Имах /не/благоразумието преди три години да създам едно ново „приложение“ (както е модерно напоследък да се казва) за моя блог. Бях вдъхновен от закачливото народно четиристишие „Ти да видиш, како Пенке, живо пиле да умре, после то да съвземе и да почне да кълве“, което по изумително точен и кратък начин описва българските страсти от последните 30 години. Стига само, говорейки за „пилето“, да си мислим за българските комунисти ли, социалисти ли... - То те не могат да се оправят помежду си, че аз ли?!

Та, измислих си една въображаема „кака Пенка“ и започнах да й пиша писма в които й разказвах за „пилетата“ в БЛОГ БГ и техните „накълвавания“ по текущите събития за деня. Видя ми се интересно. Така мислят и читателите ми. Според статистиката в момента общо за тези 3 години всяко от 25-те писма е прочетено средно от 1440 посетители на моя блог. А броят на прочитите им продължава да расте – например в началото на миналата 2017г. средният брой прочитания на едно писмо е бил 1292, макар конкретното текущо събитие за даден месец, преди 2 години да кажем, отдавна не е вече текущо. Ще отбележа още, че за 3 писма от тези 25 броя общо, 12% значи, съм имал проблеми с модераторката на БЛОГ БГ (криеща се анонимно зад “една жена от София”) – били са изтривани мои и чужди коментари към две от Писмата, а едно беше изтрито цялото. Изтритото писмо възстанових веднага, защото си е мое и имам такова право. Което много разгневи СамСиГоЗаврестия мой лъжльо биограф Freeoldmen и той посвети специален постинг, посветен “на моето нахалство”. Изтритите коментари не съм възстановявал, но ги имам запазени в архивата си. Понеже съм подреден човек.

Тъкмо затова и писмата до кака Пенка са подредени в групи по осем (аналогия с броя на битовете в един байт), като на всеки “байт” има един допълнителен “контролен” постинг (аналогия с 9-я контролен бит по нечетност) в който давам имената на споменатите блогъри в „байта” и в кой “бит” се е случило това.

Всички писма и датите на техните публикации съм посочил в моя постинг “Щатното – мои постинги с буква Т”, публикуван в първа редакция на 4 февруари 2018г. Ако се интересувате, имате водещата информация под ръка.

Днес, след 3 години писмовна кореспонденция с кака Пенка, реших да престана да й пиша повече. Може би, защото се виждам отвреме на време в кварталната кръчма със съпруга й чичо Ангел. (Шегувам се. Аз обичам да се шегувам.) Досега съм написал до кака Пенка 3 “байта” писма и това е последния “бит” от третия байт. Затова номерът му е 28. Първата цифра показва номера на байта, а втората цифра – номера на бита в този байт.

(За разбиращите тази логика на адресиране ще разправя един стар програмистки виц. Много е забавен. Семейство отива на море. Жената седи в колата долу на улицата и дава нареждания: „Горе в хола са двата куфара за пътуването. Донеси ги тук“. Понеже минало време, а мъжът, който е IT специалист, не се появява с пълните куфари, жената излиза от колата и се качва в хола да провери лично какво става. Вижда следната картинка. Мъжът й стои пред куфарите и брои: „Нула едно... нула едно... А къде е вторият куфар?“) 

И понеже е прието краят винаги да е добър, т.е. малко смешен, моето последно писмо до кака Пенка представлява извадка на вицовете, които съм й разказал през всичките писма. Всъщност тези вицове не са нови, не съм ги измислял аз. С малки изключения и доработки, разбира се.

Сега ви оставям ви насаме с четенето на вицовата извадка:

Когато Айнщайн умрял, Господ бил информиран и го поканил в своята лаборатория да се срещнат. Развел го из нея, показал му разните модели човешки типове, които бил създал в търсене на съвършенството. Айнщайн бил много заинтригуван и разглеждал всичко с голям интерес. Обаче се спрял пред модела под който пишело "комунист" и възкликнал:

- Господи, но тук има очевидна грешка!

- Знам - казал Господ с известно равнодушие.

==========================================================

И още един на същата тематика, за да не разрушавам така грубо нечии светли мечти, че Господ може да се омагьоса:

Умрял Ленин и отишъл в Ада. Но след време, когато организирал дяволите в профсъюз и създал стачни комитети, на Сатаната му писнало и го изпратил на Бога в Рая. След още време звъни Сатаната на Бога да го пита как е работата. Бог го прекъснал грубо:

- Първо – казва се “Другарю бог”, второ – сега нямам време, че бързам за политическата учебна година, и трето – Бог няма.

===========================================================

В зоологическата градина малкият Иванчо крещи в екстаз пред клетката на пауна:

- Мамо, мамо, гледай! Кокошката е цъфнала!

===========================================================

Та и моите пилета, како Пенке, гледай как са разцъфтели.

- Защо ме наричаш сър? - запитал Сърпът.

– Уча английски! - отвърнал Чукът.

============================================================

Попитали един Икономист каква е разликата между капитала и труда. Той отговорил:

- Това е страшно лесно за разбиране. Вземам назаем от вас хиляда бона. Това е капиталът. А трудът е това, кога най-сетне ще ме принудите да ви ги върна.

============================================================

За лудото пиле две и две е пет. Неврастеничното пък знае, че две и две е четири, но това страшно го разстройва.

============================================================

Трима другари били на риба и един от тях хванал златната рибка.

- Пусни ме обратно в реката и аз ще изпълня едно твое желание – му казала тя.

- Да, ама ние сме трима – заинатил се той.

- Добре тогава. Ще изпълня три ваши желания, по едно на всеки – обещала рибката. – Казвайте си желанията.

- Аз искам една торба злато – казал първият.

Мигом пред него се появила пълна торба с жълтици. Той едва я повдигнал с една ръка. Погледнал другите двама свои приятели и им казал:

- Тежка е. Ще стигне и за трима ни. Поискайте други неща, които са необходими за всички ни.

- Аз искам в прясно санирания ни блок да изчезнат всички хлебарки – казал вторият.

- Готово – рекла рибката – В блока ви вече няма хлебарки.

Третият си пожелал в блока да изчезнат и всички мишки. Рибката изпълнила и неговото желание. Тук първият рибар се почесал по главата и рекъл:

- Знаеш ли какво, рибке. Ако ти върна торбата със злато, ще можеш ли да изчистиш блога от червени икономисти?

На въдицата на един рибар се закачила златната рибка. Погледнала го тя отдолу нагоре и недоверчиво попитала:

- Селянин? От Трънско?

- Да - гордо отговорил той.

- Уф, какъв шибан късмет извадих. Направо ме слагай в казана за пържене.

============================================================

Разговаряли си две кокошки.

- Пък да знаеш за снесен коментар от оная фръцла й давали по 30 стотинки.

- Ама вярно ли? Ей, тая за 10 стотинки повече на всяко снасяне, ще си скъса гъза.

============================================================

Седял си старият Кушел на клона, стиснал в човката си парченце сирене. Чакал да мине червената лисица и да му каже “О, колко хубаво пееш, гарване!” А той преди да пропее, щял да глътне сиренцето. Защото знаел приказката.

Дошла лисицата, но вместо да му каже “О, колко хубаво пееш, гарване”, му фраснала един по главата, той от изненада си отворил човката, сиренцето паднало, лисицата го взела и...

Седи си стария Кушел на клона без сиренце в клюна и си мисли: “Колко много са се изменили старите приказки...”

=============================================================

Админите на блога решили най-после да сменят хванала петгодишна патина тема за блог-вълна “Къде прекарахте лятото тази година” с нова – “Да претворим думите в дела”.

- Мале-е-е, що народ съм напсувал на гъз... – хванал се за главата един от блога.

=============================================================

Разговор между блогъри:

Приятелите ми подшушнаха, че в компанията ни има един гей. Мисля, че е Пешо. Адски е сладък.

=============================================================

Ако имахте избор кой сайт да четете – ДНЕС.БГ или БЛОГ.БГ, с какъв пистолет щяхте да се гръмнете?

Това ми припомни оня виц, дето един луд крещи от стаята си в психиатрията “Аз съм Бог! Аз съм Бог!”, а от съседната стая се чува “Не е вярно! Не съм му казвал такова нещо.”

=============================================================

Чалъма срещнал Кушеля на Стамболовия мост и го попитал:

- А, бе, във Фейсбук пише, че Путин започнал строежа на Ноев ковчег. Той включил ли те е в неговите прiятели?

- Не е.

- Кофти-и-и-и!

==============================================================

- Тате, тате, извънземните приятели ли са или врагове?

- Зависи. Защо?

- Ами, кацнаха в блога и взеха bezistena.

- А-а-а, тогава са приятели.

============================================================

- Ех, рано дойде 10 ноември... – простенал един блогър, носейки две 88-годишни топки.

Един блогър по бабина линия от Трънско си купил компютър, за да си пише постингите на него. Казали му, че вече целия свят работи по този начин. Речено-сторено. Седи си нашият на бюрото, търси бавно буквите по клавиатурата и натиска избрания клавиш с един пръст. Като стига края на реда, натиска тържествуващо Enter, завърта китката на дясната си ръка и перва клавиатурата силно по десния борт. Тя пада с трясък от бюрото. Той се навежда сумтейки, вдига я от пода, поставя я обратно пред себе си и започвайки следващия нов ред, си мърмори:

- Уф, едно време като си пишех дисертацията на обикновена “Марица”, беше значително по-лесно. Ще си запиша да не забравя, като вземем отново властта, да забраним компютрите.

============================================================

Попитали един блогър от Перник:

- Вярваш ли в чудо?

- Не.

- Жалко. Трябва да вярваш в себе си...

============================================================

Къща, двор, градина. Внукът пита:

- Дядо, защо поливаш доматите с машинно масло? Нали ще изсъхнат?

- Остави доматите, гледай картечницата да не ръждяса.

============================================================

- Има един блогър, който силно започва да се радва още преди партията му да е успяла да завоюва някакъв успех.

 - А как реагира, ако партията наистина постигне този успех?

- Не зная. Той е в блога само от 2007-ма година.

============================================================

Мъжът прекопал цялата градина, засипал пътеките с пясък, изкопал кладенец, сменил керемидите на покрива...

Жена му гледала, гледала и рекла:

– Мъжо, аз мислех, че виаграта има друго действие, ама нищо..

============================================================

Ha ĸoлĸo гoдини cтaвaш, Джули? – Aми… ĸoгaтo ce oмъжиx зa Гoшo, aз бяx нa 20, a тoй нa 40 гoдини. Знaчи бяx двa пъти пo-млaдa oт нeгo. Ceгa тoй e нa 70 гoдини, знaчи aз cъм нa 35!

============================================================

Какви е хищни петли раждала, раждала, ражда и сега блогова първа страница! Какви са момци искали, искали, искат и днеска нейните коки палави!

(Аз, добронамерено, како Пенке: След като президент се пише с малка буква, то защо Петър Иванов е задължително Академик?)

Знаете ли кога се става Академик? Когато кандидатът се засуети на излизане от тоалетната, мърморейки си под носа: “А къде ми е ... шапката”.

============================================================

Намерено в блога: "Баррель 90$ - Крым Hаш, 80$ - строим супер мост, 70$ - просто мост, 60$ - паром, 50$- канатная дорога, 40$ - брод, 30$ - Крым Ваш, 20$ - Кубань в подарок."

И ти запомни, куШ – След време в енциклопедиите ще пише за Путин: “дребен държавник от времето на европеизирането на Украйна”.

===========================================================

Ама, ей на! Не ми стигат курнелиите мAини, тAнините вълнения в спалнята и пиле в кълчища по гоцевски, ами и панирани реформатори в патриотичен сос с водка догановка на масата в “Сите българи заедно”, разни хармонични, ах, с подхранващи масла на които някой изпил бирата... Че и патриарха онзи ден на Малка Богородица. А пък путини вълци, турски гюбрета, тръмпски диванета, еврогейски проблеми със скритите таланти на мигрантите на които някаква Тереза май държала ключа с разрешението... И щяла да го даде на Орбан ли беше, Ципрас ли - искали го да се заключат да не ги изядат меркелите. И по средата кой виновен – Той! Да си ходи! Оставка или смърт! Да идват нашите двойни оправители. Ах, тези разбирачи комунистите. Краят бил неизбежен.

По този повод се сетих за един стар виц. Минава един американец покрай гробищата и чува викове за помощ. Спира се и вижда един руснак, който е паднал в един прясно разровен гроб и трепери от студ.

- Студено ли ти е бе, раша?

- О, да, да! Много ми е студено.

- Ми що си се откопал тогава...  

============================================================

Блогърът batogo написа коментар: “Време е битите карти да излязат от играта, преди да бъдат изритани с усмивка...”

Съгласен съм!

Ето и няколко зашеметяващи, пардон – запаметяващи се мисли на героите на блогъра slavomirgenchev:

- Откакто САЩ са виновни за всичко, Русия непрерывно изостава във всяко едно отношение.

- Ако не беше комунизмът, Николай Колев - Босия нямаше да фърга домати, а щеше да ги отглежда.

- Комунистът никога не се нааква, той се посира.

- Ако свалите от един русофил всичко западно, ще остане един гол задник.

============================================================

Търсенето на теле под вола продължава. Добре, че волът е добродушно животно – само ще ги препикае. Ако бяха под магаре ... стой, та гледай, како Пенке. Както се казва – купил съм си една консерва от супера, но не смея да я отворя, че от там ще изскокне айн Ранд. ОХ. Което не значи “ох”, а “Очень Хорошо”. Извини ме, како Пенке. Пак да те помоля да ми заемеш магарето си за кратко. Раунд, up!

Чакай да ти разправя един виц. Вчера го прочетох. Малко съм го модифицирал – дал съм имена на иначе безименните две блондинки от оригинала.

Ednalady срещнала saankii и й заразправяла:

- Пък да знаеш, муцка, наша Юлка, дето замина за Европа само с чифт скъсани бикини, днес има милиони!

- Че защо й са Юлето милиони скъсани бикини??? – попитала учудено saankii.

==========================================================

И какво да правим при това положение?

МОЯТ СЪВЕТ е – не вярвайте, че прекръствайки от ТПК “Карл Маркс” на Модна Къща “Агресия”, работещите в нея шивачки и шивачи са сменили кройките, които ползват. Ако ние, българите, не успеем да интегрираме “съветските българи” в демократичната среда, то те ще путинизират всички нас.