Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2015 17:00 - Зелено, червено и жълто
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2617 Коментари: 6 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Постингът е изцяло политически, следователно предварителното въвеждане е задължително.

При уличните светофари е ясно. Като свети зелено вървиш, на червено си спрял, на жълто... на жълто какво? Неясно. Двояко. Ако изтича зеленото трябва да удряш спешно спирачки, че иначе някой с бъдещото си право ще те натресе. Ако изтича червеното пък, трябва да даваш газ, за да си първи по право. Съвсем правилно онзи ден българските депутати искаха да “вържат” жълтото с посоката - към червено или към зелено - и съвсем логично се отказаха. Депутати наши! Инерция. Как така участниците в движението ИМ ще бъдат предупреждавани предварително за посоката?! Немислимо. Но така или иначе за уличните светофари в градовете е ясно, колкото и да е неясно – трябва да ги има. Ако ги няма, движението ще се задръсти, т.е. ще спре, а и те гарантират някакво право на всеки човек да мине на отсрещния тротоар някога, все пак.

Какво да кажем за селата? Където през кръстовището минават по 10 коли на час и малко повече хора, които на всичкото отгоре се познават и лично. Там светофарите са излишни. Там те само ще пречат на двама комшии да се разговорят насред кръстовището, ако няма коли да минават, разбира се. Освен това в селата за разлика от градовете, има движение на коне и добитък за които е ясно, че не спазват светофарните светлини.

Горе-долу такава аналогия може да се направи с изборите. В тоталитарните държави “светофарите” са бутафорни. Имат само два цвята, като единият е блокиран, някъде дори не е свързан към захранването. Преходното жълто в този случай е напълно излишно. (А в Северна Корея дори и бутафорни светофари няма. Излишен разход са, казал КимУн. Името му на този написах слято, като ПутИн) В демократичните държави “светофарите” са нормални. И зеленото и червеното работят. Вижте Гърция например. На всеки четири години задължително (може и предсрочно) светва жълто – разрешение за смяна на светлината. Тук някои тъпанари викат: “Ама каква смяна, същата работа. Пак Големия брат!” Не е “същата” работа-а-а, не е – В Русия се знае името на следващия Началник, а в САЩ – не. Затова моят избор се нарича “САЩ”. Виждате ли, още една разлика – аз пиша Моят избор, а “кушелите” от BLOG.BG (визирам предишните си няколко постинга) крещят: Изборът на България. Глупаци, пак ще падат отвисоко.

Тези разсъждения се отнасят за “градските” светофари – президентски и парламентарни избори. Виж изборите за местна власт (според Мен) са друга работа. Там няма нужда от “светофари”. Там няма значение кметът от коя боя е. Местните работи са си местни, не са партийни. Регулирането само ще повреди нормалността на живота там. “Подкрепете местния шериф” са казали американците преди много години. Докато в Русия гледат “да доживеят до понеделник”. Затова още веднъж предпочитам варианта “САЩ”.

Сега да прехвърля светофарните си разсъждения върху политическото ни поведение в обществото. Веднага да напиша, че тук няма разлика между граждани и селяни. Всички сме в еднаква степен Граждани на страната си! Възложители и контрагенти едновременно. И тогава от моята аналогия със “светофара” останаха само трите цвята – зелено, червено и жълто.

Понеже съм сам и с единствен аватар, материалите ми не са copy и не ми помага цял проучвателен институт като “Иван Хаджийски” например, не мога да обобщавам прецизно за цялото българско общество. Но виж за малката клетка от него, блоговото общество на BLOG.BG, по ставам. И още едно уточнение – В този постинг не използвам цветовете за характеристика на политическите убеждения на пишещите в него, а ги използвам, за да онагледя собствените си терзания (защото аз ги имам за разлика от кушеловидните, по дяволите) при страстната си защита на едно или друго мое твърдение.

По тая линия и по моето тълкуване на цветовете в тая връзка, аз съм “червен”. Не мога да бъда примирителен към блогърите, които не мислят като мен. Те, и Zlatko the First и Kushel – героите на моите предшестващи този постинг постинги, също са “червени”. Разликата е единствена, вече я написах, при това не за първи път. Аз съм склонен на примирие, добронамерен съм към тях. Докато те са безкомпромисни с мен, ако трябва, ако им наредят, ще ме убият. На мен никой не може да ми нареди. Което не означава, че не съм в състояние да ги “убия” също. Но ако аз реша!

Да си “зелен”, означава да си съгласен с всички мнения, безкритично. Да не ти пука, щом вечерта биричката ще те чака и няма да си легнеш гладен. Само че да ме прощавате – ТАКОВА поведение по отива на животно. Животните живеят ден за ден и не разбират какво означава да водиш борба за мечти.

“Жълтите” в тази моя класификация са два вида. В зависимост от посоката - жълто към червено или жълто към зелено. Полезни или излишни, съответно. Блогърът apostapostoloff  например е жълтозелен - “Няма ляво-дясно. Тури си ги всичките връз кура.” Елементарна работа! И “лейдитата” (има ги в женски, но и в мъжки вариант) са такива – Няма ляво-дясно, важното е съгласен ли е да ме възкачи. Смешна работа! За възрастта им пък особено.

Жълточервените са такива хаховци като мене. Какво имам предвид? Те имат твърди разбирания и нагласите да ги отстояват. Но в главите им непрекъснато свети една “жълта лампичка”, на съмнението да я наречем, която поддържа винаги активни въпросите: Прав ли съм? А докъде и с какви средства мога да настоявам за правотата си? Как да променя тактиката си така, че да приобщя повече съмишленици за идеите си?

Ето как изглеждат тези съмнения, съотнесени към последните и бъдещите няколко мои постинга с общо наименование “Имена от BLOG.BG”, които са “посветени” на конкретни блогъри. Съвсем естествено - от най-ярко “червените”, без никаква друг цвят “лампичка” в главата си.

Ето пак: Защо баш с тези се занимавам?! Та в 20-те категории на блога има, дори и да не са толкова много днес, но достатъчно културни, образовани, интелигентни, нормални и нормално пишещи хора. Те не са ли ИМЕНА в BLOG.BG? Са, естествено! Съвсем определено! И именно техните разсъждения след време ще останат в историята на блога. Защото е доказано в човешката история, че ярко политическите мнения отпадат, притъпяват се, остротата им става неразбираема за бъдещите, неизкушени от събитията, читатели. Обаче на този въпрос отговорът ми е лесен. Ще разкажа тази история:

Имах един колега от университета. След края на някаква ваканция, когато трябваше да се връщаме в столицата, баща му на моя приятел ни качи двамата в колата си, една стара “калинка”, и вместо на влака в Горна Оряховица, ни закара направо в София. Тогава дори още не беше направен прекият път през Боаза и за София се минаваше през град Ловеч. Имам спомен, че на излизане от Ловеч пътят започваше да се катери по някакъв скат. Пролетно време трябва да е било, защото всичко наоколо бе зелено. Само отдясно на срещуположния баир имаше едно жълто петно от разкопани камъни и без никакво дърво, някаква кариера. Тя стоеше като истинска рана в снагата на раззеленилата се планина. Прекалено контрастна и може би заради това грабваща и задържаща погледите ни. Помня, че баща му на моя приятел каза на сина си: “Ето там умря чичо ти Ангел”. Едва след много години осъзнах, че всъщност тогава съм видял мястото на концентрационния лагер “Слънчев бряг”.

А разказах тази история, за да оправдая, може би, онези хора, които гледат, но не виждат Пролетта и Красотата, защото не могат да забравят никога убития им от комунистите живот. Нека им простим. А аз да помоля други блогъри в блога да напишат своите постинги за наистина стойностните “ИМЕНА в BLOG.BG”. Оставете ме мене.

Не зная, като се занимавам с отвратителни комунисти, които и днес мечтаят да ни върнат в “Слънчев бряг”, доколко съм прав от гледна точка на всички българи. За себе си зная с абсолютна сигурност, че съм длъжен да постъпвам така. И тук се появява другият аспект, другият поглед, другият въпрос: Как да разкажа всичко така, че то да задържи вниманието, да бъде проумяно и разбрано от другите неизживяли тези събития и следователно неизкушени от тях хора?

Ако приема, а то сигурно е така, че “няма лоша реклама”, ще излезе, че с постингите си “Имената...” съм направил вид услуга на кушеловидните, насочил съм към творенията им вероятно и читатели, които не са чували за тях. Това едва ли е някакво прехвърлено към бъдещето зло. На техните кръвожадни тези ще се върже само такъв, който е ГОТОВ за това. С едното просто четене само, не става. Но пък дори само прочитането на подобни ... писания, оставя в душата на читателя отвратителен вкус за някакво време. Струва ли си моето разкривателско усилие, ако от него следва такъв ефект?

Да! Отговорът ми е твърдо да! Ако за ТЕЗИ събития няма никой, който да разказва, моят приятел от детинство и аз нямаше да знаем, че “чичо Ангел” е бил убит по най-зверски начин от българските комунисти, не защото е бил лош човек, а само защото не е мислил за бъдещето на България по техния начин. ТАКАВА вина, не бива да бъде простена, без да се “излежи доживотно”. Ще кажат някои, че - ето пак - насаждам омраза и проявявам насилие, че насилието поражда на свой ред също насилие. Не, драги! Първо е ясно, че ако даден човек или група от хора са ТАКА виновни, те нямат право да живеят повече редом до другите хора! И второ е ясно, че не лишаваме злия човек от живота му, а изискваме неговата зла душа да се прероди. Да стане отново изначално чиста, каквато му е била връчена от Създателя. На това му викат Покаяние.

А Покаянието не може да бъде “групово”! То е личен акт. Затова Виновните Имена трябва да се знаят поименно. Няма никакво значение какви са ни Те на нас лично. Винаги ще ни горчи. Понякога повече. Но това е лекарството! За да оправдаем божията Инвестиция у нас, трябва да го вземаме.

Ако знаете друг начин за лечение, казвайте. Аз съм жълточервен.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobronameren - slavirgenchev ми написа в коментар
18.04.2015 13:02
07:04 - Сериозен и отткровен анализ.
от: slavimirgenchev1953 За постинг: Зелено, червено и жълто
И напълно в духа на твоя ник. Доста хора ще накара да се замислят сериозно. Според мен най-важно е човек да не е червен като кушелите и да не е отявлен русофил, защото всъщност те са съветофили и искат да се върне точно този социализъм, срещу който България 25 години се бори - или с остатъчите от него - в администрацията, службите - тйни и явни, спорта (това е царството на мутрите), "бзнеса" на другариата (като свинепаса Гергов - днешен капиталст и "социалист"), съдебната система, в която все още върлуват "нашите" хора от Отряда и затова са толкова добри с престъпниците от всякакъв род и вид. Дори тук се води такава битка."
В момента е 13:00. По някакви причини не мога да "освободя" коментара му по нормалния ред. Затова го пускам като copy/paste в този мой коментар.
И добавям от себе си: Благодаря!
цитирай
2. dobronameren - И abojchev ми е изпратил коментар. И него не мога да "освободя". Постъпвам аналогично.
18.04.2015 13:11
08:19 - ЖЪЛТО И ЧЕРВЕНО
от: aboychev За постинг: Зелено, червено и жълто
Е ОРАНЖОВО
ОРАНЖЕВАТА ГВАРДИЯ НА
ЧЕРВЕНИТЕ БУКЛУЦИ"
Добавям от себе си: Не съм оранжева гвардия на червените боклуци. Далеко, съвсем далеко от същността ми е това, невярно и грешно е вашето твърдение.
цитирай
3. aboychev - АКО ПОЗНАВАХТЕ ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
18.04.2015 14:36
ЩЯХТЕ ДА ЗНАЕТЕ ЧЕ СМЕСВАНЕТО
НА ЖЪЛТО И ЧЕРВЕНО ДАВА ОРАНЖЕВО
ЦВЕТА НА ЗЕМЕЛСКИЯ СЪЮЗ
ОНЗИ С ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ,
Т.Е. СЪВСЕМ ВЯРНО Е ЧЕ ТЕ СЪЩО СА
ЧЕРВЕНИ БУКЛУЦИ
И ТО НЕ БЕ АКТ НА ДОБРОНАМЕРЕ3НОСТ
А АКТ НА ЧЕРВЕН СЛУГИНАЖ
КАТО ПУТИНАРСКИ СЛУГИНАЖ КОЙТО СЕ ШИРИ В ТОЗИ БЛОГ
цитирай
4. dobronameren - Струваше ми се, че достатъчно ясно
20.04.2015 06:24
съм написал в постинга, че ТУК не използвам цветовете зелено, червено и жълто в качеството им на традиционни цветове на знамената на политически партии. ТУК "червеното" е знак за принципна позиция, "зеленото" - за липса на позиция, а "жълтото" е колебание, нюанс на позицията. Съгласен съм, че въвеждането на "Жълто" прави изложението ми по-сложно. Още повече, че "жълти" - всякакви. Фекалийно жълти, вредящи/помагащи (кому?!) жълти, преходящи "жълти" според конюнктурата, обикновени страхливци, препатили, предпазливи излишно и т.н.
Но излиза, че съм се предоверил на един компонент на цялостната ми същност според очите на другите. Аз си мислех, и СЕГА ПРОДЪЛЖАВАМ да си мисля, че съм ясен като позиция - Имам я, тя е твърда (т.е. "червено"), но допускаща надграждане. Всяко надграждане обаче е вид колебание от гледна точка на началните планове, т.е. "жълто". И някои, които не ме познават, си помислили, че Моето "жълто", означавало от демократ да стана комунист. Е, не! Аз просто съм един обикновен демократ. Добронамерен.
цитирай
5. slavimirgenchev1953 - "Аз просто съм един обикновен демократ." Това е много по-добре от обикновен комунист или фашист. )))
20.04.2015 08:38
dobronameren написа:
съм написал в постинга, че ТУК не използвам цветовете зелено, червено и жълто в качеството им на традиционни цветове на знамената на политически партии. ТУК "червеното" е знак за принципна позиция, "зеленото" - за липса на позиция, а "жълтото" е колебание, нюанс на позицията. Съгласен съм, че въвеждането на "Жълто" прави изложението ми по-сложно. Още повече, че "жълти" - всякакви. Фекалийно жълти, вредящи/помагащи (кому?!) жълти, преходящи "жълти" според конюнктурата, обикновени страхливци, препатили, предпазливи излишно и т.н.
Но излиза, че съм се предоверил на един компонент на цялостната ми същност според очите на другите. Аз си мислех, и СЕГА ПРОДЪЛЖАВАМ да си мисля, че съм ясен като позиция - Имам я, тя е твърда (т.е. "червено"), но допускаща надграждане. Всяко надграждане обаче е вид колебание от гледна точка на началните планове, т.е. "жълто". И някои, които не ме познават, си помислили, че Моето "жълто", означавало от демократ да стана комунист. Е, не! Аз просто съм един обикновен демократ. Добронамерен.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873470
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031