Втора част на сравнителния разказ за местните избори през 1995-та и днешните - точно двадесет години по-късно. Тя разказва за (не)правилата при раздаване на картите и самото протичане на предизборната борба – тогава и сега.

Хватките за овладяване на електронните медии – телевизия и радио. На тази информационна равнина демократичността на Избори 2015 е на порядъци по-добра от тази на Избори 1995.

Да си спомним най-напред нещата през 1995 година.

Още през юни 1995г. бяха сменени директорите на БНТ и БНР. Новите имена са Иван Гранитски и Вячеслав Тунев. Ще припомня само, че Гранитски преди да оглави телевизията, беше генерален директор на издателска къща "Христо Ботев" (бивше "Партиздат"), а Тунев беше 10 години кореспондент на "Раб.дело" в основна страна - Гърция, за да стане след това завеждащ отдела за международни анализи на в."24 часа". Добавям - за да подчертая връзките - че Гранитски си доведе и показателен зам.генерален - Паун Цонев (граф Оболенски) от в."168 часа".

В началото на август 1995 председателят на парламента Благовест Сендов и председателката на парламентарната комисия за радио и телевизия Клара Маринова се срещнаха с генералните директори. На срещата "особено внимание бе отделено на адекватното отразяване на проблемите на престъпността". Веднага след това вестниците съобщиха, че Гранитски е уволнил стария изпълнителен директор Кирил Гоцев и назначил на негово място Иван Токаджиев. Мястото "шеф на новините" по телевизията се оказа много ветровито. За един месец се изредиха трима да го заемат - Ангел Григоров, бивш кореспондент на БНТ в Москва, бившият говорител на Любен Беров Райчо Райков и Иван Константинов, водещ от близкото минало на телевизията. Централната информационна емисия „По света и у нас" е поверена на Илиана Йотова. Тунев е поставил двама нови зам.генерални - Борислав Джамджиев и Райна Константинова, както и сменил директорите на програмите "Хоризонт" (новото име е Румян Петров) и на "Христо Ботев" (новото име - Соня Ангелова от "Дума").

Партията БСП, която управлява в момента чрез Жан Виденов, открай време играе едни номера...

- Профилактично “набива обръчите” на своите водещи медиите да не би да им хрумне да запеят в друг хор, като им припомня, че досиетата и ведомостите им се пазят в нейния архив. През септември на специален брифинг Иван Гранитски оповести, че за предходната 1994г. служители на телевизията са взели невероятно високи хонорари. Първи в списъка бил Иван Гарелов с близо 800 000 лева при това за 9 месеца, а не за 12. Веднага след него се нареждал Тодор Колев с малко над 500 хиляди. Трета с 400 000 била Таня Димитрова, а в интервала между 300 и 400 хиляди лева били Ласка Минчева и Бисерка Колевска. Следвали Валя Ахчиева, Евгения Атанасова, Живка Гичева… Подобни са данните за 1993, а данните за 1992 година били унищожени в компютрите. (За справка: средната работна заплата в телевизията за 1994-та е 7000 лв, а една средна учителска заплата от това време е 2500 лв.)

- И обикновените граждани на Републиката бяха успокоени от по-нататъшното развитие на събитията. В "Панорама"-та  на 7 октомври (цитирам от в."Труд"): Иван Гарелов -"по-прям, по-раздвижен, неприсъщо, да не кажем, странно агресивен и Иван Гранитски - по-дипломатичен, по-толерантен, по-гъвкав, по-благороден, по-всеопрощаващ, надмогнаха дребните дрязги и си си подадоха един-другиму ръцете. Ей така, по мъжки." Продължавам с дописката на Светлана Кръстева от "Труд": "Мъжете се вслушаха единствено във вътрешните си гласове. И ето - в националната медия вече цари спокойствие и творческа атмосфера. Нейните шефове и водещи журналисти са обладани от общото желание: телевизията да не е "разграден двор", от който едни изнасят държавни пари, а други внасят държавни наставления. А вестниците… Вестниците какво ли не пишат.”

Днес, 20 години по-късно, в България вече нещата не са такива.

Когато след оставката на Орешарски в късното лято на 2014, през есента ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов направи второто си правителство, генералните директори на БНТ и БНР не бяха сменени. Те и днес са същите. Дори след като повече от половин година дневалната Силвия Великова настоява за смяната на директора си Радослав Янкулов, Борисов не й уйдисва на акъла. Може би, колкото и да не ми харесва на мен тая да злоупотребява с “Нека да бъде”, е по правилата на демокрацията да не се правят резки движения в условията на предстоящи избори. (Веднъж казах, че не ставам за президент. Не съм търпелив. По същата причина не ставам и за премиер. Впрочем аз и не се натискам.)

Ако някой припомни, че по Борисово време има закрити вестници (“Преса” напр. и сп.”Тема”), то да бъде добър да признае, че това бе в резултат на преразпределение на маймуните, които станаха много за клона на който седят, а не по вина на Борисов. Ако трябва да се говори за вина на Борисов, което и аз бих могъл да споделя като виждане, това е започнатото и незавършено закриване на телевизиите “7 дни”. Там явно става въпрос за изхарчени пари по кредит, който виси пред КТБ. Достатъчно тежко доказателство да се намеси Законът. Това не става. Да не би телевизиите “7 дни” междувременно да са си върнали заема?! Едва ли. Ако все пак са го върнали, защо този факт не е разпространен в медиите. Не съм го срещнал, а е изключено да съм го пропуснал.

Виждате ли разликата с 1995 година – дори когато притежава Силата и Правото да я използва, Борисов е сдържан. Това, че било така защото играел по свирката на комунистите, са приказки за наивниците. Той НЕ МОЖЕ да си позволи това, дори да го иска. По една единствена причина, по-голяма от Стара планина: Европа не позволява!

Колкото до съвсем пресния скандал със спирането на телевизия ALFА, това си е жива комунистическа лъжа. Имам лично свидетелство, че това е така. Знаете, че “преглеждам” доста често телевизиите и информационните агенции също. (За разлика от блога си.) Половин час преди да прочета постинга на Varg1, гледах по ALFA икономическото предаване на Нора Стоичкова. Почти моментално включих отново телевизора. Екранът на канала на ALFA действително беше черен. Приех спирането като факт, докато не обърнах внимание на часа на постването Варгово. Той беше цял час ПРЕДИ аз да гледам как леля Нора издевателствува над икономическите факти. Значи г-н Varg Vikelis е знаел ПРЕДВАРИТЕЛНО, че  на ALFA й предстои спиране. Понеже Варг посочваше и причината за спирането – прерязан кабел, значи той е знаел за “рязането” преди рязането. Позволих си да обърна внимание на този факт в коментар на който Varg1 отговори “дрън-дрън” (разбира се, че го имам архивирано). Позволих си да го иронизирам в следващ коментар, че “това дрън е много интересно”. И първият трънчанин постъпи като истински комунист на разпит, млъкна.

Тези комунисти не са борци за свобода, а покушители СРЕЩУ свободата! Те бяха, са и такива ще си останат – хайдуци, които се крият в шумата и стрелят когато противникът им е вече с гръб към тях. Затова техни естествени съюзници са циганите и предимно хората с по-първични инстинкти и без някакво образование.

Бойко Борисов не е такъв. Неговата борба, в момента предизборна, е открита и със стремеж към честност. Затова избори’2015 са несравнено по-демократични от избори’1995. Ето ви и още една причина да твърдя, че ТОЙ НЕ Е КОМУНИСТ.

А вестниците… Вестниците какво ли не пишат.

От 1995-та година:

- Например в “Дума” от 23.10.1995  Ваньо Стоилов разкрива „потресаваща подробност” за синия кандидат за кмет в Стара Загора Цанко Яблански. Ами, че той, представете си, бил роден на 9.IX.1950! Е, това минавало всякакви граници – “И умни глави в СДС решават чрез премълчаване на биографични данни да… осигурят “чисто минало” на своя кандидат. Да си управлявал четири години и след това да се държиш  като опозиция на своите и да шикалкавиш, че не си обременен с миналото си, вече е непочтено пред избирателите.” Ох, горкият Ваньо! Ами, че кандидат-кметът на БСП в тези избори за един от софийските райони се казва Сталин, Сталин Генадиев! Един от дежурните съставители на кръстословици в “часовите” и “трудовите” вестници се казва Ленин, Ленин Кръстев. Сред депутатите от “новата” социалистическа партия имаше един Фидел Косев...

- На 25 август 1995г. Димитър Ананиев пише в "Дума": "С войствената пропаганда, опасната риторика и изкуственото подклаждане и поддържане на политическо и психологическо напрежение СДС още повече се изтощава и деморализира. Пропагандният хит на ръководството на СДС стана оценката на степента на съответствие на управлението на БСП с изборната й платформа. Това означава, че то се зае да пропагандира не собствените си усилия, инициативи и искания, а тези на опонента или на противника. При това отново само в негативен план. Какво може да даде такава пропаганда? В най-добрия случай да тласка, да подтиква, да стимулира БСП да върви напред и да решава назрелите национални проблеми. И с това да укрепва своя авторитет и да разширява влиянието си."

Според скромното ни мнение този текст би станал по-истински, ако заменим "СДС" с "БСП" и съответно "БСП" със "СДС".

- Арх.Христо Генчев твърди на 13.09.1995г. в "Дума", че "Янчулев върна София преди Освобождението". Уж учен човек, а какви глупости е написал само: "Преди 4 години софийският кмет и неговото обкръжение се самообремениха с небивала власт. Така преднамерено беше сложено началото на софийския строителен хаос, отприщен от професионално незащитимата и от нравствено достойната за укор политика на безредие, безплановост и беззаконие. Някои примери: …" - следват укорите за разрешение на строителството на "Анжел Сити", нови блокове в Южния парк и в Княжевското дефиле, намалените междублокови пространства и уплътняването на сградното строителство, претоварването на зелените площи за сметка на паркинги и нови пътни артерии, отмяната на строителството на проекта "плавателен канал Панчарево-Овча купел", разрушаването на паметници, хигиенният упадък…

Че София стана мръсна, по-малко морално чиста, пренаселена, мутренска, циганска, е вярно. Но да попитаме архитекта: Тези промени само за 4-те години 1992-1995  ли станаха? Ако кметът не се казваше Александър Янчулев, а Дончо Конакчиев, тези промени нямаше ли пак да станат? Защо жертва архитектурния си авторитет за временни неща като слугуването на една партия? Да не би пък защото без тази Партия от архигения му не би останало нищо?

- Епиграма в "Дума", 3.10.1995, подписал Рашко Стойков:

"Софиянски си публикува програмата.  Не знам дали вече сте я прочели. Но е хубава,  дума да няма. Почти като тази, с която Янчулев спечели!"

- Карикатура на Доньо Донев ("Дума", 30.9.1995) представя Янчулев и Софиянски, подпрени на една боклуджийска кофа, на която пише "София 02", и гледат към Инджова, която стои настрани със скръстени ръце. Янчулев казва: "Абе, Софиянски, да направим място и на Инджова…"

(Не му е за първи път на Доньо Донев по такъв начин да взема страната на БСП.)

- Известният “червен и в пелените” журналист и писател Борислав Геронтиев в предаването "Всяка неделя" на 22 октомври 1995 - седмица преди изборите - разказа една история в която се казваше: "Излязоха едни хора по площадите добре облечени и образовани, но после се чу за "мерцедеси"-те, кюфтетата, банкови сметки, и народа се обезвери".

- Карикатура на "Чавдар" (АНТИ,20.10.1995): Двамата пролетарски поети Смирненски и Вапцаров гледат към Венци Йосифов и си говорят. Единият казва: "Бастон, дебела шуба, пура - всичко на место. А в замъглените очи банкерската душа звучи с единствената своя струна от злато." Другият: "А, бе, добър другар!… Но кашляше лошо."

- Понеже споменах Вапцаров, ще цитирам „поета” Христо Радевски, който в своята 93-та годишнина, се е разписал в "Дума", 10 октомври 1995, ето как: “Съвестта ми се бунтува, когато се опитват да замърсят хора като Жендов, Пипков и особено Вапцаров. За чистата му гражданска дейност го нарекоха чужд агент и терорист. Тоя строен хубавец!"

(Ох, пак ходи обяснявай! Другарю Радевски, още по Живково време в моите учебници пишеше, че Вапцаров  е имал химически познания и това му е позволявало да прави бомбите на саботажните групи в София по време на войната. Естествено, че за "партията и народа" това беше заслуга, граждански подвиг - бомбите убивали българи също, но те бяха "мръсни гадове". Само че правенето и употребяване на бомби, за да убиваш себеподобни тайно, из засада, винаги е имало едно определение – тероризъм. Че нямаше ли други химически специалисти, та трябваше да жертвате изумителния литературен талант на Вапцаров? И новата ви партия е същата стока. Защо трябва да замесвате първия ни космонавт в нечисти оръжейни сделки? Толкова ли нямате други под ръка? Тук определено вашата Партия съгрешава и никак не е права.)

В същото интервю Радевски се изказва и за "Отворено общество": “...според мене е умно хрумване на американската политика: да хвърля вместо куршуми - долари срещу разрушените от тоталитаризма страни. Но това все пак е купуване - както и да го наричаме."

Поете, живял си дълго и помниш колко много "не нейни" банкери изби собствената ти Партия в годините около Девети. Разсъждавайки нататък, приемам, че си искрен: Продължаваш да се страхуваш само от американските пари, но не и от парите на банкера Йосифов. Щото парите му са на Партията и тя пак ще си ги върне обратно ли? Ех, никак не си поумнял!

- Васил Цонев (Дон Базилио), 5 ноември1995: "Оставете България. Погледнете какво става по света. Навсякъде вилнее максимата: След нас - потоп! И изсичат Амазония, и почти изсякоха прочутата африканска джунгла. За какво? За да могат в Щатите да излизат вестници с по сто, с по двеста страници, пълни с реклами за злато, брилянти, палта от норка и визон. И изсъхна Африка, пресъхнаха реките и езерата. Същото я чака и Амазония. И озоновата дупка расте, а океаните се пълнят с мръсотии. И ако до 50 години светът не стане социалистически, за да озапти развилнелите се хищници, хубавата ни зелена планета ще стане пустиня… Те затова ще гласувам за Венцислав Йосифов."

Вижте сега какво чета за избори’2015:

- “Само БСП предлага работещи, леви решения за проблемите на хората, с които да подобри живота им и развитието на регионите”, каза Михаил Миков в словото си при закриване на предизборната кампания на БСП (23.10. в.”Стандарт” например).

Само?! Като знам, че БСП се гордее с това, че е наследник и продължител на делото на БКП и като чета кои са коалиционните партньори, седящи на първите столове в зала 3 на НДК: ... Партия на българските комунисти, Съюз на комунистите в България, партия “Нова зора”, движение “Модерна България”... очаквам веднага след местните избори “нови парламентарни още следващата година” (прогноза на социолога Кольо Колев) и “работещите леви решения и мероприятия” (според Михаил Миков) – чистка в Парламента на хората на Борисов и Цветанов (предложение на zlatko1 напр.) , нов “народен съд” (от VV1951 напр.), трудови лагери за гадове (blackpredator&Co), разстрели направо (Kushel) ...

Брех, ненаиграли се. Сидеров ряпа да яде. Той предлага само граждански патрули по улиците и бой за носещите накриво шапките си.

- Исках да ви представя няколко програмни думи на Местан (ДПС), но не намерих нищо във вестниците. Да се чуди човек защо след като именно вестниците са негови чрез Пеевски. Подлецът като мълчи с ръце отзад, които стискат нещо, става по-голям подлец.

- АБВ говори предимно чрез устата на своя лидер Георги Първанов. Нямам особено място да го доказвам, но мога при нужда – партията АБВ (или само хората около Първанов?) са по-правоверни съветски и от БСП-Миков.

- А пък как говори едната половинка на Патриотичният фронт, имам предвид Валери Симеонов... Свят да ти се завие. Все едно слушам Ути Бъчваров – сега имам предвид на всяко гърне мерудия. Все си мисля, че въпросният В.Симеонов ще си покаже рогите след изборите. Като следя телевизия СКАТ, направо съм убеден. Мисля, че веднъж вече писах – ще ми отвори допълнително работа бившата половинка на атакистите.

- Бойко Борисов: “Забранил съм на моите хора да коментират действията на другите партии. Ние имаме по-важен приоритет от това – строим, полагаме асфалт, постигаме видими резултати. А кой крив, кой прав, изборите ще покажат.”

Няколко думи за Мрежата – виртуалните медии.

Виртуални медии в 1995 година нямаше. Те тогава бяха още “с баща си на екскурзия в Ташкент”, както изискано се беше изразил чичо му на онзи, който ни съветваше “да духаме супата, щом не го харесваме”.

В 2015 година виртуалните медии вече покриват поне 80% от медийния пазар. Не е възможно значи да ги изследвам подробно тук, в един постинг. А от виртуалните медии поне 90% са собственост на “модела Пеевски”. Защо, бих попитал Борисов и партията му, макар че знам възможния отговор: “Право на всеки човек е да се информира четейки и гледайки. Ние гоним видимите резултати и не можем да отделяме допълнителни средства за писане на пропаганда.” Какво да кажа? – Не ставам за министър-председател. Не съм търпелив.

А виртуалните медии съвсем определено влияят на изборните нагласи на хората. На кои хора? На онези предимно, чийто хоризонт свършва до вечерта на днешния ден и девизът им е “Всеки ден – аванта. Един пирон да е, но аванта да е!” Така са свикнали, такива родители и деца е възпитал социалистическия строй. Един работеше тогава, трима го гледаха, а после изработените блага се разпределяха средно 1:6 или 1:7 в полза на началниците. Не ги слушайте онези, които изброяват какви “права и свободи” ни е донесъл Социализмът. (Говоря специално с примери от “моя” BLOG.BG, откъдето мога да ви затрупам със систематични и писмени доказателства.) ТЕЗИ всички са били все началници в ония социалистически години! Нали четете техните лични споделяния, всъщност хвалби, кой къде работил, с кого е бил приятел баща му и т.н. Остава и да помните!

За да завърша тази “виртуална част”, ми остава само да запиша едно мое наблюдение. Блогърите от завалиата и другариата избягват да обсъждат местните избори. Предпочитат да пишат на руско-съветско-сирийско-евразийско ниво. Което означава само едно – те СА ОТПИСАЛИ победата си със собствени сили. Надат се на външен помощник. От споменатите токущо нива. Ох, Ами че той Путин има много големи проблеми с връзването на собствените си гащи, за да мисли и за нашите потури. Но това е “висша математика”, “питагорова теорема”, както често пише един глупак в блога.

Връщам се на темата – изборите за местна власт.

За 1995 година имам точни данни (от “Дума”) за тарифите за предизборна агитация. БНТ и БНР са определили минута ефир да се плаща съответно по 3340 лв и 340 лв. Цените в регионалните центрове са с 20% по-ниски. За 2015-та се премятат много по-големи суми – например днес чух по телевизията, че партията ББЦ (кандидат кмет Мария Календерска) разполагала със суми от милион лева нагоре. Предполагам, че е вярно. Предполагам също така, че сумите на ДПС са поне на порядък по-големи. Нищо. че Пеевските вестници пишат такива работи за предизборната агитация на реформаторите.

Така е в България! Скъпа е предизборната агитация, но пък който спечели властта, ще си върне вложените пари стократно. И понеже далаверата е голяма, в Закона от 1995-та година са взети необходимите мерки, щото до баницата да не се допуска всеки. 90-те минути на телевизионните дебати се разпределят така: половината време - 45 минути, се предоставя на петте парламентарно представени сили (изборите са за местна власт, не сте забравили, нали!), а другите 45 минути са за всички други кандидати. Тъй като "другите" са 59 на брой, на всеки от тях се падат по 47 секунди да представи своята платформа на евентуалните си избиратели.

Коментар ли? Ани Драндарова, "Демокрация", 12.10.1995г.:

"Ако си представим някакви прегледи - театрални, оперни, оперетни или симфонични, в които съставите разполагат с време, пропорционално на големината на своя град, то прегледите биха изглеждали горе-долу така: Софийската филхармония ще изсвири цяла симфония, Пловдивската - само първата й част, оркестрите на Варна, Бургас и Русе ще се задоволят с темата, а по-малките градове (тези до сто хиляди души) - с първите 16 такта. Единственото, което остава на ощетените оркестри, е да увеличат обема на изсвирените тактове, забързвайки темпото. Ако то е "анданте", свирейки "престо", те биха могли да прибавят още няколко такта в своето изпълнение. Естествено тогава никой не би познал творбата, която се изпълнява. В журито са поканени осем милиона предполагаеми идиоти, които трябва да преценят качествата на оркестрите и да раздадат наградите. Гледайки този абсурден спектакъл, неволно си представих какво би станало, ако светът прояви чувство за хумор и при някой от бъдещите международни форуми (примерно сесия на ООН) разпредели времето за изказване на държавните глави според площта и населението на държавите. Колко дълго биха говорили някои президенти и канцлери и колко нелепо би се почувствал премиерът на страната "колкото една човешка длан", комуто времето би стигнало само да изтича до трибуната,  да каже "Аз съм Жан" и бегом да се върне на мястото си."

Е, не мога да се стърпя: сравнете текста на Ани Драндарова с коментара на Мила Манова за отиващата си вече 1995 година:  ("Дума", 30 декември 1995)

"Ако погледнем с наши очи 1995-а, в нея новости колкото искаш - ново правителство, нови кметове, партии, които търсят себе си и привържениците си, нов парламент и куп стари загноили проблеми. Цяла лавина набъбваше от много време, за да се стопи бързо до безобидна снежна топка. Всъщност истински новото е, че страната излезе от стресовия етап на трансформация към пазарен тип общество, който бе пренаситен с идеология. Днес още не е празнично, улиците не веселят окото, ведростта не е в изобилие, не звучи Одата на радостта. Може да не е много, може да не е повод за големи надежди, но е изпълнима цел в новата ера на оздравяваща България. С две думи - има защо да споменем и с добро лето 95-то като края на гневното пътуване заникъде."

Удивително! Митре малце болен, утре погребението! Ама така е, когато комунистите са забранили на Ани Драндарова да пише само, защото баща й не ги харесвал – тях, комунистите - и дали перодръжката в ръцете на  дъщерята на един техен човек от Кюстендилско, ген Манов, бащата на Мила Манова. Като да уволниш една изящна пианистка и да назначиш на нейно място проста тъпанджийка (говоря образно). И после се зачудили защо не ми вървяла музиката!

Утре – 25 октомври 2015, са местните избори, които ще определят посоката на развитие на страната ни за следващите четири години. Нека мине този ден и следващата седмица, да излязат окончателните официални резултати, тогава ще сравнявам пак къде бяхме в 1995-та, къде сме днес в 2015-та. Но мога съвсем сигурно да напиша още сега, че тези резултати ще бъдат помятащи за “съветските” българи.

Пък и от познатите шебеци, цитирам: "Половин час преди да прочета постинга на Varg1, гледах по ALFA икономическото предаване на Нора Стоичкова. Почти моментално включих отново телевизора. Екранът на канала на ALFA действително беше черен. Приех спирането като факт, докато не обърнах внимание на часа на постването Варгово. Той беше цял час ПРЕДИ аз да гледам как леля Нора издевателствува над икономическите факти. Значи г-н Varg Vikelis е знаел ПРЕДВАРИТЕЛНО, че на ALFA й предстои спиране. Понеже Варг посочваше и причината за спирането – прерязан кабел, значи той е знаел за “рязането” преди рязането. "

Възможно е лицето Варг да има свръх способности, да вижда бъдещето и т.н.