А, може би имаш предвид Джуров?