Ами, това е положението, Минке. След Втората световна война 4 балкански държави – Румъния, България, Югославия и Албания стават социалистически и 2 – Турция и Гърция – остават капиталистически. Цели 45 години промени в границите и режимите им на управление няма. След това за няколко години само, по-малко от 10, съветският блок се разпада необратимо. Съжалявам, с удоволствие!, но това е бъдещето на Балканския полуостров, съветски Българии.

-           Първи в този преход от социализъм към капитализъм сме ние българите - ноември 1989-та, без нито един изстрел и нито една жертва. Само Тодор Живков и още трима „извращенци“, ще бъдат съдено-неосъдени в следващите 5 години. После ще почнат давностите. Въпреки това на 1 януари 2007 година България стана член на Европейския Съюз. Допълвам, че към тази дата масовата подмасова и касовата приватизация, точили се поне 10 години, вече са приключили. (Значи приватизацията у нас не е европейско откритие.) „Ерата Борисов“ започна на 27 юли 2009 година.  

-           Само месец след нас, декември 1989-та, преходът от социализъм към демокрация започна и в Румъния. Съседите обаче платиха цената на “румънската кървава Коледа”. Броят на убитите в тази малка гражданска война се колебае от 30 до 3000 души. Още една разлика - румънският Тодор Живков Николае Чаушеску и неговата жена бяха разстреляни по бързата процедура. Нямаха произход, който да ги пази. И още една - румънците като нас са имали цар – Михай от династията на Хохенцолерн-ите, докато нашият Симеон е Сакс-Кобург-Гота. Различни династии, различни съдби на народа. Максималното, което се разрешава на румънеца Михай, при това трудно, е да посещава родината си, а нашият Симеон става републикански цар за 4 години в 2001-ва. (Да се чудиш защо след като през 2005 г. цар Михай е награден от Владимир Путин с юбилейния орден "60 лет Победы".) Румъния става член на ЕС заедно с нас – на 1 януари 2007г. Но все още няма своята „ера Борисов“.

-           Безболезнено протича смяната на властта в Албания. Може би защото последният комунистически вожд Енвер Ходжа е умрял преди 5 години и още няма изявен наследник. Там в 1992г. се провеждат първите демократични избори.

-           Много по-сложно протича демократизирането на Югославия. Федеративна народна република Югославия, както се нарича в 1945, преименувана на Социалистическа Федеративна Република Югославия в 1963-та (Има ли разлика между „народна република“ и „социалистическа“?), се разпада в периода 1991-2001. На 6 парчета. И с цената на поне 110 хиляди жертви! Процесът и днес не е завършен. Парчетата вероятно ще станат 7. Жертвите не могат да се пророкуват.

- Първа е най-западната република Словения (столица Любляна) – след 10-дневна война в 1991 година.

- Следват Хърватия (столица Загреб) – война 4 години 1991-1995 и Босна и Херцеговина (столица Сараево) – 1992-1995.

- Веднага след това започва 3-годишната война в Косово (столица Прищина) – 1996-1999. Цели 9 години са необходими още след това, до февруари 2008г., когато Косово обявява едностранно своята независимост.

- В 2006 година без война Черна Гора (столица Подгорица) обявява независимост след демократичен референдум.

- За съжаление Македония (столица Скопие), макар и без обявена война, не се разминава с жертвите. Тя обявява своята независимост още в 1991 година, но в резултат на това, че много страни (Гърция, Албания, Косово, вкл. и България) искат парчета от нея, конфликтите и стрелбите там продължават. Докога?

Толкова за Независимостта на балканските държави. Сега да погледнем членството им в НАТО:

-           Турция и Гърция са членове на НАТО от 1952г. (Самият североатлантически договор е подписан през април 1949 година. Варшавският договор е от май 1955-та.)  През 1974г. заради турското нахлуване в Кипър Гърция е извън Съюза до 1980-та.

-           На 24 март 2004г. България и Румъния стават едновременно членки на НАТО. (Другите членки на бившия вече Варшавски договор Полша, Чехия и Унгария са в Съюза от 1999 година.)

-           Хърватия и Албания влизат в състава на НАТО през април 2009г.

-           Черна Гора става член на НАТО от юни 2017 година

-           През 2008 година покана за членство в Алианса получава и Македония, но под условие: едва след като бъде решен спора й за името с Гърция. (Която е член на НАТО и има право на вето.) След 27-годишен спор за Името, на 17 юни 2018г. на брега на Преспанското езеро Гърция и Македония подписаха такъв договор, споразумявайки се за „Северна Македония“. В следващата седмица парламентите и на Македония и на Гърция ратифицираха този договор. Македонският Румен Радев Георге Иванов отказа да подпише Договора. Това ще забави европейското развитие на Македония с 3 месеца и половина. След по-малко от месец, на 30 септември т.г., на референдум македонците трябва да кажат дали са съгласни с новото компромисно име на своята държава - Северна Македония, а положителният отговор ще им отвори пътя към НАТО и Европейския съюз. Мислите ли, че Република Северна Македония няма да стане член на НАТО през ноември 2019-та година? Ами, приятно мислене.

-           Онова, което днес се нарича Сърбия, ще чака за НАТО, докато „умре поредният Милошевич“. Днес той се казва Вучич. Ето че спечелихме поредната Сръбско-Българска война. Въпреки, че и при нея, както и през 1885-та, както през 1913-та, милата на някои българи Русия е на страната на Сърбия. Много поздрави на техните от нашите!

Хубавото е, че това развитие на нещата щеше да се случи и без нашето българско желание или  нежелание. Великите сили затова са Велики – защото познават откъде изгрява  „Слънцето“.

След общия доклад са „състоянието на целия клас“, да видим как се справя „нашето дете“ България.

На 30 юни 2018 г. председателството ни на Европейския Парламент приключи. „Борисов сдаде, Курц пък пое“, написаха нашите медии по този повод. Усещате ли, как да кажа – неудоволствието им, да не кажа злобата, която избива, как да кажа – в смешни, защото са непосилни, сексуални закани. Курц го бил поел. Кое бе, съветски българи? Вашият ли? Че вие можете ли “да вдигнете самолетите”? Да не питам имате ли ги изобщо вече самолетите?

„Мотото на нашето председателстване беше "Съединението прави силата", австрийското е "Европа, която защитава", а ние можем да се защитаваме само когато сме единни.“, това каза премиерът Бойко Борисов при символичното предаване на Председателството на Съвета на ЕС на австрийския си колега Себастиан Курц, което се състоя на 1906 метра н.в. в сърцето на австрийските Алпи. (В скоби: Тъпите ни злобни журналисти видяха в това не символика, а нищетата – виждате ли как богатите пестят, а нашите банкянски тикви похарчиха с лека ръка стотици милиони да се фукат в НДК. Имам го документирано с точни цитати в първите постинги от поредицата.)

И преди да премина към оценката на нашето председателстване, да дам оценката на Себастиан Курц. Той каза: „Благодаря ти, Бойко, за чудесната работа, която България свърши по време на своето председателство". „Благодаря ти, Бойко!“. Това не го казва само Курц. Не го казват само няколкото „брюкселски чиновника“ (според Волен Сидеров, да речем) , и „клатушкащия се като последен алкохолик мошеникът Юнкер“ (например блогърът Rustam). Казват го още:

- 18.07.2018: Камелия Цветанова от ДНЕС.БГ пише: „Повече от половината от хората в страните от Западните Балкани смятат, че българското европредседателство е изиграло важна роля по пътя им към ЕС. Според проучване на "Галъп интернешънъл" (нашата ли “Галъп-Болкан” или истинската “Галъп”?) 58% от населението в шестте държави от Западните Балкани са отговорили положително на въпроса "Допринася ли България за присъединяването на страната Ви към ЕС?". Какво мислят различните народи? В Албания 81% споделят мнението, че България помага. В Черна гора делът е 58% и расте с 10 пункта спрямо предната година. В близката до България Македония пък сред местната албанска общност мненията са силно положителни – 76% оценки, че България помага и ръст от цели 40 пункта спрямо предходната година. Босна и Херцеговина, както и в Косово, например, където културната близост с България не е толкова силна, оценките са по-умерени. Българските усилия за Западните Балкани са довели до ръст в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Така през 2018 г. общата положителна минус общата отрицателна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона. Сравнително високи положителни оценки, например, има и Ердоган, но там и отрицателните оценки са високи и разликата между положителни и отрицателни е +10.“

- Агенция "Алфа Рисърч”: “Европейската перспектива за Западните Балкани и срещата на върха в София са сред най-високо оценяваните събития през последните месеци (55%). Мнозинството от българите (54%) са убедени, че регионът ни ще бъде по-стабилен и сигурен, ако ЕС има решаващо влияние в него. Като резултат, второ поредно тримесечие одобрението за ЕС не слиза под едни от най-високите регистрирани стойности (60%).”
- 3.07.2018, Сергей Станишев като председател на ПЕС: „България няма основания да се срамува от своето председателство в един много сложен момент за ЕС. Няма основание и за фанфари все едно, че сме направили нещо изключително необичайно или исторически пробив.”

А сега да видим нашенските „наакани“ съветски българи.

- Президентът Румен Радев: “Западните Балкани станаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на Обединена Европа. България сама стесни своя хоризонт и не видя какво се случва на Запад от Западните Балкани. Надпреварата между ротационните председатели за механично закриване на досието може да доведе до закриване на самия ЕС. Европейското председателството систематично беше употребявано за вътрешнополитически пиар. И то във времена, когато протестите се множат, а властта не отговаря.”

- Корнелия Нинова, председател на БСП: “Европейското председателстване беше партийно мероприятие за рейтинга на един човек. Шансът да се определи какво е бъдещето на Европа и на България е проигран. Председателството е добро като форма и организация, но със слаби политически резултати. То даде най-ярък пример как не се прави, премиерът и кабинетът му не успяха да осигурят консенсус на българските институции и изолираха президента и съвета на мъдреците."

- В студиото на "България сутрин" (телевизия БългарияОнер) социологът Кольо Колев (агенция “Медиана”) каза, че сме се справили с техническото изпълнение на Европредседателството. Що се касае до важните теми, като "Шенген", еврозоната, Западните Балкани... според него нищо конкретно не е постигнато.

- Това на 26 юни. Два дни по-късно “Алфа Рисърч” (“една агенцийка”, по Академик Петър Иванов) показа свое проучване за евроизборите догодина: “ГЕРБ пред БСП с 6,6%, 4 партии с депутати в ЕП”. Моя задача е да ви информирам юни догодина кой познава – „Медиана“-та Кольова или „Алфа“-та на Боряна Димитрова. Макар, че ако прочетете моя стар постинг “Ех, кольовата майка” (16 октомври 2012) ще знаете още отсега колко Кольо Колев е допирателен към истинските събития.

- Мария Пиргова... ох! (Очень хорошо, ъфкорс.)
- Един коментар в ДНЕС.БГ, подписан “Хайде холан” – “Това председателство беше първото за България..."  Баце да не смята да живее (и управлява) с орлите???? Следващо председателство може да има след 14 години, а до тогава - я камилата, я камиларя! Може да няма ЕС, а може да няма и България.”

- Още един коментар – “бабе”: “Колко пари се пръснаха, колко шум се вдигна-просто шарена пръдня! Отгоре на всичко се отчита в напълно празната зала, освен любимия му антураж, никой нямаше, ама това не го показаха по телевизиите, това се видя само по Евроком!

(Аз, dobronameren – Браво на “Евроком”! Страшно истинска телевизия. И Юлиян Вучков, и Сашо Диков, са оттам. А бе, къде изчезна Люба Кулезич?)

Да... “Шарена пръдня”, каза едно бабе. Я, да видим последните 2 дни на въпросния юни, когато свърши нашето председателствуване.

28 юни 2018:

-           Жельо Бойчев сдаде зам.-шефското място в БСП. Но остана депутат. Каза, че в парламентарната група не се чувства напрежение между него и Нинова и отхвърли всякакви конспиративни теории за връзка с предстоящото гласуване на вота на недоверие, както и предполагаема връзка със случая с напускането на Спас Панчев, един земеделец в “Коалиция за България”. Кулоарни слухове говорят, че причината е становището на временната комисия по сделката ЧЕЗ-Гинка Върбакова, че няма извършени престъпления по нея, и на която Желю Бойчев беше председател.

-           Премиерът Бойко Борисов обяви в Брюксел, че утре ще запознае лидерите на страните от еврозоната с кандидатурата на България за "чакалнята" на еврозоната и критериите, които страната ни изпълнява. И добави, че финансовият министър Владислав Горанов е поканен на 14 юли на среща на своите колеги от Еврогрупата, където ще внесе писмото с българската заявка, подписано от министъра и управителя на БНБ Димитър Радев.
29 юни 2018:

-           Очаквано кабинетът "Борисов 3" оцеля след гласуването на внесения вот на доверие от БСП за провал на политиката му в сферата на сигурността. Зад премиера и министрите му застанаха 131 депутати от ГЕРБ, Обединени патриоти и "Воля".

-           На срещата си на върха в Брюксел лидерите на ЕС се споразумяха да продължат икономическите си санкции срещу Русия с шест месеца, до края на януари, заради анексирането на украинския полуостров Крим и подкрепата й за бунтовниците, сражаващи се с правителствените войски в източна Украйна.

-           На същата среща държавните и правителствените ръководители от ЕС постигнаха споразумение по миграцията. Резултатите от тази среща на върха са много важни за германския канцлер Ангела Меркел, за да се спаси от мигрантската криза, която може да коства поста й. Така също за французина Макрон, италианеца Конте, португалеца, унгареца, гърка, българина...

Какви дни само, а?!

Обаче луд умора няма. Веднага с отминаването на July Morning се започнаха:

- Корнелия Нинова в с.Шарково при баба Дора и президентът Радев в Болярово при бай Иван: “Правителството на Борисов лъже, че има чума по козите с цел да ликвидира поминъка на странджанци и да насели планината с хиляди мигранти, които ни връща Европа”.  

- Румен Радев: “Служебното правителство остави 1,6 милиарда лева. Къде ги?”
- Николай Колев-Босия и още 5 души пред парламента искат оставка на министъра на транспорта и на цялото правителство. С цената на живота си.

- “Системата ни убива”, казват 10 майки на деца с увреждания. Още 10 души инвалиди също протестират, че за майките с децата ще има бюджетни пари, а за тях не.

- Волен Сидеров от Атака разгърна широка атака срещу Валери Симеонов. Това шума по курортите, съсипия на туристическия бранш, саботажи в правителството, “калинки” във властта... Както казва Първан Симеонов, заместникът на Андрей Райчев в “Галъп Интернешънъл-Болкан” (виж по-долу): “Не се знае чии нерви няма да издържат - на Симеонов, на Борисов или на обществото.”

- Появи се “Визията за България” на БСП. Вместо да я разказвам, ще цитирам:

Корнелия Нинова от поредния събор под Чинията на връх Бузлуджа (30.07.2018): "Нека да се обединим, народе! Събра ни болката, че сме най-бедните, грижата, че децата ни са с най-ниското образование, гневът, че по улиците умират хора заради липса на здравеопазване и унижението, че онези които изградиха България живеят с 200 лева… Народе, посегнаха на най-святото ни, правото ни да мислим свободно и да бъдем с различно мнение"

Драгомир Стойнев пак там: “Всички знаем, че това правителство няма да си изкара мандата. Избори ще има съвсем скоро, хората и бизнесът вече се готвят. БСП иска предсрочни парламентарни избори колкото се може по-скоро."

Да дам и моя коментар на “Визията”, на Корнелианките и Стойневците. Заимствал съм го от прочетеното в Мрежата. На Бузлуджа Нинова каза: “Целият български народ застава зад баба Дора (от село Шарково в Странджа), за да спаси козичките й от смъртта, която им готви правителството на ГЕРБ и Борисов”. Прочетох коментар на един от Народа: “Аз не съм зад баба Дора. Аз стоя зад Сузанита.” Проблем, другарко Нинова. Виждаш ли го?

И накрая обещаното интервю на Първан Симеонов, появило се в агенция “Фокус” на 26 юли 2018г. и предоставено на блогърите в БЛОГ.БГ от Vellia (Кой знае защо в категория “Регионални”?! Може би защото в тази категория напливът от постинги е по-малък и така написаното има много по-голям шанс да се появи в “най-четени”?!)

- Казвате не е изненада тази политика на ГЕРБ в стил „ако мине“. Възможно ли е именно тази динамична, бързоразвиваща се вътрешна политика, която пък да не е в особена полза на ГЕРБ и затова да се търси някакъв нов подход за балансиране, туширане на евентуално напрежение?

- Той не е нов. И балансирането е стара политика на ГЕРБ и туширането. ГЕРБ така управлява, управлява балансирайки вече, пак казвам, близо десетилетие. ГЕРБ се опитва да улови центъра и дясното в България. Това не е много лесно, защото дясното в България често е звучало много западно за българския вкус, много проевропейски. ГЕРБ винаги е имало и едно много тукашно крило, много балкански звучащо. Винаги е имало Росен Плевнелиев – едно прозападно крило, и винаги е имало едно тукашно балканско – Цветан Цветанов, самият Борисов, Мирослав Найденов. Това са различни мирогледи, това са различни възгледи за политика. Но какво да се прави, политиката може би според мнозина е игра. ГЕРБ я играят много добре.

- Свикнали сме обаче този мандат на правителството, на президента да е съпътстван с една словесна война по линията премиер – президент. Изненада беше поведението на ГЕРБ, дори за опозицията в лицето на БСП. Два консенсуса, казаха те, има в рамките на няколко дни, визирайки темата за мигрантите.

- Не е нещо особено ново. Със сигурност това, че ветото на президента ще мине е ново. Но във всеки случай ГЕРБ са длъжни да пробват нови и нови неща, за да остават над повърхността. Защото, вижте, те са на власт в България вече близо десетилетие и признаците на износване си личат. А и вие виждате, че при всеки протест, дори и най-малкия, те веднага горят бушони – веднага жертват нещо, веднага постъпват гъвкаво. Те са длъжни да измислят нови, нови и нови позиционирания, пиар или проактивни действия само и само да не се допуска напрежение. Защото това напрежение е изключително противопоказно за ГЕРБ в следващите месеци, в които на практика започва предизборна кампания за европейските и за толкова важните за ГЕРБ местни избори. Това вдигна много високо летвата. Те се боят дали ще могат да скочат пак толкова високо.

- Но фона на това цялото напрежение, което тлее под повърхността, Борисов ще има задачата да търси нов акцент на интерес на обществото. Ако приемем, че все пак успее да се справи с тази задача и дори бъде „новият продавач на надежда“, цитирам вашите думи, как обаче ще се приеме една нова, малко по-различна роля от обществото?

- Той нов продавач на надежда не може да бъде повече. Това е човек с доверие – 30, недоверие – 50-60. На другия полюс – Румен Радев, Мая Манолова, има и други кандидати. Продавач на надежда си, когато си нов. Продавачи на надежда, знаете, колко влизаха: Сидеров, Бареков, Симеонов, Каракачанов, Ганчев , Марешки, Яне Янев – и това бяха все такива протестни лидери. Така че на Борисов ще му е трудно и - да, трябва да измисли сюжет, нов политически живот трябва да измисли. Той го може. Много са добре в оцеляването. Но как да ви кажа, както и друг път съм казвал при вас, то е въпрос на нерви. Обективно погледнато, те могат да оцелеят доста. Въпросът обаче е субективен – дали ще издържат нервите, я нервите на Симеонов, я нервите на Борисов, я нервите на обществото.

- Малко предстои още до ваканцията на депутатите. Наесен с преосмислени позиции и анализ на случващото се. Кой ще се завърне зареден с нови сили и от кого можем да очакваме повече?

- Нали най-важният въпрос е стабилно ли е правителството, и аз винаги в такива моменти гледам навън – има ли някаква външна сила, която иска да го събаря. Да, възможно е нещо, Русия да не е много радостна от ролята на България за Западните Балкани и от това, че с наша помощ, през нас вкарват Македония и другите в Запада. Да, ама от друга страна, струва ми се, че политическите и не само политическите отношения на Борисов и на г-н Путин са добри. Вярно, беше малко кисела последната им среща, но за всеки случай Русия видя, че нещо се извиняваме там, даже малко се подмазваме и т.н. Най-вероятно на Турция не й е много радостно от това, че ДПС официално защити техния политически опонент на последните президентски избори, а пък ДПС е нещо като, така да се каже, тайна съставка на това управление. Ама виждаме, че и там нещата са туширани. Запада, много пъти съм го казвал, има доверие в нас повече от всякога. Може да има нещо, което не виждам, въобще някакви такива неща, които не ни е работа да ги гледаме, защото нашата работа е да сме анализатори, а не да сме ченгета, ние не гадаем. Ние съдим по публичните образи. Но, в общи линии, не виждам кой отвън иска да сваля това правителство… Има, има износване, има търсене за ново. Има търсене за проветряване и целият западен свят го показва. Може да са им идеални политиците, но не си ги харесват, иска се промяна, иска се промяна. Неслучайно Нинова го усети и се мъчи да даде някаква цялостна визия, колкото и предвидима да е, но за всеки случай хората искат пипер и тя дава пипер, искат малко повече идеология и тя дава малко повече идеология. Така че аз не вярвам наесен това управление да дойде много по-бодро, освен ако не измисли някакъв нов сюжет. Напротив, очаквам наесен да се сгъстяват облаците над това управление, защото виждате, че протест по протеста събира се. Те изглеждат малки тия протести, част от медиите ги блокират, обаче трупа си се и то няма къде да отиде. Най-важното– има поредица от протести, на които стискат палци и двете опозиции на ГЕРБ.

Какво да ги правя тия... “полезни идиоти”, според картинното определение на  блогъра Samarinof?!  Предстои втората, почивната част на лятото. Оставям ги да си мечтаят. После идва есента. Представянето на последвалата реалност, в моя вариант, като за начало търсете в “Записки по българските въпроси – август 2018”.

ПП1: Може да попитате защо няма нищо за ДПС в този постинг. Ами... Помните ли, че в 1992-ра година Доган каза: „Пътят на България за Европа минава през Босфора“? В началото на юли 2018-та „Черният Мустафа“, след като два дни преди това за пореден път гласува заедно с БСП правителството на Борисов да падне, каза от трибуната на Парламента: „Ние от ДПС заедно с нашия почетен председател д-р Ахмед Доган, оценяваме високо усилията на Бойко Борисов България да е активен член на ЕС.“ Какво да пиша за гьотверени, освен да запея: „Гьотверени, гьотверени, на Партията верни синове“?

ПП2: И за „воля“-та на Марешки не съм писал. Ще се коригирам. Преди два дни прочетох, че Веселин Марешки продава аптекарския си бизнес. Щял да става политик, затова – такова е неговото обяснение. „Бравос“, както казва бай Ганьо. Ама, че престане ли да бъде полезен на народните хора, продавайки им по-евтини лекарства, те ще го шитнат още на първите избори, не се сеща. Пък щял да става политик...