Ако пишех роман за мафията по българските земи, можех да го започна тривиално така: Във високата приемна зала беше останала само една гола маса. На единствения стол зад нея седеше човек и изсипваше от самотното шишв пред него последните капки 12-годишно уиски в чашата си. След поредните унищожителни стрелби между разните кланове на мафията, на земята беше останал само той, последният от приятелите на Илия Павлов. Тогава на вратата се почука.

Оттук нататък бих се колебал между два варианта за продължение:

В потъмняващия вече взор на мъжа проблесна някаква учудена светкавица. Немощно попита той:

- Кой чука в този късен час?   

- Аз чукам – каза ДАНС.

- Не чукай, всички мъртви спят у нас.

- Не всички – каза ДАНС.

Или пък:

Мъжът подскочи уплашено. После застина от ужас. В рамката на вратата се появи високият силует на човек, който той позна веднага по изгарящо светещите страшни очи. Черният Мустафа!

Ако пишех роман!...

Щеше да е подходящо време за започване. На 7 март т.г. се навършиха 12 години от разстрела на Илия Павлов. Самото писане нямаше да ми отнеме повече от половин година, после за още половин година новото Партиздат щеше да издаде романа и той можеше да се появи по книжарниците за 13-тата годишнина от смъртта на Илия Павлов. В 2016 година.

2016-та година?!

16 : 2 = 8! 

16 и 8 = 681 = АзПакТук = АсПарУХ = БОГ-ГАР-АРРИЯ! = ИИСУС и МАРИЯ

Сопри се бе, Христе. Това е друга тема. Друга хроника!   

Та да продължа:

Този ненаписан въображаем роман бих разделил на две основни части.

Първата бих нарекъл “Бащата и Раждането на Сина” и в нея щях да разкажа за стария Бащичко и главно за последните славни 12 години на Неговия Син от 1991 до 2003. Защо 2003-та е ясно – тогава Илия Павлов ... Бог да го прости, а 1991-ва, защото в тази година въпросният регистрира своя “Мултигруп холдинг” АД в окръг Цуг, Швейцария. На 5 август.

Втората част би носила работно заглавие “Илия Павлов в Арбанаси” и би обхващала следващите 12 години – от разстрела през 2003-та до днешната 2015 година. А защо “в Арбанаси” ли? Е, хайде сега – “при сестра Христина” ли да пиша? Щеше да е по-частно звучащо.

Романът би имал и една въвеждаща част – за самия ден на разстрела 7 март 2003г. Защо такова злокобно и тъжно начало ли? Ами, повлиян съм в известна степен от библейски текстове (разбира се, че не съм толкова умен да ги чета в оригинал, а преведени на български език). Онези от тях в които се описват греховете на човеците, преди самото описание на грешниците и  прегрешенията им, винаги има нещо от рода на “И ще дойде Видовден, когато Бог ще въздаде всекиму заслуженото”.

Мога да ви “издам” предварително няколко интересни реда от това Въведение.

Всички вестници са единодушни, че Зъбчето, както Павлов е известен в борческите среди, е застрелян от снайперист, който е бил на 47 метра фронтално срещу входа на сградата на “Мултигруп”, от другата страна на булевард “Г.М.Димитров”. Този снайперист е изстрелял само един куршум, който попаднал в гърдите и бил достатъчен за смъртта. Тази точност била предопределена от обстоятелството, че Павлов е застанал няколко секунди неподвижен в осветеното пространство. (Мигът на убийството е 19,45ч. Когато в началото на март, е твърдо тъмно.) Дотук добре. Обаче нататък следват едни обяснения, дето...  Тъкмо, когато излизал от сградата, звъннал мобилния телефон на боса. Търсила го любимата му жена Дарина Павлова, това спира движението му за миг. Има и друга версия, че неочаквано се появява 5-годишно дете и това обърква реакциите на гардовете.

Значи снайперистът първо е клечал в храстите колко – час, половин час, няколко минути, докато дочака Илия Павлов да напусне сградата. И след това е имал невероятен, непредвидим предварително късмет баш тогава да звънне телефона или пък малко дете да притича в нощния мрак?!... Не е ли много по-лесно някой от охраната на боса да е стрелял на месо? През джоба на шлифера например. За такава версия разследващите не са се сетили, съдейки по съобщенията на медиите. Които, медиите, допълват: “Оказва се, че нито една камера от 6-те пред сградата не е запечатала момента на убийството.”

Оказало се...

Бащата на убития, титулуван магнат, Илия Павлов, Павел Найденов е роден на 16 юни 1937 година, но не в Царския дворец на пъпа на София, а в Долни Богров. Каква подигравчийка е тази Съдба! Докато Симеон II завършва най-престижната задокеанска академия, астралният му близнак Павел завършва техникума по обществено хранене в столицата. В годините на развития социализъм у нас единият живее като цар на българите в изгнание в собствен дворец в Синтра Португалия, а другият държи популярната закусвалня "Попското" на площад “Света Неделя” в София, както и някогашния денонощен магазин срещу Съдебната палата. Ако чуете за Павел, че е бил дипломат, изобщо не се впечатлявайте. Вярно, че е работил и в чужбина - в Швеция и Монголия, но като готвач и сервитьор на Наш’те.

Спорно е кое занятие – царското или слугинското, е било по-печелившо накрая. За Западна Европа не зная, но за у нас зная. Тодор Живков, за когото говорят, че е чичо на Симеон II, много коткаше интелигенцията. Наследствена жилка, но избила в проста селска хитрост – да й се създава впечатление, че е важна и така да се приобщава към Властта, тъй като това улеснява неимоверно много нейното плътно следене и подслушване. Помните ли за какво беше съден Тодор Живков след 10 ноември 1989? Не за геноцид над българи, а за раздадени държавни апартаменти на разни “интелигенти”! Които са му благодарни за това и до днес! Затова са кавичките! Добавям и моля да запомните и следния много дребен, но ужасно показателен факт.

В едно интервю с бай Павел Найденов отпреди 5-6 години на някой си Жоро Захариев има следния знаменателен диалог:

Въпрос: Навремето работеше на булевард “Ленин” в единствената денонощна закусвалня. При теб след запои в баровете и след купони идваше цялата бохема на София, за да хапне шкембе чорба или на по едно коняче. Идваха Вежди Рашидов, Дончо Цончев...

 Отговор: Познавам добре Вежди и неговия приятел Дончо Цончев. Никога не са идвали пияни. Бяха отрудени хора и си оставяха време и за разтоварване.

В.: Имаш ли подаръци от Вежди? Подарявал ли ти е скулптури?

О.: От Вежди имам много работи. Правил е каквото трябва и всички е уредено. Паметникът на дядо Илия е от него, на параклиса в Долни Богоров го направи. Много скулптори ни е направил. Той си е занаятчия, търговец.. Платили сме му. Това не е порок. Това му е работата

Това му била работата! Днес Вежди Рашидов, допреди 15-тина години наричан “главен мултак на Републиката”, взема луди държавни пари да строи български “Лувър” при положение, че вече има един такъв. Говоря за НИМ в резиденция “Бояна”. Вместо да му нареди Бойко да даде тези държавни пари за читалищата по дребните села и градове български. Например. Така ще се намалят, също например, и необходимите пари за “държавните театри, които умират”.

Ех-х-х, интелигенти! Едни ли бяха, та да ги опишеш... Разровиш ли, ги ще миришат и ще горчат като отрова. А пък, що сервитьори, шофьори, сутеньори и проститути от ония времена навлязоха в търговските банки, частните фирми, демократичните медии, фондации и неправителствени организации... Свят ми се завива!

Съвсем например: в.Континент" от 1 февруари 1994г., дописка от Красимир Крумов, кореспондент от Шумен: "С 8 отстреляни прасета приключили в неделята ловния сезон на глигани Пенчо Кубадински и Валентин Моллов в гората край шуменското село Пет могили. Ловната компания от около 40 души включвала Петьо Блъсков, Иван Славков, Дончо Цончев и шуменския шеф на ПЧБ Живко Узунов."

В един хубав роман не трябва да се следва непрекъснато само една нишка. Нека сега подхванем турската жилка у Бащата. Която преминава и у Сина.

По късното Тодор-Живково време имаше един Фатик, ако някой помни. Фатик Шабан е сириецът Исмет Тюркмен Шабан. Той е човекът, който първи започва доходоносна търговия със забраненото от Световната здравна организация психотропно вещество каптагон под крилото на Държавна сигурност като част от скритата транзитна търговия/контрабанда, която висшият апарат на БКП контролира. Оттук следва, че ако Партията не е била съгласна, Фатик Големия и бай Павел нямаше да станат “приятели”.

Съдбата, ах, тази Съдба, която винаги е била важна в живота на Бащата, се погрижва да махне кавичките около “приятели”. Те наистина стават приятели, дори да уточняваме “бизнес-приятели”. Дотам, че след смъртта на Стария Фатик през 1998 г., синът му (Малкият Фатик), който също е борец като Илия Павлов и двамата са особено близки, в знак на уважение към бащата на Илия сменя името си на Филип Павлов Найденов. Малкият Фатик поема контрабандните канали, използвани от баща му за трафик на крадени автомобили, наркотици и други неща. И вероятно с одобрението на някое крило в новата БСП обединява този бизнес с бизнеса на “Мултигруп” от хазарт, проститутки и контрабанда на петролни продукти.

После... После Нещо се е объркало. Синът на Стария Фатик Филип Найденов (малкият Фатик) е застрелян показно само 5 месеца след Илия Павлов. На 19 август 2003 г. неговият "Мерцедес" е застигнат на светофара на бул. "България" и бул. "Гоце Делчев" и направен на решето от наемен стрелец, въоръжен с автомат "Калашников".

Отбелязвам, че това място е смъртоносно за Групата “Мултаци”. След две години на един светофар по-надолу ще застрелят и Емил Кюлев. Припомням, че от другата страна на булеварда се намират “Белите брези”, място, което се свързва от едната страна с мафиотите от ВИС и СИК, а от другата страна – с лицето Любен Гоцев и Неговата организация.

Обединявам “двете страни” в една, защото това твърди официално бащата Павел Найденов. Аз му вярвам, той знае кой е Спонсорът. А и самият Любен Гоцев нетрадиционно “напуска” благовидната си външност и просъсква (Официално в медиите! Преди само две години!): “Бай Павел да си пие хапчетата редовно!”

Но да се върна на историята. На частната история за създаването на “Мултигруп” и за емблемата й Илия Павлов. Не слушайте бащата Павел, който отрича корпорацията да е стартирала с държавни пари. На някаква пресконференция в 2009г. заявява: “Няма такова нещо! 500 млн. лева сме теглили и нямаме никакво задължение към банката. Имаше печалби, които се пускаха в оборот и така се продължаваше бизнесът.” Старият грешник се прави на тарикат. Питат го за старта на “Мултигруп” през 1991-ва, той си спомня за 1999г., когато правителството на Иван Костов отне лиценза на банката на MG “Кредитна банка”. Тогавашният гуверньор на БНБ Светослав Гаврийски съобщи, че състоянието на трезора се влошило особено много след септември 1998 г., когато са закупени руски ценни книжа, които само след 4 месеца вече нямат никаква реална стойност.

(MG е новото име на “Мултигруп Холдинг” АД, която се прекръсти така в 1998-ма. Сега тук някой тарикат адвокат може да каже, че старият Найденов не лъже. Отговарял за MG, защото не разбрал, че го питат за “Мултигруп”. Ама как така все на такива “завеяни” им се струпват едни камари пари?! Впрочем Корпорацията, милата, има още преименувания. През ноември 2001 г. минава под контрола на регистрираната във Вадуц, Лихтенщайн Establishment/PFHC Anstalt. Вдовицата на Илия Павлов Дарина Калчева Георгиева-Павлова (Дария Стефанели) е член на управителния съвет на тази лихтенщайнска фирма. Към януари 2012 г. PFHC притежава три четвърти от акциите на "Балкантурист Елит АД" с директор Недялка Сандалска.)

Иначе...

Иначе съобщение на 1-ва страница на в. “Отечествен вестник” (старо име “Отечествен фронт”) от 30 август 1993г.: "...Още през 1985 година със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП били  подготвени подробни списъци на подбрани момчета. На тях се падала задачата да бъдат маята на днешните милионери. Критерият се свеждал до пребиваване в известна школа в полите на Витоша. Трудният път към охолното бъдеще започва за тях идентично. Бягство от Родината преди 10-ти ноември, старателно подшита легенда в стил “младият Рокфелер купил една ябълка” и... завръщане у дома. Като герои на капиталистическия труд и готови да оглавят “демократичните процеси в обществото и прохождащото предприемачество.”

Цитирах ви точно статията, наречена  “Взеха парите... и се върнаха”: Продължавам още от там:  “Героите на каптруда изкарали нарочен бизнескурс. Снимка увековечила края на учебната година в Симеоново. На нея редом били всичките преуспяващи честни частници. Почти без изключения те напускат България преди 10 ноември. Една част се връщат дни преди революцията, други непосредствено след нея.”

Статията подхвърля някои имена. Че не са всички, е ясно. Следователно подборката трябва да говори много: Илия Павлов, Валентин Моллов, Петър Бояджиев, Пламен Кавръков, Бисер Димитров, Жорж Ганчев. Какво означава това? Според мен само едно ‑ ”борбата е безмилостно жестока” и тя приключва с определена победа на оня, дето държи снимката. Кой е той?

Ето ви съвременното звучене на Модела “Кой”!

На 2 февруари 1994 год. в."Труд" публикува специално интервю с Илия Павлов. На въпроса: "Какъв е генезисът на капитала ви и има ли нещо общо Андрей Луканов със създаването на групировката?" Илия Павлов отговаря така:  "Генезисът на капитала е преди всичко от работа. В нашите структури ние нямаме друг капитал, който да има произход различен от нашата дейност. Лично аз съм инвестирал в създаването на структурите, тъй като съм автор на модела, който сега функционира. Андрей Луканов и Огнян Дойнов никога не са участвали в структурирането на тези схеми. Въобще генерали от Държавна сигурност в структурата не сме имали, до полковници сме ги докарвали."

Дори само този пасаж от интервюто поражда резонни въпроси:

- Кой даде парите да бъде купено най-голямото казино в Латинска Америка? Защото това казино е първата покупка на "Мултигруп". След това следват сделките с петрол и “родолюбивите усилия за откриване на хилядите работни места” в България.

- Ако парите са частна собственост на сем. Павлови, кой смятате ги е заработил: ненавършилият 40-те Илия, допреди 5 години борец в армейския спортен клуб ЦСКА; или баща му – готвач от кариерата по Живково време; или тъст му – топразузнавач от същото време: генерал. Чергиланов? (Стоп! Ето, че се появи един генерал от ДС.)

В началото на май 1994 в авторитетния британски всекидневник "Файненшънъл Таймс" е публикувана статия "Бивши комунисти превземат България". Представям ви извадки от тази статия.

"Комунистически капитали стоят зад много от водещите предприемачи в днешна България. Те ще ви кажат, че са основали медийната си империя с две пишещи машини в офис с една стая. Това, което няма да ви кажат, е, че през следващите дни по някакъв начин са спечелили няколко милиона долара. Много от т.нар. Група на тринайсетте са започнали бизнеса си по този начин. Някои от компаниите в Г-13 вече имат годишен оборот от над 1 милиард долара. Част от директорите в Г-13 са били сред онези, които българските спецслужби изпращаха зад граница през годините на пере-стройката. Талантливите млади офицери се изпращаха в престижни бизнесучилища в Европа и САЩ или на работа във външнотърговски фирми, които често се използваха за събиране на мръсните пари на компартията. Българските спецслужби засилваха промишления си шпионаж чрез мрежа, простираща се от Лихтенщайн, Австрия и Швейцария до Силиконовата долина в САЩ. Според западен банкер в София "тези фирми имат властта да отровят ситуацията и възможности да купуват политици. Ясно е, че има нужда от наредби, преди да е станало късно. Днес тези момчета работят на светло, след пет години ще е много по-трудно да се проследят следите и връзките им."

На сбирка-събрание на шефовете на Г-13 в софийския ресторант "Варшава" след няколко дни говорителят на групата г-н Добромир Гущеров е заявил пред вестниците, че "жълтият Файненшънъл Таймс е организирал целенасочена атака срещу българския нов капитал". (След 12 години Добромир Гущеров ще влезе в Парламента като депутат от БСП. А знаете ли, че Гущеров е племенник на Ванга, на баба Ванга Гущерова?)

Сега да оставим Гущерови на мира и да видим мнението на още едно “наше момче” - Петьо Блъсков. Него визира "Файненшънъл Таймс" с "двете пишещи машини в началото". Той е против. Във вестник "168 часа" той си е "изпуснал духа" така: "Когато прочетох статията на някоя си Вирджиния Марш в розовия вестник "Файненшънъл Таймс, веднага направих консултация със западен сексолог. "Почти няма съмнения, че дамата е в тежък цикъл, зад който стоят комунистически капитали – коментира написаното той. Към мненията на западните специалисти мога да добавя своите най-добри чувства към британската корона и обективния британски печат. Към нашите специалисти по вентилационна техника моите чувства остават неизменни – духайте, чучулиги батьови." (Оттук научаваме нещо ново: Петьо Б. Четял английски вестници и разговарял със западни специалисти?! Че на какъв език, бе батьовото?)

И докато чакаме да дойде Жан (Виденов 1995), когато ще настъпи момента “гущерът да откъсне опашката си, за да се спаси”, да довърша мръсния период на “Мултигруп” и неговия създател Илия Павлов.

След 10 ноември 1989 г. Илия Павлов и неговите съдружници бързо създават мрежа от търговски фирми: „Мултиинтернешънъл холдинг” (1990), регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, и в Драгоман. Първите дъщерни дружества на групировката в страната са „Бартекс“, „Интерстийл“, „Мултигруп инженеринг“, „София инс.“, „Арес делта“ (с управител Димитър Иванов, шефът на Шести отдел на ДС), „Интком“ и „Мултиагро“. Част от фирмите се помещават в сградите на АОНСУ. В Москва представител на „Мултигруп” е Александър Атанасов, брат на Андрел Луканов. Съвместно с руското държавно предприятие Газпром Мултигруп създава през 1992 г. Дружеството Овергаз. Kъм 2002 г. Илия Павлов вече е регистрирал стотици компании в България и по света и е придобил десетки държавни предприятия, сред които Гранд хотел „Варна“ в курорта Св. Константин и Елена (1994 г.), хотел „България“ в София (1996 г.), 51% от националния туроператор „Балкантурист“ и от най-големия хотел на Боровец „Рила“ (1996 г.), „Елкабел“ и „Минстрой холдинг“ (1998 г.), бургаските „Черноморски солници“ (2000 г.).

Сега съвсем накратко за хазартния му бизнес. "Мултигруп" разкри верига от казина из цялата държава. От София, през Бургас, Варна, Боровец и Велико Търново. Зад всички тях стои "IPN Трейдинг" ООД с регистрация в Малта. Твърди се, че това са инициалите на Илия Павлов Найденов. Акционерите на тази фирма са 3 дъщерни фирми пак на "Мултигруп": "СЛВ" е фирма, представлявана от Васил Крумов Божков, следва "PMS", представлявана от Младен Йорданов Михалев и  фирмата "Дасис" на бившия борец от ЦСКА Димитър Джамбов. Правителството на Любен Беров и главният му секретар Стоян Денчев, както и платени хора на "Мултигруп" в парламента дирижират ситуацията около хазартния бизнес.

Е, как да го не треснеш този! 

Днес от групировката е останал само туристическия бизнес! Че и той залязва май, защото неговият основен контингент богатите руснаци са затруднени да прескочат в Европейска България. Е, как да не искат партийците от БСП и руските наемници от Атака да “треснат” Тиквата?!

Но – никакъв шанс. Изреждам някои от водачите на разните течения в Партията. Някой спомня ли си още за Луканов? Хеле пък за Виденов. Къде са Овчаровците и Първановите? Нова България се освобождава от енергийните руски потоци. Къде е Сергей Станишев? Не питам за видинското пиянде, защото говорим сериозно.

Днес Павел Найденов кротко върти ресторант на софийската ул.Калоян (всъщност клуб за запознаства, “посещаван предимно от руснаци, особено петък вечер” – цитирам самия бай Павел), притежава спортен комплекс с два тенис корта, ресторант и закрит басейн в Божурище (Спомняте ли си скандала в НС преди 3 месеца, свързан с незаконното събаряне на ценни исторически паметници в Божурище?), фабрика за контактни лещи в Суходол (Промишлените сгради там са построени още преди 10 ноември. Бащата на Илия Павлов ги взел, дали му ги, за да ги реконструира), къща с магазин в родното село Долни Богров и отдава имоти под наем.

А синът Илия лежи (така разправят) под два бетонни капака в семейна гробница в манастира “Св.Никола” в търновското село Арбанаси. Само една ограда го дели от бившата резиденция на Людмила Живкова, която днес е превърната в хотел, носещ парвенюшкото име “Арбанаси Палас”, типично за новобогаташите на стараБКП/нова БСП. Защо там? Заради сестра Христина от този манастир, с която имал някакви взаимоотношения, говорят злите езици. Е, възможно е. Но има и други версии.

През юни 2011г. в."168 часа" написа, че депутатът от ДПС Гюнай Сефер е ползвал услугите на дедесари от Велико Търново, за да загроби дълговете на три от фирмите си. Посредниците в схемата по чистене на  задълженията са търновците Петър Тонков, Димитър Барбонелов и Ванко Дошев. Две години след убийството на боса Илия Павлов, свързаните с "Мултигруп" "Изот Кабел", "Норам - България" и "Енергия 94" се озовават на великотърновския адрес "Колоня товар" №5, където живее Петър Тонков. Случайно или не, Гюнай Сефер и бащата на Илия Павлов - Павел Найденов, са съдружници в "Мултифрут" и "Балкан парке". Освен това дълги години депутатът е в управителните органи на фирмите на Илия Павлов, а днес е пръв приятел с един от наследниците му Николай Вълканов, както и с Ахмед Доган.

Гюнай Сефер вече не е депутат (за разлика от Делян Пеевски)  и търпеливо чака присъдата си по делото за злоупотреби с пари от обществена поръчка. За повече питайте Сотир Цацаров, главния прокурор, за когото се говори, че не е от квотата на ДПС.

Забележете, че досега не съм отворил дума за депутата от ДПС Делян Пеевски. Който поразително прилича на Илия Павлов! Но това е друга тема, за друг... роман, разбира се.

Впрочем тема за друг роман са и неясните връзки, да ги наречем, на града Велико Търново с подземния свят на нова България. Подчертано с лидерите на ДПС, макар че е това е неточно, по-скоро непълно. Цялото Движение за Права и Свободи е подчинено на най-ретроградната и непроменима с комунистическата си същност стара Държавна Сигурност. Всъщност ДПС е част, едно крило на тази ДС. Но защо сте посегнали на МОЯ град бе, нагли престъпници. Не ви ли стига София, цялото Черноморие, красивата Родопа, Видинско, Монтанско...

П.П.

В тази “убийствена” седмица 2-8 март, но на 2015 година, в България дойде на посещение шефът на американското ФБР. Той стоя у нас горе-долу един ден и си замина. В следващите 5 дни се случиха следните неща: Вътрешният министър Веселин Вучков сдаде поста. Последваха го, също така доброволно, главният секретар Лазаров и шефът на ДАНС Писанчев, шефът на военното разузнаване Иванов. Спрян бе лицензът на военния завод “Дунарит” в Русе. Подновени бяха дебатите в НС за приемане пакета от закони, които касаят вътрешната ни сигурност... Реформаторите от ДСБ се озъбиха на реформаторите от СДС...