Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2015 10:49 - Д като Добронамерени наблюдения
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1199 Коментари: 2 Гласове:
3



“Наблюденията” по принцип са вид синтез – наблюдава човек разни събития и си създава впечатления от тях, натрупва казани думи по някакъв повод и разни постъпки по различни поводи... Всеки човек с нормално развита втора сигнална система го прави несъзнателно. Ако ми позволите едно образно сравнение – това е като запис в краткосрочната му временна памет. При “препълване” тази временна памет не се трие, а новият запис припокрива, изхвърля някой друг запис от края на “редицата”. От тази гледна точка, ако няма подреждане на “файловете” в краткосрочната памет, това не е фатално.

Продължавам с образите. Създателят ни е заложил всекиму съществуване на “постоянна памет”. Там е мястото, където се съхраняват получилите устойчивост синтезирани наблюдения в краткосрочната памет. Обърнете внимание – само “заложил”, но не и “напълнил”. Това е конкретно задължение, което Той е оставил на Интелекта на всеки един от нас. На всичкото отгоре, Създателят не се меси и в избора ни кое трябва да запомним в постоянната си памет и кое да изхвърлим като маловажно или ненужно. “Не се меси” е казано за “човешкото време”, онова нищожно дългото в сравнение с Неговата Вечност. Впрочем много малко хора съзнават тази проста ОТГОВОРНОСТ на Създателят ни за неговите творения. Мислят си, че щом на тях им “се е разминало” в миналото и в сегашното, значи всичко ще о’кей и за бъдещето им. Кое бъдеще бе, драги? До вашата смърт или живота на наследниците ви?!

Но... Синтезираните “наблюдения” в малката памет, които прехвърляме в голямата памет, вече се превръщат в “размисли”. Там те подлежат на анализ и стават съставляващи на онези работи, които наричаме Съзнание, Вяра, Кауза … Добро, Лошо и т.н. 

Ето до какви разсъждения ме доведе днешното ми желание да анализирам синтезираните ми, добронамерено направени според мен, наблюдения и размисли в групата постинги “Д”. (В скоби: Тази група не е единствената, съдържаща подобни, разхвърляни на пръв поглед, неща. Например, имам намерение да продължа утре с една не по-малко интересна група постинги “Н като Наблюдения на Dobronameren”).

Започнах да публикувам своите наблюдения и размисли в блога в средата на юни 2011. Оттогава – 4 години без 4 месеца – най-интересното, което се случи в България, е повторният опит за комунистически преврат, който да обърне посоката на развитие на страната ни от европейската демокрация към източната диктатура. За огромно обществено щастие на демократична България, този втори преврат нямаше успеха на първия – свалянето на правителството на СДС на Филип Димитров през 1992-ра. Тогава, след 1992 година, изстрадахме цели още 16 години, докато новият Съюз за европейска България – ГЕРБ, поеме властта. По партизанска натура старите/нови комунисти/социалисти след 2009-та едва изчакаха 2-3 години и отново се опитаха “да спрат влака”. Само че Новият Свят на Европа вече се бе обединил в ЕС и България от няколко години беше негов равноправен и равнозащитим член. Затова само след по-малко от две години Бойко Борисов се върна във властта. (В скоби: Моето лично мнение е, че ако САЩ имаха по-решителен в антикомунистическо отношение президент от настоящия Обама, явлението “Путин” нямаше да го има, а оттам и “Орешарски” – също.)

Не казвайте, че споменавайки на първо място ЕС, подценявам или игнорирам ролята на Бойко Борисов като новия Стамболов. Той е засега Човекът, когото Времето на България намери. А то “не намери” други, защото те не разбраха, не приемаха – все едно – не ставаха за тази работа. Например Станишев, Местан, Костов, Миков, Сидеров дори. Забележете, че не споменавам Първанов. Защото не съм убеден още, че този “дърт комунист” няма да се конфронтира с Калфин, например. Не споменавам и новия президент Плевнелиев. Имам някои лични впечатления от него, които сигурно ме карат да греша. Ако сляза на “по-ниско ниво” ще напиша, че младите Кадиев, Кутев, Добрев, Нинова няма да имат никакво съществено влияние в нова България. За което са си виновни единствено те! Забележете, че не споменавам в тази редица един Радан Кънев например. Не съм убеден окончателно в степента на неговата “червенина”. Не зная доколко разбира, че е редно да приеме принудителния избор, който му налага бъдещето.

(Ох, как ме сърби перото да се отплесна в същата посока, но не на политическа, а на културна тема. Засега ще се въздържа. До появата на “К като Куку” и “Ч като Червената женска злоба”.)

О-хо-о, предчувствам каква “кална цевка” ще отворят срещу ми разните анти-бойковисти. Но какво да им кажа? Предлагам им да прочетат, и запомнят най-вече, постинга “Дни, изпълнени с РЗС-та” (http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/23/dni-izpylneni-s-rzs-ta.788871), който описва събитията около вота на доверие, който Борисов поиска от Парламента за правителството си (януари 2011) и да си дадат отчет къде са те, къде е Бойко. Нерде Ямбол, нерде Стамбул.

На президентските избори от октомври 2011 имам посветени няколко постинга. Кандидатурите за президенти на анти-бойковистите (Кунева, Калфин, Ат.Семов и др.) съм описал в “Дни, предназначени за РЗС-та” (http://dobronameren.blog.bg/history/2011/08/07/dni-prednaznacheni-za-rzs-ta.797714) и “Дни, препълнени с РЗС-та” (http://dobronameren.blog.bg/history/2011/08/08/dni-prepylneni-s-rzs-ta.798397).

А постингът “Дни с РЗС-та” (http://dobronameren.blog.bg/history/2011/09/15/dni-s-rzs-ta.820080) описва медийните анти-бойковистки изяви. И изстъпления да бях написал, нямаше да съм сбъркал. Четете, де! Не само аз, никой не друг не може да свърши ТАЗИ работа вместо вас. Дори Господ, както вече отбелязах.

Понеже напоследък стана много модно да се говори за карикатуристи всякакви, не мога да сдържа да ви цитирам един кратък откъс от “Дни с РЗС-та” (написан още през септември 2011). посветен на един такъв.

“Обръщам внимание на „карикатуриста” на вестник “Сега” Христо Комарницки. „Карикатурист” в кавички, защото не обичам безпринципните хора, колкото и да са талантливи. Комарницки рисуваше в демократичния печат, когато обществото ни не беше демократично. Сега излезе от „дисидентската си роля”, жертваха го с други думи. Жалко за таланта му. Илюстрирал е статията на Св.Терзиев за”свличането на Борисов на европейското дъно” с една срамна сцена от пленарна зала – когато депутатът Тодор Великов четеше едно разобличително писмо за свой съпартиец от РЗС и този съпартиец (Емил Василев се казва) скочи от мястото си и го заля с водата от чашата на трибуната. Според Комарницки е така: Бойко Борисов казва от трибуната на ЕС: „Искаме вашия вот на доверие за Шенген”, а самият Барозу го залива с чаша (студена?) вода. Какво мисли този Комарницки за Барозу, отговаряйте си сами. И още – поставете се на мястото на европейците и кажете какво ще си помислите за българите, харесващи вестник „Сега”. Откъде накъде и докога трябва да се примиряваме с факта комунистите ни да задават имиджа ни на българи?!

Съвсем не са силни тези думи. Обръщам на последната страница на в.”Сега”, броя от 23 август 2011г. Това е денят, когато либийските бунтовници, подпомогнати от силите на НАТО, влязоха в Триполи и свалиха Кадафи от власт. Комарницки е нарисувал Кадафи как се влачи изнемощял в пустинята, а над него три големи черни птици с клюнове, наподобяващи самолети,  искат да го изкълват. Мама им натовска, сиреч. Аз няма да вляза в един кюп с Комарницки, дори на него претенциозно да е написано „Тук са всички българи!”.”

Нататък. Прехвърлям се в м.януари 2013. (Както написах, това са фрагментарни мои наблюдения. Несвързани и не хронологично последователни.)

На 19 януари 2013 се случи атентатът срещу Доган на конференцията на ДПС в зала 1 на НДК. Написаното за това събитие (постинг “Доган не го убиха, но неговото ДПС се самоуби” http://dobronameren.blog.bg/history/2013/01/22/dogan-ne-go-ubiha-no-negovoto-dps-se-samoubi.1045077) надхвърля мащабите на просто едно наблюдение, а е анализ и присъда над ДПС в сегашния му вид. Колкото и да мълчи г-на Цацаров, вече втора година, за заснетия от десетките камери побой, знаете ли на колко много обикновени българи това събитие напомня манталитета на комунистическите убийци по славния Девети?! Питам: Кой нормален български гражданин ще даде своя глас на изборите след половин година за партия, чиито най-добри избраници са зверовете, говедата, фанатизираните мутри, които видяхме на конференцията на ДПС. Баш там! От първия ред столове, най-близо до трибуната! Чрез фото и ТВ-камерите пред очите на цяла България! На всичкото отгоре те сами си спретнаха този излагащ ги дискредитиращ спектакъл. Което означава, освен всичко друго, че са завършени глупаци. Кой ще ибриксира такива кандидати за управление на европейска България?

Е, появи се “един” – БСП на Станишев. И къде са те сега? Душат се като крастави магарета в десетото през девет дерета.

Е сега вече ще се разпищолят срещу мен всичките в блога кушели, чари чавдари, енТЕЛЕгентни  економисти, кризи, дризи и одризи, дивите дядовци и техните побеснели бабички и внучки… Що бре, драги? Аз не съм по-умен от вас, изключвам суперите 666. Просто използвам добросъвестно и не за моя изгода източниците на информация за събитията. Ако трябва „да го вържа“ с атентата - не гърмя с псевдо пищовче, а с истинско. Амунициите ми не разпръскват червен пипер. Затова ирониите ви за мен от рода „Бил. Знаел. Познавал.“  са като енимехмедовата заплаха. Размахва такъв пистолет, дето не достига за обвинение в убийство, а само за хулиганство.

Не съм „бил“. Вие сте били! Зная!  И вие знаете, ама не смеете да си признаете, че ще трябва собственоръчно именно и поименно да си обършете посраното. И познавам! Естествено. И вие можете да достигнете моето съвършенство, ако отворите широко затворените си очи.

Споменах някои от моите “любими блогъри” и се сетих за следното – постинг “Доста калпав мат’рял се е домъкнал в блога” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/09/07/dosta-kalpav-mat-rial-se-e-domyknal-v-bloga.1146394). Историята е завъртяна. Бях подразнен от самохвалството на една известна блогърка и радиожурналистка - Ангелина Пискова се казва, води от време на време следобедната емисия на “Хоризонт”. За цветовите й предпочитания знам достатъчно, имам систематизирани наблюдения от години. Обаче в края на лятото на 2013 година тя самата “се навря между шамарите”. Публикувала в някакъв ирландски вестник (в който работи ней позната журналистка и двете явно си правят услуги от рода на “аз при тебе, ти при мене”) една много семпла статия, състояща се от 21 (словом двадесет и едно) изречения, които представят протестите от пл. “Независимост” (забележете, че не онези от февруари същата година!) в съвсем невярна светлина. “Светлината” на подобната статия на Велислава Дърева за “красивите и умните”, ако си спомняте, един месец по-рано. И на всичкото отгоре г-жа Пискова ни уведомява подчертано, че ни прави вид “услуга”, превеждайки от английски мислите си на една българка на нас, останалите българи. “Фукла”, казвам и сега с леко неотминаващо презрение. Както и да е.

Но моята реакция на случката “Пискова на ирландски” (постингът “Породата Пискова” http://dobronameren.blog.bg/history/2013/09/03/porodata-piskova.1145443) предизвика твърде голям и което е по-важно, необясним гняв на много блогъри, които нямат, НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМАТ, свързващи ги неща, ако съдим по публикациите им. Срещу ми се обединиха vmir, hopfen, katana (Jeremy 231, да не се бърка с Jeremy 321), freeoldmen, theeconomist. Защо бе, дяволи? И досега този факт ме смущава.

Но да спи съмнение под камък. Поздравявам всички мои “почитатели” от BLOG.BG с един анекдот:

Трима рибари уловили златната рибка. Тя им казала: Пуснете ме и аз ще изпълня по едно желание на всеки от вас.

- Добре – казал първият – искам една торба злато.

- Ето ти една торба злато – съгласила се рибката.

- Аз пък живея в блок – казал вторият. – Пълно е с хлебарки. Не мога да се отърва. Направи нещо.

- Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие.

- А аз живея в къща – казал третият. – Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо.

- Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие.

Първият рибар помислил малко и казал на рибката:

-Знаеш ли какво, я си вземи торбата със злато и ми дай един малък червен TheEconomist.

Продължавам нататък. По-скоро връщам се няколко месеца назад – през май 2013, месецът на избора на правителството на Орешарски.  Сериозните ми възражения с факти срещу този избор на Станишевата партия БСП можете да прочетете в моя постинг “Сексуално политически експертен кабинет Олеле-Шарски” http://dobronameren.blog.bg/history/2013/05/29/seksualno-politicheski-eksperten-kabinet-ole-le-sharski.1114805). А постингът с който тук ви занимавам – “Добронамерени наблюдения” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/05/17/dobronamereni-nabliudeniia.1111279), е по-скоро шеговит. “Изследвам” приликите и разликите във външния вид на някои известни играчи покрай токущо отминалите избори.

Днес бих могъл да споделя с вас някои мои допълнителни наблюдения и разсъждения в тази посока:

- Журналистката Диана Найденова в днешното “Борисово време” поразително ми напомня една друга журналистка от “ФилипДимитрово време” - Виза Недялкова. Както на външен вид, така и “вътрешно- политически”. Ще се направя на интересен и няма да ви кажа кой български голфър от първичния състав на института “Иван Хаджийски” е свързващото ги звено.

- Гледам на втората банка в средата на Парламента фигурата на бившия финансов орешарски министър Петър Чобанов. Как може да прилича толкова много на овца и такава да му е фамилията?! Ама това е дребна закачка. Отговорете ми на въпроса за какви заслуги той стана депутат и то не от квотата на БСП, а от ДПС. Аз не сещам за нищо друго, освен че по време на министерствуването си е вършил някакви големи услуги именно на ДПС и в отговор на това, те му осигуряват депутатски имунитет. За всеки случай – ако не дай Боже Демокрацията духне под опашката на г-н Цацаров.

- А помните ли онова “бижу”, спортният министър орешарски Мариана Георгиева? Къде изчезна таз джюлюнишка дама? Жалко. Толкова завъртяно нафърцунено се изразяваше. В сравнение с нея новият министър на образованието Тодор Танев ми е “направо постен”.

- И мамин Кольо – социологът Кольо Колев (“Ех, Кольовата майка” http://dobronameren.blog.bg/history/2012/10/16/eh-koliovata-maika.1010282), ми липсва.

Шегувам се, разбира се.

Още един анекдот:

- Снощи сънувах Слави Бинев. Сигурно ще ставам евродепутат.

- Ами, пак ще те бият.

Един от вотовете на недоверие (третият, през февруари 2014), внесени от ГЕРБ в опозиция срещу управляващата коалиция БСП, ДПС и Атака, беше за провала в сектор “вътрешна сигурност” и в частност в борбата срещу битовата престъпност в държавата. “Да благодарим на ГЕРБ” (http://dobronameren.blog.bg/history/2014/02/07/da-blagodarim-na-gerb.1236330) е написан по този повод. А защо твърдя, че трябва да благодарим на ГЕРБ? Защото от май предната 2013 година, когато на Орешарски дадоха властта, до въпросния февруари 2014-та полицията на държавата охраняваше предимно местата около Народното Събрание, предпазвайки депутатите на управляващите от “200-300 платени от ГЕРБ лумпени”. Оголвайки по такъв начин местата по градове и села, където тя би трябвало да присъства, за да респектира поне организирани и неорганизирани престъпници.

Само два часа след като ГЕРБ внесе този вот на недоверие министърът на МВР Цветлин Йовчев спешно свика пресконференция и обяви, че още от следващия ден – 7 февруари 2014, полицаи и коли от жандармерията ще бъдат дислоцирани в малките населени места, за да бъдат “прекъснати тези престъпни действия”. И добави още министърът:  Разрешаването на битовата престъпност е проблем номер 1. Още миналата година аз бях на място, видях и говорих с хората и искам да ви кажа, че изцяло съм съпричастен с техните мъки. Този проблем не е от сега и ние имаме сили и средства да се справим с този проблем.”

Добре, че беше ГЕРБ да отвори очите на Цв.Йо. поне. Не че битовата и организираната престъпност беше победена, де... Но това можеше да свърши Светослав Лазаров, това свърши. За такъв род негови заслуги той, Светослав Лазаров след три месеца стана главен секретар на МВР-то Орешарско. Със седемгодишен мандат, ако не се лъжа.

Сега се намираме горе-долу една година по-късно. В тази седмица се случиха 4 публични разстрела на “бизнесмени” – в София, Пазарджик, Пловдив и Петрич, с 5 жертви, тъй като в София бяха растреляни двама наведнъж, мъж и жена. По този повод гледам в момента г-н Лазаров да дава поредна пресконференция. Телевизионният оператор дава в едър план лицето му. Боже! Ами, че те неговите уши са огромни. Сравнени с ушите на Цв.Цв., неговите са като сателитни чинии среден размер. Ама сега чак ми прави впечатление. Дали пък не са пораснали за една нощ като в приказката...

Някак синхронизирано в първите дни на новата 2015 година у нас Лютфи Местан произнесе “загрижени за страната думи”, че “Ако Борисов не се освободи от ПФ, този „ксенофобски камък“, кабинетът е обречен!”, а във Франция се случи атентата в редакцията на френския сатиричен вестник “Шарли Ебдо”. Кое от кое произтича, кое е първо и кое второ, трето, четвърто – защото и в Унгария Виктор Орбан каза, и в Гърция “Сириза”, и в Белгия атентати, и цяла върволица високопоставени американски и европейски лидери на посещения у нас – няма да разсъждавам. Тук и сега. Но не мога, пък и смятам, че трябва да попиша малко нещо за реакциите у нас на лозунга “Аз съм Шарли”.

СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО е той да се възприема като позиция на изказващите го хора. Те, тези хора казват на атентаторите, че възприемат изстрелите им срещу вестника с карикатурите и като изстрели СРЕЩУ СЕБЕ СИ. Те казват, че свободата не може да бъде само една – тяхната, на вестника, друга, и че тази Свобода не може да бъде заплашвана дори. Независимо от повода, колкото и сериозен да е той. И държат, далеко не случайно, картона с думите “Аз съм Шарли пред гърдите си! (Не сa като Воленовците да вдигат “Янки, вън” високо над главите си.)

Аз ли да посочвам, че тази позиция изразява същността на европейската демокрация. И тъкмо затова тя е опасна за Диктаторите. От висок световен и държавен мащаб, както и от ниско нашенско и махленско ниво. Моята камбанария е ниска, затова наблюдавам само врътките на последните:

- Люба Кулезич (в предаването си “На светло” по Нова телевизия, втората събота на 2015г.) татарикатски заяви, че тя е ЗА шарли, а не СЪМ шарли! Никак не съм учуден от позицията й. Защото размишлявам, анализирайки наблюденията си. Идеал, идеал, ама сиренето с пари, казва и Явор Дачков.

- Не съм никак учуден и от позицията на една моя любима блогърска дъвка – Анна Колчакова. Тя е от друг тип комунисти – няма гъвкавостта на предходната. (Което е човешки по-честно, вмъквам.) На 9.01.2015 намирам следния нейн постинг с категоричното заглавие “Не, не съм Чарли”. Зачитам се.

“... заявявам, че ако "Аз съм Шарли" означава, "аз имам право да говоря (и рисувам) каквото си искам, да се гавря с религиозните и всякакви други чувства на хората, да завирам в г*за на Христос кръст, а на мюсюлманите - еврейски звезди и смятам да отстоявам с живота си правото да го правя, защото свободата на словото и демокрацията и бла-бла", та ако ТОВА означава "Аз съм Шарли", то аз НЕ съм Шарли. ... Затова не смятам, че да си толерантен е комплимент. Това означава, че те дразнят забрадките, или биенето на християнските камбани, или еврейската кипа, или че някой не яде свинско, или че някой си гледа мушкато на балкона, дразнят те, но стискаш зъби и се усмихваш. А какво ти влиза в работата всичко това? С нещо нарушава ли законите? С нещо променя ли твоя начин на живот? Какво тогава ходиш, и обясняваш на хората, че ги търпиш, въпреки че са малцинство и че това се нарича ТОЛЕРАНТНОСТ?”

(Е, аз съм толерантен към вас, г-жо Колчакова. Наистина толерантен, а не в смисъла, който влагате вие. Затова, примерно, съм отворил блога си за всички коментари, включително и вашите, а вие забранявате във вашия блог – за моите коментари съм сигурен. Имах вече веднъж честта да ви кажа директно, че сте нещастна жена. Тези неща са свързани. Човек не може да бъде “косачка” в обществените си изяви и едновременно с това “галещ вятър” в личния си живот. Може да се каже и обратното. Впрочем като бия самара, да се сеща и магарето. Има още такива блогърки като вас. Напр.”гинки”, “фурийки”, “виелички”, “милейди”, “тутки фрутки” и др.)

В тази връзка да допълня и свършвам. В предходната 2014 година много бедствия, беди и катастрофи ни се случиха в народностен план. Да поумняхме? Ами. Йок. И вчера слушам по телевизията някакъв собственик на хотел на Витоша да се оплаква, че общината не почистила пътя, който завършвал пред неговата собственост. Това намалило рязко броя на почиващите и заплашвало да разсипе бизнеса му. “Каква е тази държава?”, пита патетично. А га прибира парите в касата си, не риве. Не беше циганин този, Българин беше, но се държеше като циганин.

Ще кажете “частен случай”. Не, не е частен случай. И ние като българи се държим в повечето случаи като цигани. Прочетете постинга ми “Друга възможна причина за трагедията в Горни Лом” (http://dobronameren.blog.bg/history/2014/10/04/druga-vyzmojna-prichina-za-tragediiata-v-gorni-lom.1302081) и не се сърдете само на мен.

П.П. Сърдете се например на блогъра jelezov.  В профила си е дал следното инфо за себе си: Име: Jelu Jelezov / Възраст: 80 / Град: София / Професия: философ / Интереси: наука и приложно изкуство.

Този блогър толкова много се е засегнал от моето твърдение, че “усилията на БСП да се промени така, че да се впише в новите световни реалности и да има стабилно бъдеще в тях, са напразни”, та е върнал на постинга ми “Р като Ретроспекция” (http://dobronameren.blog.bg/history/2014/12/03/r-kato-retrospekciia.1319437) следния коментар: “jelezov 13.12.2014 13:14 - Д като дебил”.

Каква злоба само! И какъв изящен стил на изразяване за един старец на 80 години! При това философ и занимаващ се с наука и приложно изкуство! Комунист. Тия нямат оправия. Доказателство съвсем прясно:

12.01 23:55 - JE NE SUIS PAS CHARLIE /Автор: jelezov Категория:

“АЗ НЕ СЪМ ШАРЛИ. АЗ НЕ СЪМ "СЪС ШАРЛИ" (Както се самоопредели например г-жа Кулезич). АЗ СЪМ ОДЕСИТ. Как би обяснил и оценил Христо Ботев случилото се сега отново в Париж – „столицата на разврата и ЦИВИЛИЗАЦИЯТА”? Уверен съм, че той би одобрил всичко, което ще напиша по-долу.

Защо не съм Шарли или със Шарли? Като всеки нормален човек и аз скърбя за жертвите на терористичните актове в Париж. Но тази скръб не може да прикрие два въпроса които повдига случилото се. Първо. Невинни ли са жертвите? Второ. Как да се отнесем към убитите терористи? Може ли да се намери в душите ни място макар и за капчица жал към тях?

Защо съм одесит? Защото филантропите, които днес оплакват Париж, не отрониха и дума на съболезнование за десетките одесчани, които бяха живи изгорени в Профсъзния дом, виновни за което са  киевските неофашистки превратаджии, които сега проливат сълзи за Париж заедно с другите филантропи.”

Толкоз! А, да не забравя да ви добавя, че под този постинг на jelezov един друг такъв като него “железен” блогър aip55 (да има изненадани?) е изпратил: “13.01 08:56 - Благодаря ти, Железов, за навременият и логичен постинг.
Все по-често трябва да напомняме за дебелоочието на фашагите капиталисти, за действителността, такава каквато е била! Поздрав!”

 




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Само ти ме разбираш в този жесток свят, г-н Добронамерен!
17.01.2015 11:56
Всички други си мислят, че съм настроен негативно към г-жа леля Ангпискова,
само ти си в състояние да вникнеш правилно в проблема и да поставиш нещата
в правилната светлина!
Гордея се, че отделяш време да просветиш объркани типове като мене и да
ги насочиш в правилното светоусещане!
Както знаеш, благодарение на мъдрите ти съвети изцяло прегърнах идеята за евроатлантическото бъдеще на България, сега смело и достойно давам своят глас за единственият светъл лъч в нерадостната ни политическа действителност- партията на нашият Вожд, Учител и Човеколюбец г-н Бойко Борисов!
Да живей!!!
цитирай
2. dobronameren - Как се нарича по-възпитано
17.01.2015 12:14
наакан човек, който със собствения си материал маже другите, за да се размиришат и те като него? А как се нарича дърт мераклия на порносайтове, комуто е останало само да предлага собствения си, представяйки го като "бахур с мустаци"?
Не искам да кажа нищо лошо за BLOG.BG. Не обвинявам модераторите му. В края на краищата мотото на блога е "Моето ЛИЧНО мнение".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1479677
Постинги: 642
Коментари: 2500
Гласове: 1496
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930