Големият Сечко - Януари отмина. До края на Малкия Сечко - Февруари остават 26 дни. Още!

На пресконференция в Пловдив на 19 януари 2014г. лидерът на БСП Сергей Станишев заяви: „Ще изровя земята БСП да спечели тези избори".

Вчера, на 1 февруари 2014г., на пленум на НС на БСП се реши, че Партията снема политическото си доверие от Георги Първанов, Румен Петков и останалите 11 привърженици на Движението АБВ. Решението бе взето със 125 гласа „за", трима „против" и двама „въздържали се". С решението пленумът отнема за една година правото на Първанов, Петков и останалите да заемат ръководни постове и да участват в листи. Това стана след като предварителните закани на ръководството бяха, че "зловредните" от АБВ сами са се изключили от БСП (28 януари 2014). На пресконференция след заседанието Станишев каза, че „снемането на политическото доверие е по-тежка морална оценка от констатиране прекратяване на членството. Тази мярка за партийно въздействие може би изглежда по-мека, но за налагането й се изисква по-голямо мнозинство отколкото за прекратяване на членството.“ По думите на заместник-председателя на БСП Янаки Стоилов днешното решение, колкото и да е трудно, не е израз на реваншизъм и омраза. То не е сигнал за ограничаване на демокрацията в партията, границата минава там, където започва откритото противопоставяне на политиката на БСП.

Отново на 1 февруари, но преди 69 години – в 1945 година, преди да падне нощта, само за два часа, са изпълнени 147 смъртни присъди, издадени от 1-ви и 2-ри състави на Народния Съд. (За сравнение жертвите на атентата в „Света Неделя” през 1925 година са 125.) На софийските гробища са убити тримата регенти, 22 министри от правителствата преди Девети септември, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. След 5 месеца Главният народен обвинител Георги Петров докладва пред нацията, че са произнесени общо 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

През 1966 година в Испания царица Йоанна, съпругата на последния български цар Борис III и майка на децата му Мария-Луиза и Симеон II, издава в книга своите Спомени за тези времена. Ето какво пише тя там:

„… В гробищата на София бяха паднали няколко бомби (от американските бомбардировки над София няколко месеца по-рано – бел. моя), отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. … Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит. … Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо. … Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“ Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

По нашата Нова Година 2014-та в Северна Корея са били убити всички роднини по пряка линия на екзекутирания в края на миналата година зам.-председател на Националния комитет на отбраната Джан Сон-тхек, чичото на лидера Ким Чен Ун. Това съобщават южнокорейската агенция Йонхап и други медии, цитирани от БТА. По заповед на лидера на КНДР са били екзекутирани всички преки роднини на Джан Сон-тхек, включително непълнолетните. Убити са били дори внуците на Джан. Говори се, че осъдените на смърт са били разкъсани от 120 гладни кучета пред очите на 300 високопоставени членове Корейската комунистическа партия. Според южнокорейски медии “тоталната чистка“ е обусловена от желанието на севернокорейските власти напълно да заличат всяко споменаване на бившия заместник-председател на Националния комитет за отбрана, смятан някого за един от най-влиятелните хора в КНДР след Ким Чен Ун. В началото на декември миналата година Джан Сон-тхек бе осъден на смърт за "контрареволюционна, антипартийна и антидържавна дейност"

От близо година (след атентата срещу него на 19 януари 2013) никой простосмъртен не е виждал Ахмед Доган. Даже майка му. Със Сина не са се виждали от 3-4 години, каза тя на тазгодишния курбан в родното му село за щастливото му избавление м.г. Добре поне, че  Димитър Тадаръков съобщи по bTV онзи ден, че Доган е жив и здрав и се виждали да си говорят за наука поне 2-3 пъти седмично. Успокоихме се.

На 28 ноември м.г. излезе новината, че Делян Пеевски е катастрофирал и е в кома. Оттогава никой простосмъртен не го е виждал. Дори след третото повикване от Конституционния Съд да се яви в Парламента, той не сторва това. Лютфи Местан, неговият политически началник, обеща, като го види, да го пита. Чакаме.

Докато пиша тези редове, по телевизията продължават да показват кадрите от централния площад на Киев, с барикадите високи по 3 метра и покрити с еднометрови преспи сняг, със запалените огньове между тях на които при -20С се топлят украинците, протестиращи вече кой ден срещу проруската политика на президента си Янукович. Броят се намерените трупове на убитите при атаките на баретите „Беркут“ по тъмно. Върховната Рада отменя приетите преди две седмици закони за разчистване на площадите от екстремистите, премиерът Николай Азаров подаде оставка, президентът Янукович влезе в болница… 

А в Мюнхен в първите часове на 1 февруари т.г. руският външен министър Сергей Лавров е заявил, че „Украйна не избира Русия или останалия свят във външнополитическите си отношения. Сега е нужно по-малко да се издигат лозунги, а да се прояви повече загриженост за резултатите от усилията, които предприемат украинските власти, за да върнат ситуацията в страната в нормалното й русло.“ Западните политици тълкуват странно свободата на украинския народ. Държавата трябва да остане силна, ако иска да остане демократична, е изтъкнал Лавров.

Големият Сечко - Януари отмина. До края на Малкия Сечко - Февруари остават 26 дни. Още!