Прочетен: 1986 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2022 22:32
Промените в Изборния Кодекс, по които ще се провеждат следващите избори, бяха приети в НС на 2 декември 2022 г. Основният спор в тях е свързан с отмяната на задължителното машинно гласуване в големите секции с над 300 избиратели и въвеждане на възможността гласуващия САМ ДА ИЗБИРА начина си на гласуване – с хартиена бюлетина или чрез машина. Хартиеното гласуване в малките секции остава както досега – само с ръчно попълнена бюлетина. Освен това членовете на избирателните комисии в секциите с над 300 избиратели ще броят ръчно машинните разписки и ще попълват ЛИЧНО общ протокол, който да включва броя на всички хартиени и машинни бюлетини за секцията (а не както беше в предишния ИК да се зачита директно машинният протокол, който „изплюва“ машината).
Президентът има право в 14-дневен срок да наложи вето над тези поправки в новия ИК или над целия Кодекс. Той се възползва от право си на отлагателно вето и на 12-я ден върна за повторно разглеждане поправките, свързани със споровете, изписани в предишния абзац. Това съвпадна с посещението му в Брюксел във връзка с несъстоялото се разширяване на Шенген, което трябваше да включи България. Мотивите си за вето храбрият летец-изтребител ни изпрати от европейската столица. Така Радев избегна първите неудобни въпроси на местните български медии и ги отложи, докато се върне в страната.
Лош привкус на дребно шмекеруване остави и факта, че все по тази причина президентът не присъства на заседанието на НС, на което се гласува правителството, предложено от ГЕРБ. Иначе щеше да стане видно мръщенето му при дебатите около кандидатурата на Николай Габровски.
Интересно ми е какъв повод ще измисли президентът, за да не присъства и на дебатите за правителството на Николай Денков от ПП. Много е възможно самите променкаджии да му помогнат, като не внесат проекта на Денков за обсъждане в парламента. Но това е друга тема.
Тук обсъждаме ветото на президента Румен Радев върху промените в Изборния Кодекс. Мога да ги характеризирам с две думи – вабанк наглост, прикриваща се зад смехотворни напъни да се представи като принципност.
Не съм голословен, слушайте му Мотивите. Преписвам ги почти дословно от официалното му писмо до депутатите: (В скоби са моите основания да характеризирам мотивите му като смехотворни.)
- „С този закон се променя на практика характеристиката на машинното гласуване. То вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е "гласуване на хартиена бюлетина, която е отпечатана в печатницата на БНБ".
(Как, след като гласуването в големите секции ПРЕДИ беше задължително с машина, може да се говори, че то ВЕЧЕ не е „алтернатива на гласуването с бюлетина“? Която при това „била отпечатана в БНБ“. Че къде бе, Радев, да бъде отпечатана хартията – в печатницата на „Сиела“ ли?)
- „Не мога да приема, че партиите се поставят пред различни условия и само онези, които са преодолели бариерата от 4% ще имат достъп до машинния код".
(Значи по презумция президентът допуска възможността да се изменя машинния код, а го боли само, че малките партии няма да имат контрол над него. Защо? Защото първият му проект ИТН стана малка партия, вторият му проект ПП е на път да стане малка партия, а третият му проект… Кой трети - „Български възход“ или „Възраждане“?)
- „Този закон допуска и разкриване на тайната на вота. Нека си представим в една секция само един избирател гласува с машина или с бюлетина. Напълно е възможна тази хипотеза и означава, че тайната на неговия вот ще бъде разкрита.“
(Това е връх на тъпа глупост. Президентът явно говори за хипотеза в една голяма секция – с над 300 избиратели, да гласува само един човек?! А колко трябва да си нагъл да твърдиш, че ТОВА е порок само на новия ИК. Нима при стария ИК – със задължителното машинно гласуване, ако в една секция гласува само един човек, тайната на неговия вот можеше да бъде запазена? Ама какво може да се роди в една глава, затворена отгоре с фуражка…)
- „Не приемам също така, че се стеснява участието на българите зад граница в изборния процес и от правния мир изчезва понятието "дистанционно електронно гласуване". То беше задраскано с този закон.“
(Това пък е не по-малък връх на глупостта. Радев твърди, че гласуването с машина в чужбина е „дистанционно електронно гласуване“. Ако Радев беше обикновен зарзаватчия, хич нямаше да ми пука какво е казал. Но той ни се води президент.)
- „Приетите промени оставят в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение да определя начина на гласуване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии.“
(Уф! Аман от казармени императиви.)
- "С приетите промени не само се дублира без обективен критерий начинът на гласуване, но се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда. Това противоречи на целта избирателите да имат „право на избор“ между хартия и машина, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия на бюлетините от машинно гласуване", гласят още част от мотивите.
Това е първата 2-ка в уравнението за промените в ИК.
Сега за втората 2-ка в уравнението.
Обяснявам като за президенти, яли на корем цял живот хубава армейска храна в стола на казармата.
Досега не е измислена машина, която да прави и най-дребното нещо сама, нещо, което нейният създател човекът да не й е възложил да направи. Няма значение как - хардуерно (механика) или софтуерно (програма).
Обяснявам купешката дума „хардуерно“: Може ли една косачка да започне да засажда? Не, нали. Обяснявам и другата купешка дума „програма“. Това е последователност от действия (алгоритъм), заложени предварително в машината от нейния създател. Която тя, машината, следва безусловно и нищо не може да промени или прескочи в алгоритъма – по простата причина, че Машината няма Разум!
Само някакъв Разум – в нашия случай Човешки – може да добави или да изтрие някое действие (редче в алгоритъма) в предварително записаната в машината програма. Както и да премахне изцяло стария алгоритъм, като го замени целия с нов и различен. Последното означава, че създадената за едно нещо машина, може да започне да прави нещо съвсем друго. Например, вместо да мие чаши, да стреля. Добавената дума „софтуерно“ пред „програма“ само детайлизира нещата, че Програмата на машината е записана на някакъв носител, който допуска безболезнена, лесна, незабележима промяна в нея. Това изключва камъка като носител, хартията – също. Най-популярният засега такъв софтуерен носител е магнитният носител. Нали знаете, че ако пуснете ток към един магнит, неговите полюси S и N сменят местата си?! Новите технологии позволяват този „ток“ да се пуска и спира дистанционно.
И си дойдохме на думата. Ако нашият глас в изборите е записан на хартия, той НЕ МОЖЕ да се промени. Хартиената бюлетина в урната може само да се скъса, да се задраска, да се изгори. Може да се замени и с друга хартиена бюлетина. Обаче това е действие, за което заинтересованият да го извърши, трябва да разчита незаинтересования „някъде да блее“.
Ако нашата бюлетина обаче се генерира от програма, записана на магнитен носител, т.е. от Машина, от Компютър, за нея НЯМА НИКАКВА ГАРАНЦИЯ, че отразява нашия глас. Той може да бъде променен, подменен, изтрит, от онзи, който пуска и спира тока. Пък ако това става дистанционно…
Остана ми само да събера 2 и 2, и да получа 4 – Обяснението защо Някои политически сили и президентът Румен Радев играят „вабанк“, щом става дума за избор между хартиената бюлетина и машинната такава.
Защото хартиената бюлетина не може да се манипулира (лесно), докато за машинната това е супер елементарно. И е недоказуемо, ако алгоритъмът (програмата на Машината) е притежание на един Някой.
Следва Моят въпрос:
Тази апачик измама с „доброто“ машинно гласуване, може да мине, само ако Гласуващият е наивно глупав или тарикат, който иска да краде гласовете на другите! Ние, Вие, от кои сме?
Аз лично НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ с моя глас да се спекулира! Не желая да си разменям калпака с фатмашката фуражка на някакъв президент, избран от леви и подкрепен от „автентично десни“!
Тагове:
Тя е като смрадливка. Днес следобед проветрявах кабинета за няколко минути. Вероятно тогава една такава смрадлива гадинка е влязла вътре. Преди петнайсет минути я видях паркирана върху адаптера, да се топли. С една носна кърпичка я взех, но не я изхвърлих навън, щото щеше пак да влезе, а я смачках в кърпичката и хвърлих в кошчето за боклук. Още ми миришат на гадно пръстите. Добре, че имам антибактериални кърпички.
