И преди 20 години по същото време (края на октомври 1995г.) се проведоха избори за местна власт. Някои неща са същите с нещата днес, но има други съществени различия. Ще се опитам да разкажа за тогава и сега, сравнявайки ситуации, събития и лица, пък вие си правете изводи към по-добро или към по-зле е дръпнала България за тези 20 (словом двадесет!) години.

1995 година беше първата от двете години управление на правителството на Жан Виденов (БСП). Спокойна година в сравнение със следващата 1996-та в края на която доларът от 500 лева за парче стигна 3000. За 40 дни скок от 600%. Засега обаче всичко е спокойно. Имаме вече почти година легитимен парламент – 37-мият.

Пиша “легитимен”, защото го сравнявам с предишния 36-ти. Който беше “син” при изборите за него (октомври 1991), а после без нови избори се преструктурира в “червен” (октомври 1992) с помощта на измятането на Доган и т.нар.”сини мравки”. След което още две цели години този “син” парламент гласуваше решенията на правителството на Любен Беров. “Сламеният Беров”, предложен от Желю Желев, с мандата на ДПС и подкрепян без никакви скрупули от БСП. (Ако още си спомняте за тези събития. Аз не мога да ги забравя.) А помните ли кой даваше легитимност на този парламент през последните две берови години? Неговият председател, който тръбеше, че е от СДС след като имаше ИЗРИЧНО решение от конференция на СДС (още от ноември 1992), че председателството на НС е несъвместимо с членство в СДС! Помните ли името му? Казваше се Александър Йорданов. Същият този, който днес (от месец) има собствено предаване по телевизия “Европа”! Не са хубави тези неща, г-да демократи, от тази единствено що-годе проевропейска телевизия!

Аз няма да забравя тази “подробност”. Защото съм убеден, че нищо не е случайно в нашата България и преди, и сега. Може този факт – за “почервеняването” да го наречем на ТВ “Европа” - да е резултат от отдалечаването на Реформаторите от ГЕРБ, Може. Но това ми напомня за разрива вътре в СДС от годините 1992-1995. Когато Иван Костов се противопостави на Филип Димитров и така разби МОЕТО СДС. Днес Костов е още “жив”. Пак ли се готви да прави подобни “номера”?! Ако е така, да кажа: не е възможно да се “разбие” ГЕРБ  с вътрешно обединение на десни с леви или обратното. Времената днес са други. Държавата ни е член на ЕС и да излезе оттам - това означава да се разбие ГЕРБ – може само с помощта на Съветската армия “освободителка”. От умрял писмо.

Да се върна на 37-я Парламент, значи в 1995-та. В него имаше 5 партии – БСП коалиция (52%), СДС (29%), коалиция “Народен съюз” Савов-Мозер (8%), ДПС (6%) и БББ на Жорж Ганчев (5%). Това е Парламент в който БСП, ДПС и БББ имат общо 63%. Като добавим някои части от “Народния съюз” и от СДС, които могат да бъдат активирани всеки един момент чрез досиетата в ДС, виждаме, че комунистите, пардон социалистите, имат повече от квалифицирано мнозинство. Този Парламент беше подчертано “червен“, просъветски.

Днес – 2015г., 43-ят Парламент (избран 2014, пак октомври) определено не е “просъветски”. Макар в него герберите да са само 35%, а РБ – 10%, към тях се навървят още плаващи мнозинства от общо 7-те партии, така че “прозападната” му ориентация е непоклатима. Партията може да направи някой “Костинброд-2” пак, но без решаващата помощ на Съветската армия, както писах, това е невъзможно. А руски освободители от ЕС и НАТО тук, това е като да чакаш от умрял писмо. Да си спомним правителството на Орешарски колко изтрая и колкото и да подскачате, кушели, Времето е наше.

Аз ще публикувам специален постинг за резултатите от предстоящите местни избори, но след двадесетина дни. Нека станат окончателни резултатите. Тогава ще направя и някакво подобаващо сравнение с резултатите от изборите през 1995-та. Обаче отсега мога да кажа, че ако в онази изборна нощ Клара Маринова (помните ли я, ще ви я припомня след малко) размахваше една “червена” карта на избраните кметове от БСП, то в предстоящата изборна нощ Цветан Цветанов може да размахва една “синя” карта на България. Това е така, защото както и да се извъртат партийните централи и да твърдят, че “изборните резултати са манипулирани”, че “народът мисли друго”, че “София не е България” и други такива разни О.Т., то те, изборните резултати, повтарят горе-долу “цвета” на действащия Парламент в момента.  “Червен” Парламент – червени кметове, “син” Парламент – синя местна власт.

Споменах Клара Маринова. Тогава в 1995-та тя беше БСП-отговорника за изборите. После, след година и нещо, си отиде заедно с Жан Виденов. Дълго време я нямаше на политическия фронт, мисля че четох някъде, че гледала пилци или нещо подобно в родната си къща в Ресилово. Били комшийки с “дупнишката мадона” Сашка Васева, която също била родом от това село съвсем близо до града на братя Галеви и преди, и сега. Обаче! Сега внимавайте! Има едно българско радио за което не съм чувал да е с национално покритие, но на всяка пресконференция, на всяко гърне мерудия е, задава въпроси, шуми, бъхти се, громи, чрез своя единствен репортер. Радиото се казва К2, а Човекът-Радио – Илиана Беновска. Известна личност още от бай-Тошово време, известна най-вече със своята напориста предлагаща се младост тогава. По-късно – за 1990-1991 говоря – режисира един ... филм, игрален в който главната героиня се играеше от Дарина Павлова. И последната млада тогава беше, май още не беше женена за Илия Павлов. Прескачам едно 20 години, за да запиша, че покрай критики към късния Бойко Борисов – министър-председателят, Беновска “израстна”, стана Сашо Диков в рокля. Отдавах това на нейната напоритост, по-точно казано на безподобното й нечовешко нахалство. Е, преди година научих, че радио К2 е основано от Клара Маринова. Вероятно така се обяснява иначе необяснимата буква “К” в името му. Беновска що ще там, вие си обяснявайте, аз няма да ви досаждам с моите мисли. Само да запиша, че покрай второто правителство на Бойко Борисов Клара Маринова започна да води и собствена рубрика по една европейска съветска телевизия – BULGARIA ON AIR. Вътре в тази телевизия са сбрани твърде много видни социалистическо-мафиотски юнаци и юнакини от годините на прехода. Но за това друг път, не му е тук мястото. Обещавам обаче да разкажа за тях по-нататък. Засега - включете на телевизионния канал “България он ер” и ще видите Клара Маринова наживо как рекламира “новото си шоу”. Спирам дотук, че започнаха да ми идват едни мисли за стария бардак на нашата улица. Само да кажа, че са навързани като свински черва!

Така-а-а-а. Както казва една Ташева, Магдалена. Сетих се за нея, защото е от същата карантия. Да премина към информативното в предизборната надпревара. Ще се спра само на кметската борба на софийска почва. Че иначе ще стана бетер Паисий. Не че нямам такива амбиции, но това е друга тема.

Тогава, в далечната 1995 година кандидатите за софийски кмет бяха основно трима – Стефан Софиянски “син”, Венцислав Йосифов “червен” и Ренета Инджова “сива”. От останалите кандидати ще спомена само Йоло Денев. Един пообъркан човек, меко казано, защото единствен той върна на държавата предизборния си дълг от 1990г. в размер на 300 хиляди лева тогавашни пари. И въпреки всичко беше в затвора известно време. Като излезе, акъла му не дойде. Можете и днес да го видите, дежурен е на всеки митинг “за” и “против” няма значение. В тази връзка се чудя защото новият “Йоло Денев”, говоря за Николай Колев-Босия, не се кандидатира за софийски кмет тази година. Това е единственият начин да върне своя човек в автомобилния бранш.

По няколко думи за всеки от тримата основни кандидати за софийски кмет през 1995-та година. И моите разсъждения, разбира се в тази връзка. Аз съм в блога си и имам права по конституция на това, нали.

Стефан Софиянски

„Софиянски ще бъде добър кмет" е подписка на интелектуалци в подкрепа на кандидата на обединената опозиция", пише вестник „Демокрация" от 23 октомври 1995г. (Веднага отбелязвам, че това не е вярно. Опозицията не е обединена. Стефан Софиянски е “човек” на Стефан-Савовите хора. МОЕТО СДС няма кандидат на тези избори.)

Отдолу под тази подписка са се подписали следните по-известни на публиката имена (първите имена, от 23.10, са подчертани). Прочетете ги внимателно. Може би много неща днес биха ви изглеждали по-ясни.

- писатели и критици: Георги Цанков, Иван Стоянович, Цоню Корнажев, Ани Илков, Маргарит Минков, Фани Дренкова, Атанас Свиленов, Стефан Цанев, Христо Калчев, Светослав Статков, Васил Кинов, Божидар Кунчев, Лада Галина, Розалия Ликова, Богдан Митов;

- художници и скулптори: Божидар Икономов, Евгени Кузманов, Иван Кирков, Панайот Гелев, Величко Минеков, Антон Мечкуев, Бинка Вазова, Любен Зидаров, Венера Наследникова, Стоян Дуков, Димитър Бойков;

- артисти и режисьори: Емилия Радева, Анани Явашев, Борис Карадимчев, Ани Бакалова, Георги Георгиев, Николай Калчев, Виктор Марков, Виолета Донева, Иван Андонов, Константин Коцев, Николай Поляков, Николай Бинев, Наум Шопов, Славка Славова, Катя Паскалева, Иван Росенов, Йосиф Сърчаджиев, Таня Масалитинова, Иван Ничев, Виктор Чичов, Лиляна Кисьова, Боньо Лунгов, Добрин Керестелиев, Ириней Константинов, Жана Стоянович, Петър Вучков, Стоянка Мутафова, Петър Луканов, Слав Бакалов, Латинка Петрова, Зорка Димитрова, Елена Кънева;

- певци и композитори - Александър Бръзицов, Георги Минчев, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Стефан Диомов, Петър Ступел, Юри Ступел, Маргарита Хранова, Валери Попова, Александрина Пендачанска, Ваня Костова, Васил Найденов, Лиляна Кошлукова;

- журналисти: Теодор Дечев,Сергей Трайков, Петър Волгин, Анна Серафимова, Агоп Орманджиян, Ани Драндарова

- спортисти: Юлия Берберян, Мануела Малеева

(На неспоменатите интелектуалци - лекари, учители, адвокати, инженери - се извинявам. Тях широката ни общественост не ги брои за такива и имената им няма да й говорят  нищо.)

Няколко лични изказвания в защита на Софиянски от типа "Спомени за Ленин". (От тях, мисля си, Софиянски няма нужда.)

·          Васил Гоцев, "Демокрация", 24.10: "Знам го от бебе. И като бебе все се усмихваше. Детството му бе щастливо въпреки трудностите по онова време. Родителите му го обграждаха с обич. Понякога беше вглъбен в себе си, мислеше си за нещо. Питал съм го за какво мисли. Казваше ми, че иска да направи нещо, да съзида. На морето отказваше да строи кули от пясък. Знаеше,че ще се срутят и му беше мъчно. Искаше направеното от него да остане. Ох, Боже мой. Искам да си спомня някоя пакост направена от него, но не мога. Какво да правя сега!"

·          "В избирателната урна бюлетината ще пусна, но за Софиянски само тя ще бъде, мила мамо!  /  Венци Йосифов - е, да, ще остане с пръст в уста. Стефчо ще спечели тук на червените напук!" -това е стихотворение, написано от ученика(!) Георги Е.И. от София според в. АНТИ от 9 ноември 1995г.

Изказвания "против", преливащи от злоба:

·          Васил Цонев (брат на артиста Коста Цонев, баща на Ирина Цонева – външно-политически коментатор на днешната БНТ и чичо на Димитър Цонев - водещ днес по БНТ “Още от деня”) "Дума", 2 ноември 1995: "Когато се вари бульонът, изхвърля се нечистата пяна, за да стане бульонът бистър. След Девети септември 1944 година малките градове и селата изхвърлиха своите мръсници. И те дойдоха в големите градове, където не ги познават. И те станаха партийци, и те ръкопляскаха на всички сталински глупости. А на 10 ноември си хвърлиха книжките и ревнаха: "Долу комунистите!". Та тия гласуваха сега за СДС в големите градове."

·          А Жан Виденов отсече: "Ако Софиянски спечели, София ще се превърне в "синьо гето"!

·          На което един отговори: "Иначе условия за гетовизация на София наспорил Бог. Областният управител е червен, органите на МВР са под червено ръководство, пък като че ли и едрите престъпници - също."

И аз мисля така, но последните думи са на един червен демагог. Винаги се притеснявам, когато мнението на проф. Драгомир Драганов съвпада с моето.

Ренета Инджова

Три дни по-рано от подписката за Софиянски (20.10) в."Стандарт" пише "Петнадесет интелектуалци подкрепиха Инджова". Публикацията е платена и имената са седемнадесет: Вера Мутафчиева, Радой Ралин, Любен Дилов, Владо Даверов, Вътьо Раковски, Иван Цанев, Павел Попандов, Петър Алипиев, Георги Мишев, Михаил Неделчев, Панчо Цанков, Стойчо Шишков, Недялко Йорданов, Георги Величков, Иван Теофилов, Иван Бориславов, Тодор Андрейков.

Най-отявлените противници на Инджова в ръководството на СДС са Светослав Лучников и Едвин Сугарев.

Изненада е подкрепата, която дават часовите вестници за Ренета Инджова. "Въпреки сините гаври с емоциалността на Инджова за нея гласуваха тъкмо спонтанните хора. Техният брой се оказа внушителен", е написал "24 часа" между първия и втория тур на изборите. Засега, понеже гущерът все още не се е отделил от своята опашка, подписването на такива позиции с име е опасно. И карето на "24 часа" е анонимно.

КТ "Подкрепа" също подхожда анонимно - проучване по нейна поръчка на някакъв център за социологически изследвания - показало, че Инджова ще спечели 29,2% от вота на софиянци. Софиянски и Йосифов "дишат праха на еманципираната си конкурентка съответно с 15,7 и 13,2 на сто." (в."24 часа".)

Венцислав Йосифов

По един или друг повод на публични места изявяват своята подкрепа за Венцислав Йосифов следните по-известни личности: Валентин Моллов, Петьо Блъсков, Борислав Йотов, Кръстьо Горанов, Румен Воденичаров, Петко Симеонов, Стоян Александров, Мико Петров, Боян Радев, Йорданка Благоева, Красимир Балъков, Христина Ангелакова, Веселин Маринов, Михаил и Кристина Белчеви, Силвия Кацарова, Грета Ганчева, дует "Ритон", фолкпевецът Райко Кирилов, Стефан Данаилов, Борислав Шаралиев, Георги Калоянчев, Стойчо Мазгалов, Никола Анастасов, Белла Цонева, Коста Карагеоргиев, Матей Шопкин, проф.Елена Баева от НАТФИЗ, Явор Цаков, Вежди Рашидов и разбира се, Васил Цонев.

Няколко изхвърляния по адрес на Йосифов:

·          Атанас Наковски, "Дума", 24 октомври 1995: "Вторачил съм се във Венцислав Йосифов въпреки разделящия ни социален статус, защото като човек на многото пари той няма да краде. Този, за когото ще гласувам, богат човек и банкер, също така добре знае стойността и значението на обещанието, на дадената дума. И последното, което като човек, нагледал се на какво ли не, не мога да премълча. Какво ще спечели Венцислав Йосифов от кметуването? Директор на преуспяваща банка и изведнъж - кмет на столица, само по някакво чудо още не рухнала в пропастта! Ами това си е точно на баир лозе. Печалби и ползи, които за някой банкер може и да са чиста загуба. Не обаче и за наследник на онзи дух, от който сме се пръкнали като народ, крепил ни през превратностите на историята и ще продължи да ни води напред. Ето откъде според мен ще спечели банкерът Венцислав Йосифов, ако го изберем за кмет на София. От когото съм все така твърде, може би наистина неизмеримо далеч социално. Но има нещо, дето скъсява разстоянието между нас. Не принадлежим на никоя партия и сме напълно независими. Независими от всичко, освен от едно - съдбата на Отечеството!" (Бре!- аз, ХР)

·          Въпросният панагирик е илюстриран с един дружески шарж на Ивайло Цветков. Върви Венцислав Йосифов под ръка със "София, която расте, но не старее", а над него се сипят като дъжд усмивки. За да подсили внушението за дъжда, Ивайло Цветков е сложил и един чадър в ръката на кандидат-женихът на София. Увлечен от примера на Наковски, който се вторачва, вторачвам се и аз. Гледам изпод шубата, с която е облечен Йосифов, се подават двата раирани надлъжно крачола на панталона му. Ей, богу, ама наистина! Няма майтап! Раирани гащи!

·          Снежина Кралева, "Дума" от 10 ноември: "Искам на всички да припомня едно предаване на "Наблюдател". Беше още рано за кметски избори. Името на г-н Йосифов само се споменаваше. И българската пророчица Ванга с невиждащите си очи прозря човека пред себе си. И се извиси високо нейният характерен, силен, пророчески глас: "Банкеро, банкеро да си изберете за кмет! Он е добър!" Ванга прозря истината. Да изпълним заръката на българската пророчица."

·          Дамян Дамянов, поетът: "Аз няма да гласувам за такъв кандидат!" (Само че това той каза преди първия тур. За втория тур, на концерта в НДК на 10 ноември, поетът Дамянов послуша пророчицата. Да беше послушал принципността си - повече щях да го уважавам!)

Сега няколкото мои принципни разсъждения:

Както написах преди малко, Стефан Софиянски не представлява СДС-то на Филип Димитров, не е и от “сините мравки”, които с помощта на ДПС бламираха правителството му, а е представител на бъдещото (1997 и нататък) така наречено “Ново начало” около Иван Костов и Петър Стоянов. Не искам да влизам тук в сложните взаимоотношения вътре в това “Ново начало”. Но най-малко и с усмивката си Стефан Софиянски е пряк конкурент на много амбициозния Иван Костов. За себе си съм сигурен, че предлагайки го за кмет на София, по този начин Иван Костов се освобождава от конкуренция за поста “шеф на десните в България”. Според мен такива игрички не са за демократи. Нищо повече няма да кажа. Иначе ще трябва да влизам в темата “Що е това ДСБ и доколко това образувание е полезно за страната”. А оттам до днешните разногласия между РБ и ГЕРБ разстоянието е по-малко от една крачка.

Преди да премина към “червените”, две само думи за Ренета Инджова. Колкото за пълнота на изложението. Наивна смешница. Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак. Но ДС-то не пропуска нищо, дори и такива периферни работи. Прочетете внимателно имената на нейните поддръжници от онова време и вижте “на коя нива се трудят” те днес. От това ме е страх.

Сега за “червения” кандидат-кмет Венцислав Йосифов. Той заедно с Валентин Моллов е съосновател на Първа Частна Банка, т.е “банкер”. В кавички, защото ... ох, и това е една обширна дълбока тема – нещо като “ново начало” в комунистическата партия. Ако трябва да бъда съвсем прецизен, “Новото начало” на Иван Костов е следствие от новото начало при комунистите. А то, последното, започна като “перестройка”. Което не е нищо друго, освен приказка за това как парите пребориха идеите – хубаво е да обещаваш кюфтета на корем за всички, ама до завоя на който става ясно, че всичко експроприирано от гадовете вече е изядено и от нийде взорът надежда не види. Тази природна смъртоносна болест по Комунизма започна да избива, да става видима на повърхността съвсем не по изборите от 1995-та. Имаше я и в 1989-та, и в 1990, в 1991, 1993, 1994... В следващата 1996-та ще започнат да гърмят партизанските пищови, не мафиотските. (Имам предвид 2 октомври 1996 и Андрей Луканов.) Посмъртните петна на истинския стар комунизъм се виждат и в сегашната 2015-та. Какво представлява конфликта Михаил Мирчев – Георги Кадиев?

Изобщо не се наемам да влизам в ТЕЗИ взаимоотношения между Съветския и Европейския социализъм. Те не ме интересуват, те да си ги решават. Идва ми на ум Тургенчев, който сигурно е казал “Не трябва да се противопоставяме на борбата между престъпниците, защото тя намалява популацията на самите престъпници.” Само трябва внимателно да следим развитието й и да се намесим така подходящо, щото да победи европейския социализъм.

Преди да премина към съпоставките между кандидатите за софийски кмет през 1995-та и 20 години по-късно през 2015, да направя един свързващ преход. По времето в което Венцислав Йосифов се кандидатира за софийски кмет, той е женен за Моника Янова, дъщеря на един шеф от онази БТА по времето на “Раб.дело”, който се казва Любомир Янов. Моника Йосифова, както й беше междииното име, ще му роди деца, май две, после ще се разведе с него и по време на късния Първанов-президент ще се ожени за Сергей Станишев. Когото също ще дари с две деца. Да са живи и здрави! Думата ми е за друго. Ще го кажа опосредствено. Андрей Райчев беше женен за Виза Недялкова. Скоро излязоха документи на ДС отпреди Десети, че и двамата са се топили един друг пред органите й. По поръчение на самите органи. Комунистически нрави!

Сега, днес в 2015 година, основните играчи сред кандидат-кметовете за София са отново трима – Йорданка Фандъкова ГЕРБ, Михаил Мирчев БСП и Вили Лилков РБ. Класацията и коментарите по-надолу са мои.

Йорданка Фандъкова се родее със Стефан Софиянски, ако става въпрос за чисто кметските задължения. След управленията и на двамата София стана по-красив и по-богат град. Въпреки новите О.Т. на днешните противници на Фандъкова, като “Асфалт не се яде”, “София не е само Центъра”, “Софийска община е на ръба на фалита”, “метрото отчужди софиянци” и др. подобни лесно оборими глупости. Освен това Йорданка Фандъкова е жена, а жените са по-добрата и по-отговорната част от човечеството според божия замисъл и – за мен това е изключително важно – тя е баба не на внучето на Васил Божков-Черепа. Чувам злобните коментари по мой адрес, че по-рано съм близал ръцете на Филип Димитров, а днес целувам задника на Боко Тиквата. За такива завалии повтарям пак, за пореден път: СДС означава Съюз на ДЕМОКРАТИЧНИТЕ Сили и когато се създаваше, нямаше още Европейски Съюз. Днес имаме вече нова реалност – Обединена Европа и ГЕРБ означава Граждани за ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ на България. Така, че аз съм СЪВСЕМ ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН в своите политически пристрастия. Мога да приема само една забележка – че съм добронамерен към бившите комунисти, днешните социалисти. Така е, защото не мисля приказката “Няма бивш комунист, както няма и бивш негър” за правилна във всички случаи. Иначе защо ще съшествува божията процедура, които някои опростено наричат Покаяние?!

Днешната БСП е по-последователна от БСП-1995. БСП-2015 не се поколеба да изхвърли Георги Кадиев от кметската битка и дори от себе си. Вместо да преглътне “банкера” Йосифов, както направи по времето на Жан Виденов. Само че това няма да й помогне никак в борбата.  Защото проблемът на партията и привържениците й не се корени в разделението бедни-богати, а в избора Европа или Русия. Михаил Мирчев, новият кандидат за кмет на БСП, е “за” Русия генно, така да се каже. Тати, аз, сина... – всички сме в кюпа. Михаил Мирчев няма да стане кмет на София.

А колкото до Вили Лилков, и неговата е безнадеждна. Води се кандидат, подкрепен от Местна Коалиция “Реформаторски блок”. Какво означава това? И демокрацията е ген. Който в ДСБ специално нямат. Ще е успех за тях, ако Лилков се класира трети в предстоящите избори. Което всъщност е без никакво значение, защото във втория евентуален тур Третият не играе. За разлика от местните избори в 1995-та, когато за пръв и последен път в изборната история на България, беше въведен така наречения “трилотаж” – тримата първи се явяваха на втори тур. Това е прозрачна комунистическа тактика. Така на поправителния изпит се появяват двама демократични кандидата, които раздвоят “сините’ гласове и съществува по-голяма вероятност изведнъж “червените” гласове да станат най-много.

Но за тактиките и таритактиките в предизборната борба ще разказвам утре във втората част на този постинг. Четете там. И извинявайте, но някои неща, ако бъдат разказани накратко, губят своето съдържание. И своята поучителност! Което е по-важно от гледна точка на паметта народна.

са подели друга политика спрямо мен. Четат ме САМО чрез подставени "любими" - gak, darogi, colyo, tropik... и не коментират нищо в блога ми. Колко ли ще изтраят да им размахвам червения парцал пред носовете?
Поздравявам ги с един стар съветски виц. През лятото на 1941 година изненадващото бързо настъпление на фашистите в СССР заварва на полето група колхознички да жънат. Жените се разбягват коя накъдето може, но една не успява и в последния момент си завира главата в една купа сено. Някакъв фашист само това чакал и бързо запретнал полата й. Работи я той, а тя си шепне: Набивай, гад. Все равно до мозга не дотянешь.
Аз, разбира се, питайте "колхозничките", ако се съмнявате, съм Фашиста.

Трудно е да се опишат нещата от него време, дори да имаш архив, защото все още не е изплувала мръсната пяна.
А правоверните ДСБ-РБ нека повече да мислят и премислят събитията, много от тях тука в блога са ме „отсвирили“ защото в един коментар заявих, че Костов е един от най-секретните проекти на КГБ в България. Жалкото е, че има и още и те не са в Русофилския сектор.
Помниш ли слогана и плаката „Гласуваш за Борисов, избираш Костов!“ е по средата на мандата Костов тихомълком обърна палачинката а при оставката на Борисов директно подскачаше около Станишев. А помниш ли защо същия не участва на пресконференцията на ТВ: на 11.05.
Много са все още „скритите лимонки“ за съжаление!

Това, което е изплувало вече - още тогава преди 20-15 години - е съвсем достатъчно за оценка. Какво да чакам? Да дойде пак поредното ново начало на столетницата ли и тогава да - аз да пиша, вие да казвате, че още много са скритите лимонки. Знаете ли, приличате ми на онзи мой приятел, който казваше, че ще се ожени във вторник, без да уточнява кой вторник. Още е ерген. Вие чакайте вторника. Аз живея днес! Колкото и да е трудно. Всеки по пътя си и със съдбата си.