След победата на социалистите на парламентарните избори в края на 1993-та и на местните в есента на 1995, изведнъж “се размириса на цар”. Защо? В началото на 1996-та нищо не даваше признаци за сриването на БСП в края на годината. Животът и икономиката – нагоре, СДС разпиляно, само престъпността нагоре. И изведнъж – Царят! Но това е въпрос за нататък.

Сега да видим ветропоказателите.

МОЖЕ ЛИ РАДИО-ТИКВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЦАРСКА КАЛЯСКА?

10 дни след победата на левицата в местните избори 34-ма журналисти от радиото написаха протестно писмо срещу цензурата и ограничаването на свободното слово. Имената им: Лиляна Попова, Светла Петрова, Мария Цанкова, Силвия Великова, Димитър Димитров, Ясен Бояджиев, Статул Карабашев, Диана Димитрова, Ангел Шойлев, Варшава Максимова, Любомир Стоименов, Владимир Гълъбов, Галина Спасова, Ирина Недева, Маргарита Шапкарова, Гита Минкова, Таня Величкова, Стефка Кафеджиева, Роза Чергова, Тоня Капсъзова, Даниела Кисьова, Диана Янкулова, Даниела Якова, Богдан Стоянов, Цоня Събчева, Александър Велев, Олга Иванова, Чавдар Стефанов, Петър Волгин, Николай Лалковски, Румен Стоичков, Асен Матеев, Мая Бонева, Светла Дичева. Два дни по-късно - на 24 ноември Желю Желев ги прие и се солидализира с техния протест. Преди Коледа директорът на БНР Вячеслав Тунев уволни 7-мата най-дейни: Асен Матеев, Чавдар Стефанов, Ясен Бояджиев, Галина Спасова, Статул Карабашев, Лиляна Попова и Александър Велев.

Оставете ме мен, но на всички други е направило впечатление, че уволнените образуват цветово твърде смесена компания - от Чавдар Стефанов в яркочервения спектър до Лиляна Попова в тъмносиния спектър. Ето отзивите:

- Велислава Дърева в "Дума" (23 декември 1995): "Истината е, че никой не иска закон. Защото законът разрешава, но и забранява. Като няма закон всичко е позволено. На всички. Така мислят и политици, и медии. С малки изключения. Журналистическа колегия няма. Има журналисти, готови да умрат за свободата на словото. Но има и журналисти, за които свободата е фраза, бутафория някаква, предназначена за наивници. Те говорят за свобода на словото и бързат да се превърнат в пощенски кутии, в момченца за всичко, в съсценаристи на активни мероприятия, в политически държанки, дори -  в цензори."

- Пак същата, пак там, но месец по-рано: “Въпросът е: защо електронните медии предпочитат да се подчиняват на единия пресцентър, но не и на другия? Това не е свобода. Изборът между една зависимост и друга зависимост, между едно подчинение и друго подчинение не е никакъв избор. Това, което се мержелее на хоризонта, е поредната злоупотреба с журналистите. СДС възседна журналистическия протест и запрепуска назад към 1990 година, към “Let it be”. Президентът възседна журналистическия протест и запрепуска едновременно в две посоки – назад към градинката пред “Кристал”, и напред – към президентските избори, напред през пипалата на червения октопод.”

- Соня Бакиш ("Дума",23 декември 1995): "И аз съм смутена от уволнението на група журналисти от радиото - поредния скандал, разбунил част от обществото. С любопитство обаче наблюдавам пъргавината, с която политици, лидери, синдикални босове, самият наш президент, а и неориентирани хора усетиха поредната възможност да извлекат лични дивиденти за себе си. В създаваната от дни истерична обстановка се увлякоха и свестни хора, които познавам и искрено уважавам. Известно е и че в тоталитарно време имаше хора, които не си плюха на съвестта. Нашата журналистическа колегия знае такива вестникари, които биваха уволнявани, премествани, държани под око, а няколко даже и интернирани. Но точно онези смели хора не се виждат сега между протестиращите. Може би защото долавят политическата окраска на този протест в защита на свободата на словото."

- Вестник АНТИ (22.12.1995) съобщава над заглавието си с големи траурни букви, че журналисти "бяха уволнени от комунистите вместо коледен подарък". Едва ли и този вестник "се е увлякъл" след като Филип Димитров вече е казал ("Демокрация",22.12.1995): "С чувство на съжаление забелязвам, че част от събралите се на митинга (в защита на уволнените) са сред хората, отговорни за днешното печално състояние на гражданските свободи. Разбирам, че моето мнение в този момент не може да бъде популярно, но смятам за почтено да го споделя."

- Петър Берон (пак там): "Не съм вече политик, тук съм като обикновен гражданин. Но с Желю Желев не мога да се обединявам тъй като е мръсник, с Тренчев също не мога, защото е клеветник."

Това става отпред на площадката пред сградата на Българското национално радио. Какво се случва вътре? Вътре работата продължава и според мен при не по-малка свобода на словото.

Впечатления от чутото:

- От 12 януари 1996 беше възстановено предаването от Тошово време "България - дела и документи". В първия момент като го чух - в същия час: 7.15, същата мелодия: "Откога се й, мила моя майно ле, зора зазорила" и същата напудрена социалистическа тематика, изтръпнах. Само името беше спестено. Водещ му беше Любомир Розенщайн - един от протестиращите, но неподписали декларацията журналисти. Същият стана постоянен водещ и на целия сутрешен блок "Хоризонт преди всички". Заедно с още един протестиращ, но пък подписал декларацията - Петър Волгин.

- Там, в "Хоризонт преди всички", на 17 януари един от типа „Евгени Матинчев" - Димитър Гривеков редеше: "Брашно и жито има в изобилие. Мелничните комбинати лъжат, че нямат суровина. Брашното заля пазара - цена 25 лева!", а Розенщайн откликваше: "Благодаря ви, г-н Гривеков, за тези чудесни новини". (За справка цената на новопоявилото се българско списание "Сега", копие на английското "Time", със собственици Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, главен редактор Валери Найденов, е 80 лева.)

- Петър Волгин се вихри в своята любима област. Например на 7 февруари, в най-слушаното време сутринта, ни говори 10 минути сладкодумно за изложбата на Моно Петра "Патриарси и проститутки".

- Сутрините на токущо почналата 1996-та година бяха озвучавани изключително от български песни. Направил съм си труда да запиша текстовете им. Подбирани са, но не много!  „А ние с надежда играем на тото, понесли си кръста, наречен Съдба, какво ни остава накрая: да поемеме пътя към Рая или другия - към дома"; "Днес е сладко да си жив, утре е горчиво"; "Вярвай в своите мечти за полети, вятър в ръцете пожелай ми, хайде ела, ръце подай ми"; "Трябва ли ръце да вдигам, за да викам Бог, щом до мене ти си цял живот. Стига ми това, че ти си тук", но над всичко звучи оптимистичният текст на Михаил Белчев - "За теб, Българийо" с музиката на Тончо Русев, копираща ритъма на сърцето, и ентусиазираният глас на Веселин Маринов!

- От април месец бяха възстановени и петте минути за децата малко преди 7 часа сутринта. Ето какво разправяха на нашите деца радиожурналистите. Преразказвам кратко. На 19 април:  “Пет дни народът-птичка се бори срещу Господаря-Цар на езерото, победи го, радва се и се зае с екологията. Да спасим Природата е следващата ни задача “ (Това било приказка от финладската писателка Маня-Писа Микола. Не смятам да проверявам.)  На 20 април: “Аполония Мармеладова правела много хубав мармалад, но императорът й завидял и заповядал да й отрежат ръцете. И народът казал, че ще му резне короната, защото царе – много, а ръцете – само едни.” (Това пък било по Джани Родари.)”

Обаче както е казал Малкия принц - Най-лошото нещо на този свят е овца да изяде любимото ти цвете.

- Краката на ген.директорът на телевизията Иван Гранитски се клатят яко вече почти половин година. Но организационният живот в БНТ тече - засега по правилата гранитни. В края на януари беше представен новият екип заместници на И.Г. - Валери Запрянов, Стефан Стоев, Пенчо Ковачев и Орлин Филев. И четиримата са напусналите от в."Стандарт" преди няколко месеца. В онази Инструкция за работа с местните кадри една от точките гласеше, че провалилите се на партийна работа трябва да бъдат премествани на служба, която е по-висока в партийната йерархия.

- А за Валери Запрянов ще добавя едно прясно (в смисъла на съвсем ново във времето, от февруари 1996г.) събитие. Репортер на в."Демокрация" пита шефа на TV публицистиката дали смята да представи и другата гледна точка по въпроса за влизането на България в НАТО, след като всяка седмица по Канал 1 наблюдателите от "Наблюдател" агитират срещу влизането ни. Валери Запрянов обясни, че предаването "Наблюдател" било много професионално, съобщи личното си мнение "против" влизането ни в НАТО и отговори на още много въпроси, които не му бяха зададени. Без да даде отговор на въпроса по който го питаха. Това ми дава право и аз да съобщя собственото си мнение за професионализма на "наблюдателите" Томов и Иванов - семпъл интелект, който задълбочено търси под воле теле, когато наблизо няма никакво чифтокопитно, ни младо, ни старо!

- Впрочем по това време режисьор на "Наблюдател"-я и шеф на направление "Шоу и развлекателни програми" в БНТ е куку-интелектуалецът Нидал Алгафари. Другите културни новини от телевизията са, че предаванията на проф. Иван Маразов "Брод", на проф. Андрей Пантев "Другата версия" и "Тревожните мозъци" на Светослава Тадаръкова се преместиха в прайм-тайма - в неделя от 17 до 20 часа. Иначе вестниците от тези дни са препълнени с гневни обвинения, че началникът на пресцентъра на МС Красимир Райдовски коли и беси (чрез мобифона си засега) в телевизията. Че какво лошо прави човека след като Партията ще издигне Маразов за свой кандидат за президент, Пантев ще стане забелязващ се червен депутат, а Тадаръкова - видна приватизаторка чрез мъжа си. Освен това Райдовски си натиска копчетата на мобифона пред телевизора, а през екрана Гранитски му показва среден пръст – карикатура на Рачо Рачев в “Труд” от 22 април.

Засега мои впечатления от гледането на телевизия:

- Това, че "бяхме лишени от качествения продукт на "Каналето" в самата новогодишна нощ" - от който факт часовите вестници направиха двойни тиражи - ни беше възмездено на 3 януари 1996 от 22.00 часа. Простотии на четвърта: Воденичаров, Трифонов, Рядков и Василев. Със знака отпред на Дилов-син.

- Върнаха ни "Отзвук", но без Михнева. Водещи: Иван Такев, Константин Каменаров и Диляна Грозданова.

- Дадоха ни "Хайде, 6 500 000" - предаване за масовата приватизация с водещ Ясен Гуев. Първи събеседник е Христо Смоленов - нерде-не. Иначе официалните данни за закупулите бонови книжки са далече от цифрата 6500000. В София това са 4,27% от жителите, в Габрово - 2,67%. Ей, това Габрово!

- На 24 февруари, примерно, Евгения Атанасова ни представя народните настроения в Елена: "Хората не вярват в това, че държавата ще подобри състоянието им, отчаяни са", а Андрей Бунджулов коментира, че "Преди 10-ти били причините, ама и демокрацията не направила това, което трябва".

- Гледам икономическото предаване "Плюс-минус"- на заставката плюсът е червен, а минусът - син!

1.         Макар че малко се колебах, понеже имам респект от смъртта, реших, че тук му е мястото да напиша нещо последно, наистина последно, за Христо Радевски. (Той умря на 15 февруари 1996г. на 93-годишна възраст.)

Известната журналистка от в."Дума" Бойка Асиова публикува във вестника си на 26 февруари своите спомени за диалозите, водени в писателското кафене през пролетта на 1990. (Какво е правила Б.Асиова там, в писателското кафене, тогава, през пролетта на 1990-та, е много интересен въпрос.) "Христо Радевски почти всеки божи ден в късния следобед пристига, поръчва си водката. Около него винаги има хора. Всякакви. В този ден край масата на поета един след друг се завъртат Йордан Василев, главен редактор на "Демокрация", Радой Ралин, Николай Колев-Босия…"

Провежда се следния разговор, стенографиран от Асиова, и точно цитиран от мен от в."Дума": (Подчертаното е от мен.)

"Йордан Василев: О-о-о, Христо Василич, здравей!

Христо Радевски: Здравей! Какво правиш, бе Йордане? Основният патос на "Демокрация" е: "Комунист, значи престъпник"! Какво е това настървение? Какво е това накървяване? Ама кой ви дава правото да ме слагате наедно мен и всички комунисти с престъпниците? Пенчо Кубадински ходил на лов в Африка, утрепал лъв, разчекнал му устата, че и се снимал с него… Исках да пиша на прокурора на републиката, какво чака още, та не задържи този ловец?

Й.В.: Христо Василич, аз не съм написал нито една дума…

Хр.Р.: Какво не си написал, бе Йордане, цялата "Демокра-ция" е такава. Ожесточена. Аз съм ял попарата на вашите съюзници. Знаеш ли оранжевите партии какво правеха?

Радой Ралин: Бат Христо, защо не дойде? В Хисаря хората, все млади, те чакаха, за да те кандидатират за депутат? Знаеш ли как те чакаха?

Хр.Р.: За чий депутат?

Р.Р.: На СДС-то, разбира се.

Хр.Р.: Радой, аз не мога да бъда от две партии. За съжаление и от моята партия не мога да се кандидатирам, защото съм стар човек. Аз не мога като тебе.

Р.Р.: Аз тъй мисля - че мястото на честните комунисти е в СДС-то.

Р.Р.: Ний ти предложихме в "Демокрация" колонка. Всеки ден пиши каквото си искаш.

Хр.Р.: Много сте хитри. Аз да критикувам моята партия във вашия вестник. Щяхте ли да се нахвърлите срещу Валери (Петров), ако той не беше говорил за зверствата на фашизма? Не ви изнася туй. Нямало фашизъм в България!"

Ха стига с този цитат, че ще ми изстине следващия!

През същата тази 1990г., освен да бъде преразказван от журналистки в писателското кафене, Радевски ни раздаваше съветите си и лично. Пишейки в "Дума", разбира се, а не в "Демокрация". Например на 5 юни 1990 е написал: "Говори се за избити след 9 септември 1944г. хора. Това е вярно. Като безспорен факт е, че тия хора са избити като възмездие за клеветени, изтезавани и избивани преди тази дата  другари и близки на избитите. Налага се въпросът: тия, които преди тази дата са клеветили, изтезавали и убивали - за какво са си отмъщавали? И в тая, вече стогодишна гражданска война в страната искат да ни наложат правилото, че само едната - любимата тям - страна има право да съди."

Боже, аман от наглеци! Прочетете “пресния” постинг на josarian http://josarian.blog.bg/politika/2016/04/16/prochetete-kakvi-gi-e-vyrshil-cherveniia-sadist-atanas-premi.1445079  с биографията на комуниста Атанас Премяната, баща на социалиста Красимир Премянов 

2.         В."Демокрация", 19 януари 1996: „Тъкмо преди Нова Година в интервю пред "24 часа" се напъна да даде своя принос към психопатията на комуниста и бившия министър-председател Георги Атанасов. И ако се спираме на него, то е заради невероятната мерзост и цинизъм, които го изпълват и които за сетен път показват, че нравствената невменяемост е неизлечима болест на комуниста! Нека читателите отсъдят сами: "Казах преди време - министрите след 9 септември, които бяха ликвидирани на 1 февруари 1945, имаха по-добра съдба от нас. Защото те за 5 месеца бяха арестувани, разследвани, съдени и разстреляни. След разстрела - нищо. За секунди или за стотни от секундата минава през съзнанието на човека вероятно целият му жизнен път. А след това мъката е за близките му. А ние? Не беше 5 месеца. 5 години продължават непрекъснати разследвания. Дело след дело. Колко хора си отидоха? Защо си отиде Кубадински? Той не можа да издържи този позор, който се изля върху него. А Георги Джагаров? Четох, че бившата власт го е поразила? Да, но сегашната власт го уби. А Гриша Филипов? А Васил Цанов? Болест - от какво е дошла тази болест?" Дори в безбрежното море от лицемерие, лъжи, злоба и омраза, които изпълват комунистическата литература, едва ли ще се намери подобна гавра с човешките страдания - коктейл от тартюфско лицемерие и канибалско безочие."

Пак справка от архивите, изнесена от Съюз "Истина". Радиограма,19.04.1945, на Георги Димитров до Трайчо Костов: "В момента, когато народните съдии завършат своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдените фашисти, народни предатели и палачи. Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителна работа. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

Припомням на читателите си, че когато  Георги Атанасов излезе от затворите на демократична България след по-малко от година то ще е защото, според лекарското предписание “Страда от чести позиви за уриниране! Което налага неговото лечение в домашни условия. Какви съображения за хуманност и милосърдие е показало новото време! И още!

3.         На 6 февруари 1996г. Върховният Съд оправда 84-годишния Тодор Живков. Анулирана бе 7-годишната му присъда затвор от 1992-ра, за отклоняване на средства (само за Т.Ж. - 11 милиона и 620 хиляди щатски долари) за помощи на братски партии на БКП, без санкцията на НС. На 15 март 1996 след 6 години съдебно разследване при обвинения за злоупотреба със средства и нелегално притежание на оръжие бе оправдан Иван Славков, президент на БОК и зет на Живков. На 18 март 1996 внукът на Живков, 25-годишния Тодор Славков, беше пуснат под домашен арест след 13 месеца в затвора. Той беше екстрадиран от Швейцария на 15.02.1995г., за да бъде съден за изнасилване.

Същият този Върховен съд, който оправда Тодор Живковци, отказа на близо 700 близки на жертви на “Народния съд” да заведат дела срещу живи обвинители, съдии и изпълнители на решенията му. Нямали били “законови основания” и последваха формализирани откази. Защо? Отговорът не е труден – По това време БСП беше на власт!

4.         В края на март 1996-та царят се срещна с около 200 избрани българи в Лондон. Там Симеон II е бил поканен от Маргарит Тодоров, най-големият търговец на български вина в Англия. Причината и поводът не се споменават. Обаче подсказки не липсват. Маргарит Тодоров работеше с Роза Георгиева (“винената царица”, както беше позната приживе в България). Именно Роза Георгиева беше получила разрешението на царя нейните български вина да се продават с царския герб. А освен, че на 22 март във Велико Търново дядо му на Симеон II е обявил “Царство България” през 1908г., на стадион “Уембли” след няколко дни щеше да се проведе футболния мач-контрола за Евро’96 между нашите национали и националния тим на Англия (англичаните спечелиха с 1:0). На този мач нашият цар беше на трибуната, закичен с шалче на футболен фен и викаше за българите.

На вечерята в лондонския хотел ”Грант Бътлийнс” Царят се срещнал с (няма нищо тенденциозно в подреждането на имената, преписвам ги, както са дадени във вестник “24 часа” от 31 март 1996): рок-певицата Милена, конституционния съдия Георги Марков, Мария Гигова, проф. Димитър Шойлев, Александър Йорданов, Жорж Ганчев, посланиците Алексей Подлесни и Стефан Тафров, съпругата на Петър Стоянов, спортната журналистка Вера Маринова (която е женена за англичанин)…

Любопитни вестникарски клюки от тази “винена” вечеря – Стефан Продев, който пътувал с групата от България до Лондон предпочел да отиде на гроба на Карл Маркс, вместо на раздумка със Симеон;  Жорж Ганчев се колебал дълго дали да е Там, но накрая се появил час след началото на срещата; Симеон дошъл в хотела с колата на Спас Русев, бивш зам.шеф на Агенцията за чуждестранна помощ при Петко Симеонов, а сега представител на английска фирма. На следващия ден след срещата с избраните интелектуалци, Царят отишъл специално в хотела, където били отседнали футболистите ни. Те го посрещнали радушно, подарили му въпросното шалче на фен и „само Стоичков не пи кафе с царя”, както е написал “24 часа” на 28 март 1996.

5.         А “БСП очаква Симеон II като турист”, казала Клара Маринова според в.”Труд” от 17 януари 1996, след което допълва експертно: “Обществено любопитство към посещението му ще има,  но то няма да достигне равнището на посрещането на футболистите ни от САЩ.”

6.         Още по-глупаво изявление направил Жорж Ганчев:  „Аз се радвам да имам конкуренти – конкуренцията е благородно нещо.”

7.         В същия брой на “Демокрация” (9 февруари 1996), където Жорж разрешава великодушно на Царя да застане до него, Анастасия Мозер по същия повод се изказва така: “Нека се замислим за някакво разумно разрешение на нашите проблеми, а не да пристъпваме към неща, които в дадения момент няма да създадат национално съгласие, а по-големи конфликти.” – което показва, че земеделците са като шопите – неувиращи глави, независимо на какъв огън са се пекли и колко води са били изхвърляни.

Към всички Такива Симеон II отправи своето послание – има го в много вестници от 2 или 3 февруари 1996: “Трябва да стане ясно на всички, че идването ми има за цел да се осведомя и разбера на място реалното състояние на нещата. Това ще спомогне за по-доброто ми ориентиране за възможностите да бъда полезен. Нито имам мандат, нито притежавам вълшебна пръчица. Надявам се, че ще проявите разбиране към чисто човешкото ми желание за едно спокойно протичане на посещението ми, без то да бъде превърнато в сензация или пък, още по-лошо, в цирк. Намерението ми е също така да видя между другото отново местата, свързани с моето детство, както и да покажа на съпругата си своята красива родина.”

Цар, нали?! Истински!

И българи има достойни за такъв цар. Чуйте какво е написала Ани Драндарова на 1 март 1996 (вестникът е АНТИ):  „Толкова изкривен и циничен ли е всеки, който живее на тези 111 хил.кв.км, та дори и в неговите действия да търси прагматичния интерес към някакъв пост. Невъзможно ли е да се приеме, че един баща отива при болното си, загиващо дете, не за да уточни дали в качеството на лекар, самарянин или изповедник, а само и единствено като баща, който страда с него и иска да му помогне, да разбере отблизо какво му е, да чуе пулса му, да изстрада болките му, да избърше търкулналата се сълза. Възразявам, категорично възразявам, че някой има право да реша дали царят трябва да дойде и дали това ще е за добро или зло. Той има правото и задължението да дойде. Изисква го историческата му роля, честта на предците му, идеалът за който е живял 58 години. Това е повеля на съвестта му и той ще я изпълни. И няма защо да гадаем какъв ще става.

ТОЙ Е!”

(Знаете ли, читателю, че само след половин година казаното от Ани за Царя – ТОЙ Е!, ще бъде безсрамно присвоено от лидерите на СДС, които ще сложат тези две думи за лого на кампанията на своя президент Петър Стоянов. И той няма да протестира! Ето такава е разликата между този, който има повеля на съвестта си, и онзи, който използва съвестта – своята и на другите – за подложка.)