Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2014 15:43 - В като Виж кой говори - втора част
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1664 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Разположихте се удобно на стола, нали. Светлините загасват. Започва пресконференцията на Желю Желев от м.август на 1992 година.

Съжалявам, че го правя преди празници! Но искам следващите ни празници да бъдат наистина щастливи. Такива, каквито биха били сегашните, ако през 1992 година не бяхме позволили на твърдоглави комунисти и тарикати социалисти да управляват НАШИЯ ЖИВОТ!

ЖЕЛЕВ  И  ДРУГИТЕ. 

ДЕЙСТВИЕ  ЧЕТВЪРТО ОТ ВОЙНАТА НА ПАРТИЯТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА

Във „Виж кой говори 8”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/06/vij-koi-govori-8.862443) ще намерите кратко експозе на речта на президента Желев в която той обяви война на българите, които го бяха избрали преди 8 месеца, защото му бяха повярвали, че е демократ. За такова престъпление няма прошка! Нито на тоя, още по-малко на оня свят! Името и родът му няма да намерят покой никога и никъде.

Припомням и имената на журналистите, които той покани на своята пресконференция, защото им имаше вяра. Както и имената на онези политици, които го приветстваха за обявената война на „тъмносините”. Не всичките, някои умряха. Само онези, които дефилират И ДНЕС гордо по националните и частните медии. Наглеци, правейки се на демократи – Петьо Блъсков, Георги Коритаров, Тошо Тошев, Валентин Карабашев, Асен Мичковски, Петко Симеонов, Петър Берон, Ахмед Доган, Осман Октай, митрополит Григорий. Запомнете ги, българи. Запомнете и медиите, предаванията и водещите в които те се появяват. И ги презрете!

Във „Виж кой говори 9”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/07/vij-koi-govori-9.862831) ще намерите продължението на започнатото на „боянските ливади” – изфабрикуваният скандал за износ на оръжие за Филипините с фалшиви документи. В който снесените екстременти от Димитър Луджев и неговите другари в НСД, бяха приписани на Филип Димитров.

Сега за комунистите убийци. По-подробно. На 15 септември 1992 година при автомобилна катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. Три часа след погребението му - продължавам със съобщението във вестник “Демокрация” от 18 септември: “Около 18 часа в кулоарите на парламента вчера бе твърде оживено. Журналистите с любопитство следяха честите посещения на депутати от БСП(к) в стаята, където заседаваше ръководството на ДПС. Много скоро новината се разнесе. Докато депутатите от СДС работеха в пленарна зала, в стаята на ДПС е станало подписването на искане за оставката на председателя на Народното събрание Стефан Савов. Искането е подписано от 60 депутати на БСП(к) и 23-мата от ДПС, а листата се води от Ахмед Доган. И още от същата кореспондения на журналистката Люба Манолова: “Какъв е смисълът на една такава атака: това е основният отговор, който трябва да се търси. Какво се опитва да прокара ДПС с искането си за оставка или какво се опитва да предотврати? В късната вечер на 17 септември доста от депутатите на ДПС не бяха наясно. Бяха се подчинили. Безусловно.”

На следващия ден, 18 септември, точно 19 дни след боянската пресконференция, искането за оставка на Стефан Савов влезе в пленарна зала. Точно в същия час даваха пресконференция накуп шефовете на разузнаването Арлин Антонов, на контраразузнаването Бриго Аспарухов, на следствието Ани Крулева, заедно с главния секретар на МВР Богомил Бонев, съветникът на президента по националната сигурност Стоян Андреев и членът на Комисията за разследване на оръжейния скандал в НС Стефан Караджов.

Накрая допълвам, че точно в тези три бурно-неясни дни ПГ на СДС се сдоби с двама допълнителни съпредседатели: Екатерина Михайлова и Илиян Шотлеков.

ЦЯЛОТО  ПАРТИЙНО  ВОЙНСТВО  СРЕЩУ  СДС. 

ДЕЙСТВИЕ ПЕТО

„Виж кой говори 91”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/11/vij-koi-govori-91.865158)

Само 19 дни след пресконференцията в резиденция „Бояна”, когато беше станало ясно, че комунистическата хидра ще откъсне главата на Филип Димитров, той произнесе една знаменита реч пред народните представители, наречена „Атаката срещу правителството е атака срещу нацията” (Можете да я намерите цялата дословно в постинга  „Предупреждението” http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/08/preduprejdenieto.863556) Нейни главни постулати са:

- Атаката е срещу самите демократични промени в България.

- Точно когато българската икономика започва да стъпва на краката си, вие, господа от ДПС, заедно с бившите комунисти сваляте първото демократично правителство на България.

- Така пътят на хаоса в България е отворен.

- Правителството ни беше атакувано тъкмо когато започна борба срещу престъпността.

- Вие от ДПС и БСП, се опитахте да внушите на българския народ и на българските избиратели, че не е в интерес на България тя да говори истината, че не е интерес на България тя да сътрудничи в разкриването на престъпления.

- Че контрабандата, рекета и други престъпления, извършвани в тази държава, спадат към една и съща категория действия, които облагодетелствуват онези групировки, които за краткост наричаме мафия.

- Аз говоря всички тези неща пред вас, депутатите, защото мисля, че е крайно време да видим истината в очите. Отговорността, дами и господа, е ваша! Поемете си я!

(Мнозинството от БСП и ДПС се смееше. Същото, което правеха 21 години по-късно Михаил Миков, Мая Манолова, Лютфи Местан и Орешарски в 42-то НС.)

На 19 септември 1992-ра СДС проведе политическо съвещание на всички свои структури на което бяха взети 3 много важни решения:

- Коалицията СДС подкрепя правителството на Филип Димитров.

- Членовете на СДС няма да участвуват в друго коалиционно правителство.

- Ако в парламента бъде предсрочно освободен председателят на НС Стефан Савов, СДС не вижда смисъл и няма да издига своя кандидатура за този пост.

Кои са против тези решения? Намерете ги сами във „Виж кой говори 91”. И не ги забравяйте. Същите измамници продължават И ДНЕС „да ни звънят по телефона”, излизайки ни със същите комунистически цигански номера.

Във „Виж кой говори 92”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/12/vij-koi-govori-92.865624) са описани събитията след политическото съвещание на СДС. Директорката на НСС Ани Крулева приши „оня списък” на Филип Димитров. На 23 септември председателят на НС Стефан Савов подаде оставка. Към усилията на социалистите от БСП и Доган-Юналовците добави своите скромни “два шамара” и една “християнка”– Елисавета Миленова от “Парламентарния съюз за социална демокрация”. Изгря звездата на един просто наглец - Кадир Кадир. На 27 септември 1992г. радиопредаването “Постфактум” празнуваше оставката на Савов и очакваше Димитровата. Водещата Райчева (по мъж), Недялкова (по баща) и Авишай (по майка) ехидничеше на фона на песента “О, спомняте ли си, госпожо”. Ден по-късно президентът Желев е поканил на работна закуска посланиците на страните-членки на ЕО, САЩ, Русия и Япония, където е посочил, че “въпреки последното развитие на политическия живот у нас, което създава у някои кръгове впечатление на обърканост, положението в България е спокойно и стабилно”.

И т.н., и т.н., и т.н.

На 6 октомври Комисията по национална сигурност към Народното събрание взе решение ген.Бриго Аспарухов да бъде изслушан в пленарната зала на закрито заседание. До края на същата тази седмица - 5-11 октомври - лидерите на ДПС разиграваха театъра с “Кримските вечери”. Междувременно Ахмед Доган се появи в радиопредаването на Виза Недялкова “Постфактум”, за да заяви, че ДПС с дейността си вътре и извън парламентарната зала вече показвала, че е национална, а не етническа партия. Последваха отново думите му за “син фашизъм”. Поискани бяха оставките на 6-7 министри от правителството, включително и тази на Филип Димитров. Но Парламента с гласовете на социалистите и с гласа на самия Доган отхвърли искането на Татарчев за сваляне на имунитета на Димитър Велев, заради „разрушените с булдозер къщи в хасковския квартал “Хисаря” на пожелалите доброволно да напуснат България българи с турско самосъзнание по време на “голямата екскурзия” в 1989 година”. Което тогавашният първи секретар на БКП в Хасково Димитър Велев лично е разпоредил да се извърши това.

В помощ на Президента се включиха още “здрави сили”. От всичките отбелязвам името на председателя на ПАСЕ Мигел Мартинес. Който си отиде преди самия Желев, заради корупционен скандал. Както днес биха казали – заради участие в “черно тото”.

И т.н., и т.н., и т.н.

Следващите думи, както и предишните, си струва да бъдат прочетени и запомнени. Ох, как си струва! Защото, ако и да разказват за събития отпреди повече от 20 години, такива събития днес – през 2014 година – се повтарят. И целта им е същата – да забавят с поне 20 години демократичното развитие на България и след това да го зачеркнат съвсем. Ако махнем пренебрежително или нехайно с ръка ще се върне онова наше тъжно и безсмислено живеене „ден за ден, все във кръг, под гръмкия фанфарен звън”! Забравили ли сте го, сънародници!

Продължава спектакъла „Войната на комунистите срещу демокрацията в България. Намираме се в действие пето, последното.

“Виж кой говори 93”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/14/vij-koi-govori-93.866955)

В Обръщение на НКС на СДС към президента на Републиката се казва: “Гласуването на закрито заседание в Народното събрание на 20-ти т.м.на решение, съдържащо обидни и неверни квалификации за извършени и неизвършени действия на министър-председателя Филип Димитров, е акт, чиито последици самите гласували го народни представители дори не могат да си представят. По същество това е предателство спрямо националните интереси на България. Президентът, държавният глава, трябва да осъзнае изключителната си отговорност и да разбере, че играта на апаратна политика отива много далеч. Той трябва да знае, че всички предизвикани напоследък и от него събития, могат опасно да отворят шлюзовете на безумния национализъм, който жъне кървавите си плодове в близки до нас страни.”

Отговорът на Президента, даден от неговия Говорител Валентин Стоянов: “Що се отнася до Обръщението на НКС на СДС президентът може да го приеме само като емоционално излияние. Иначе този текст с недопустимо груб и арогантен тон, съчетан със заплахи, не може да бъде основа за диалог и търсене на решение на проблемите. По-скоро обратното, чрез пропаганден ефект се цели ескалация на напрежението.”

(Този начин на изказ не ви ли прилича поразително на речите на днешната опозиция в 43-то НС по повод казаното от здравния министър Москов за разпасалите се роми?)

След тази размяна на позиции НКС на СДС реши да внесе в Парламента искане да се гласува вот на доверие на правителството (28 октомври 1992). Резултатите: 111 гласуваха “за” кабинета, 120 - “против” и нито един не се въздържа. Веднага след гласуването Филип Димитров подаде оставката. До датата на първата годишнина от управлението на неговото правителство оставаше точно една седмица.

Трябваше ли правителството да поиска вота на доверие? Аз мисля, че трябваше. При това абсолютно еднозначно! ТОВА комунистите и неморалните хора не го разбират. Чуйте ги само как ръмжат: „С кръв сме я взели тази власт и само с кръв ще я дадем!” Властта, властта, властта... Глупаци! Властта е Божия, т.е. на тези, които не я искат за себе си или за своята партия.

Всякакви твърдения, че властта на СДС, добавям – и на ГЕРБ днес, трябва да се задържи, без да бъде упражнявана за декомунизация на страната, са демагогия или заблуда. Без значение какви красиви думи се употребяват – „трябва да бъдем хитри”, „трябва да се борим с техните средства за борба”, „заради националното помирение”, „заради социалния мир”...

Нататък? Нататък “Виж кой говори 95”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/20/vij-koi-govori-95.869830)

На 22 декември 1992г. президентът Желев посочи своя икономически съветник проф. Любен Беров, като човекът, който да състави правителство с мандата на ДПС. Както се изрази един друг “професор” (Димитър Сепетлиев от ДПС) - “Ние не оставихме България без правителство за Нова година.”

За Димитър Сепетлиев титлата „професор” съм поставил в кавички не заради съмнения в неговите научни качества, а защото държа да подчертая, че не харесвам Такива професори. В една „Неделя 150” от октомври 1992г. той заяви, че „е водил едва ли не в нелегални условия борба срещу тоталитарния режим преди 10 ноември и че никога по никакъв начин не е имал нещо общо с комунистическата партия”. Е, в Народната библиотека има книга със заглавие „Етнография на България”, издание на БАН, 1980, където пише друго. И само това да са му връзките с БКП от преди Десети, да го почерпи човек с кафе и бяло сладко. Безочлив човек! Като всички предишни и сегашни от ДПС.

Ето така президентът на Република България Желю Желев реализира своята (?) идея за национално помирение. Резултатите? – България остана комунистическа за още 20 години напред.

“Виж кой говори 96”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/21/vij-koi-govori-96.870397)

На 30 декември 1992 година 23-ма, избрани с надеждите на повярвалите им сини, ги предадоха и се върнаха при своите червени приятели. Ето имената им: Асен Мичковски, Валентин Карабашев, Велислава Гюрова, Георги Костов, Георги Цонев, Господин Атанасов, Димитър Луджев, Емил Цочев, Иван Пушкаров, Йордан Тодоров, Красимир Стоянов, Марин Маринов, Марин Тодоров, Ненчо Ненчев, Нейчо Неев, Петър Марков, Петър Харизанов, Радка Василева, Свиляна Захариева, Стефан Караджов, Стефан Божилов, Христо Тодоров и Христо Иванов.

И те, като своите учители и предшественици „ала Желев” се опитаха в началото да се представят за „доброто СДС”, но бързо се отказаха. Нарекоха се „Нов съюз за демокрация” (нещо като алтернативна социалистическа партия или Нов Социалистически Дериват!)  След 4 години никой от тях не остана на политическия небосклон на България. Кой се интересува от употребени дрипи!

Дотук изредих имената на депутатите от ПГ на СДС, които публично подкрепиха първите 23-ма от 30 декември 1992. Към тях трябва да прибавя и имената на онези сини депутати, които не изрекоха публично, че случващото се е преврат срещу СДС. Това са тези народни представители, които престанаха да идват на срещите със своите избиратели по площадите в трудните и обезверяващи месеци на 1993-та: Александър Джеров, Александър Сталийски, Александър Янчулев, Аспарух Панов, Васил Гоцев, Елка Константинова, Златка Русева, Александър Йорданов, Стоян Ганев, Георги Марков, Михаил Неделчев...

 

А разочарованията на търсещите своята свобода хора тепърва започваха. Но какво от това, по дяволите! Свободата, за която непрекъснато пиша, не е битие, а състояние на духа! Свободата на всеки човек да защитава собствените си разбирания е Нещото, направило западните демокрации това, което са сега, и то им гарантира властващото място в света на бъдещето. Робската психика на нашия народ е главното, което му е пречило и продължава да му пречи, за да заеме мястото, което заслужава в същия този бъдещ свят.

 

Написах думата „да защитаваш” Свободата си, но тя не предава точно всекидневните несполуки, разочарования, загуби, в битието на „защитаващите се”. Животът на свободния човек е всекидневна борба за оцеляване. Която обаче си струва усилията! На това ни учат чудесните съвременни западни филми. За пропагандирането на тази Идея се раздават „Оскарите”, а не за ярките цветове на колите, зашеметяващите каскади, хубавите лица и други подобни.

Именно защото ТАЗИ идея е подтисната в нашия социалистически свят, нищо не струват филмите ни, едрите ярки реклами, „новият начин на живот”... И науката ни, и земеделието ни, и литературата ни... И човешките отношения помежду ни!




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873094
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031