Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2014 16:05 - В като Виж кой говори - първа част
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1252 Коментари: 0 Гласове:
3



Паметта съществува, за да бъде използвана! Именно паметта за събитията след 10.11.1989г. ми позволява ДНЕС да наричам хората, осъществили партийния преврат тогава по формулата „Бягай! Ако може с парите, още по-добре!”, освен наглеци, още и смешни некадърници. Днес Партията им няма пари да си върже гащите, пък тръгнали да събират балъци отново да й вършат работата. Щели да свирят на сватба, ама си забравили кларинета в къщи. 

Присъединявам се напълно към думите „Да ги няма ТЕЗИ”, написани през ноември 1991г. от Енчо Мутафов (Филип Димитровият избраник за главен на в.”Демокрация”): „...докато на сцената има комунистическа партия, животът на хората ще бъде труден. Нашата се нарече социалистическа и модерна лява, но можеше да се нарече и царевично-космическа или сеизмично-паралелепипедна. Това не изменя нещата. ТЕЗИ могат да вършат само злини, само вредни неща. На полезни не са се учили, тъй като не влизат в идеологията им, насочена към насилие над човека и живота. Те например не се научиха да управляват - където взеха властта, срутиха държавата. Мислят само за присвояване - показа го това, което сега законно им се конфискува. Те са аргументът на историческото Зло - показа го най-нещастният век, станал нещастен, след като на сцената се появиха ТЕЗИ и близнаците им фашисти.”

Веднага към думите „Тези и близнаците им фашисти” цитирам един ТАКЪВ. Желевият избраник за главен на „Демокрация” Волен Сидеров в ноември 1992: “В четвъртък българската и световната общественост бяха уведомени, че президентът Желев е уволнен от седесето. Кой уволни президентът Желев от седесето? Това са жреците на синята магия, които решиха, че Желю Желев вече не представлява СДС в президентството! Там си имаме свой човек - Блага, както и двама от шофьорите. Те представляват СДС и синята идея. На мен обаче те са ми добре известни като типаж и затова си позволявам да правя категорични обобщения.”

Това обясня в голяма степен защо пиша толкова остро срещу хора като ТЕЗИ и се надявам новите управници да не са като предишните. Казвате „Няма никакви гаранции, че това ще е така!” Не е вярно! Има една „малка” гаранция – Времето вече не е „вчера”. Хората, страните и техните лидери от демократична Европа започват да ни считат за членове на своето голямо семейство. Че огледайте се, българи! ТОВА Е ВЯРНО!

И една моя малка надежда. Че като написах „Виж кой говори!”, все повече българи ще се спрат в забързаното си ежедневие и наистина ще се загледат в това кой им говори. Мисля, че помагам, и на себе си също, припомняйки близката ни, вчерашната ни история Да не я забравяме! Защото народ, който не помни историята си, е обречен да я изживее отново преди да разбере, че е същата. Което е глупаво, нали?

(Повтарям се, ама и комунистите се повтарят!)

Сега се разположете удобно на стола. Светлините загасват. Започва първата част на спектакъла „Войната срещу демокрацията” за времето през което управлява правителството на Филип Димитров - първото демократично правителство на България след 9 септември 1944..

ВОЙНАТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА.

ДЕЙСТВИЕ  ПЪРВО

„Виж кой говори 1”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/11/21/vij-koi-govori-1.854245)

В началото винаги се започва с „общонационалните усилия” на синдикатите. Още на 8 януари 1992 година (правителството на Филип Димитров е на 60 дни) новият КНСБ на Кръстю Петков проведе първия си национален стачен ден. Седмица след стачката - на 15 януари 1992г., “гладни пенсионери” протестираха пред Народното събрание и Президентството. По този повод един “много независим социолог” - Румен Димитров, написа в един “много независим вестник” - “24 часа” следното: “Телевизията показа впечатляващ репортаж за озверелите пенсионери, които се опитват с празен тиган или с голи ръце да се докопат до човека с камерата, който невъзмутимо ги снима. Това, разбира се, е познатият ни герой Евгений Михайлов.”

(Камерата на Евгени Михайлов направи много лоши услуги на комунистите, показвайки ги такива, каквито са. „Гневът на агнето” сега е провокиран от това, че камерата „ще види” „вълците” с дебелите меверейски шуби и техните „гладни” съпруги с лисичите яки, стоящи на втория ред на този „пенсионерски митинг”. Другите приказки са обикновен цинизъм на „социолога”.)

Другият синдикат КТ „Подкрепа” беше активиран на 27 януари 1992. Лицата Асен Мичковски и Валентин Карабашев (баш кои) поискаха оставките на Иван Пушкаров и Иван Костов (баш кои). На 19 февруари 1992-ра (правителството е на 100 дни) Константин Тренчев публикува отворено писмо до Филип Димитров, в което заявява че профсъюзът му се оттегля от Споразумението за спазване на социалния мир, подписано на 19 януари 1991. (Вече бяха излезли факти, че Тренчев е взел пари на ръка от Луканов. Колко? Питайте живия. Ако нямате друга работа!) В края на март се разви миньорската стачка на "Подкрепа". Стачкуват миньорите от "Горубсо"-Мадан, сливенските рудници, "Марица изток" и урановите рудници в Елешница. Исканията им са „само синдикални”.

„Виж кой говори 2”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/11/22/vij-koi-govori-2.854774)

Следват мероприятията от несиндикален характер. Желев назначи Бриго Аспарухов за шеф на Главната Разузнавателна Служба, Луджев – Йордан Мутафчиев за главен инспектор на въоръжените сили, Йордан Соколов получава за помощник Богомил Бонев като главен секретар на МВР. Националната служба за охрана (бивше УБО) получи нов шеф - 42-годишния Димитър Владимиров... На 28 януари 1992г. при учебен полет в района на Узунджово загива Дойчин Бояджиев, председател на БОЛ "Раковски". ... Цветанка Ризова интервюира Валентин Моллов. ...

Загрижените "стопани на земята": 100-те дни на правителството на Филип Димитров съвпаднаха приблизително с приемането на новия закон за Земята на първо четене. Като добавим и токущо приетите реституционни закони - на Партията й дойде много. Остри думи издумаха "премиерът в сянка" Александър Томов, "Панорама"-та на Иван Гарелов, а един радиожурналист - Иван Обретенов казва, че "положението на българския народ сега е много по-тежко от това преди години" и допълва кой е отговорникът за това: "Докато министър-председателят Филип Димитров се отчита прав пред камерите, то народът му е на колене". В отделна декларация на БСП, прочетена от Жан Виденов по телевизията, се съдържат предсказания за "бъдещ хаос и кървави стълкновения" в страната. Зам.министърът на земеделието в правителството на Филип Димитров Георги Танев дава интервю във в."168 часа" (18 февруари), че министерството в което той е ръководител, е "филиал на цирка". Следващата седмица Георги Танев ще бъде уволнен от "цирка". След 10 месеца Беров ще го назначи за министър на същия цирк. Това ще трае 2 години.

(След 8 месеца Ф.Д. ще си отиде. Той ще престане да определя „положението на българския народ”. Всички споменати имена в предишния абзац обаче ще останат на кормилото на държавата – в правителството един ще стои премиер цели две години, друг ще е зад него в резерва и ще дава акъли – нему и на всички следващи. Теле- и радио- журналисти ще продължат да задават модата в заведенията си, ставайки и оставайки техни директори. Положението на българския народ определено няма да стане по-леко!)

Войната срещу демокрацията”.

ДЕЙСТВИЕ  ВТОРО

„Виж кой говори 3”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/11/25/vij-koi-govori-3.856371)

Мерки в съдебната власт: Промени във Висшия съдебен съвет, Нов главен прокурор Иван Татарчев, нов председател на Върховния Съд - Иван Григоров, нов председател на Висшия Адвокатски съвет – Тодор Бурилков...

През април 1992г. бяха задържани “героите” от лагерите в Ловеч и Скравена. Предварителното следствие по това дело беше започнало още в края на март 1990, ако си спомняме. През април 1993-та, на четвъртия месец от властта на Беров, вестниците ще пишат, че делото за лагерите се прекратява за неопределено време, защото Мирчо Спасов бил генерал и само генерал можело да го съди, а такъв не може да се намери. После Главният прокурор Иван Татарчев ще заяви, че сам ще бъде прокурор в това дело и през юли 1993 ще му даде ход. Обаче само след 5 дни много предвидливо Мирчо Спасов ще умре. Делото също! Погребано е в архивите на обновената ни татковина.

На 25 април 1992г. бяха арестуваха бившия премиер на НРБ Георги Атанасов и бившия министър на икономиката Стоян Овчаров с обвинения, че са разрешили неправомерно (разбирай тайно от НС) да бъдат отклонени от държавния бюджет 210 хиляди лева за социална помощ на 42-ма “сираци”. Кавичките са, защото това са сираци, загубили родителите си през 1944-та и към момента на раздаване на “социалната помощ” са по на 50 години. БСП протестира много остро чрез своя председател Жан Виденов, наричайки тази заповед на Главния прокурор Иван Татарчев “политически произвол”, “арогантна проява на мускули” и “некомпетентност”. А на 8 май 1992 година в. “Труд” (главен редактор Тошо Тошев) предлага цялата си трета страница за защита на арестуваните Атанасов и Овчаров. Заглавието: “Обвиняемият е невинен до доказване на противното”.

От това време е и скандалът с „празните бланки с подписа на Иван Татарчев”. Главни участници – Пламен Каменов и Ани Крулева.

За заповедта на Партията „Огън по правителството”, ще си спестя мястото. Четете сами.

„Виж кой говори 4”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/11/28/vij-koi-govori-4.858206)

„Огън! Ако трябва и срещу Европа.” На 12 май 1992, пет дни след като България стана член на Съвета на Европа, Съветът на министрите на ЕО откри процедура по приемане на България за асоцииран член на Общността.

На следващия ден - 13 май, президентът Желев каза пред стъпалата на Университета, че той би подкрепил едно евентуално служебно правителство и спомена името на Димитър Луджев. На 14 май при протестен митинг пред Парламента, организиран от Съюза на пенсионерите, се стигна до нарушаване на предпазните огради и полицията арестува 3-ма: не най-подходящите - един пенсионер, който продължава да работи в “Паркстрой” и двама безработни на 35 и 26 години. На 15 май председателката на ПГ на БСП Нора Ананиева размаха от трибуната на НС един стрък коприва и показа половин хляб - това й били дали “гладни пенсионери” предния ден; това било дневната им дажба от правителството на СДС. Стефан Гайтанджиев (председател на БДЦ): "Избори след няколко месеца до половин година ще има, каквото и да се случи." (До 2 години Ст.Г. ще мине в групата на БСП. До 4 години той ще стане по-силно „червен” и от Жан Виденов.) Петър Дертлиев (БСДП): "Правителството на Ф.Д. не може да се справи с положението нито чрез структурни, нито чрез персонални промени. Единственото решение е нов кабинет на СДС."

Тази Европа много плаши някои от българите, които не харесват Това СДС. Наблюдавайте внимателно политическите стъпки на правителството на Ф.Димитров в западна посока, съпоставяйте ги с “протестните действия” на синдикати, съюзи, печат и т.н., и ще забележите това.

Интересно, че никой от горецитираните не протестира срещу назначението на новия шеф на Националната полиция - полк Виктор Михайлов (48 годишен). Или пък срещу това, че делото срещу Тодор Живков продължава с отлагания вече 14-ти месец. Или пък, че от Борисовата градина са откраднати бронзови бюстове на видни наши възрожденци, всеки от които тежи по 500-600 килограма. Което предполага здрава крадлива организация!

На 20 май 1992 съгласуваните усилия на синдикати, работодатели, стогодишни хаососъздатели и техните приятели „ремонтираха” правителството на Ф.Димитров. Иван Пушкаров излиза и влизат Румен Биков и Александър Праматарски. Излиза Димитър Луджев, а на негово място идва Александър Сталийски. Станислв Димитров е заместен с Георги Стоянов. Влиза нов член – Илко Ешкенази. Светослав Лучников се издига, става зам.премиер.

Колкото оня змей от народната приказка се нахранвал след като изяждал поредната девица, изпратена му като откуп, и ставал по-добър към нейната приятелка на следващия ден, толкова и комунист има насита на демократични глави. Само три дни след принудителното направените по тяхно искане промени в кабинета на Филип Димитров, “нашите змейове” пак огладняха. Депутати от БСП заявиха от трибуната на НС, че те няма да се подчинят на това правителство, което “не е наше”. В. “Труд” от 26 май 1992 г. публикува голяма снимка на селянка в гръб, която държи в кръстосаните си отзад ръце брадва. Под снимката пише: “В женските ръце брадвата изглежда още по-страшна. А мъжете тихо псуват в кръчмата. Засега.”

(Главният редактор, другарят Тошко Петров Тошев, е пророк. След месец в Цалапица “засега” стана “вече”. Вижте подробностите за убийствата, палежите и взривовете, организирани от комунистите по селата.)

Пак в тия дни на другаря Блъсков му взривиха “Мерцедеса”. Оня, дето го купи с комисионните, “изкарани с адски труд над двете стари пишещи машини в началото” (според собствените му думи). А неговият вестник „Врабец” написа. че се отнася за организирана кампания срещу пресгрупата и че това е опит на “тъмните сили” за запушване устата на свободното слово. Ни дума за това, че в конкретния случай застраховката от два милиона лева надхвърля значително цената на автомобила и едва ли собственикът може да играе ролята на жертва. Думата на собственика Петьо Блъсков, казана от екрана на телевизора: “Ами, ще си купя нова кола. Вероятно другата седмица.”

„Виж кой говори 5”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/11/28/vij-koi-govori-5.858209)

„И културата да стреля”: Райчо Райков представи баджанака на Тодор Живков ген.Нешо Нешев като подофицер от Бившия на Н.В. Съюз на подофицерите. когото „фашистът Филип Димитров” сега... По повод символичното взривяване на Мавзолея на един рок-концерт вестникът на “частния честен бизнес” - “168 часа” отрази събитието така: “Ах, какви лица, какви физиономии - това Венци, това Мишо, това Жоро, най-паче Златка. Ние в редакцията разбрахме, че това е демокрацията, това е мигът в който историята спира своя ход, за да се изпощи. Обаче хората не го разбраха. И ни спукаха събота и неделя от писма и телефони. Даваме ги в резюме и синтезирани: “В петък т.нар. национална телевизия се надупи на т.нар. Демократическа партия, за да си отземе най-после Ст.Савов, че не му козируваме.”

В понеделник сутрин, 1 юни 1992г., по радиото в редовната рубрика (тогава), наречена “Анфас”, писателят Станислав Стратиев разказа следната приказка:  “Нашият път към Европа. Циганин намерил една подкова и разправя на жена си: още три и цял кон. Ще го яхна и хайде в Европата. Добре, казала жена му. Като се върнеш, пък аз ще го яхна и ще отида и аз до Европа. Айде, стига бе! Язди ли се уморен кон, ядосал се циганинът и ударил с подковата жена си и я убил.” Сравнете я с написаното от Енчо Мутафов.

„Да ги няма ТЕЗИ!”

Войната срещу демокрацията”.

ДЕЙСТВИЕ  ТРЕТО

„Виж кой говори 6”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/11/29/vij-koi-govori-6.858707)

На 2 юни 1992 г. България се присъедини към санкциите на ООН срещу Югославия. Само след четири дни започна стачка на авиодиспечерите от летище "София" с искания за повишение на заплатите. По БНР Божана Димитрова ("Разговор с вас" от Живковото време) каза: "авиодиспечерите имат справедливи искания, а министрите са непрекъснато навън от страната, а не тук да оправят работата!". В съботната "Панорама" (13 юни) Николай Камов, официален говорител на ВС на БСП направи изявления, критикуващи външната политика на правителството на Балканите и в Европа.

На 19 юни депутатите приеха закона за пенсиите. Социалистите се раздразниха, че времето прекарано на платена партийна работа няма да се зачита за трудов стаж. Председателката на ПГ на БСП Нора Ананиева заблъска яростно с обувката си по банката, счупени бяха 3 апарата за гласуване, социалистите напуснаха залата и не участваха в гласуването. В края на юни Желев поиска от Конституционния съд да се произнесе по конституционността на тази поправка. На 30 юли същата година КС определи поправката като противоконституционна. Това вероятно даде самочувствие на Йордан Йотов (член на ЦК на БКП и обвинен за отклоняване на държавни средства към трети страни за подпомагане на тяхната “борба срещу световния капитализъм”), когато го арестува “мръсният” Татарчев през август 1992, да каже с гордост: “И аз като своя кумир Левски исках да помогна на поробените народи да се освободят”.

На 7 юли 1992 година НС отне депутатския имунитет на Андрей Луканов. Два дни по-късно той беше арестуван. Ето какви приказки се издумаха: Велко Вълканов от трибуната на Парламента: “Би могло да се приеме, че г-н Луканов по непредпазливост  е извършил някои действия, но ги е сторил без умисъл.” Георги Пирински, пак от трибуната: “Всеки от нас ще прояви солидарност със своя другар.” Жан Виденов от трибуната: “Ние напускаме Събранието, мислете му като се върнем.” В. “Дума” от 7 юли: “СДС(д) и ДПС дадоха път на политическите репресии.”

Четири дни след ареста на Луканов КНСБ и КТ “Подкрепа” обявиха обща шофьорска (я, защо не миньорска?!) стачка в София. На 14 юли медицинската федерация към КТ "Подкрепа" направи шествие по бул."Витоша" до сградата на НС. Мотото на проявата е: "Гладният лекар е по-лош и от комунист".

Най-после Русия смени своя посланик у нас. Шарапов беше заместен от Александър Авдеев. По Канал 1 на БНТ в гледаното време от 18 часа на 17 юли беше излъчено слово на иракския посланик в София послучай националния празник - Юлската революция от 1968 година на партията БААС и нейния вожд Саддам Хюсеин. Отбелязвам този факт по две причини. Първата: националният празник на държавата Франция - 14 юли, не беше отбелязан по БНТ, и втората - директорът на телевизията по това време се казва Асен Агов.

На 22 юли 1992 година БСП и коалиция внесе в Парламента искане за вот на недоверие на правителството на Филип Димитров. Из мотивите на социалистите: „...взехте властта, имуществото, парите... обиждате руския език... насърчавате спекулативните доходи и гешефтите...” Първият път не мина

На следващия ден - 23 юли, БСП поиска оставката на Стефан Савов от председателския стол на НС. Само един глас не достигна той "да хвръкне". От ДПС Ахмед Доган гласува „за” оставката на Стефан Савов, давайки един вид сидеровски нишан.

„Виж кой говори 7”

(http://dobronameren.blog.bg/history/2011/12/05/vij-koi-govori-7.861949)

През тези дни на вотове "против" в Народното събрание президентът Желев наблюдаваше военноморско учение в Бургаския залив! Което не попречи на в."Труд" на първа страница да изпише "Парата взе да дига капака"!

Ама, разбира се.

Конституционният Съд отхвърли иска на депутати от БСП за противоконституционност на акта за отнемане депутатския имунитет на Луканов. НС "уволни" Петко Симеонов от солунската митница АЧП. С решение на Софийска градска прокуратура е отстранен от длъжността "председател на Българска стопанска камара" Иван Андонов. Генералите Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са поставени под домашен арест, наложен им от Военна Прокуратура. Обвиненията са в унищожаване на архиви на МВР и заличаване следите на агентурната мрежа на бившия режим. Арестувани са генералите Петър Чергиланов (бивш шеф на военно разузнаване и тъст на Илия Павлов), Костадин Коцалиев (шеф на бившето ГСУ), Цветан Първанов (бивш началник I-ви отдел на военно разузнаване) и "по-дребните риби" Симеон Спасов - следовател в ГСУ и Стоян Бакалов - бивш шеф на БОДК.

Прокуратурата е отнела задграничния паспорт на Иван Славков и той не успя да се присъедини към колегите си от МОК. Вместо на олимпийски игри в Барцелона, той се озова във Военна болница с прединфарктно състояние. Премиерът Ф.Д. обаче отиде до Барцелона, че и се срещна с краля Хуан Карлос и със Симеон II.

А иначе във вестниците пише, че спестяванията на българите за последната година са нарастнали с 32,8%. Допълнително се уточнява, че този сравнително висок процент се дължи почти изключително на двойното нарастване на срочните депозити в банките. (И някой друг чете вестници. След година-две банките ще започнат да „гърмят” една след друга. Тогава ще управлява Любен Беров. След още година по времето на Жан Виденов...)

В края на юли 1992-ра Парламентът излезе във ваканция.

В спокойния август на 1992 година изведнъж, ей тъй от нищото, зачестиха ж.п. катастрофите. (Имам чувството, че контингента „Синдикалисти” се умори и Сценаристът каза на „Маневристите”: Ваш ред е!)

- 18 август: Ж.п. катастрофа край Казичене с експреса от Бургас за София. Осем убити.

- 23 август: На ж.п. прелез в Батановци, Пернишко, влак ударил автобус. Пазачката на прелеза забравила да пусне бариерата. Петима ранени.

- 25 август: На гара "Дружба" в Бургас 6 цистерни с отровна летлива течност потеглят сами. Локално обгазяване на района.

- На 1 октомври 1992г катастрофа край Любимец, Хасковско...

За да не би някой българин все пак да не разбере за какво става дума, в. "Подкрепа" (?) пише на 24 август: "Влакът за Европа дерайлира на Казичене.”

КОГАТО  ГРЪМВА  ПУШКАТА,  ОКАЧЕНА  НА  СТЕНАТА

Ред е на онази сцена от партийния спектакъл, в която гръмва пушката, окачена на стената още в първо действие. Само че дотогава - антракт. Подробностите и нататък в утрешния постинг „В като Виж кой говори – втора част”

Днес искам да завърша с въпроса, който ме интересува: Не „защо изобщо?”, а „защо тъкмо сега?” Обстановката в страната е спокойна. Българите за пръв път от три години насам изпълниха отново плажовете на Черно море, инфлацията за четирите месеца от май до август е общо 13%, проблеми  с прибирането на реколтата няма особени. Международните финансови институции се изказват благосклонно за икономическата политика на правителството. Политици от Западна Европа говорят за България като за „остров на спокойствието в бурното балканско море”. Според мен имаше значително по-критични ситуации в пиесата, когато беше време за „гръмване на пушката Желев” – ноември 1990 (стачката срещу Луканов), юли 1991 (БСП загуби изборите). Президентът мълчеше упорито „в синьо”. Защо наистина сега, в спокойните августовски дни той беше активиран? Убеден съм, че правилният отговор на този въпрос, е ключ към събитията в страната, вече случили се и чакащи ни напред. Трябва нещо жизнено важно да е засегнато в партийното тяло, за да се наложи разконспириране на този толкова високо в йерархията на управлението партиен човек.

Какво може да бъде това важно нещо?

Предлагам ви, читателю, няколко „кандидатури”. Не зная коя от тях е най-вероятната. Дори не знам дали тези изредени са всичките. Убеден съм обаче, че причината за „изгърмяването” на Желев ще научим в бъдещето. Толкова мога да кажа сега от мястото на наблюдателния ми пункт. Но начинът на подреждане по-надолу на възможните събития, довели до необходимостта от пресконференцията в резиденция „Бояна” на 30 август 1992 година, отговаря на моите виждания за тяхната степен на вероятност..

Първо: прибирането на Луканов в ареста. Във всички случаи Андрей Луканов е човекът, който знае най-много за парите на Партията. Той е най-вероятната кандидатура за поста „главен счетоводител” на акционерното дружество БКП/БСП. Изоставянето на такъв човек във властта на съдебните органи на другите, никак не е за препоръчване. Ако главният счетоводител „пропее”, знаете ли колко хард-комунистически и мафиотско-социалистически глави са застрашени.

Второ: спешната нужда да се отстрани от власт правителството на Филип Димитров. Това правителство в много направления навреди сериозно на партийните мафиоти. Хайде, че поиска да конфискува бившите и настоящи имоти на Партията, ядва се, но правителството на Ф.Д. се опита да пресече мафиотските канали за трупане на свежи пари от продажбата на държавата. И щеше да го направи за половин година още. А това вече е пряка заплаха за съществуването на „честния частен бизнес”.

Трето: връщането на земята. Отделям тази страна от заслугите на правителството на Филип Димитров от другите, защото когато селянинът прибере първите плодове от собствената си земя за себе си и за семейството си, ще умре мисълта за комунизма в неговата глава. За да бъде „засадена” тази мисъл отново там, ще трябва да идва пак Съветската армия да ни „освобождава”. Връщането на земята в реални граници далеч не е само национален български въпрос в смисъла на световните комунистически амбиции.

Четвърто: нуждата да се отстрани Желев от властта. Ще й отделя малко повече редове тук. От много източници може да изтече нуждата да се свали Желев от властта. Най-напред са комунистите, предложили Желев за президент. След комунистите вървят мафиотите. Монархистите са третия възможен противник на президента.

На монархическото предложение за заместник на Желев, аз определено ще кажа „да”. Най-малкото заради това, че може да се заложи на моралните качества на Негово Величество Цар Симеон II. Което със същата сигурност не може да се твърди за кандидат-заместниците на Желев, предложени от комунисти и мафиоти. Лошото е само едно – че завръщането на Цар Симеон II в България изисква задължително народът ни да пожелае промяната на член 1-ви в новата конституция.

Приемам упреците на онези, които ме обвиняват, че не вярвам в европейската душевност на българина. Ами какво да направя? Как да пренебрегна изводите от анализа по темата „Защо Робин Худ и Вилхелм Тел не са герои от българския национален епос”.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872464
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031