„Оставки подават само провалени политици“, беше казал един Любен Беров, визирайки Филип Димитров и неговата оставка от премиерския пост след неуспеха на поискания вот на доверие от самия него през 1992 година. Къде днес в народната памет е Беров, къде е Филип Димитров!
Оставки ли? – Ще умрем, но ще държим мандата! Защото можем да се наакаме, но никога няма да се посерем! Те, тези, стоят до последно. Дори насирането им над ушите не е повод за друго тяхно решение. Нещо повече: твърдят, че причина за тяхното наакване, са противниците им. Не искали да се помръднат доброволно и те от зор да ги махнат...
Аз ли кого визирам? (Вие да не помислихте, че това са спортни тарикати като Борислав Михайлов и Христо Стоичков? Тити, бити пребити, подмити…И те, и те!) Не, не! Имам предвид структуро-определящите важни сериозни управляващи политици от днешното време. И те много (не съм ги подреждал особено). Настимир Ананиев, Кирил Петков, Асен Василев, Лорелите, Гуглените, Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Кристиян Вигенин, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Надежда Йорданова, Мая Манолова, Бойко Рашков и другия Бойко – от „Панорама“, Антоанета Цонева, Стоян Михалев, Иван Костов, учингьолците от „Промяната“ до статус-квото – всичките, Волен Сидеров, Елена Гунчева, Хаджи Бабикяните, баджанаците … За да завърша с „президента“ Румен Радев и всичките му помощници и съветници.
После, защо държавата „миришела“? (Ах, колко нежно се изразявам!)
Пък защо започнах с Любен Беров ли? Защото и ще завърша с оставената от него обществена следа в българската история като напомнящо предсказание за бъдещата съдба на новите управляващи „герои“ – Безвремие, пропуснати ползи за държавата България, нейните хора и техните деца!
Не ви се вярва ли? Е, аз какво да направя? Как мога да помогна на Крумчо Белосветни, Радка Тричучуркова и Борни от Свердловската народна банка, пардон, пардон – от Омск. Аз мога, евентуално при това, само да лепя пукнато. Строшеното е работа за Господ.