Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2016 19:33 - Времето на Жан - Пъпеши и тикви
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1710 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Защо “пъпеши” и защо “тикви? Чакай, чакай – нещо по-важно: Ето вече 20 години по-късно – в 2016 година, всички ТЕЗИ ПЪПЕШИ и ТИКВИ са още живи и работят същото!

В началото на февруари 1996-та Пресгрупата "168 часа" (да не се бърка с другата група - Мулти) раздаде своите най-големи награди за телевизионно творчество "Златен пъпеш -1995”. Ето автентичните изказвания на „пъпешите 95" (в."168 часа, 12 февруари 1996);

- Севда Шишманова, най-добър репортер: "Аз свързвам тази награда със страницата (от живота ми) "Сан Шантано". Имайки предвид наградените, аз се чувствам професионално защитена."

- Любомир Станоев, най-добър оператор: "Аз съм работил с Иван Славков и когато чух, че той ще ми връчи наградата, просто блокирах."

- Димитър Цонев, за цялостно телевизионно творчество: Това е моята най-голяма награда - изстрадал съм я, защото е кръстена на мое име. Така всяка година хората се сещат за мен."

Докато раздават пъпеши на "пъпешите", да излезем на улицата да се разходим и разведрим. (Годината е 1996, не е 2016, помните, нали.)

- Един час преди Новата 1996 година в София избухнала мощна бомба пред ресторант "Истанбул". Този ресторант, според вестниците, бил собственост на турски гражданин, управителят му е кюрд, а сервитьорката, която е една от четиримата  ранени - украинка. Каква разноезична компания на метри от площад "Възраждане" (бул."Стамболийски" 35) ! Не че не може, но родното МВР как да разследва такава мощна чуждоземна сила, паркирала в центъра на столицата? Научихме само, че щетите били за над един милион лева (доларът е 70 лева).

- В 3 часа след полунощ на Нова Година в мотел "Божур" (около столицата все пак, а не в центъра й) пиян извадил пистолет и застрелял един от празнуващите в барчето на мотела. После по-трезвите от приятелите обезоръжили пияния преди да успее да направи повече поразии, но какво пише по вестниците: "Убитият бил баща на известна състезателка по художествена гимнастика, убиецът бил бодигард на известен в подземния свят, който търгувал със Сърбия, съобщават осведомени снощи." (в."24 часа", 2 януари 1996). Е,и?

- На 8 януари бе пребит (от неизвестни нападатели) китайският военен аташе. Ама сериозно пребит, с мозъчна травма и двудневна кома. Най-вероятната причина - да му откраднат служебния "Мерцедес".

- След три дни откраднали сребристия служебен "Мерцедес" и на Петьо Блъсков. Не са намерили колата (която е застрахована, разбира се), но не са набили и Негово Превъзходителство. Спомням си абсолютно същия случай и сценарий от 1991-ва или 1992-ра - и онзи откраднат "мерцедес" на Лицето беше застрахован.

- В РДВР Русе разкрили 12 западни автомобила, които са влезли в България през митниците, без да ги усетят; после някакъв дребен служител от машинно-изпитателната станция в Шумен им издавал фактури, че са сглобени от изхвърлени на полето автомобилни части, но са преминали успешни изпитания в поверената му лаборатория. Името на дребосъка, издал фактурите, го има във вестника, имената на митничарите, пуснали колите през границата, на полицаите от КАТ, ударили печатите върху талоните, както и имената на притежателите на автомобилите - не.

- Но това се е случвало в милата ни Татковина. Не се е случвало един продавач на гевреци да извади пистолет и да простреля в корема друг продавач на гевреци, защото онзи му бил заел мястото за продажба на тротоара. Все пак мястото поне е престижно - София, бул."Витоша" No1 - на пет метра от левия лъв пред Съдебната палата. Времето: 11 януари 1996.

- На 21 януари отново бомба пред софийски ресторант, този път на ул."Цар Симеон" на ъгъла с булеварда към Софийска гара "Христо Ботев". Името на ресторанта е "Ниагара", собственикът май е сириец. Рекетирали го, той се обадил в полицията, тя дошла, но за лош късмет тъкмо рекетьорите взривявали бомбата. Трима убити, единия от тях полицай, и двама ранени.

- На 28 януари дойде ред на китайския консул да го пребият непознати пред дома му в София. Нищо особено, ако го сравняваме с травмите на колегата му военното аташе. (Не зная дали е истина, съвсем естествено, но в някои вестници, които са настроени против банката на Венци Йосифов, пише, че причина за недоволството срещу китайските дипломати, са милиард и 200 милиона долара, внесени в ПЧБ от Китай като гаранция, че Кремиковци ще продава стоманата си там, вместо в Съюза. По-вероятна причина е инвазията на китайски продавачи по сергиите на стоковата борса "Илиенци".)

- Спомен от „слънчева България" ще отнесе в родината си и чешкия посланик у нас Петр Поспихал, когото "изхвърлили през прозореца на столичен ресторант". (Ужасяващо звучи, нали, но аз цитирам точно, и което е по-важно - всичкото написано във вестниците по този случай!)

- В същия ден, когато пъпеши раздаваха "пъпеши" на други пъпеши, в 10 часа сутринта на централния булевард на Варна било ограбено чейнджбюро. Полицията пристигнала на местопроизшествието 30 минути след стрелбата и арестувала фоторепортера на Ройтер българина Петър Петров, защото "им попречил с опита си да снима отвън чейнджбюрото". И понеже грабителите били вече избягали, тя, полицията, свършила още нещо - разпространила съобщение в което умолявала гражданите за съдействие. (Информацията е на в."Демокрация" от 16 февруари 1996г.)

- На 12 февруари в София беше разстрелян 24-годишният Валентин Алексиев, по-известен с прякора Лисицата. Разстрелът е извършен в 8,30 сутринта, когато в насрещния парцел деца отивали на училище – съобщение на в.”24 часа” от 13.02.1996. Пак в този вестник чета: “Лисицата е син на бивш полковник от криминалната полиция във Враца. Само миналата година Валентин Алексиев беше осъден два пъти. Съдът му даде 3,5 години за организиране на отвличането на медицинската сетсра Хилдия Генова. След това Лисицата беше осъден на още 3 години за отвличане и побой над известния хазартен бос във Врачанско Валтер Папазки. Алексиев е имал и присъда от 1989 за извършване на грабеж, а през 1992 е бил осъден условно за кражба.”

- Междувременно две сътруднички на депутата от… - де да знам откъде… - Венцислав Димитров го откарвали една вечер (6 февруари) до дома му със служебната "Лада". Намесили се в някаква автомобилна катастрофа, пиян "полицай извадил пищов и заплашвал да ги гръмне" и т.н. Интересното следва: пияният полицай се оказало, че се казва Любомир Начев. Три пъти прочетох дописката в "24 часа", но тя така "експертно" е написана, че не съм сигурен дали самият вътрешен министър е заплашвал с пистолет Венци Димитров или това е бил негов съименник. На всичкото отгоре, според мен, са сгрешени имената на двете сътруднички на депутата. Написано веднъж "Миглена Букова и нейната сестра", после "Миглена и Милена", а вестниците след година ще донесат, че Венци Димитров се оженил за сътрудничката си Букева. Ама Миглена ли е или Милена не казват. Пък има и една парламентарна журналистка от по-късно време, пак от политическия кръг на Венци, която се казва Блага Букева. Тази пък коя е?

Възмутен от тези сегашни, минали и бъдещи безобразия поп-певецът Дони написа отворено писмо до президента, министър-председателя и председателя на НС, което съдържа обръщение "до всички работници, безработни, интелектуалци, бизнесмени, журналисти и спортисти" да противодействат на собствения си страх от престъпниците. Това писмо - "Не на страха" - стана много известно със съдействието на цялата преса, медиите и особено на националната телевизия. Лично Иван Гарелов в "Панорама" призова българите да палят и гасят крушките си една вечер в знак на солидарност с този призив. Ако сега усетите моята ирония при разказването на тази история, то е не защото не съм съгласен, че човекът трябва да може да побеждава страховете си,  дори когато това съвсем не е безопасно за самия него. А защото не вярвам на певеца Дони, че е искрен.

Ето защо, както казват по вестниците:

- Престъпниците вилнеят, в буквалния смисъл на думата, не от вчера, когато ги е видял Дони, а от години. Те ще продължават да вилнеят и години напред. Само че Дони се възмути в началото на 1996-та. Чак! И само тогава! Защо? Вероятно причината не е една. Първо определено има личен мотив. Дони казва в писмото си, че видял деца да играят на престъпници и това му дошло много, защото си помислил, че и неговите бъдещи деца ще станат такива.  Жълтата преса намеква за някакво сексуално насилие спрямо певеца. Самият Стоичков, помолен да коментира писмото, казал "Не познавам тази госпожа Дони.".

- Второ, според мен също определено, присъства търговският, рекламният момент. Месец преди възмущението на Дони рокпевците Георги Минчев и Васко Кръпката направиха концерт срещу престъпността. Самият Дони в интервю на Иво Беров (в."Демокрация", 22 януари 1996) казва: "Не, не съм пял на този концерт. Може би съм бил по това време в чужбина.". Но под мотото "Не на страха" сега той организира серия от собствени концерти в страната, започвайки от площада пред НДК. Защо пък да не се съберат повече слушатели!

- И трето - в подкрепа на второто - не вярвам на човек, който се бори против някого и нещо, но показва недопустимо невежество по отношение предмета на омразата си. Слушайте самия Дони от вече споменатото интервю в "Демокрация": "Системата е такава.Някой иска да държи в страх обществото. Не знам кой е, може би някаква организация. Икономическите групировки, изглежда, са по-горе от МВР. От групировките знам за Мултигруп и "Орион". Но само съм чувал за тях, нищо друго не знам, може и да бъркам. Не гарантирам, но една от допустимите възможности е групировките да са измислени на Запад. За демокрацията има смисъл младежите да са безучастни. Западните демокрации заливат младежта с шоу програми и сериали. И нашата действа по техния пример. Не съм в течение кой в Народното събрание се бори най-много срещу групировките." На въпрос на Иво Беров: "Помните ли кой политик пръв предупреди, че в България идва на власт мафията. Тогава всички му се подиграваха.", Дони отговаря така: "Не помня кой беше. Но бих искал моята инициатива да се подеме от някого, който разбира нещата, да създаде инициативен комитет или организация, да се обединят интелектуалците, журналистите и въобще хората. Ние сме много и трябва да преодолеем страха си."

Бре, казаха си престъпниците: "Дони да си гледа пеенето, а не да се меси в работи, за които не е учил", отронил шефът на федерацията по борба Димитър Джамов ("Демокрация",9 февруари 1996). Я-я, възкликнах аз, когато разбрах, че за да въртиш бухалката, държейки я не по средата, а за по-тънкия край, било необходимо да се учиш?!

И понеже нищо не се случи след тази размяна на реплики, след два месеца Дони написа "Послание-2":  "Изминаха повече от два месеца от моето отворено писмо, което като че ли на пръв поглед посъбуди нацията, но явно дотолкова, че само да я размърда и да се обърне на другата страна. Вече съм на път да се откажа от клетката, наречена българска държава. Не искам да бъда български гражданин. Това не ми дава никакви права и достойнства. Да не говорим за привилегии. Това не гарантира живота ми, а само ме прави слаб и унижен…"

Човекът искал права и достойнства! Както и привилегии! Иначе плаши с напускане! О-ох… Когато в началото на 1996-та замириса осезаемо на избори, "предвидливите" започнаха да се нареждат по печелившите писти.

Преди да бъдат изядени мидите

В предишния постинг от тази серия започнах да описвам хронологията на срещите на наши политици с Царя ни в Мадрид. Първи, както винаги, вървят комунистите. По-информираните тарикати, които държат червения цвят на убежденията им да е дискретен, ги следват. Трети вървят обикновените използвачи, които залагат на смяна на убежденията си само, ако вече е почти сигурно, че предстои промяна в далаверата. Най-простите в очите на първите три групи, към тази група принадлежа и аз, си вършат всекидневната работа и чакат Царя да дойде в България, та да го посрещнат на улицата. Евентуално, защото може да са заети, примерно, да описват за своите наследници случки отпреди 20-тина години, с мисълта, че историята не се пише само от победителите.

Кому какво е обещавал Царят, знаят той и събеседниците му. Но явно, че работата е станала сериозна, щом за нея "изтече информация". Първи след Нова година ни информираха за „предстояща визита на Симеон Кобургготски у нас" певците.(Много по-подходяща кандидатура за вестоносци от “миньорите” – Инструкцията-КГБ,  в предвид демократичните нагласи на нас, българите.)

На 16 януари 1996г. те - Лили Иванова-организатор, Богдана Карадочева, Панайот Панайотов, Кристина Димитрова, Вили Кавалджиев, Катя Филипова, Михаил Йончев, Елвира Георгиева, Борис Карадимчев, Стефка Съботинова, Янка Рупкина,  Васил Найденов, Валди Тотев, Георги Минчев… пяха благотворително пред заснежения дворец Врана край в столицата. Тази “почти синя” компания повтори своето начинание на 5 февруари, но в зала 1 на НДК. В значително по-засилено "червено" - още Росица Кирилова, трио "Българка, Васил Петров, Тодор Колев, Йордан Караджов, Христо Кидиков, "Ритон", Маруис Куркински, Петър Вучков, Емил Димитров…

Разбира се, че за нагласите на други българи, Николай Кънчев (вестник "Дума", 2 февруари 1996) пише: "Цветният плакат за събитието и дългият списък от участници, воден от Лили Иванова и Емил Димитров, напомнят малко на познатите и вече позабравени митингови изяви на отечествените попвеличия. На сцената на НДК нямало да има речи, но застраховани ли са участниците, че публиката в залата няма да ги поеме на "Ура" с монархически възгласи? Артистите са свободни хора и могат да пеят за когото си искат. Плюс това парите не миришат. Нека всеки от тях си гласува за когото си иска, но нека се самоуважават малко повече и да спрат да пеят за този или за онзи, който след поредните избори се оказва, че дори не им помни имената. Иначе имаме нужда от повече идеи като тези на Дони и Лили. Тогава нещата може и да потръгнат."

 

В преходен период като този тарикатите винаги са малко объркани. Обективно явление е - още нямат пълна информация накъде клонят везните, та затова пишат "ляво-ляво-ляво-ляво-център-дясно". После естествено забравят какво са писали, прописвайки обратното. Но аз съм за това да записвам, драги червенобрежецо.

Веднага след певците се събудиха интелектуалците. И те не всичките, само някои. При това едни отидоха вляво, други вдясно, трети останаха на място, чудейки се накъде. Докато певците пееха пред двореца Врана, течеше 4-ча-сова кръгла маса в защита на свободното слово, организирана от в."Литературен форум". Било е взето решение да се създаде обществен съвет от интелектуалци, който да е коректив на институциите. Понеже от гладната стачка на Сугарев срещу Желев през 1993-та не са изминали още 3 пълни години, тази маса ме развеселява - кръгът е под патронажа на институцията Желев; негов коректив стават Любен Дилов-син, Георги Мишев, Стефан Цанев, Йосиф Петров, Богдан Богданов, Копринка Червенкова, Павел Попандов, Георги Данаилов, Недялко Йорданов, Греди Асса, Кирил Маричков, Агоп Мелконян, Марин Георгиев, Тодор Колев, Йордан Попов… Милата стара гвардия, но що ще сред Тези интелектуалци Димитър Коруджиев? За събирането медиите ни информираха през целия ден масирано, но радиото се престара най-много - втора новина в новините от 8 часа сутринта,  дори преди събитието да се е състояло.

(Според официалния отчет на германската комисия, която разсекретява и подрежда досиета на източногерманската ДС, 38 от 78-те членове на Съюза на писателите в бившата ГДР са били сътрудници на ЩАЗИ. Че това е пунктуално точно, не подлежи на съмнение, но все пак аз трябва да напиша източника си - Елке Брикман от "Дойче веле", цитирана от в."Демокрация", 6 януари 1994г.  Добре де, след като половината членове на Съюза на писателите на ГДР са сътрудничели на ЩАЗИ, карат ме да вярвам, че в нашия Съюз на писателите няма нито един агент на ДС?!)

Докато певците пееха пред двореца Врана, а 100 интелектуалци разговаряха в НДК на кръгла маса, други видни български интелектуалци прекрачиха прага на "Раковски" 134, събрани от общата мисъл за демократичния процес. В централата на СДС разговаряли два часа с председателя на СДС Иван Костов. Имена? Ето: Блага Димитрова, Ивайло Петров, Георги Данаилов, Георги Величков, Йордан Василев, Иван Цанев, Иван Теофилов, Георги Фотев, Ана Серафимова. Тук има двама, които будят удивление - главният редактор на в."Стършел" Йордан Попов и Любен Дилов-младши. Техните две имена и още три - Димитър Коруджиев, Георги Данаилов и проф.Богдан Богданов - се повтарят от предната среща, ако може да се вярва на журналистите.

В анкета от улицата на в."Стандарт" една учителка -  Теодора Попйорданова, е казала: "Не мисля, че интелектуалците наистина се връщат. По-скоро политиците ги манипулират, за да представят себе си като изразител на "общественото мнение" и на техен гръб да трупат дивиденти. Както направиха с Дамян Дамянов по изборите."

Аз ще бъда малко по-краен. Ще цитирам едни думи на Венелин Пройков, прочетени в "Демокрация" точно по това време – 22.01.1996. Казани са по друг повод (изборите в Полша и в Русия), но пък пасват чудесно и за нашия интелектуален случай: "В шедьовъра на Луис Карол това е една от темите, които Моржа подхваща пред мидите, преди двамата със Зидаря да ги изядат. Казано на политически жаргон, Моржа осигурява на мидите "социален отдушник". Другите теми, предложени от този изтъкнат привърженик на свободата на словото, са обуща, червен восък, параходи, защото морето е горещо-вряло и имат ли прасетата криле. Неслучайно Алиса казва: "Повече ми харесва Моржа, защото поне малко му е било мъчно за горките миди."

 

Ето още "Моржове" и "Зидари":

- Данчето Христова, приятелката на Куба и нейния вожд, пее в камбанен съпровод за Христо Стоичков, поддръжникът на всяка власт, която няма да го кара да си плаща данъците.

- "Високомерният младеж, който преди 5 години заряза СУ "Кл.Охридски", за да се дообразова в Щатите, в събота (20 януари 1996) демонстрира по телевизията, че на калифорнийския бряг не е научил някои основни неща. Просто защото те се усвояват в първите седем години у дома, а не в реномирани чуждестранни колежи. "Доколкото познавам Симеон, той никога няма да се позиционира" - изръси дезертиралият студентски лидер Емил Кошлуков. "Симеон" - сякаш става дума за негов съученик от пазарджишката прогимназия." (Цитатът е от "Демокрация".)

- А един от подпъхнатите в СДС-1990 Стефан Гайтанджиев в интервю по радиото (пак на 20 януари) говореше: "ние и социалистите" !?

- Пак по-добре, отколкото практиката на парламентарните радиорепортери да ни съобщават всички мнения "за" и "против" даден проблем, но имената на коментиращите - обикновено 5-6, се изреждат накуп в началото на интервютата. Иди да разбереш кой на какво мнение е.

- Културният справочник на сутрешното радиопредаване "Хоризонт преди всички" се излъчва „с любезното съдействие на ТБ "Моллов"!

- По повод 5-та годишнина на в."Жълт Труд", Димитър Найденов пише: "Жълтият Труд възстановява (или сега изгражда) някои от най-ценните традиции в журналистическата практика - репортерското начало, търсенето на новината и сензацията, поставянето на читателския интерес над всяка догма. Затова "Жълт Труд" днес е на върха."

- Зоя Деянова, главен редактор на същия този жълт вестник, благодари така на един свой кръстник: "А започнахме като на шега - неколцина редактори и, разбира се, подкрепата на вестник "Труд". Тогава наш главен редактор беше Тошо Тошев. В Бояна стоеше заключен най-известния човек в страната, до когото днес не е толкова трудно да се стигне. Но преди пет лета първото интервю на Тодор Живков бе публикувано в нулевия брой на нашия седмичник. Благодарим на Тато - лека ръка има, потръгна ни."

- "Дума" от 15 декември 1995г. ни информира и кани на „среща в писателското кафене с младата поетеса Цветанка Еленкова, дъщеря на прочутия български бас Стефан Еленков, която ще представи своята първа стихосбирка "Кладите на легиона". Тя обединява 28 стихотворения без нито един препинателен знак. Според редактора на стихосбирката Иван Методиев освобождаване на стиха от множество формални изисквания, включително и от препинателните знаци, е в името на свободата на прочита."

- На 10 февруари БНТ излъчи документален филм за Богомил Райнов (продуцент Борислав Геронтиев, сценарий Светослава Стаева-Тадаръкова-Рудолф). В лентата самият Богомил Райнов нарече "спекулация на мерзавци и нагаждачи" слуховете, че се е отказал официално от баща си Николай Райнов след 9-ти септември 1944. Нещо повече, поддържал тайно връзки с брат си, емигрант в Париж, въпреки изричната забрана на Вълко Червенков, който пък го изпратил културно аташе пак там, в Париж. Защо се намесва тук Вълко Червенков, ще попитате? Ами, защото втората жена на Богомил Райнов е била близка приятелка на жената на Вълко Червенков, която май беше сестра на Георги Димитров. Ако продължавате да питате, този път за женитбите на Райнов, ще напиша, че първата му жена е била дъщеря на голям фабрикант. Той се развежда с нея след победата на 9-ти. Естествено! Обаче! Райнов се развежда и с втората си жена, за да се ожени трети път за някоя "Соня, историчка, през 1960-та".  4 години след Априлския пленум!

 

Е, кажете, как да свикна с такива!

Или пък с едни други преображения! – През май 1996-та за втори път фондация (бла-бла - "Свободна и демократична България"), учредена от Джон Паница (негов много близък родственик ще поеме след време работите на синята коалиция във втория по значение след София седесарски град Пловдив; и ще се провали!), ще раздаде своите журналистически награди. Първите награди през миналата 1995г. тази фондация даде на лицата Вера Мутафчиева, Димитър Коруджиев и Григор Лилов. Питам по какви критерии се слагат в един кюп толкова принципно различно мислещи и пишещи интелектуалци? За да не останете разочаровани като мен, читателю, не питайте - в журито на конкурса участват проф.Тончо Жечев, Лили Маринкова, Тошо Тошев, Петко Бочаров, Агоп Мелконян, Георги Величков и още 5 неназовани "наши хора", ако използвам жълтия жаргон на един назован член на журито.

МОЖЕ ЛИ ТИКВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЦАРСКА КАЛЯСКА?

 

В приказките се случва. А в радиото и телевизията? Но за радио и теле тиквите – утре.

 

 




Гласувай:
3



1. batogo - !!!:))) Поздравления!
20.04.2016 08:22
В общество от тиквеници и пъпешоберачи, тиквите и пъпешите са на мода... :)
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Човек направо не знае
20.04.2016 17:00
сценарист ли има, или сценарият е писан постфактум?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872699
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031