Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2016 09:59 - Ти да видиш, како Пенке - 17
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 822 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Познах го по коня. Той черен циганин, а конят, впрегнат в циганската му каруца, целия бял. Е, как да го пусна в двора да изхвърли един боклук от къщата?! Преди две години беше влязъл да сече старата череша в двора. По някое време поиска дълго въже да се върже преди да се качи на високо и след 15 минути се изпари заедно с въжето. Е, циганска му работа. Щеше да вземе 200 лева, ако беше свършил уговорката, ама той предпочете да крадне въжето. Бях го взел за 20 лева от магазина.

Защо започвам разказа си за новите събития в републиката с тази стара история? По две причини. Образно изказани, разбира се. Едната – че искам да повторя пак, че ако помним цвета (в случая “цвета” на новия президент Румен Радев), можем да се предпазим от бъдещи неприятности. И втората – Предлага ли ти циганин да ти помогне, отказвай му своевременно. Ще те излъже, дори и на дребно, независимо от това какъв цвят е конят му.

А те, събитията у нас, како Пенке, много, ама главните са три: новоизбраният президент Румен Радев, предстоящите парламентарни избори и свързания с тях спор за избирателна система и мигрантите. Днеска ще ти разкажа кои “цигани” искат да се запишат за участие в първите две. За мигрантите утре, в следващото писмо.

1.

Властите у нас – три: законодателна, изпълнителна и съдебна. Плюс още една неофициална четвърта – медиите. От тези 3-4 власти само една, законодателната, се избира от “суверена”, т.е. от народа (Суверена? “Парфюм от цветя. На френски!”, както пояснява една завързана леля от рекламата на Савекс). Народното Събрание се самовъзпроизвежда, избирайки, при това с обикновено мнозинство, втората власт - изпълнителната, правителството. Ако знаете кой избира третата власт – съдебната, пишете ми. Може и на лични. Четвъртата власт я назначава #КОЙ. Е, за к’в грездей е тогава Президентът?

Моят отговор: За да може ЧРЕЗ НЕГО “да се коригира” партийно, ако не дай Боже, “народът” сбърка и не избере подходящите НС и правителство. Като се има предвид, че в една демокрация, има възможност грешката/грешките на който и да е, да се коригират на задължителни парламентарни избори на всеки 4 години, пита се “Кому е нужно да се меси в “избора на народа” междувременно?” – Естествено на комунистите и техните леви/десни ташаци, за които функционирането на Демокрацията е смърт. До същия извод може да стигнете, ако си спомните Кой и Кога лансира в новата ни конституция институцията “Президент”. (Виж http://dobronameren.blog.bg/history/2016/10/24/dumi-na-tyrkaleta-i-nikakyv-shans.1484575)

Добре. Сега следващия въпрос. (Който според една друга кака от блога - ако може да се вярва на разните саански кози, че са жени по на двайсет или двайсет по две максимум - е “лишен от логика”. Защото “това инженерната логика, не е логика” според нея. Аз: Друго е да те сърби между палците на краката. Е, те това е съвсем логично, нали?!)

Та, след като се има предвид, че тоталитарната партия БКП не позволяваше дори председател на ТПК да станеш, ако не си нейн човек, и че новата БСП гордо заявява, че е нейн наследник и продължител на идеите й, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е човекът, когото БСП подкрепя за президент, да не е проверено, и доживотно!, предан на идеите й? Моят отговор: Не в възможно!

Ако каже някой, че БКП и БСП не са едно и също образувание, а съвсем различни партии, няма “да се заяждам на дребно” (питайки какво ще Корнелия Нинова с цялото ново ръководство на БСП на поклонение в Правец през септември т.г. послучай рождения ден на Тодор Живков, или пък защо Радев предпочете оня ден да отиде на пленума на БСП, вместо на Консултативен Съвет при Плевнелиев), а само ще обърна вашето внимание на факта, че цветът на знамената и на двете партии – старата и новата, Е ЧЕРВЕН. И ще припомня още. че фонът на който новият президент Радев проведе цялата своя предизборна кампания, също бе червен.

Според социалистите, последното НЕ МУ ПРЕЧЕЛО да бъде Обединител на нацията, напротив, помагало му! Пък Цецка Цачева била партиен кандидат на ГЕРБ, според background-a си и твърдо заявената подкрепа, КОЕТО Й ПРЕЧЕЛО да стане Обединител, напротив, правило я Разединител на нацията. Логика, ама обратна, Комунистическа.

Хайде, холан. Кой може да повярва на тази “история”” – Само който иска да й вярва или е много тъп. Както и някой тарикат, който си мисли, че от парите на БКП/БСП ще има и за него. Били му обещали от Партията. А бе, брато, глей кво станА с Венци Йосифов, Софиянски, Царя, Орешарски, Дончева... Да не слизам до Кюлев, Павлов, Карамански, на toross приятелите...

А, тъй и тъй се сетих, да питам: Какво стана с Михаил Миков и неговите приятели? Мислите ли, че техните шансове вече са минимални, тъй като имат само подкрепата на генните комунисти, докато Нинова има подкрепата на новата стара Държавна Сигурност? Ще се сбият, мисля си, на живот и смърт. Борбата при тях е безмилостно жестока – така твърди един пролетарски поет. Ето например - тия дни ген. Решетников отстреля г-жа Нинова, разказвайки непредпазливо(?) за един разговор между тях двамата .

(А защо разделям Партията от “машината за легитимности” Държавна Сигурност, вече съм обсъждал. Виж   http://dobronameren.blog.bg/history/2016/02/01/ds-kurvite-mu.1426635.

За комуто не му се чете, да резюмирам: Когато една машина се счупи или овехтее, Собственикът я изхвърля и си купува нова. Неясно ли ви звучи? Ами да обобщя – При Комунизма компартията е Собственикът на всичко, вкл. и на целия  народ. При Демокрацията Избирателят е Аргумента, а партиите са негови Функции.)

2.

Точно това твърдение – че при демокрацията избирателят е аргумента, а партиите са негова функция – е (“според мен” добавям, защото съм прекалено добронамерен) отговор на всички спекулации относно каква е връзката между президентските избори и парламентарните такива и откъде накъде едните непременно ще водят до другите. Вижте сега:

Първо - Избирателят и на двата вида избори е един и същ. Ако той с малко е променил своето мнение, полуобърнал е главата си в другата посока, иди-дойди, да изчакаме. Но в случая “13 ноември 2016” Избирателят обърна гръба си, целия – получи се почти квалифицирано мнозинство в полза на червения кандидат Румен Радев. Какво да чакат изгубилите? Да падне таванът върху главите им ли? Не е ли по-добре при първия трус от 6 по Рихтер, да излязат спешно навън.

И второ – Кандидатът на ГЕРБ за президент не бе кой да е, а е действуващ ПРЕДСЕДАТЕЛ на НС. Неговата загуба с много не е ли знак за нови парламентарни избори?!

Би ми било много интересно да прочета коментари на тези мои съображения от многоуважаемите съблогъри. (Естествено, че от тях, а не от политическите лидери - за които, напълно разбираемо е, аз не съществувам.) Понеже очаквам масово два вида реакции – “ти си голям анал-лизатор” и “защо се занимаваш с такива къмунисти”, да ви отговоря:

ОТГОВАРЯМ ПАК: Аз не съм политик и не мога да влияя върху политиката. Но съм гражданин и избирател, такъв като няколкото милиона обикновени българи, чийто ангажимент не бива да се свежда само до отиване до урните и говорене пред чаша и мезе на масата с приятели. Просто така на думи “за промяна”, за “смяна на системата”, “ да идват наш’те, че жената дзвер ми се види”. После...”до утре вечер в новия спектакъл”. Аз съм свидетел и давам свидетелски показания за золумите на онзиденшните комунисти, вчерашните и днешни социалисти, атакисти и разните други кисти. За да помним и знаем, та като видим нещо “ново” при тях, да познаем, че това е “старото” и да го отхвърлим, вместо да го преживеем отново, мърморейки глупаво под нос “Ех, имала глава да пати”.

Докато пиша тези работи, како Пенке, вътрешният ми глас наднича над гърба ми и вика: “А за оня филм, дето го гледахме оня ден, ще разкажеш ли?” Добре, че ме подсети – му викам. – че как! Ти да не си чел “Дайте им тебешира в ръката”?!

В “оня филм от оня ден” в поредния каратистки бой между Добрия и Лошия, Нашият човек беше натикан в ъгъла, паднал, целия в кръв и само един удар му трябваше още да бъде довършен. Споко! Когато Лошият аха-аха да нанесе решаващия удар, Добрият се дръпна назад, юмрукът премина на сантиметър от главата му и понеже не срещна нищо твърдо, за да материализира силата си, повлече след себе си ръката и цялото тяло на Лошия, който се заби във въртящия се огромен вентилатор отзад... и край.

Не ви ли се струва, че играта на Бойко Борисов е подобна. Вместо да стои твърдо до последно във властта и да чака червеният юмрук да го размаже, той се “дръпна” – Ето ви Цачева, гласувайте за нея! и сега не той, а Нинова “лети към вентилатора”. Споко.

Споко, ама как, като тук за няколко дни Кушелистите на всички нива побесняха. Победили са - крещят, точат калъчки и лиги, посягат. И трябва да ги търпим?! Колко време е въпросът. Те, вътрешните гласове могат да чакат и две години, ама аз нямам такъв разкош. Освен това бях заложил, че Бойко Борисов е много повече силен от комунистите и няма да се налага да прибягва до такива “хитрини”. Но...

Няма пълно щастие в живота.       

2 а

За мажоритарната система и нейния предложител Слави Трифонов.

За коя същност по-първо – за същността на мажоритарната система или за същността на Слави Трифонов? Дайте първо за Глупостта, а после за Глупака, който я предлага.

Мажоритарният избор е подходящ, ако се избира един човек, например президент. Обаче България е парламентарна република и се избират 240 народни представители. И всеки от тях има правото да се чувства президент на своя мажоритарен район, нали? Да, ама те, избирателите във всеки мажоритарен район са по около 30 хиляди общо. И се получава на 30 000 избиратели един президент.

Как се обединяват такива 240 броя 30-хилядни индивидуалисти да работят в ЕДНА ИЗБРАНА ПОСОКА за развитие на страната? Един иска промишленост, друг - магистрали. Един иска на Запад, друг напира за Изток. Един умира за чалга, друг не може да я търпи. Един, понеже може само да копа, ненавижда другия, дето остава по-чист след работа. Един е за заем, който да се изяде веднага за заплати и пенсии, а друг вика “Да оползотворим заема с утрешнз мисъл”. Един е готов да се напъне да свърши някаква работа, друг гледа да крадне въжето – имам предвид инструмента, който държи в ръцете си. Един настоява за АЕЦ, на друг не му пука за това, защото се топли на дърва. Кое е по-важно, по-приемливо? – Да дишаме замърсен с вредни емисии въздух целогодишно или да подишаме няколко часа чиста радиация? Един е наивник, друг – мечтател, трети – откровен тарикат. Един циганин, друг –турчин, а има и българи-патриоти, българи-националисти, българи-ИвоСиромаховци. ...

 Обърнете внимание, че още не съм отворил дума за ОБРАЗОВАНИЕТО на депутатите. НС е законодателният орган на Републиката. За там се искат Ум и Знания, а не златни ръце, пъргави крака или въртеливи задници. Освен това Образованието на повечето депутати трябва да бъде юридическо. Мястото на музиканти, шоумени, футболисти и Николети не е в Парламента. Ако не се подиграваме с парламентарната република, разбира се! Ако не искаме да връщаме комунизма, дискредитирайки по такъв начин демокрацията!

А какво ще се получи, ако един мажоритарен ДЕПУТАТ СТАНЕ МИНИСТЪР? Неговото място в парламента не може да остане празно и понеже системата е мажоритарна, а не пропорционална, няма никаква гаранция, че следващият избран  мажоритарник ще бъде от същата политическа сила. Така избраното ново правителство може да загуби подкрепата си в Събранието. Какво се случва тогава? - Сваляме токущо съставеното правителство, правим нови избори, избираме ново правителство и ...?

Разбирате ли накъде отива работата? Не може да се обединят така избрани депутати, ОСВЕН ако няма един техен общ зад/над кулисен началник, който да им заповядва какво да правят. Без такъв ОправИтел, държавата я пиши бегала. Пробутването на чисто мажоритарна избирателна система за избор на депутати не е нищо друго, а само тарикатско подъл начин да се възстанови комунистическата държава с Единствения вожд на Единствената партия? Впрочем комунистите никога не са били честни борци. Дай им да нападат партизански в гръб и по тъмно. Чужди мандри естествено. Днешната им “демократична” инсталация е поредната тяхна миризливка пред входната врата на дома български.

Изобщо пълна каша и безсмислица е въвеждането на чисто мажоритарна изборна система в нашата съвременна България. Не може да се съставят работещи демократично парламент и правителство, ако в подбора на кандидатите не участват партии. Защото така предложените кандидат-депутати от една партийна листа, ще бъдат принудени да следват една политическа линия,  тази на своята партия. Иначе – вън. После всяка партия е безкрайно заинтересована нейните кандидати да са най-добри от гледна точка на професионализъм в работата за която ги избират. Ето първият ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МАЖОРИТАРЕН критерий. Ако партията не подбере добре кадрите си, тя губи доверието на избирателите си, които ще отидат при друга партия. Ето вторият ЕСТЕСТВЕН МАЖОРИТАРЕН критерий. Накрая, ако някой депутат стане министър, той освобождава мястото си на депутат от същата партия, а не на някакъв друг различен партиец и мнозинството не се променя. По такава причина.

И остава въпросът “Тогава колко партии е препоръчително да участват в едни пропорционални избори?”  Естественият демократичен отговор е “Не бива да се ограничава техния брой”.

Но да не се плашим. Партиите, ако ще да са 800, се групират естествено САМО В ТРИ ГРУПИ: едни леви, други десни и трети в центъра между левите и десните. И тъй като “да стоиш в центъра” означава на практика не да вървиш на някъде, а да осцилираш около една точка, тъй като те дърпат ту на ляво, ту на дясно, след време ТРИТЕ ГРУПИ СТАВАТ ДВЕ. Ето моето обяснение защо във всички стари демокрации основните водещи партии са само по две.

Ако ми позволите да разширя разсъжденията си в тази посока, ще напиша, че за една КОМУНИСТИЧЕСКА ЛЯВА ПАРТИЯ е невъзможно да приеме “двете групи”. Тя винаги е Правата, Единствената, Вечната! Другите партии и техните привърженици ли? – разстрелять надо всех, остальние в тюрме или на каторге, мольчат, не рассуждать. Обаче, за да се поддържа такова състояние на държавата, трябва танковете да не се прибират в поделенията, а да са постоянно на улицата. Което е ... смешно, да го кажа така. Затова Времето отхвърля Комунистическото ляво и остава само Демократичното дясно, което пак не е еднородно, но Лявото му вече е нормално НЕКОМУНИСТИЧЕСКО ЛЯВО. Ето моето обяснение за парадокса на пръв поглед – хем капиталистическа, хем социална държава.

Но хОди обяснявай това на сценаристи и шоумени. Под “сценаристи” нямам предвид глупаците от рода на Тошко Йорданов и С-ието му, а командния комунистически щаб. Ако продължавате да ме питате къде се намира този щаб, отговорът ми не е толкова ... смешен. – Много е вероятно ТОЗИ ЩАБ да е генно имплантиран в мозъците на някои и хора, и народи.  

Извинете за отклонението. Макар, че и следващите редове по-надолу са също точно толкова  “отклонение”, колкото и предходното.

Един народ, който има бъдеще или иска да има бъдеще, се грижи или трябва да се грижи за “обществената си градина”. Не го ли прави, го налазват разни “плевели” от рода на кукувците, обединени в “Три води” (Не зная дали помните как се разшифрова тази “музикална” компания от зората на нашия преход? – ТРИфонов, ВОденичаров, ДИлов.) Не зная дали сте мислите и дали изобщо не сте започвали да мислите, че тези “три реки” извират от един “извор”, а и – което е по-важно! – извиращата вода от този “извор” мени цвета си – пренаситено червен, кафяв, черен, фекално жълт, розов, понякога зелен, но никога няма да потече златна. Златна вода в която като потопиш Зло, то се превръща в Добро, не чакайте от този Извор!

И го презрете! Този Извор! Защото водите му са отровни!

Докато пием от водите на “ТриТЕ води”, ще ядем КМО-та само (Комунистически Модифицирани Организми), като напр. “червени домати” от “блеки-“ и “блонди-градините” в блога, като същински мазохисти ще ближим раните си от съветската стръвница и ще ручаме соцжабетата, слушайки мАкедонската песен “Смело, другари, в борбата” и опитвайки се “да удавим водещия”. Виртуално, разбира се.

Иначе не се надявайте, българи, цивилизованият свят да ни допусне в къщата си, да ни даде стол да седнем на масата му и да ни каже “Наздраве, приятели!”.

Просто нещо трябва да направим, нали?! Но като всяко просто нещо, толкова е трудно да бъде направено...

Понякога.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872803
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031