Много ви моля, не ме бройте за социалист, гласувал за партията на Станишев. Аз не съм толкова прост, че да объркам лявото „15“ с дясното „15“. Обиждам се, такива загубени не са дори и неграмотните избиратели на ДПС. Защото при тях няма тази „техническа грешка“. Там, в ДПС, нямат проблеми с „подхлъзване“ на лидера си. Местан си е чист Доган – хвани Савата, удари Павел, или обратното.
Това, последното, пренарежда реда на мислите ми. Една по-задна мисъл изкача втора: Много ви моля, не ме бройте и за депесар. Ненавиждам репресивната комунистическа машина Държавна Сигурност, на чиято отговорност за 70 години (45+25=70) лежат милиони погубени животи на българи. Да, милиони! Това са четири, със сигурност!, поколения българи. Досега!
По тази, все същата, причина, не ме бройте и за комунист. Макар да приемам тяхното право на съществуване, аз не мога да стана като тях дявол - слуга на злия Сатана, защото моят господар е Бог, добрият Господ. А той забранява убийството, дори на чадата на Сатаната. Възмездието на тези изчадия не е моя работа. Моята работа е да събирам доказателствата за престъпния им живот, които да им бъдат представени в „деня на падежа“.
Много ви моля, не ме бройте за Сидераст, за Ташевист, за Чуковак. Аз не съм пациент на психиатрична клиника. И съм твърд привърженик на законовото правило: контингент на лудницата да бъде прибран на мястото си в лудницата. Някои казват, че местата там били кът. Ами, логично е, след като всичко в държавата е в недостатъчност – детски градини, магистрали, малки населени места - и лудниците да не достигат. Макар, че има едни „дивдядовци“, които могат веднага да бъдат извадени от там и поставени в затвора, където е истинското място на хищниците – ходещи, плуващи, хвъркащи. И пишещи.
Аз съм морално чистоплътен, имам цензура на всичко, което влиза в душата ми. Гледам днес човекът на Пеевски в Народното събрание. Зад гърба му плътно стои Ангел Че, комунист, та дрънка. После думата Му взе Росен Петров, трето поколение кадесар по собствените му признания. Е, много ви моля, не ме обиждайте, причислявайки ме към „народа“. Кой народ? Аз никога няма да вляза в кюпа на тарикатите, дори отгоре му да пише с огнени букви „Тук са всички българи“!
Бях писал преди години, че както олиото и водата не се смесват, така монархисти и комунисти, никога не могат да образуват една партия. И сега го твърдя. Просто и сред царете има „лош мат‘рял“. Най-големият внук на цар Фердинанд излезе просто човек, а не Цар. Жалко! – не за него, пука ми. Жалко за милионите българи монархисти, родили се и умрели, без да се осъществят.
Сравнително по-скоро написах, че „в СДС са всички българи, които искат да са свободни и приемат сами да носят тежестта на собствената си свобода“. Безспорно е така – свободата е ужасно тежък товар, но наистина е велико нещо да си свободен човек. Единственото нещо за което можете да се захванете, и аз ви моля да не го правите, е абревиатурата СДС. Защото СДС не е съкращение, СДС е кауза. И точно затова няма по-велика глупост от разсъждението „Кое СДС било умряло вчера“. Ако питате кога ще приема някакъв реформаторски блок за моя кауза, отговорът се самонатрапва – Когато в него с трън да се завъртиш, няма да закачиш тарикат. За съжаление в сегашния РБ трябва дълго да се въртиш с тръна в ръка, за да попаднеш на честен човек.
И остана ГЕРБ. Много ви моля, наистина много ви моля – вас и самият Б.Б. – не правете грешката да ме броите влюбен почитател, предан гласоподавател на Бойковата партия. Аз съм ГЕРБ-ер, т.е. гражданин за европейско развитие на България! И само преди седмица написах за всички българи, които имат подобно мислене: Ако ГЕРБ има около 20% подкрепа в България, то тя ще бъде „партията на Бойко Борисов“. Трябва й поне подкрепата на половината българи, за да стане тя партията на гражданите за европейско развитие на България!
Останалото… останалото е Живот. А Животът е заем. Кредит, който получаваш в деня на рождението си. И който, колкото и да успееш да се изтарикатиш да не го върнеш до смъртта, си остава. Плащат го твоите наследници и сънародници!
