Всички знаем приказката за Червената шапчица. Затова чрез нея ще илюстрирам ноемврийско-декемврийското развитие на българските въпроси. Стигнали сме до момента, когато вълкът вече е в къщата на бабата, глътнал е старата жена и чака да дойде внучката, за да налапа и нея. Знаем защо се стигна дотук. Защото Червената шапчица не послуша майка си да не минава през гората и да не разговаря с непознати. Знаем и как ще завърши приказката. Добрият ловец ще разпори корема на лошия вълк, откъдето ще изскокнат живи и здрави бабата и нейната внучка. После ловецът ще напълни корема на вълка с камъни и повлечен от тях хищникът ще падне в кладенеца, където ще се удави.

Тия дни се развиват лошите следствия от това, че Бойко Борисов не послуша препоръките на европейските страни да не се заиграва с комунисти, социалисти и национал-някакви. Мина през гората, срещна естествено Путин и неговата Русия, повярва на предрешенията им и съвсем непредпазливо им разказа къде отива и “къде живее баба му”. Сега предстои Путин да го “глътне като трошичка туй дете”, а ние оставаме да чакаме европейските страни и САЩ да дойдат да ни оправят натворените бакии.

Месец ноември започна с полицейското блокиране на България. Поводът – финансовият министър Владислав Горанов поиска в бюджета за 2016г. да залегнат мерки за ограничаване парите, разходвани за заплати в МВР. Тези мерки са следните: заплащането за прослужено време да бъде намалено от 2% годишно на 1%, колкото е то за другите нормални служители на републиката; размерът на добавката за храна да не се определя със заповед на министъра, а да е отделно променливо перо в бюджета за всяка година; годишният платен отпуск от 30 дни да стане на 20, колкото е на другите трудещи се, и най-важното, което възпламени невъздържания гняв на милиционерите – да се прецизира категорията на труд за отделните групи служители на м-вото. Първа група труд да се зачита не за всички, а само за служителите, които работят “на терен” – редовите полицаи, катаджиите и пожарникарите. Началниците им по управления и канцеларии да станат втора категория труд, а обслужващия ги административен персонал – трета категория труд, каквато имат всички обикновени професии трудещи се в България, вкл. и създаващите “благата”, т.е. яденето на богопомазаните милиционери.

Е-хе, Горанов, къде си ръгнал! Първа категория труд се пенсионира най-късно на 50 години и получава при пенсионирането си 20 брутни заплати, а третата категоеия бачка задължително до 63 години (засега) и получава 5 или 6 заплати. Ей, гад, ти знаеш ли тогава колко тарикати, кадесари и откровено некадърни техни роднини (вкл. и в блога bg, където е фрашкано с такива) ще паднат до нивото на нормалните трудещи се българи? Ще те уволним, бе еврогеец, ще те арестуваме, ще те ...  И се събраха "спонтанно" на протест. Спонтанно блокираха целия център на столицата, магистрала "Тракия" и най-важните проходи в страната. Естествено с униформените си подстригани мозъци не помислиха, че в тази държава освен тях живеят и други хора с права. Не помислиха, че с действията си насърчават беззаконието, срещу което трябва да се борят. Просто показаха една демонстрация за силата на пагона. И наглеците искат подкрепа от обществото, а пък съвсем не е далеч и забравено времето, когато пак на протести ТЕ биеха, ако се затвори някоя улица. Говоря за окървавените глави по времето на Орешарски. При това протестите бяха ясни, регламентирани и разрешени от общината. ТЕЗИ са милиционери (които пазят властта в държавата), а не полицаи (които бранят правата на гражданите на държавата).

Ех, г-н Борисов... Тогава при Орешарски, когато не беше премиер, това те възмущаваше. През май т.г., когато вече бе премиер за втори път и милиционерите протестираха за първи път при тебе, ти си замълча. Калфин отстъпи тихомълком от предложенията си. Днес, през ноември и декември, след като беше победил главозамайващо в местните избори, накара Горанов да отстъпи също. Вероятно ти най-добре знаеш каква цена трябва да се плати при една коалиционна политика.

Само че от гледна точка на гражданите няма никакво значение колко (ти) струва един ден на власт, още един ден на власт. Особено, когато в коалицията влизат комунисти или както там днес ги наричат. Нека военният министър Ненчев (за когото ти също точиш ножа) ти разкаже приказката на Никола Петков, Аз не съм специалист земеделец и съм далеко от тази история. Аз мога, и го правя, да припомня съдбата на Симеон II. Дойде на крилете на огромната народна надежда, че монархисти и комунисти никога не се смесват – като вода с олио, за да клекне след четири години до Станишев и Доган. Причините му нямат никакво значение. Нищо няма да бъде наречено на негово име в нова България. Какво от това, че три четвърти от царете на европейските страни са му роднини?! Вече няколко пъти си позволявам да задавам един припомнящ въпрос, г-н Борисов. С все по-голяма настойчивост и яснота. Даже последния път си позволих да изкажа съжаление, че личните жертви на премиера ще “отидат на кино”. Дадени ще бъдат и похарчени напълно безсмислено.

Венец на делото поставя не Началото, а Краят. Погледнете съдбата на световния комунизъм, за да се уверите в това. Как започна само?! – У! А! Света ще обновим! Три четвърти от човечеството се понесе на тези красиви мечти, за да се окаже след 70 години, че ... какво ще му обновяваме като “една обикновена хрема не можем да излекуваме все още”, както казва един познат лекар. Не Света трябва да променяме, а себе си да усъвършенстваме там, където ни е позволено – душевно! Колкото и да подскачат разни безобразни, Комунизмът разрушава индивидуалността човешка и я заменя с една обща колективна “душа”. Затова и той, Комунизмът, умря преди да навърши 70 години. Е, някои народи по Земята още мърдат под него, но защо ние, българите трябва да сме от тях и да се родеем и гордеем със СССР?!

Говоря общо ще кажат някои, отвлечено, мечтателно глупаво. Мога да го обърна съвсем конкретно, разбира се. От една страна такава конкретика се очаква от постинг в чието заглавие присъствува точна датировка. От друга страна ноември, декември, януари... ще отминат, следващите месеци ще встъпят във власт... а ние какво? – Ще слизаме от “влака” пак, защото той тръгва не към Европа, както пише на табелите по него, а към мъртвите сибирски полета?! Защото така изисквала конкретната коалиционна политика – да се снишим, че иначе ни заплашват терористични актове, демографска криза и етническа асимилация, загуби на привилегии, възмездие за стари непростими обществени грешки и о, ужас – покаяние. Че кой го реши това, бе батьовото? Бойко? Цацаров, Местан, Делян, Първан, Доган, Друган...

От изброените само Бойко ме интересува. Той е човекът, който днес кара моя влак, наречен съвсем сполучливо “Граждани за Европейско Развитие на България”. Не (конкретно!) например Реформаторски Блок. Какво ще реформират не е ясно. А е крайно време да се позиционират поне заглавно и да почват.  

В цялата тази дандания и плетеница от ноемврийско-декемврийски събития, протести, реформи, компромати, съображения, разцепления, обединения, смени на “машинисти”, на ректори, министри, на медии и водещи, простотии на спортисти и артисти, синдикалисти и откровени комунисти ... аз мога да препоръчам едно “лекарство”. Че не вреди е сигурно. А дали помага, преценявайте сами.

Аз гледам няколко неща. Всъщност едно основно, проектирано върху няколко други. В частност как реагират “моите пилета в блога”. Ако за тях Бойко остава “Тиквата”, няма страшно. Те са като кучета, обучени да разкъсват враговете на господаря си. И винаги се притеснявам, ако пророкуванията на Местан за българското близко бъдеще започват да се случват. Не защото той е турчин, а защото е лидерът на най-деиствуващата скрила се част на комунистическото ДС.

Колкото до външнополитическата обстановка около България, там съм по-спокоен. Склонен съм да вярвам повече на Обама, че за две години САЩ ще се справят с ИДИЛ и подразделенията й по света, отколкото на Путин, че ще стигне до Брюксел, ако се наложи. Защо ли? Отговарям пак образно с приказката за Червената шапчица, с която започнах:

Защото добрият ловец ще дойде със сигурност и ще извади от корема на вълка нея и баба й. Всички приказки, и за Червената шапчица също, завършват щастливо. А приказките не са измислени, те са разкази за нашето Минало. Ако Злото беше победило тогава, днес тези приказки нямаше да ги има, нали.

Аз разказвам Моята версия за развитието на човешката цивилизация. Комуто не харесва тя, да грабне молива или клавиатурата, да напише Своето виждане и да го защити, а не да вади трофейния Валтер или да си лъска бастуна, и в двата случая, заплашвайки ме просташки. Такова поведение няма никакво разумно бъдеще. (Добавих разумно като определение за бъдещето, защото формално погледнато, камъните в корема ти да те повлекат към дъното на кладенеца, също е бъдеще.)

Накрая да ви припомня, че моите постинги, в чиито заглавия има думите “записки по българските въпроси” са свързани едни с други смислово. Четете тези постинги като роман, където не можете да започнете четенето от средата му. За да разберете извивките на фабулата, които ви водят до основната му идея, трябва да стартирате от първа страница. Иначе няма да ви стане интересно. Какво да направя?! Аз не рисувам картини, не съм артист, певец, обущар... та всяка моя роля, песен, конкретна ръчна изработка... да има своя собствена стойност, тълкувана самостоятелно. Аз пиша “исторически роман”. Ужасно скучно, нали? Поне да беше любовен. Или порнографски, където всичкото съдържание е събрано в една точка с три-четири, най-много пет местоположения. (Не им вярвайте на онези, дето раздухват идеята, че имало 50 нюанса.)

Понеже по идея всеки нов постинг от тази серия е нова следваща страница в “романа” и за да не претрупвам изложението с линкове, да ви кажа още: Спазвам правилото поредния месечен постинг да се появява в блога ми около 10-то - 15-то число на следващия месец. Така, че отидете вдясно от текста, който четете и отворете Архива ми. После влезте в стария месец, който ви интересува и намерете съответствуващия му постинг “Записки по българските въпроси – месец, година”. Нзчалото на серията е месец май 2015 година.

 

П.П. Понеже не искам да завършвам така сериозно този постинг и понеже зная какво интересува най-вече “моите пилета” в блога, да ги “задоволя” с един виц. За Червената шапчица, разбира се.

Вървели през гората не един, а двама ловци. Да ги наречем Кушльо и Блеки. Не щеш ли, насреща им изскочила една червена шапчица. Кушльо веднага дигнал пушката и я застрелял.

- Какво направи, бе глупак? – изпаднал в паника Блеки – Ти уби Червената шапчица!

- Каква Червена шапчица е тази, бе, санким?! Гадна курва. Не остана в гората ненаебан вълк от нея.  ): ): ):

добронамерената Червена шапчица вместо Вълка срещнала Бика
и резултата...говежда работа...

са банда рекетьори, чийто шанс е в плюенето по ГЕРБ и в позата че РБ били иистниските десни, та да откъснат некое и друго процентче от десния електорат. След като са гепили няколко процента именно от ГЕРБ, продължават да рекетират ББ и продават скъпо и прескъпо подкрепата си. Взеха много повече власт и сега ще повръщат.

Аз разказах вариант на приказка за Червената шапчица, ама той - не била тя приказката, а другата, за Бика. И за Бика знаем, ама е друга приказка, бе. Слушай:
Селска идилия. Две говеда пасат на поляната, ама защото стопанинът им е разделил предвидливо мерата за бика от мерата за кравата със здрава дървена ограда. Но Бикът, нали си е говедо мераклийско, се засилил, прескочил оградата и паркирал до кравата. А тя го погледнала кокетно, ноздрите й настръхнали, от устата й потекла сладострастна лига и с надебелял език му прошепнала. На Бика:
- Аз съм Милейди от Мюнхен, но вие можете да ме наричате Мара от Кърджали. Черничката Мара.
А бикът се свил срамежливо някак и казал:
- И аз бях Разяреният от Русчук, ама сега вие можете да ме наричате просто Руско, тъй като мъдете ми останаха на оградата.

Аз също не съм възхитен от лидерите на РБ. Не само от ДСБ. И от партията на Миглена Пръмова, и от партията на Корман Исмаилов, и от СДС-водача Лукарски не съм възхитен. Ако някой реши, че обратно - много си падам по Бойко Борисов, и той бърка. Аз мисля, че едно са лидерите, а съвсем друго са техните избиратели. "Десни" хора като мен има навсякъде, дори сред "левите". Хора, разбиращи къде е бъдещето на Света има навсякъде. Затова няма да се присъединя към дори неволни опити да се противопоставяме едни на други.
Да не остане грам съмнение как аз си представям текущите нови събития, ще допиша: ББ има не по-малка вина за случващото се от Радановците. Той е "високият", а има една много вярна истина: "Ако високият не се наведе, а ниският не се повдигне, целувка няма да има".

... Ситуацията Бг. е предсрочни избори, и „широка коалиция“ по немски тертип.

Аз, също като теб, не харесвам ЛИДЕРИТЕ на Реформаторите. Но не смятам, че ГЛАСУВАЩИТЕ за тях трябва да ни бъдат "юди". Ние имаме общи цели с тях последните - България да е част от демократична Европа, да е една равноправна страна в ЕС.
Нали еднозначно се разбира от токущо написаното, че не съм за "радановците", но за хората, които са гласували за тях - да?! Намира ли някой, че тази моя позиция е противоречива? Да го напише ясно еднозначно, за да има основа за спор.

той им е говорител. Или Инджев.

И не отскоро, а от моментите на техните първи проявления в демократична България след 1989-та. Доказателствата са ми писмени и не само от годината 2011-та, когато се включих в блога. Пак повтарям: НЕ ГИ ХАРЕСВАМ, казано меко, но това не ми пречи да гласувам винаги и последователно за демократична България. Ако трябва, пак да уточня какво означават последните думи - Аз съм доживотен "пътник във влака", който пътува в посока Европа. Интересува ме посоката, а не машинистите. Непрекъснато гледам "през прозореца" и ако забележа, че машинистите обръщат посоката към Москва, слизам от този влак. Дали мога веднага да се кача на друг, не ме интересува. Стоя на перона и чакам да дойде. УБЕДЕН съм, че демократичен влак ще мине.
Така направих в годините 1993-1994, когато слязох от Костовия влак. Дълго чаках друг. Пропуснах царския, тройния, но на Борисовия се качих. Само че пак гледам "през прозореца" накъде пътува той! И си говоря с най-различни други пътници! Уверявам те, че ЛИДЕРИТЕ и техните глашатаи (ти ги включи в "разширения състав"), които виждам из купетата, не ме интересуват. И тъкмо защото ги познавам много добре, имам не едно на ум, а две поне за текущия машинист на моя влак. Говоря за Б.Б.

но разговора с него е сериозен. А казано е: Първо работата, после удоволствието.
Претенциите на биковете, че не били говеда, ме развеселяват. Особено на онези, чиито мъде отдавна съхнат на оградата.
Която беше изградена преди 25 години!