Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2016 07:22 - Селфи с Маркс и Ницше
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2661 Коментари: 8 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Невъзможно е, ще кажете, да си направя селфи с Маркс и Ницше, които, ако биха били живи в годината на моето раждане, щяха да бъдат на 130 (Маркс) и на 104 години (Ницше). А! Що? – Разсъждавате много ограничено. Всичко възприемате буквално. Простете, но трябва още много да учите... Докато проумеете, че “„Човек не е само сбор от химически елементи, албумин и разни други слузести материи във Вселената, а нещо много по-дълбоко, величествено в своята непознаваемост, което се нарича Смисъл или даже Дух.” (Познайте кого цитирам. Напълно съм съгласен с него.)

Сега ако други кажат, че е много претенциозно да се поставям до Маркс и Ницше, ще им кажа, че несравнимо по-претенциозно е Валя и Моро да си правят селфи пред Лувъра! Ама ги гледат по телевизията и им се кефят, нали. Що?

Така, че ще ме изтърпите. Още повече, че няма да ви цитирам умни статии и разбори (от свободната Мрежа, разбира се) на възгледите на тези двама философи от 19 век, нито от ляво погледнати, нито от дясно. А наистина ще ви представя моето “селфи” с тях. И тук вече ще се съглася с вас, че във всяко селфи и “селфи” има голяма доза себепоказване. Така е, и в този постинг е така. Благодаря на блогъра ramone, който ми даде повод, възможност, подсети ме, за това. (Ако ви интересува конкретиката, идете на http://dobronameren.blog.bg/history/2016/09/05/ia-komunisti-se-priseshtat-za-bog.1474621 и прочетете коментарите с №-ра от 10 до 13.)

Започвам.

Имам една моя неиздадена книга, която И най-голямата пловдивска издателска къща Отказа да издаде. Само да знаете колко много неща за разказване се крият зад този съюз И... Ако си представите как камерата се отдръпва все по-далеч и далеч от тази моя конкретна лична история, ще видите, че тя е само един съвсем дребен щрих, една стохилядна, една милионна част от подобни на нея други истории, които заедно като пъзел образуват уродливото днешно лице на комунистическа България. (Ако ви интересуват подробности за книгата ми, издателството и името на собственичката му, можете да прочетете всичко на http://dobronameren.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/10/08/starata-kyshta.1303242)

Като по-начетен от SS-блогърите (ако не знаете кои са тези и искате да научите повече за тях - http://dobronameren.blog.bg/history/2016/08/08/sreshtata-ss-v-s-bg-online.1469374), блогърът ramone коментира философски как и доколко комунистите се съотнасят с Бога. И естествено започна от техния идеолог Карл Маркс. Само да не бе намесил в кюпа им Фридрих Ницше. (Популярна и много експлоатирана от комунистите теза е, че Ницше бил любимият философ на Адолф Хитлер.) Тогава се сетих, че в неиздадената ми от Божана Апостолова книга има редове по същия повод и спонтанно реших да ви ги цитирам. Така хем отговарям на конкретната “закачка” на ramone (в кавички, защото тя никак не е безобидна закачка), хем публикувам основни страници от моята, престояваща вече 6-та година в чекмеджето ми, книга. В случай, че някой комунист реши да гепи нещо от нея, без да ме спомене.   

Следват тези страници. Да ви кажа, че в тях се говори за студентските преживявания на една жена, родена около 1940-та, но разказаното се е случило и с мен. Участващият университетски преподавател философ беше мой преподавател в института. Умря след промяната. Дъщеря му ми беше състудентка и само няколко месеца след Десети ноември емигрира в Израел. Според мен, защото я познавам добре, да изнася идеите на комунизма зад граница. Още една! Боже, ненаиграли се.

 

“В първи курс трябваше да държи изпит по научен комунизъм. В началото й беше интересно. Всъщност до края й остана интересно, но с течение на времето нещата станаха почти зловещи. Тя имаше в библиотеката си и „Капиталът” на Маркс, и „Психоанализата” на Фройд, и „Моята борба” на Хитлер, и „Тъй рече Заратустра” на Ницше, и „Произход на видовете” на Дарвин, и Хегел, и Кант...  Беше ги разлиствала, дори правила опити да ги чете, но сега интересът й беше възбуден до крайност. Причината? Преподавателят й. Той поставяше „на масата” всички немски философи и ги разглеждаше успоредно, за да изтъкне, разбира се,  Маркс чрез критика към всичките останали. Чудесна идея, само дето изводите, неговите и нейните, изобщо не съвпадаха. Да беше си мълчала! Но не беше такъв човек.

Той обясняваше, че Ницше намразил Бог и християнството, защото още при първия си полов контакт на младини се заразил със сифилис от една проститутка. И подкрепяше тази своя версия с някакъв цитат от негово писмо до Рихард Вагнер: „Да се моля на господ ли ме съветваш, приятелю? А къде беше този дрипав евреин Исус, когато пипнах заразата? Сигурно е правил чудеса пред мръсната тълпа, докато аз ръфах червивата му библейска ябълка!”  Добре, но само, ако евреинът преподавател по научен комунизъм в този момент обелваше дума за цитата на Маркс: „Религията е опиум за народите.” И не си мълчеше за сифилиса на Ленин, чийто случай беше дори по-действен – Ницше само писал на Вагнер, а Ленин разрушил всички храмове в Русия, включително и най-големия  - „Храма на Исус Спасителя”. Без да броим разстрелите на хиляди попове.

Какво? – да не би да не беше вярно?!

Отхвърляйки християнския бог и църквата, Ницше трябвало да посочи с какво да бъде заместен Исус в сърцата и душите на хората. И търсейки отговор на този въпрос, той стигнал до идеята за Свръхчовека. Щом на този свят няма божествена сила, която да предпази или спаси обикновения човек от житейските страдания и нещастия, тогава човекът трябва да разчита само на себе си. Само че, за да стане това възможно, той трябва да се освободи от оковите на християнството. Затова „Долу Бог! Бог умря! Човеко, трябва сам да станеш свой Бог!” Ето откъде са се зародили всички мракобесни, човеконенавистни теории, превърнали се в ужасяващи практики, погубили милиони обикновени човешки животи. Справка – Хитлер.

Тук тя имаше дори не едно, а поне две съществени несъгласия.

Първото и по-важното. Не биваше да прекъсва цитата дотам. Той имаше продължения: „Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст. Великото у човека е това, че той е мост, а не цел.” Или – „Който не е птица, не трябва да си вие гнездото над бездни.”  Или – „Щом на човечеството още липсва цел, не липсва ли още самото то?”  „Или: „Наистина кална река е човекът. Трябва да си море, за да приемеш една кална река, без да се замърсиш.”

Каква генна модификация трябва да имаш в мозъка си, за да свързваш учението за „себенадмогването” с идеологията на Хитлер? Да не говорим, че Ницше не беше убил никого, а жертви  на Хитлер станаха 40 милиона германци, на Сталин – 100 милиона руснаци. И те заедно, тези двама другари, за пет-шест години потурчиха още поне 50 милиона човеци от други народи!

Второто. Говорейки за Хитлер, хитрягата евреин се сещаше за Ницше, а забравяше самия Маркс! Тя си беше направила един много точен експеримент, но и изключително опасен, който в края на краищата й изяде главата. Предложи на своя преподавател два цитата – на Маркс и на Хитлер - с молба да коментира възгледите на двамата:

- „Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена.”

- „Да разгледаме действителния, земния евреин – не религиозния евреин, както Бауер – а обикновения евреин. Нека не търсим тайната на евреите в тяхната религия, а да потърсим тайната на религията им в истинския евреин. Каква е светската основа на юдеизма? Практическа нужда, личен интерес. Каква е светската религия на евреина? Пазарлъкът. Кой е светския му бог? Парите.”

И хитрата сврака влезе с двата крака в капана. -  „О! Типични изказвания за Маркс и Хитлер. Маркс е против капиталистическата система, а Хитлер е идеологът на изтребването на евреите. С цел да прибере парите им, естествено.”

Е, не беше така, а точно обратното. Социалистическите мисли бяха на Хитлер от една негова първомайска реч в 1927 г. (беше ги намерила в старите вестници на чичо си и преписала съвсем точно), а разсъжденията за евреите бяха на Маркс от една негова критична статия. Да се чуди човек кой какъв е и кой на кого е учител!

Впрочем и двамата – и Маркс, и Хитлер - бяха евреи! Истински! По майка. И ако са верни думите на Маркс, че водещото при тях са парите и личния интерес, не пращаше ли той самият „на кино” всичките си философски разсъждения в „Манифеста” и „Капиталът”?!

„Не когато истината е мръсна, а когато е плитка, познаващият се потапя неохотно в нейната вода.” – Но това беше Ницше, който не е евреин.

 

Ох, мила Божано. Не зная дали в четенето си стигнала до 25-та страница от книгата ми, където чичото води следния разговор с порасналата вече своя племенница (от горния откъс). Впрочем няма никакво значение, аз правя copy в момента не за тебе, а за читателите си: (Които ти пропусна шанса си да четат книга, която ТИ си издала.)

“Стигна ли до Ницше от книгите? Не си? Ще стигнеш. Там има следната история за развитието на човешкия дух. В началото всеки дух жадува и търси най-тежкото бреме, за да го поеме и да се радва на силата си. Този най-тежък товар той понася върху себе си и като натоварена камила, крачи бързо в своята пустиня. Ала в тази самотна пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща в лъв. Защото лъвът иска свобода и да бъде господар сам на себе си. Само така лъвът може да твори нови ценности, да бъде свободен за ново творчество. Само че той може да извоюва свобода за себе си, заграбвайки я от обичта си. Няма откъде другаде. И тогава лъвът се превръща в дете. Детето е невинност и забрава, едно ново начало, една игра, едно колело, завъртяно отначало. Аз бях образцова камила на която не достигна смелост да се превърне в лъв. И камила ще си остана. Баща ти е лъв, но мисля, че няма силите да се превърне в дете. А не искам нищо повече от този живот - двамата да станем отново деца. Не зная дали ще ме разбереш сега, но не се безпокоя, защото си носиш гена. Този най-тежък товар за човека.”

Генът - този най-тежък товар за човека! Чуваш ли, Божано?

Едва ли. Когато работиш за пари, при това плащани от помияри, няма как да бъдеш лъв. Оставаш си доживотно обикновена камила.

 

Така мисля по тези въпроси, ramone, и вие, мои читатели. Иначе конкретните записи на моите мисли тук в този постинг са от преди десетина години.




Гласувай:
4



1. ramone - ...
13.09.2016 15:20
Разбира се, написал съм (без да искам... или пък да взема да обвиня подводни, че ме подведе-майтап де-не е виновен човека :) наистина голяма глупост – „идеологиите на Мусолини, Хитлер и Ленин са повлияни от Маркс и Ницше”.
И най-малкото, защото Ницше изобщо не пише за идеологии, а и е всичко друго, но не и социалист (аз не съм сигурен, доколко дори партията на Дрекслер, за която Хитлер се закача е имала нещо общо с марксизма – но в социализма и без това има твърде много, крила, фракции и секти, в които от един момент нататък трудно се ориентирам. За Мусолини е известно, че е бил фен на Ленин.) Както и да е.
Имах предвид друго - че и при тримата има много от Ницше. За фюрера се знае, че му е бил горещ фен (от което на философа незаслужено му излиза лошо име, както казваш). Никъде обаче не съм срещал какво е отношението на Ленин към Ницше.
За да обясня какво имах предвид (ще се постаря този път да бъда точен), нека първо опитам да синтезирам в две изречения каква е идеята според мен на Ницше за свръхчовека (ти си го обяснил в общи линии, де, но нищо).
Съвсем накратко – според Ницше. човекът е „това, което е”, а свръхчовека – „това което МОЖЕ да бъде” (човекът). Между двете състояния(„е” и „може”) има едно свръхусилие (на духът, на волята) да бъдат преодолени обстоятелствата. Обстоятелствата в случая са един вид фатум, един вид предпоставеност, набор от установени правила дори, от които на пръв поглед не можеш да избягаш. Човекът избира да се нагоди (да нагоди поведението си съобразно тях), а свръхчовека действа въпреки тях.
цитирай
2. ramone - продължение
13.09.2016 15:22
Кое е ницшеанското у Хитлер?
Ето фактите – знаем какво прави той за някакви си 5 години управление – връща Германия в границите и преди войната плюс бонус – Австрия и Судетите.
Защо и как?
Стандартния отговор би могъл да бъде – защото тогава е било възможно да стане (подводни би казал-„защото звездите са били в благоприятно разположение”:) - т.е. обстоятелствата са били благоприятни.
Защо обаче това не е станало по времето на Ваймарска Германия – обстоятелствата с нищо не са били по-различни?
Защото Ваймарска Германия е действала, съобразявайки се с обстоятелствата!
Фюрера прави точно обратното – той гради нов ред и няма намерение да се съобразява със стари правила. Затова не се притеснява да действа нестандартно (пример - инициираният референдум в Австрия).
Затова Хитлер не само е чел внимателно Ницше, но и наистина добре го е разбрал.
Ленин също, ако не е съзнателен, то поне е интуитивен ницшеанец.
Той не се колебае да пренебрегне Маркс в частта, че революцията трябва да избухне, когато капитализма достигне до крайния си стадий – т.е. с настъпването на определен етап (ето го пак фатума, обстоятелството).
Точно с това (обстоятелствата), Ленин отказва да се съобразява – намира луфт в системата (въпросът за войната), за няколко месеца мобилизира собствена военна сила, действа решително (‘днес е рано, утре ще е късно”) и прави (на пръв поглед) невъзможното – взима властта.
И при Ленин и при Хитлер прави впечатление, дори не толкова постигнатото, колкото краткият срок за който го постигат.
Без свръхчовека Ленин, цялата оная пасмина от първото политбюро (споменато от подводни) щяха да си останат просто никому неизвестни евреи.
А, след като взима властта, той казва така (по смисъл) – „не съм длъжен да се съобразявам с установените правила, защото (бидейки лидер на ново общество) съм над тях”. Това също е много, много ницшеанско...
Тва накратко.
цитирай
3. apostapostoloff - Безсмислено е да се пишат книги,
13.09.2016 17:42
защото никой не ги чете. Точно затова и не ги издават. А ако издадат нещо, то тиражът ще е между 200- 500 екземпляра. И жалко, и смешно.
цитирай
4. dobronameren - Ако е безсмислено да се пишат книги, кое е смислено?
14.09.2016 08:47
Твърдението на Апостолов е толкова очевидно грешно ПРИНЦИПНО, че, нали съм добронамерен, допускам възможността не да мисли това, а да оригиналничи, да се прави на интересен.
Такова поведение е допустимо, но само ако не става дума за "Основи на човешкия Разум", г-н Апостолов.
цитирай
5. dobronameren - "Благодаря" не е точната ми дума за коментариите на ramone. Нещо повече е.
14.09.2016 09:14
Защото аз така разбирам целта на един спор - не само да изложиш тезата си, а преди всичко да влезеш в него с мисълта, че е възможно да излезеш от него, убеден в правотата и на другия участник. Да мислим за спора като за "Училище", а не като за "Война".
Ако продължа играта с моята измислена героиня, тя би имала едно възражение: Какво е виновен Ножът (Ницше), че някой "по-бърз" (Ленин, Хитлер) го е грабнал първи и вместо да реже хляб с него, е започнал да убива други хора? Позовавайки се за убийствата си на Марксовата теория!
цитирай
6. krumbelosvet - Наистина,
17.09.2016 10:55
подгряваните от "Гласът на Америка" наши анти и фоби, трябва да са живели много уродлив живот при "комунизма". Останалите обаче построиха Вапцаровия "завод на живота" без гладни деца и "задушни коптори". Съчувствам на автора. И аз съм попадал на "Гласът на Америка", особено на свръх-чувствителните военни приемници в свързочния полк, но ме отвращаваше дърташката злоба и ПЪЛНОТО НЕПОЗНАВАНЕ НА ЖИВИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ. Това непознаване напълно са усвоили по-доверчивите им слушатели. И сега ни натрапват незнанието и злобата си.
цитирай
7. dobronameren - Какво общо има "Гласът на Америка"
17.09.2016 16:34
с Маркс и Ницше?
И аз съчувствам на тия в свързочния полк. Такива свръхчувствителни военни приемници били налице, а пък резултатите ... виж коментар №6
цитирай
8. krumbelosvet - Авторът безспорно е интелигентен и остроумен,
19.09.2016 08:14
затова не му отива да каже, че войсът на макартиска Америка няма общо с Маркс. Варно е, че като инженер съм далече от риторика и софистика, но им се наслушах и начетох през прословутия четвърт век и станах по-осторожен. А Ницше е немец до мозъка на костите и наистина не съм забелязал да е популярен у янките. Ние май сме по-близки духом от тях с немците и съм срещал живи ценители на Ницше.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872774
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031