45 -  27 + 18 = 2034 = 0

Този ноември се навършиха 27 години от онзи ноември 1989 г. в който се отказахме от изграждането на комунизма и след 45 години упорстване в посоката “Изток”, поехме в световната посока на развитие “Запад”. Но тези работи не стават с магическа пръчка. Ако 45 години сме се отдалечавали от една точка, то толкова години горе-долу ще ни трябват като народ да се върнем обратно в същата точка. Значи около 18 години още ни предстоят да се връщаме до точката “9.9.1944”, която ни тласна в грешната посока. Преизчислено това дава 2034-та година. Когато комунизма и неговите носители вече ще присъстват в паметта на наследниците ни само като лош спомен. Нещо като споменът за турското робство в съзнанието ни днес. А защо “0”?

Има един въпрос, който упорито никой не задава на строителите на комунизма: Ако в края на ВСВ, бяхме заслужили други освободители, а не Съветската армия, нямаше ли да бъдем в икономическо отношение по-напред от Гърция, да речем? Нали във времето преди войната нашата България е имала много по-развита икономика, промишленост и земеделие от южната ни съседка. А и Гърция, за разлика от нас, е излязла разнебитена и разрушена от войната. Само че след края й, тя е останала при западните съюзници, докато ние – при СССР. И след толкова години на “невиждан растеж, прогрес и бляскави перспективи като социалистическа страна” (така разправят Zaw-алиите в BLOG.BG, например) ние – вече колко, повече от 70 години, още дишаме праха на гърците. Що така бе, “мили хора”?

Кой е “Тиква” – Боко и ГЕРБ или вие, именно и поименно, дето като истински тикви още и пак гласувате за БКП и нейните метастази в тялото на прекрасната ни България?! Пак ще кажа: Спрете! И се махайте!

Не мога да бъда по-добронамерен от това като ви го казвам така! Наистина!

Пиша тази поредица от постинги “записки по българските въпроси” не само, за да ги четете вие сега, но и не по-малко да ги чета и използвам аз след година, две, пет (колкото е рекъл Господ), когато започна да оформям окончателния оригинал на “История новобългарска за годините 2015-2016”. Да са в помощ, на мен или на следващия след мен, който ще изпълнява тази задача.

Ето какво се случи през ноември 2016-та.

Най-важното събитие у нас бяха президентските избори, проведени на 6 и 13 ноември, Те определиха заместника на Росен Плевнелиев, избраникът на ГЕРБ от 2011г., който изкара пълен 5-годишен президентски мандат. За комунисти, социалисти и атакисти (съвсем открито) и депесари (под сурдинка) Плевнелиев беше най-несполучливия български президент. Дори не “президент”, а “прецидент” според тях, “недоразумение някакво”. Ама съвсем естествено! Защото Росен Плевнелиев единствен от всички президенти досега (вътре включвам и Петър Стоянов!) по-ясно от категорично застъпваше прозападната ориентация на България и беше твърдо против присъствието и влиянието на Русия в нашите държавни работи. А точно това за българските комунисти е недопустимо. Как без Вечната дружба, “необходима ни като слънцето и въздуха...” Всъщност българските комунисти се нуждаят по зарез от тази дружба не заради ползи и преимущества за България от нея, а от гаранция, че няма да излязат наяве техните престъпления от всякакъв род към страната и техните сънародници през годините на народната власт и след това. Ще питате какво общо имат съветските другари с това? – Ами, там, в днешна Русия се пазят документите за това през всичките тези години, ведомостите на извършителите им, вкл. и досиетата на ДС.

Може би в тази връзка да добавя, че децата им на тези стари комунисти не са зависими от “руската мечка”. Което е чудесно. Защото веднъж - тя, руската мечка, освен да лови риба, за да изхранва почитателите си и да плаши гаргите с несъществуваща вече бивша мощ, друго влияние няма в новия свят. И второ – децата им на тези стари оцапани комунисти ходят да се учат и да работят, женят се и творят на Запад. Което ги прави, децата им, българи граждани на Света. Това последното е повече от чудесно! И неотменимо! Най-малкото пък от това, че някакъв генерал Радев щял да бъде новия президент на България за следващите 5 години. . Той нищо не може да промени (даже това да е мечтата на смешниците от BLOG.BG – не можах да се сдържа), защото светът няма да му разреши. Най-много да направи десетина-петнайсет миризливи инсталации тук-там в предстоящите си пет години, а после ние да ги чистим. Ще ги чистим, какво да правим като не мислехме, като народ имам предвид, какво избрахме този месец.  

И ето какво избрахме този месец.

На първия тур се явиха 21 кандидат-президенти. Техните резултати на първия тур (6.11.2016) са:

Румен Радев                             25,44%

Цецка Цачева                           21,96%

Красимир Каракачанов           14,97%          

Веселин Марешки                    11,17%

Пламен Орешарски                    6,63%

Трайчо Трайков                          5,87%

Ивайло Калфин                          3,38%

Татяна Дончева                          1,81%

Жорж Ганчев                               0,83%

Велизар Енчев                            0,48%

Митьо Пищова                            0,39%

Румен Гълъбинов                       0,27%

Пламен Пасков                           0,26%

Александър Томов                    0,25%

Господин Тонев                          0,18%

Кемил Рамадан                          0,16%

Камен Попов                               0,14%

Диана Димитрова                       0,11%

Николай Банев                            0,11%

Йорданка Колева                       0,11%

Бисер Миланов                          0,08%

По няколко думи за кандидатите от трето място надолу:

- Красимир Каракачанов е от Русе, историк (СУ “Кл.Охридски”). В годините на Иван Костов е депутат от ОДС. На изборите от 2001г. (печелени от НДСВ) тоя напуска ОДС и заедно с “Гергьовден” на Дилов-син поисква да влезе в Парламента, но не успява. На следващите избори 2005-та е в коалицията на Анастасия Мозер (БЗНС-НС) и Стефан Софиянски (ССД) и успява да стане депутат. След това пропуска едно НС и в следващото (настоящето 2016г.) отново е депутат, но в коалиция с НФСБ на Валери Симеонов. Каракачанов е бил кандидат президент и на предишните президентски избори в 2011г. от коалиция ВМРО-БНД, но печели на първи тур само 0,99% и отпада.

Какъв кьошеклия камък, а?! Търсите ли обяснение? В края на май 2006 г. Румен Петков, който тогава е вътрешен министър, в отговор на питане на Николай Бареков, тогава журналист в bTV, разкрива, че Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“. Използван е по македонските въпроси (въпреки, че е от Русе – бел.моя), но материали от досието му не са изнесени, тъй като”те съдържали класифицирана информация”.

Ще се учудите ли, ако допълня, че на втория тур на изборите (според данни на агенция “Маркет Линкс”) 60% от гласувалите за коалицията “Обединени патриоти” са избрали Румен Радев?!

- Веселин Марешки е кореняк варненец. Инженер учил първите 3 години в Москва, откъдето е съпругата му. Сведенията за това как от “изключително беден” (роден е 1967-ма) е станал фармацевтичен и петролен бос (каква комбинация, а?) ще пропусна, но не и спортните му интереси.  Забележете: Варненецът става собственик на пловдивския ФК “Локомотив” (2012 година). Може, нали?

Обаче знаете ли, че Марешки е 18-тият собственик на Локо Пловдив след 1989-та? Първият е бил Александър Николов, шеф на държавната фирма „Трансстрой“. Третият - Николай Гигов, шеф на военния “Делта Холдинг” и доскоро собственик на Локо София. Преди това е кандидатсвал, но неуспешно за Славия, която губи срещу Венцислав Стефанов. Четвъртият собственик на Локо ПД е Николай Попов, разстрелян в София през 2005-та. Петият е братовчед му Любомир Бакърджиев. Шестият – познайте! – Спас Гърневски, тогава и кмет на Пловдив от Костовите хора. Осмият – Филчо Колев, зърнен бос, влязъл в затвора заради злоупотреби. 10-ят – по-малкия брат на Васил Илиев (разстрелян 1995) Георги Илиев, разстрелян 2005г.  13-ят – Александър Тасев, разстрелян 2007-ма. Следват: 16-та – 30 годишната Галя Топалова  и 17-ти – Коко Динев. За да дойде Веселин Марешки.

В политиката Веселин Марешки е от 2005 (партия НДСД). В 2007-ма става председател на Общинския съвет във Варна от името на РЗС на Яне Янев. В 2011-та губи кметски избори във Варна (от името на ВМРО-НИЕ, ПД „Социалдемократи“, БСДП и партия Българска социалдемокрация – Евролевица) срещу кандидата на ГЕРБ Кирил Йорданов. На втория тур на сегашните избори 70% от гласувалите за Марешки на първи тур са пуснали червена бюлетина.

- Следва Пламен Орешарски. Той е от града на братя Галеви – Дупница, Финансист. Появява се 1993-1997 като шеф на „Държавно съкровище и дълг“ към МФ, От 1997 до 2001г. е заместник министър на финансите в правителството на Иван Костов, В следващите две години е заместник-председател на НИС на СДС. Определен е за кандидат за кмет на София от СДС за местните избори през 2003г, но по повод срещата му с бизнесмена Васил Божков-Черепа избухва публичен скандал и кандидатурата му е снета. Малко след това напуска партията. През 2005-та е министър на финансите в кабинета на Тройната коалиция Станишев, Симеон и Доган. От 2007-ма година е репликата му за учителската стачка “Хайде да разтуряме седенката”. През периода 2009 – 2013 г. е народен представител от гражданската квота на Коалиция за България от гражданската квота. Следва премиерстването му май 2013/юли 2014 – Волен Сидеров, Делян Пеевски, Лютфи Местан. В кампанията от тази година се включва “изненадващо”  - в кавички, защото той отрича категорично, че е подставено лице на ДПС-Доган. Само след три седмици партията ДПС го припознава официално като свой кандидат. На втория тур на изборите 90% от орешарските избиратели са избрали червения генерал.

- Трайчо Трайков: Македонски българин от София. Младеж – роден 1970г. Икономист с интереси в енегийния сектор. 2005-2008 работи в EVN. Министър на икономиката, енергетиката и туризма в първото правителство на Борисов 2009-2013. Отстранен от него след скандал през март 2012. На изборите 2016-та е избраникът на реформаторите. Неговите избиратели на първия тур отклониха около 6% от избирателите на Цачева. Ако направите справка по-горе, ще видите, че Цецка Цачева губи от Румен Радев на първи тур с 3,5%.

- Ивайло Калфин: Политическата му биография може да се проследи от бурното начало на 1997г., когато напуска БСП. Вероятно в знак на протест срещу решението й да върне мандата. Само 4 месеца след това става секретар на новоучредената партия “Българска евролевица” с председател Александър Томов (за него малко по-надолу). В тройната коалиция е вече министър на външните работи. През 2009 става евродепутат от името на БСП. (Как след като веднъж вече я е напуснал в 1997-ма?) На следващите избори през 2014г. пак се кандидатира, но сега от името на АБВ. Понеже не става, компенсиран е с депутатско място. От НС го изважда Бойко Борисов, за да го направи м-р на труда и социалната политика. След само година (в 2016-та), когато АБВ официално излезе от споразумението за подкрепа на правителството на ГЕРБ, Ивайло Калфин отново се върна в ПГ на АБВ.  

На предишните президентски избори в 2011г. Ивайло Калфин се бори с Росен Плевнелиев и губи от него на втори тур с 47%. Може би защото официално е подкрепен от БСП и за негово вице се предлага Стефан Ламбов Данаилов. На тези избори тази партийна грешка е поправена – Радев не е кандидат на БСП, а на инициативен комитет. На който председател е пак Стефан Ламбов Данаилов.

- Следващата некомунистка е Татяна Дончева. В 38, 39, 40 и 41-вото народно събрание е депутатка от БСП. Даже в периода 2005-2009 е зам.председател на парламентарната й група. На кметските избори през 2005-та губи в София спора лично с Бойко Борисов с 30% подкрепа. Председателствуваното от нея днес “Движение 21” е създадено в 2011г. като организация на младите интелектуалци в БСП. От негово име и от името на НДСВ (вице й е царистът Минчо Спасов) тя участва в тазгодишните президентски избори. Пак губи.

Не им върви на младите интелектуалци в БСП от “21 век”. Вече мина цял месец, че и повече след изборите, а нищо не сме чули нито видели за тях по медиите. Даже Хекимянчо, Викторчо, хеле Ани Цолова, Жени Марчева... все хубави младежи от типа “21”, не сещат се за г-жа Т.Д. Не са хубави тези неща. Нищо се не знае дали тя няма да потрябва пак на столетницата.

- Георги Петрушев (Кой е този, питат младите? Отговарям: Ами онзи човек, чийто артистичен псевдоним е Жорж Ганчев.) Той е най-възрастният сред кандидат-президентите (роден 1937-ма), но за сметка на това първи обяви номинацията си – още през май 2016. (За сравнение “обединените патриоти” се записаха за участие в края на юли, БСП в средата на август, РБ в началото на септември, а ГЕРБ чак на 2 октомври.)

Какво да ви кажа за него? Голям хвалипръцко, направо е луд на тази тема. Като четете неговата автобиография имайте предвид, че някъде около 1960-та се жени за британска поданичка (тя не се казва Шуши) и чрез нея емигрира в чужбина. Сеща се за България, че трябва “да работи на ползу роду” чак след 10 ноември1989. Когато се връща тук, за да “основе СДС”. Това е толкова вярно, колкото и това, че аз съм марсиански зет. Освен ако г-н Петрушев бърка СДС с БББ. Да ви кажа още, че е агент на ДС още от времената на женитбата си. Участието на Жорж Ганчев в президентските избори т.г. му е четвъртото, след 1992. 1996 и 2001г. Все без успех.

- Велизар Енчев – също агент на ДС още от 80-те години. Познат е отдавна, но като журналист. Иначе се появява в политиката заедно с теле-поколението на телевизия СКАТ чак през 2014 година. Става депутат от партия НФСБ, но на втория месец още напуска парламентарната й група и става независим. Аз лично не правя голяма разлика между него и Красимир Каракачанов. “Седмица”, ако ми позволите сравнение от покера. Трябват му още “три седмици”, за да стане опасно. Врядь ли.

- Митьо Пищова, партизанското име на Димитър Маринов. Голям... тракторист. По собствените му думи познава над 1000 труженички. Но преди няколко години тракторът му получил някаква повреда и сега му е останала само собствената му социална политика да раздава кебапчета и лимонада на социално слаби пенсионери. На мен лично ми е симпатичен, защото рядко може да се види такъв прост простодушен отявлен русофил. Първият му опит в политиката е свързан с Християнрадикалната партия. През 2003г. от нейно име се кандиратира за кмет на Велико Търново и получава цифром и словом 509 гласа. Направо учудващо – ами те само познатите му... труженички са два пъти повече!? През 2006-та прави опит за депутат, но в Кърджали. Защо чак там, като откакто се помни, Пищова живее в Арбанаси?! Иначе ракетата-носител “Евророма” я разбирам. Същата 2005 година моят симпатяга опитва и за президент. Вице му е един друг еротичен полуинвалид Росен Николов (Който помни, помни – бел.моя)

- Румен Гълъбинов. Този не го разбирам. Известен човек е: икономист и финансист, бил е председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Български Имоти" (сега част от Булстрад Виена Иншурънс Груп". От 2009 г. е управител на застрахователния брокер "ЕОС Риск България" и управител на GrECo JLT Bulgaria/ Part of GrECo International Holding AG.

Пък взе по-малко гласове от Митьо Пищова!

- Пламен Пасков – Димитровградчанин, женен за рускиня. Вероятно от там му е хобито към бог Тангра и връзките му в БЛОГ.БГ (имам запазено от починалия вече Eltimir и все още живия Ramone, Saankii също) по тая тема. Иначе отбелязвам, че г-н Пасков е историк. И лекар. (Кое е първо, кое – второ?) Което му позволява да разнищва много професионално причините за смъртта на сина на Плевнелиев (razkritia.com) и да предполага, че и самият Плевнелиев е болен от наследствената болест, покосила сина му, и трябва да ходи редовно на профилактични прегледи.

- Дойдохме до Александър Томов. Известният политик Александър Томов. Икономист с две висши образования. Второто “в Санкт Петербург”, както пише в Мрежата. Неясно защо (дали?) след като по това време градът се е наричал Ленинград. После разни питат защо младите не свързват града на Ленин с града на Петър Велики! Като вицепремиер в правителството на Димитър Попов това  е нашият човек в преговорите с пучистите в Москва 1991г. (Май само аз помня този факт. Нищо, де, и това е достатъчно.) Велик депутат, после и от 36-то и 38-то НС в групата на БСП. Бил е заместник-председател на БСП, председател на Гражданско обединение за републиката, съпредседател на Демократична алтернатива за републиката, председател на Българската евролевица, председател на Българска социалдемокрация. Отделно са съосновател и бивш генерален директор на  Фондация 21 век, Кремиковци, ПФК ЦСКА София...

- Господин Тонев – Още един димитровградчанин! (Като Пламен Пасков. И Румен Радев е роден там!) Депутат от ОДС в 38-то НС 1997-2001. Член на СДС от 2002 до 2008г. След това се появява в пространството “оня ден” – 2016г.

- Кемил Рамадан – Ще ви цитирам FrogNews (журналистът Огнян Стефанов помните ли?): “Доган вода може да ми носи само . Може би аз ще погреба ДПС. Има един гавазин, който ни плаши с оставки. Плаши, че ако не е той няма кой да управлява държавата. Е, аз ще я управлявам. Имаше  и едни друг, който дойде и каза, че за 800 дни ще оправи държавата. Занимавам се с бизнес, имам собствен портфейл във фонда на Абу Даби. Срещал съм се първия братовчед на Путин, с Карпов  също. Рамдан  Кадиров ще го доведа в България. Ще дойде скоро тук. Какво България видя от Европа?!  2020 г. ще дойде голямото ресто на Европа, защото  гавазинът си прави реклами и нищо друго. Аз съм българофил.”

- Камен Попов е човекът, който заби един юмрук в лицето на Волен Сидеров в онази нощ, когато полицаите го арестуваха за насилственото влизане в НАТФИЗ.

- Николай Банев. Още един от района на Димитровград, хасковлия. (Ама какво става? Пернишко/Дупнишкият район е изместен - Георги Първанов, братя Галеви, Мая Манолова, Сашка Васева, Пламен Орешарски... Видинско/Кулският – Александър Лилов, Димитър Попов, Михаил Миков... и той. За Плевенско – по-надолу.) Бащата - Йордан Банев, е най-младият официално признат АПБФК (активен борец против капитализма и фашизма) - 14-годишен. (Разбрахте ли, че онзи ден умря техният шеф, вечно живият Велко Вълканов?!) Синът става стругар. Не е ясно преди или след като завършва Пловдивския Университет “Хилендарски” и ВИИ “Карл Маркс”. Не е ясно вярно ли е, че Люба Кулезич му е рода. По бащина линия. 10 ноември го заварва на щат в ЦК на ДКМС. (Като Васил Велев, Иво Недялков...) През 1990 г. създава една от първите частни фирми в България. Охранителна. През 1996 г. взема заем от чешката „Форестинвест“ и участва с масовата приватизация посредством фирмата си „АКБ Форес“. През 1997 г. успява да привлече доверието на 124 хиляди българи, които поверяват на АКБ ФОРЕС СОЦИАЛЕН боновите си книжки. В 2000 г. Вече притежава къмпингите “Каваците”, “Градина“, „Златна рибка“, „Веселие“ и „Черноморец“, резиденция Созопол и ресторантите „Винарска изба „Механа“ и „Хоризонт“ в Созопол. Участва в управлението на “Голф-Хотели”, Иракли, тенис-клуб “Русалка”.. хайде спирам, че няма да ми стигне страницата само в изброяването. А, щях да пропусна - Николай Банев е член на УС на БРТПП (Българо-руската търговско промишлена палата) и действителен член (академик) на Международната академия по електротехника със седалище в Москва. През 1997/98 е президент на ПФК Пирин Благоевград, спонсорира Септември София, става собственик на Берое Стара Загора. Жена му Евгения Банева...

- Йорданка Колева е известната ясновидка Йоана Рубин.

- Бисер Миланое е Петното.

Резултатите от втори тур (13.11.2016):

Румен Георгиев Радев           59,37%           гласове 2 063 032

Цецка Цачева Данговска       36,16%                          1 256 485

Разлика в гласовете 797547

- при гласували                                     3 540 829  (вкл.  машинно 57753)

- общ брой избиратели по списък     6 848 311

(Понеже зная колко много комунистите обичат да демагогстват, да им го върна. Техният кандидат има 59,37%, но от ГЛАСУВАЛИТЕ българи. Иначе неговите 2 063 032 гласа спрямо 6 848 311-те българи С ПРАВО НА ГЛАС представляват само 30%. Ако продължавам с тяхната логика значи, че 70% от всички българи са против ген Румен Радев.)  

За Румен Радев съм писал много. Убеден съм, че ще ми се наложи още повече. Особено СЛЕД 22 януари 2017-та, когато... А бе, с тия три началнички покрай него – Илиана Йотова. Корнелия Нинова и генерал Деси... Пада му се на тоя праволинеен военен кон с капаци! 

Тъй като не искам да нарушавам равнопоставеността между двамата съперници за президентския пост, няма да пиша и нищо подробно за Цецка Цачева. Освен да кажа, че е от едно плевенско село, съвсем наблизо до родното село на Корнелия Нинова. (И chara е плевенчанка, Ани Цолова също...)

Ако питате защо толкова подробно ви представям биографиите на кандидат-президентите, пък да напиша черно на бяло: Помните ли, че основния девиз на БСП за тази кампания беше “Всички срещу ГЕРБ”?! Ето ви доказателствата.

Да добавя само още едно. Според официалните данни на ЦИК избирателите на Румен Радев са повече от избирателите на Цецка Цачева ВЪВ ВСИЧКИ по-големи градове на страната https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(2016)

 Включително в “неизменно сините” от 1990, та до вчера:

- София 23 ИР  - с 34360 гласа повече за Радев;

- София 24 ИР  - с 21045 гласа повече

- София 25 ИР  - с 39471 гласа повече

- Пловдив град – с 21412 гласа повече за Радев.

Ето приноса на трайчовите реформатори за демократизирането на България!

 Остана ми само половин страничка, за да скицирам другите по-важни неща, сличили се през този ноември:

Най-напред да отбележа, че главният прокурор излезе от нелегалност и подкара на разпити цялото правителство, начело с Бойко Борисов. Това се случи в седмицата между двата тура. И като един същински пухльо изтипоса говорителката си Румяна Арнаудова да обяснява, че това нямало нищо общо с изборните резултати от първия тур. Просто сега му дошло времето, защото “Прокуратурата не спира да работи дори по време на избори”. Костинброд 2! – само дето е не в деня за размисъл, а в седмицата за размисъл.

След загубата на ГЕРБ очите на Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Кольо Колев, Татяна Буруджиева, Александър Симов, Иво Сиромахов, Тошко Йорданов (за шоумените на Слави, писах вече отделно в “Како Пенке – 17”), Антон Хекимян, Виктор Николаев... блеснаха налудничаво. Перата на Кеворк Кеворкян и Мартин Карбовски (за тия swinger партньори – отделно) побесняха. Особено след като в края на месеца в НС влезе за дебати Закон за забрана на комунистическите символи в България.

За мигрантската вълна и всички свързани с нея провокации у нас и в чужбина, ще пиша в следващия постинг “Како Пенке – 18”. Обещал съм.

За приемането на бюджета и парламентарната въртележка след оставката на правителството на Борисов за съставяне на служебен кабинет от страна на Росен Плевнелиев и/или Румен Радев – също отделно. В постинга “Записки от България – декември 2016”. Пак там – за изборите в САЩ, поредицата оставки и избори на Балканите, споразумението СЕТА, бясът на Ердоган да арестува, подновяването на санкциите срещу Русия, смъртта на Фидел и Ким Ун... упсс, Бисер Киров. За Велко Вълканов ви казах.

Обрани бяха тъкмо навреме жилищата на Нешка Робева и Мария Гроздева. Председателят на БХК Красимир Кънев беше пребит на улицата. Цацаров е зает с важните други разследвания (вж по-горе) и се цацаросва.

Френската петролна компания Total обяви, че е открила петрол в блока "Хан Аспарух" в Черно море. От компанията не дават повече подробности за находката и все още няма оценка на количествата. Путин не реагира – бил за риба.

О, чудо! За първи път след толкова години в България бе открит картел за горивата.