Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2020 21:16 - От гледната точка на времето
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 562 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Човек предполага, Господ разполага. Казано в частния случай на развитие на обществото ни днес: нищо съществено няма да се случи в България нито през тази, нито през следващата година. 2020-та не е екстремна точка според онази теория за 12-годишния цикъл на обществения живот.
Възможно е и е разбираемо някои рационално и радикално мислещи хора да ме причислят към мислещите отвлечено разни философи и мечтатели. Но моля ви, не мислете за мен каквото за онази хапло-глупачка
RadostinaLassa или пък за пълната откачалка Bezitena от Ямбол. Ако непременно искате да ме вкарате в някаква класификация, предпочитам компанията на ApostApostoloff. Той поне борави със звездния модел на Живота, описан в науката Астрология. Аз предпочитам Математическия модел, прекланям се пред мощта и съдбовността на числата.
Доколко успявам или не, според вас или според мен, е съвсем друг въпрос. Човек предполага, Господ разполага.

Според въпросната теория развитието на обществото е циклично. То върви от  +  към  - , неравномерно и не еднакво “наклонено” спрямо абсцисата, и на всеки 12 години сменя посоката си от  -  към  +. (Разбира се, че Плюсът за едни хора е Минус за други.) Ето как аз нагаждам тази теория за последния век от живота на България.

 

Започвам с 1944 година, Деветият ден на деветия й месец смени обществения строй на нашата обща Родина. 

1956 година донесе първата корекция в развитието на практическия комунизъм у нас. Имам предвид Априлския пленум на Партията.

1968-ма донесе втората промяна в него – Източният комунизъм започна да се “отваря” към Запада. И обратното е вярно. Това е годината на Световния фестивал на младежта в София, събитията в Чехословакия и нашето участие там, както и годината в която се появи “битълс” поколението в Европа. Обръщането или разместването на поредността и важността на всички тези събития не променя картината на “промяната”, според мен.

В 1980 година стана безпощадно ясно, че обещаният преход от “мъките” на преходния социализъм към “рая” на окончателния комунизъм никога няма да се състои.

И като конкретен български резултат от “сдаването на багажа” през годините на Перестройката, в 1992-ра се появи първото демократично правителство у нас – това на СДС с премиер Филип Димитров. Колкото и да се фъчкат разни, изводът: “Победихме с малко, но завинаги”, е верен.

През 2004 година бяхме приети в НАТО. Участието ни във военния блок на Запада е много по-важно и определящо за бъдещето на България, отколкото членството й в политико-икономическото семейство на Европейския Съюз. Затова и приемането на дадена държава в НАТО предхожда приемането й в ЕС.

До 2016 година се смениха няколко типа правителства – тройна коалиция в български вариант, чисто европейско, червено-турско, коалиционно европейско, за да се стигне до “голяма коалиция” на ниво държавно управление, а не само на правителствено ниво. Имам предвид решението на Бойко Борисов да отстъпи президентската власт на Румен Радев.

Следващата екстремна точка в тази цикличност на обществения живот би следвало да бъде 2028 година. Така, че всякакви напъвания “Да сменим системата”, в частност тези на които сме свидетели през тази 2020 година, на разни “отровни” протести, “граждански” обединения, АД-та (“Автентично Десни”), баджанашки истории, “възрожденци”, “бойци”, “атакисти”, “еврокомунисти”, “доганисти”, “божковисти”, “дъновисти” и други кисти, нямат никакъв шанс.
Така че: Надежда всяка тука оставете. Времето е наше, въпреки стиснатите юмруци на някакви. Победихме с малко, но завинаги. Който разбрал – разбрал. Да е поумнял.

Колкото до 2040 година... Моите надежди и предвиждания за тогава съм описал в книгата си “Семейството и другите”. Тя стои и чака своите читатели в чекмеджето ми от 2014-та. Е, има я и в Интернет, да е жив и здрав! На бързащите да ехидничат по мой адрес, се надявам да отговори Времето. Ако изводът е верен, няма особено значение моментът на констатация, че той е верен. По-добре е разбира се, това да се случи навреме. Но какво значи “навреме” за нещо, което още е в Бъдещето. До 2040 година колко много години има... Направо свят ми се завива.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872290
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031